Решение № 4240 от 30.10.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 724/2025 г.

Производството е по реда на чл.12 ал. 3 от Закона за независимите оценители вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Ж. К. К. против Решение №37/28.05.2025г на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България, постановено по нейна жалба от 25.10.2024г срещу Решение по т.1 подточки 1.1.34 от 21.08.2024г на УС на КНОБ по чл.11 ал.2 т.3 от ЗНО за заличаването й от регистъра по чл.15 от закона и за обезсилване на издадения сертификат. На основание чл.12 ал.2 от ЗНО КС на КНОБ отхвърля жалбата като неоснователна. Жалбата е допустима- жалбоподателя е адресат на неблагоприятно за него решение, подлежащо на съдебен контрол за законосъобразност, за което е уведомен не по-рано от 13.06.2025г, без данни за датата на връчването му, но дори и да се приеме, че е връчено на 13.06.21025г, то обжалването на 27.06.2025г е в рамките на 14-дневния срок. Решението по чл. 12 ал.2 от ЗНО е постановено по реда на чл.12 ал.2 от ЗНО, който е специален спрямо този по АПК за обжалване на административни актове по административен ред – Контролния съвет е длъжен да се произнесе по същество, поради което само неговото решение подлежи на оспорване пред съд по силата на чл.12 ал.3 от ЗНО. Следователно не произнасянето на Контролния съвет в 14-дневния срок по чл.12 ал.2 от ЗНО не слага началото на срок за оспорване на решението на Управителния съвет на КНОБ, защото то не е годно за съдебен контрол за законосъобразност. Ето защо, не спазването на 14-дневния срок за постановяване на решение от Контролния съвет на КНОБ няма последиците, които настъпват при не произнасяне на горестоящ орган по подадената до него жалба срещу административен акт – изтичането му не слага началото на 14-дневен срок за обжалване пред съд на първоначалния административен акт. С жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради краткия срок на закъснението – отчета е подаден на 08.07.2024г, което е само седмица по-късно от 30.06.2024г, когато изтича крайния срок за подаването му, а причините за закъснението не са разгледани от Контролния съвет. При постановяване на своето решение Контролния съвет не е съобразил и допуснато от Управителния съвет абсолютно процесуално нарушение, състоящо се във вземане на решението, чрез разглеждане и гласуване по имейл. От съда се иска да бъде отменено Решението на Контролния съвет на КНОБ с присъждане на разноските по делото. Ответника Контролен съвет на КНОБ представя преписката, но не изпраща представител, нито писмено становище. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е основателна. Решение № 205/21.08.2024г на УС на КНОБ, за заличаване от регистъра на независимите оценители на жалбоподателката, поради нарушение на чл.10 ал.2 от ЗНО – не подаване на отчет в изпълнение на задължението по чл.18 т.4 от ЗНО в срок до 30.06.2024г, се състои в утвърждаване на списък на независимите оценители, които не са подали годишен отчет за 2023г в срок до 30.06.2024г. е формално. То представлява констатация за правна последица, която не настъпва по силата на закона, а се изисква акт на УС на КНОБ, което изключва възможността този УС да утвърди само списъка на лицата, които не са спазили срока без каквото и да било преценка на фактите към датата, на която утвърждава този списък. Изрично е указано в чл.12 ал.1 от ЗНО, че решението на УС трябва да се мотивира тоест законовия автоматизъм е изключен, но в противоречие със задължението си за преценка на фактите УС на КНОБ е подходил автоматично като е утвърдил списък на независимите оценители, които следва да бъдат заличени от регистъра с обезсилване на издадения им сертификат. Това е достатъчно, за да бъде отменено от Контролния съвет, но той е процедирал по същия начин. Макар в решението на Контролния съвет да е декларирано, че е прието след преценка на доказателства, то няма мотиви, които да я обективират, а това означава, че такава не е извършена изобщо. Дори не е посочено какво е констатирал Контролния съвет от тези доказателства, представени от жалбоподателката в подкрепа на твърдението й, че закъснението от една седмица се дължи на работа като независим оценител. Задължително е да се посочи, че срокът по чл.10 ал.2 от ЗНО е за изпълнение на едно от всички кумулативни задължения по чл.18 от същия закон, но неговото предназначение е да се отчете дейност, която да може да се провери за съответствие с изискванията, на които трябва да отговаря независимия оценител и от които зависи да продължи да бъде такъв. Закъснението от само една седмица да се подаде отчета не е препятствало проверката, за чието извършване се представя и отчета за дейността на независимия оценител за предходната година. След като тази проверка не е препятствана и закъснението е само от една седмица, то да се прилага автоматизъм, какъвто законът не предвижда по аргумент от чл.12 ал.1 от ЗНО, е в противоречие със задължението за обективност, безпристрастност, пропорционалност и най-вече с целта на закона, обяснено по-горе – отчета се подава, за да е възможно да се осъществи контрол за спазване на изискванията, на които трябва да отговаря независимия оценител към всеки един момент, в който упражнява дейност на това основание. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК Административен съд Стара Загора