Решение № 150 от 10.10.2023 г. на Административен съд - Перник по дело № 123/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на директор на Териториална дирекция –Митница С.••при Агенция Митници чрез юк. В.•• против решение № 240 от 16.06.2023 година, постановено по АНД № 1788 по описа на районен съд-П.•• за 2022 година. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № BG2022/5800-425/НП от 18.10.2022 г., издадено от директор Териториална дирекция Митница С.••, с което на "••" ЕООД, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: гр. П.••, ж. к. "••", бл. ••, ет. ••, ап. ••, представлявано от управителя К.И.С.••, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците е наложена на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от същия закон имуществена санкция в размер 3004, 30 лв (три хиляди и четири лева и тридесет стотинки), представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. От изложените в касационната жалба оплаквания се следва, че според касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона и е налице касационно основание по чл. 324, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се потвърди наказателното постановление като правилно. Касационната жалба е връчена на ответника – „••“ ЕООД, пълномощник на който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е депозирал отговор. Възразява срещу доводите в жалбата и моли съда да остави в сила решението на Районен съд – П.••. В съдебно заседание касационният жалбоподател-директор на ТД –Митница С.••, за представител изпраща юк. В.••. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като основателна. Прави възражение за прекомерност на претендирани от ответната страна разноски. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба-"••" ЕООД, редовно призован за представител изпраща управителя К.И.С.•• и адв. Б.Б.. Оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор по нея. Иска атакуваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и да се присъдят сторените по делото разноски. В съдебно заседание Окръжна прокуратура – П.•• чрез прокурор А.А.•• дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение. Административен съд–П.••, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С наказателно постановление (НП) № BG2022/5800-425/НП от 18.10.2022 г., издадено от директор Териториална дирекция Митница С.••, с което на "••" ЕООД, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: гр. П.••, ж. к. "••", бл. ••, ет. ••, ап. ••, представлявано от управителя К.И.С.••, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците е наложена на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от същия закон имуществена санкция в размер 3004, 30 лв (три хиляди и четири лева и тридесет стотинки), представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, за това, че на 22.03.2022 година, пред МБ П.••, при ТД Митница С.•• в качеството си на декларатор и титуляр на режим, подал за митническо оформяне електронна митническа декларация (е-МД) с LRN 220000000001226Н000025 за поставяне под режим „Допускане на стоки за свободно обращение“ на стока със следните данни: Употребяван пътнически автомобил марка "••", модел "••", тип бензин, дата на първа регистрация - 01.01.2016 г., цвят черен, работен обем 3604 см, мощност 216. 0 KC/DIN, брой места 5, шаси ••, с държава на изпращане – К.••, с код на стоката по ТАРИК 8700239000, с обща фактурирана стойност 7700 СА D и митническа стойност в размер на 11 125.03 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., а именно на база на договорената стойност. След извършени последващи действия от страна на митническите органи, по линия на международното сътрудничество относно автентичността, точността и валидността на документите за закупуване на автомобила, а именно запитване до Канадската служба за граничен контрол е получен, ведно с разпечатка на Канадска автоматизирана декларация за износ –САЕ D с ID ОЕ2302202112231352967/23.12.2021 г. От съдържанието на същата се установява, че плавателен съд ZIM CONSTANZA VOY#80Е, натоварен с контейнер BEAU5167045 превозващ 4 броя автомобили е напуснал Халифакс на 28.12.2021 г. Описаният № 4 в декларацията е лек автомобил марка "JEEP", модел "••", шаси •• е с декларирана стойност по износа 14 620, 00 канадски долара, при условия на доставка F. O. B. Place of Exit. Въз основа на тази информация е прието, че "••" ЕООД, ЕИК •• не е декларирало действително платената цена на стоката при продажбата й за износ и разходите по нея в размер на 20 513.46лева, установена въз основа на САЕ D с ID ОЕ2302202112231352967/23.12.2021 г., а е декларирало с MRN № 33BG005805006320R2/22. 03. 2022 г. стока с митническа стойност 11 125.03лв. или 7700СА D, с което осъществило митническо нарушение по текста на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, изразяващо се в избягване на частично заплащане на публични държавни вземания - мито и ДДС - общо в размер на 3004.30 лв., от който за доплащане мито в размер на 938.85лв. и ДДС в размер на 2065.45лв., поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 3004.30 лв., представляващ 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания за стоката предмет на нарушението. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – П.••. Според районния съд в хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид спазването на формалните изисквания на ЗАНН /издаването на НП и на АУАН е от оправомощени за това лица; съдържат всички реквизити по ЗАНН; и двата акта са връчени по съответния ред; постъпилото възражение е разгледано по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН/. За да отмени наказателното постановление е приел, че на са налице категорични доказателства, обосноваващи извод, че настоящия ответник е избегнал частично заплащане на мита или на други публични държавни вземания, събирани от митническите органи, посочвайки във вносната митническа декларация занижени стойности на декларираната стока. Този извод е мотивиран въз основа на пълен анализ и разбор на събраните по делото гласни и писмени доказателства- договор за продажба от 07.12.2021 г. търговска фактура № Т8898 от 15.02.2022 г. за морски транспортни разходи до мястото на въвеждане на стоките в Европейския съюз с издател Terra Mare Cargo Inc, търговска фактура № 000000/2021 от 15.03.2022 г. за платена терминална такса, с издател ELKO LTD, търговска фактура № 000000252 от 22.03.2022 г. за транспортни разходи, с издател "Ауто Дидо" ЕООД, морска товарителница (Bill of lading) № 74647-2 от 23.12.2021 г., регистрационен талон № М3585653, транзитна митническа декларация Т1 с MRN 22BG00200220353244, дебитно известие от 10.12.2021, дебитно известие от 23.02.2022 г., служебна бележка изх. № В0068/25.02.2022 г. – вещо лице към ВОС и декларация относно контрол при внос на автомобили от позиция 8703 от 21.03.2022 г. от една страна, от друга- разпечатката на Канадска автоматизирана декларация за износ –САЕ D с ID ОЕ2302202112231352967/23.12.2021 г., както и дадените свидетелски показания от актовъставителя М. Т., и свидетеля по акта Х. А.••, както и свидетелските показания на Й. П.. Прието е, че договор от 07.12.2021 г., е сключен между ••• (•••), като продавач и "••" ЕООД като купувач на автомобил марка "•••", модел "••", цвят черен, с идентификационен номер (номер на шасито) ••, с вписана продажна цена от 7700 канадски долара. Същият е подписан и подпечатан от продавача и от лицето, приело автомобила. От дебитно известие от ОББ с дата 10.12.2021 г. и референтен номер FT21344386950121 е удостоверено, че при обменен курс 1. 3788 жалбоподателят е превел по сметка на купувача 7 700 канадски долара, като датата на банковата операция е 14.12.2021 г. За осъществената продажба и на тази продажна цена са и свидетелските показания на Й. П.••, който от тридесет години живее в К.•• и помага на управителя на "••" ЕООД (негов племенник) да закупува автомобили на добри цени, които да транспортира в България. Представената разпечатка на САЕ D с ID ОЕ2302202112231352967/23.12.2021 г., е прието, че стои изолирано от останалия доказателствен материал. Вписаната в нея сума не е декларирана нито от дружеството-купувач, нито от канадския продавач на стоката, това е сторено от трето лице - •• (•••), поради което и декларираната по-висока цена не обвързва страните по сделката от 07.12.2021 г., тъй като те нито фигурират, нито имат отношение към съставянето именно на този документ. С оглед на изложеното е прието, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са събрани категорични доказателства, обосноваващи извод, че жалбоподателят е избегнал частично заплащане на публични държавни вземания, събирани от митническите органи за стоката, декларирана с MRN 22BG005805006320R2 от 22.03.2022 г., посочвайки занижена стойност на декларирания лек автомобил, тъй като не е установено по несъмнен начин, че договорената и действително платената цена за процесното моторно превозно средство е в размера, посочен в АУАН и НП, поради което оспореното НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова е отменено. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението на материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН). След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Извършената проверка в пределите по чл. 218, ал. 1 от АПК, и служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, също не доведе до изводи, обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите, изложени в касационната жалба. Без основание са изложените в касационната жалба доводи за доказаност на процесното нарушение. Първоинстанционният съдебен състав е установил фактическата страна на спора при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите в решението по приложимия и приложен в проведеното административнонаказателно производство закон са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщената по делото доказателствена съвкупност, а в решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата. Касационният състав, на основание чл. 220 от АПК възприема изцяло установената от решаващия първоинстанционен състав фактическа обстановка като кореспондираща си с приобщените в хода на процесуално законосъобразно съдебно следствие и производство писмени и гласни доказателства. Без основание са и доводите в жалбата развити и пред първоинстанционния съд, че именно посочената в п редставената разпечатка на САЕ D с ID ОЕ2302202112231352967/23.12.2021 г. е действително продажната/платена такава. В проверяваното съдебно решение подробно и аргументирано е взето отношение по този въпрос, като направените изводи се споделят напълно от състава. Остава напълно неясно защо Канадската служба за граничен контрол не е представила изисканите сключени договори за продажба и придружаващите ги платежни документи /стр. 34/. след като по надлежния ред са изискани от митническите орган, а се прави позоваване само на разпечатка на САЕ D. Износната декларация се съставя едностранно от износителя на стоките и вносителят не може да носи отговорност за верността на данните, отразени в нея. От своя страна вносната декларация, в случая е придружена с всички търговски документи и плащания, аргументиращи декларираната митническа стойност докато износната не е придружена от такива документи. По разбиране на настоящия съд износната декларация не е достатъчна за да обоснове извод, че митническата стойност на процесната стока е действителната или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата. С оглед на това напълно правилно първоинстанционния съд е приел, че нарушението не е доказано по категоричен начин. Тук е мястото да се отбележи, че предвид санкционния характер на производството, отразеното в акта за установяване на административно нарушение, няма обвързваща доказателствена сила, т. е. не се счита за установено до доказване на противното и в тежест на наказващия орган е да докаже извършването на нарушението и неговия автор с всички допустими от закона доказателствени средства, което в случая не е сторено. Нито в административната, нито в съдебната фаза на процеса, са събрани безспорни и категорични доказателства, че дружеството-ответника по касация е извършило нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Напротив дори, приключилото с решение № РЗМ-5800-1238/32-472120 от 11.07.2023 година на Директора на ТД-Митница С.••административно производство по реда на Регламент /ЕС/ № 952/2013, по еднозначен начин сочи, че дружеството ответник не е допуснало нарушения при декларирането на стоката и същата е определена в размер на 11125.03 лева, така както е декларирана с митническата декларация с MRN 22BG005805006320R2/22.03.2022 г., и за която стойност са внесени дължимите мито и ДДС. В тази връзка принципно правилно е застъпеното в проверяваното решение, че двете производства се развиват по различен ред и имат различен предмет, т.е. не се намират в условията на преюдициалност или корелативност, те са самостоятелни и независими едно от друго, но характерното и при двете производства е, че е възникнало съмнение относно декларираната митническа стойност на стоката. От всичко изложено следва, че не са налице годни доказателства, че дружеството е платило или че се е задължило да плати за въпросната стока цена, различна от посочената в митническата декларация стойност на стоката. С оглед на това напълно обосновано е заключението на районния съд за недоказаност на повдигнатото административно наказателно обвинение към „••“ЕООД, за извършено нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за което да понесе отговорност по чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ. Същото се споделя изцяло от настоящия състав. В контекста на изложеното, при извършения инстанционен контрол настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касационният ответник има право на разноски, съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Същите са своевременно претендирани и са придружени със списък на разноските, по чл. 80 от ГПК. Иска се присъждане на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, обективирано в договор за правна защита и съдействие № 22677 от 27.09.2023г.. По искането се направи възражение за прекомерност от касационния жалбоподател, по реда на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Възражението е неоснователно, с оглед на това, че претендираното възнаграждение е договорено и заплатено в минимален размер, изхождайки от разпоредбите на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това „Агенция Митници“ ще бъде осъдена да заплати на "••" ЕООД съдебни разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд – П.••