Решение № 7460 от 8.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 12849/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба, подадена от Д. М. М. и З.Г.К.-М.а – длъжници по изп. дело № 20258630402138/2025 г. по описа на ЧСИ С.Б.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу действия на съдебния изпълнител по насочването на изпълнението върху имущество, което длъжниците смятат за несеквестируемо – налагане на запор върху вземанията на длъжниците върху банкови сметки на жалбоподателите в „ОББ“ АД. В жалбата се твърди, че наложения запор върху банковите сметки на жалбоподателите е несъвместим с несеквестируемостта, тъй като я нарушава. Твърди се, че по сметката в „ОББ“ АД на жалбоподателката З.К.-М.а постъпват доходи от възнаграждение за труд, които са в размер под минималната работна заплата и социални помощи от АСП Поморие. Доходите, които получава Д. М. М. по сметката в „ОББ“ АД са в размер, при който следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 466, ал. 1, т. 1 ГПК предвид, че длъжника издържа две малолетни деца, за което обстоятелство се представят доказателства. Твърди се, че съдебния изпълнител е информиран за произхода на средствата по посочените банкови сметки, поради което е следвало да зачете несеквестируемостта и да събере информация от банката или от работодателя, дали средствата, върху които е наложен запора, представляват възнаграждение за труд, в който случай да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената сума. Въпреки, че е бил уведомен от длъжниците за тези обстоятелства, ЧСИ е вдигнал запора единствено върху социалните плащания по банковата сметка на З.К.-М.а. Предвид гореизложеното жалбоподателите молят за отмяна на действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху несеквестируеми доходи, представляващи възнаграждения за труд и социални плащания, които са несеквестируеми съгласно чл. 446 ГПК. Ответната по жалбата страна –взискателя И.Д.П. е взела становище по жалбата, която счита за неоснователна. Поддържа, че наложените обезпечителни мерки са законосъобразно постановени от ЧСИ с цел обезпечаване изпълнение на вземането на взискателя, което не е удовлетворено. Твърди се, че длъжника има дялово участие в размер на 35% във фирма, която за 2020 г. има оборот 927 000, 00 лв., а за 2021 г. е 1 022 000, 00 лв., а също така има участие в други фирми, в които се явява едноличен собственик на капитала. В приложените към жалбата мотиви ЧСИ С.Б.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие СГС, излага съображения за допустимост на жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Сочи, че изрично е указала на банката за спазване на условията за несеквестируемост по чл.446а, вр. чл. 446 ГПК. В резултат на предприетите по изпълнителното дело действия до датата на подаване на жалбата са постъпили суми за погасяване на задълженията на длъжниците, както следва: на 16.10.2025 г. е постъпила сумата от 811, 74 лв., в резултат на наложен запор на сметка на З.Г. М.а в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД; на 18.10.2025 г. е постъпила сумата от 81, 01 лв. в резултат на наложен запор на сметка на Д. М. в „ИЗИПЕЙ“ АД и на 23.10.2025 г. е постъпила сумата от 24, 38 лв. в резултат на наложен запор по сметки на Д. М. в „Уникреди Булбанк“ АД. Сочи, че съгласно чл. 446а, ал. 2 ГПК запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Поддържа, че посочените в чл. 446а, ал. 3 и ал. 4 ГПК задължения са задължения на банката. Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от жалбоподателите и взискателя, както и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното: На 29.09.2025 г. по молба на взискателя И.Д.П. е било образувано изп. дело № 20258630402138/2025 г. по описа на ЧСИ С.Б.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие СГС срещу длъжниците Д. М. М. и З.Г.К.-М.а, въз основа на изпълнителен лист № 21786/16.09.2025 г. по ч. гр. дело № 28894/2024 г. по описа на СРС, с който длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на взискателя сумата от 15315, 40 лв., представляваща главница за неплатени разходи по извършен ремонт на покрив съгласно решение на ЕС от 24.08.2023 г. на жилищна сграда, ведно със законната лихва за периода от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По образуваното изпълнително дело съдебният изпълнител е наложил запори върху дружествените дялове на Д. М. М., притежавани в пет търговски дружества в страната, върху вземанията на длъжника по всички банкови сметки, открити в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „АЙКАРТ“ АД и „ИЗИПЕЙ“ АД, както и е наложил възбрана върху недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност. ЧСИ е наложил също така запори върху дружествените дялове на З.Г.К.-М.а, притежавани в две търговски дружества в страната, върху вземанията на длъжника по всички сметки, открити в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, и „ИЗИПЕЙ“ АД, както и е наложил възбрана върху недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност. ЧСИ С.Х. е изпратила запорно съобщение изх. № 39017/15.10.2025 г. за налагане на запор върху вземанията на длъжника Д. М. М. по открити банкови сметки в „ОББ“ АД. Със запорно съобщение изх. № 39028/15.10.2025 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника З.Г.К. – М.а върху всички банкови сметки на жалбоподателката в „ОББ“ АД. Запорните съобщения са получени в банката на 15.10.2025 г., като в двете съобщения са възпроизведени текстовете на чл. 446а ГПК и чл. 446 ГПК, както и това, че запорът да не се счита наложен върху суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи от Националния осигурителен институт или имащи характера на трудово възнаграждение, социални помощи и обезщетения, с изключение на суми, имащи горния характер, но оставени за съхранение в банката в период, предхождащ месеца на налагане на запора и обезщетение при пенсиониране. На основание чл. 508, ал. 1 и 2 ГПК, и чл. 446а, ал. 4 ГПК третото задължено лице е поканено в едноседмичен срок от връчване на съобщенията, писмено да съобщи на съдебния изпълнител признава ли за основателно вземането, готов ли е да извърши плащане, има ли претенции от други лица, наложен ли е запор и в полза на други лица, както и причините- в случай на неизпълнението на запора, както и дали по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа. Със съобщения, получени от съдебния изпълнител на 22.10.2025 г. банката го е уведомила, че длъжникът Д. М. М. няма наличност по сметки в банката, както и длъжникът З. М.а няма достатъчна наличност за изплащане на задължението. Със заявление вх. №63458/24.10.2025 г. длъжниците чрез адв. Н. М. /надлежно упълномощена/ са поискали вдигане на запорите, наложени върху сметките в „ОББ“ АД, по които жалбоподателите получават трудови възнаграждения и социални помощи и поради това са несеквестируеми съгласно чл. 446 ГПК, както и възстановяване получените суми по банковите им сметки. Към заявлението са приложили удостоверение за семейно положение, съпруга и деца на длъжника Д. М. М. с дата 23.10.2025 г.; удостоверения за получаваните доходи на Д. М. и З. М.а и документ, издаден от „ОББ“ АД, от който е видно правнорелевантното обстоятелство, че З. М.а е получила на 14.10.2025 г. от АСП – Дирекция Поморие по сметка в банката сумата от 150, 00 лв. с основание ЗСПД. С разпореждане от 28.10.2025 г. ЧСИ е постановил да се предостави извлечение от запорираната сметка, както и сумата, която е постъпила от запор на длъжника З. М.а да не се превежда към взискателя до изясняване на секвестируемия й характер. На 29.10.2025 г. е изпратено съобщение за вдигане на запора до „ОББ“ АД, получено на 30.10.2025 г., видно от което ЧСИ е вдигнал запора, наложен върху банковите сметки на длъжника З. М.а за суми с наредител АСП – Дирекция Поморие. На 30.10.2025 г. на електронния адрес на ЧСИ е подадено заявление, с което длъжниците са поискали писмен отговор на заявлението за вдигане на запорите, към което са представили банкови извлечения от сметките в „ОББ“ АД за периода м. септември 2025 г. В банковите извлечения са отразени начално и крайно салдо по сметките на длъжниците, като от същите е видно, че по сметките са получавани суми извън посочените в жалбата доходи за социални помощи и възнаграждения за работа, както следва: на длъжника З.К. е била заплатена сума от 600, 00 лв. с основание „наем за месец септември“, извършена е вноска от 1000, 00 лв. и е постъпила сума от 700, 00 лв. с основание „захранване“, а на длъжника Д. М. през същия месец е била изплатена сумата от 1000, 00 лв. с основание „дивидент М. Консулт ЕООД“, както и са превеждани редица суми от сметките на длъжниците през посочения месец. Банкови извлечения от сметките на длъжниците за м. октомври 2025 г. не са представени по делото. С разпореждане от 31.10.2025 год. ЧСИ е разпоредил да се вдигнат запорите, наложени по банковите сметки на длъжниците за суми, с произход трудово възнаграждение с наредител „Корект - преместване“ ООД, и суми с наредител „Ню Актърс“ ЕООД. Съобщенията са частично вдигане на запорите са изпратени на 05.11.2025 г., и получени от банката на 06.11.2025 г. СГС приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежни страни и е насочена срещу действия, които подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, а именно насочването на изпълнението върху имущество, което длъжниците смятат за несеквестируемо – чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 на ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект, като на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не запорът или възбраната като изпълнителни действия. Доколкото в жалбата длъжниците се позовават на несеквестируемост на запорирано имущество, то същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата се явява НЕСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Несеквестируемостта на имуществените права на длъжника по своето юридическо естество представлява правен запрет за принудителното им осребряване за удовлетворяване на паричните притезания на взискателя. По този начин се съхраняват в патримониума на длъжника необходимите имущества, които да му позволят да покрива своите екзистенциални и битови нужди съобразно развитието на съвременното общество. Съгласно чл. 446а, ал. 1 ГПК, несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК, сред които е посочено и трудово възнаграждение, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Съгласно чл. 446а, ал. 2 ГПК запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо /възнаграждение за труд или пенсия/, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. В мотивите на т. 13 от ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че „по различен начин се поставя въпросът с несеквестируемостта на трудовото възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както и върху пенсията, когато длъжникът ги получава“ по банкова сметка. Налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане“, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3 от тълкувателното решение“. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че налагането на запор на сметките на длъжниците само по себе си не е незаконосъобразно и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия доход на длъжника, ако изпълнението върху постъпленията по тези сметки се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 446 ГПК и 446а ГПК. Както бе посочено, в този смисъл са разпоредбите на чл. 446а, ал. 2 и ал. 3 ГПК, според които запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка, а когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Ако средствата са постъпили по банковата сметка на длъжника след налагането на запора, както и един месец преди това, за тях се прилагат правилата за пълна и частична несеквестируемост по чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК. Ако обаче средствата са постъпили по банковата сметка преди един месец от налагането на запора, то те са напълно секвестируеми. Напълно секвестируеми са и средствата, неизтеглени от длъжника преди постъпване на последното по ред плащане /т. 13 от ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/. Длъжниците, позоваващи се на несеквестируемост на доходите си, са тези, които следва да установят в изпълнителното производство обстоятелството, че изпълнението се насочва срещу несеквестируемо имущество, представяйки на съдебния изпълнител документи, от които да е виден произходът на средствата и техният размер. Това означава, че ако по сметка на съдебния изпълнител в изпълнение на наложения запор е преведена сума, представляваща доход от трудово възнаграждение или пенсия с несеквестируем характер, длъжникът следва да представи по делото доказателства за това, а ЧСИ да не погасява задължения по изпълнителното дело с тези суми. Жалбоподателите не са доказали твърденията си за преобразуване на тяхно вземане по чл. 446 ГПК във вземане по чл. 446а ГПК – несеквестируем доход, получен по сметка в банка. Видно от представеното писмо от „ОББ“ АД твърдяното от жалбоподателя Д. М. М. вземане не се установява, тъй като върху посочената сметка в „ОББ“ АД, по която длъжника получава възнаграждение за работа, не е реализирано принудително изпълнение и не се установява да са превеждани суми по сметка на ЧСИ. След депозирана молба до ЧСИ от жалбоподателите М.и, които са се позовали на несеквестируемост на доходи, съдебният изпълнител е вдигнал наложените запори върху банковите сметки за сумите, представляващи възнаграждения за работа и социални плащания. В този смисъл се явяват неоснователни оплакванията на длъжниците, изложени в жалбата. По отношение на трудовото възнаграждение на жалбоподателката З.К., което е в несеквестируем размер - под установената за страната минимална работна заплата, следва да се посочи, че в запорното съобщение, изпратено до банката изрично е посочено запорът да не се счита наложен върху суми по банковите сметки на длъжника, имащи характер на трудово възнаграждение, с изключение на суми, имащи горния характер, но оставени за съхранение в банката, в период, предхождащ месеца на налагане на запора, т.е. запорът не е обхванал трудово възнаграждение с несеквестируем характер. По делото не са събрани каквито й да е било доказателства, че изпълнението е било насочено върху несеквестируеми суми на длъжницата К.. Напротив, установено е, че по банковата сметка на длъжницата са постъпвали суми, извън тези, които са несеквестируеми, т.е. суми извън източниците на доходи, предвидени като несеквестируеми в чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК. За тези суми не съществува пречка да бъдат превеждани в изпълнение на запора с оглед нормата на чл. 446а ГПК. Отделно от това, липсват данни за произхода на доходите, постъпващи по банковата сметка на З.Г.К.-М.а към момента на налагане на запора с оглед преценка на тяхната несеквестируемост. Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че не се установява насочване на изпълнение от съдебния изпълнител върху несеквестируемо имущество на длъжниците, което да подлежи на отмяна, респ. връщане на суми, които да са отказани за плащане на длъжниците от банката като трето задължено лице. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не е налице от страна на ЧСИ неизпълнение на задължения по чл. 446а ГПК. Ето защо жалбата на длъжниците, въз основа на която е образувано настоящото производство, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното, Софийски градски съд