Решение № 4061 от 2.5.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 306/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на „Феручи Аксесорис“ ЕООД срещу съобщение с изх. № 55-30-2744/14.02.2025г. на служител по вписванията в ЦУ на НАП, с което дружеството е заличено служебно, считано от 13.02.2025г., от публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. Жалбоподателят счита, че административният акт е издаден при неправилно прилагане на материалния закон. Обръща внимание, че дружеството е изпълнило задълженията си по издаденото срещу него наказателно постановление. Навежда, че не е спазена процедурата по издаване на акта, като липсват мотиви за заличаването на регистрацията. Сочи, че липсват вреди за фиска, при заплатена глоба е прекомерно да се налага и допълнителна санкция, а при изпълнението на решението ще настъпят съществени вреди за дружеството. Акцентира върху различно отношение от НАП към други лица при същата фактическа обстановка. Моли обжалваният акт да бъде отменен. Ответникът - служител по вписванията при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че са настъпили предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 2003г. за заличаване на регистрацията. С тези доводи моли обжалваният акт да бъде потвърден. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна: По делото няма спор, че „Феручи Аксесорис“ ЕООД е вписано като „обменно бюро“ при публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменни бюра при ЦУ на НАП и извършва тази дейност в различни обекти, сред които обект в [населено място], [улица]. Няма спор, че във връзка с извършена проверка на дружеството е издадено влязлото в сила Наказателно постановление № 673-F710813 от 25.09.2023г. на заместник директор на ТД на НАП Бургас (на л. 26 – л. 27 от делото). С него на „Феручи Аксесорис“ ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 18, ал. 5 от Валутния закон, за извършено нарушение на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра – за това, че на 06.06.2023г., при извършена в обменно бюро в [населено място], [улица], до Кауфланд, стопанисвано от жалбоподателя, бил издаден разширен фискален бон № 15029 от 06.06.2023г., в който липсвали задължителни реквизити – подпис на валутния касиер и печат на дружеството. Видно от докладна записка до изпълнителния директор на НАП, изготвена от служители на ЦУ на НАП (на л. 18 – л. 22 от делото) в ЦУ на НАП било получено писмо от Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ при ДАНС, с цел извършване на проверка по отношение на „Феручи Аксесорис“ ЕООД. При проверката се установило, че с посоченото НП, влязло в сила на 06.12.2023г., дружеството било наказано по реда на чл. 18, ал. 5 от ВЗ вр. чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4 от 2003г. Поради тази причина било отправено предложение да се извърши служебно заличаване на регистрацията на дружеството от публичния регистър на обменните бюра на основание чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредбата № 4 от 2003г. Във връзка с горното на 13.02.2025г. е изготвен протокол от Н. Е. М. – държавен експерт по приходите в дирекция „Обслужване“ при ЦУ на НАП и И. Н. Г. – държавен експерт по приходите в дирекция „Обслужване“ при ЦУ на НАП, в качеството им на служителите по вписванията, определени със Заповед № ЗЦУ-2627 от 03.08.2021г. на изпълнителния директор на НАП (на л. 30 – л. 31 от делото), с който е документирано решението им за служебното заличаване на регистрацията на дружеството от регистъра на обменните бюра. За извършеното заличаване е изготвено и съобщение изх. № 55-30-2744/14.02.2025г. от служител по вписванията при ЦУ на НАП, връчено на дружеството на 14.02.2025г. Видно от справка на дружеството жалбоподател (на л. 48 от делото) в периода 2021г. – 2023г. от него била реализирана печалба, за която бил заплатен данък. От електронно писмо до „Ейнджъл Финанс Интернейшънъл“ ЕООД (на л. 47 от делото), изпратено от НАП, се установява, че на дружеството е предоставена възможност да заплати в предоставен срок свои публични задължения, като е предупредено, че в противен случай ще му бъде заличен регистрацията като обменно бюро. При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК: На първо място жалбата е допустима, тъй като (вкл. и според съдебната практика – Решение № 9034 от 30.07.2008г. по адм.дело № 3307/2008г. по описа на V отделение на Върховния административен съд) актът за заличаване на регистрацията на вписвано в регистъра обменно бюро представлява административен акт и подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че съобщението за заличаване на регистрацията представлява кат, подлежащ на обжалване. Същото е валиден акт, издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, определен по надлежния ред със заповед на изпълнителния директор на НАП (Заповед № ЗЦУ-2627 от 03.08.2021г. на изпълнителния директор на НАП на л. 30 – л. 31 от делото). Съобщението е изготвено в писмена форма и съдържа в пълнота мотивите, които са послужили за извършеното заличаване, а именно: влязлото в сила Наказателно постановление № 673-F710813 от 25.09.2023г. на заместник директор на ТД на НАП Бургас. Не се установяват и сочените в жалбата нарушения във връзка с процедурата по издаването на оспорения административен акт. Представени са достатъчно доказателства за компетентността на органа, издал административния акт. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра предвижда хипотезите на служебно заличаване, сред които е тази по чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредбата, която е цитирана в съобщението за заличаване на регистрацията. В случая е изпълнено и изискването на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 4 от 08.08.2003г., с което е довършен фактическият състав на заличаването, а именно: писмено уведомление до съответното лице за извършеното заличаване. Спазени са и предвидените в чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредбата срокове. Следователно са спазени всички процедурни правила по издаването на обжалвания административен акт (включително са съставени и съответните вътрешни актове от служители на НАП – по отправяне на предложение за заличаване чрез докладна записка и протокол от служителите по вписванията за формиране на воля за извършване на заличаването). Настоящият съдебен състав констатира, че решението е прието и в съответствие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и целта на закона по чл. 146, т. 5 от АПК, като съображенията за този извод са следните: По делото няма спор, че с влязло на 06.12.2023г. наказателно постановление на „Феручи Аксесорис“ ЕООД е наложена санкция по смисъла на чл. 18, ал. 5 от Валутния закон (лице, вписано в регистъра по чл. 3, ал. 3, което извърши нарушение във връзка с дейността си по този закон или на наредбата по чл. 3, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.). Безспорно е, че това представлява налагане на санкция за административно нарушение по Валутния закон. Санкцията е наложена от 06.12.2023г., с влизане в сила на Наказателно постановление № 673-F710813 от 25.09.2023г. на заместник директор на ТД на НАП Бургас. Следователно са настъпили всички материални предпоставки на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 8.08.2003 г., а именно на „Феручи Аксесорис“ ЕООД, във връзка с дейността като „обменно бюро“ е наложена санкция по Валутния закон през последните две години. При реализирането на този фактически състав, за съответния служител по вписванията при НАП възниква задължение да заличи служебно извършеното вписване на дружеството в регистъра на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. Именно така е процедирано в процесния случай, като е съставен протокол от 13.02.2025г., след което е изготвено съобщение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 4, с което дружеството е уведомено за служебното заличаване. Не може да се приеме, че изложените от жалбоподателя доводи – за липса на вреди за фиска, необоснованост на допълнителна санкция и настъпване на съществени вреди за дружеството, водят до извод за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалния закон (или с целта на закона). Вредите не са част от фактическия състав на служебното заличаване по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 4 от 08.08.2003г., поради което не могат да бъдат коментирани в настоящото производство. Самото заличаване не представлява санкция, а е последица от нарушение на Валутния закон, за което дружеството е санкционирано. Задължението за служебно заличаване в този случай е абсолютно при реализирането на посочения фактически състав и не може да бъде съобразявано с евентуалните вреди, които могат да настъпят за съответния търговец. Следва да се отбележи, че по арг. от чл. 4, т. 4 вр. чл. 3, т. 1 – т. 6 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, изискванията спрямо дейността на обменните бюра са завишени с оглед мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Именно с цел спазване на стриктни изисквания от страна на обменните бюра е приета и Наредба № 4 от 08.08.2003г. – по арг. от пар. 8 от ПЗР на Наредбата – на основание чл. 3, ал. 5 от Валутния закон (с оглед въведеното в чл. 3, ал. 1 от ВЗ изискване сделките с валута в наличност по занятие да се извършват от лице, регистрирано по Търговския закон, което е вписано в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро). Изключително високите изисквания към обменните бюра са въведени и в европейското законодателство, като видно от чл. 4, пар. 1 от Директива (ЕС) 2024/1640 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2024 година относно механизмите, които да бъдат въведени от държавите членки за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма, за изменение на Директива(ЕС) 2019/1937 и за изменение и отмяна на Директива (ЕС) 2015/849 (Текст от значение за ЕИП) държавите членки гарантират, че обменните бюра, бюрата за осребряване на чекове и доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление подлежат на лицензиране или регистрация. В съображение 9 от директивата е предвидено, че по отношение на обменните бюра, бюрата за осребряване на чекове, доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление и доставчиците на хазартни услуги, както и финансовите холдинги със смесена дейност, надзорниците следва да гарантират, че лицата, които в действителност управляват дейността на тези образувания, и действителните собственици на тези образувания са с добра репутация, действат честно и почтено и притежават необходимите за осъществяването на функциите си знания и експертен опит. Критериите, по които се определя дали дадено лице отговаря на тези изисквания, следва най-малкото да отразяват нуждата от защита на тези образувания срещу злоупотреба за престъпни цели от страна на техните ръководители или действителни собственици. За да се насърчи общ подход към проверката от надзорниците на спазването на тези изисквания от ръководството и действителните собственици на задължените субекти, ОБИП следва да издава насоки във връзка с критериите за оценяване на добрата репутация, честността и почтеността и критериите за оценяване на знанията и експертния опит. Изложеното по-горе показва ясно, че изискванията към извършване на дейност като обменно бюро са изключително завишени, включват задължителен регистрационен режим и поддържането на висока репутация. Именно в тази връзка предвиденото основание за заличаване от регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 не може да се възприеме като израз на прекомерна държавна принуда срещу съответния търговец. Налагането на санкции за нарушения на Валутния закон представлява достатъчно сериозно основание (и през призмата на Европейското законодателство и високите стандарти към дейността на обменните бюра, които се поставят с него) за заличаване от регистъра на обменните бюра. Поради тази причина изложените от жалбоподателя доводи не могат да бъдат приети за достатъчни основания за отмяна на оспорения административен акт. Няма как да доведе до благоприятни за жалбоподателя последици и приложеното от процесуалния му представител писмо до друго обменно бюро, тъй като същото касае друга хипотеза за заличаване (при просрочени публични задължения), поради което фактическият състав на заличаването е друг и е нормално да се предприемат различни действия от органите по приходите. С оглед всичко изложено служебното заличаване на „Феручи Аксесорис“ ЕООД, считано от 13.02.2025г., от публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, обективирано в съобщение с изх. № 55-30-2744/14.02.2025г. на служител по вписванията в ЦУ на НАП, е законосъобразно и оспорването следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора на в полза на ответника следва да се присъдят разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. При извършена преценка по чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и като съобрази известната фактическа и правна сложност на спора и свършената от представителя на ответника работа, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лв., които следва да бъдат присъдени в полза на НАП, тъй като спорът е правен и не се характеризира с високо ниво на сложност от правна страна (а от фактическа страна липса сложност). Така мотивиран, съдът