Решение № 633 от 16.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 492/2023 г.

производство по несъстоятелност на банката, то няма основание да бъдат удовлетворявани в производството по несъстоятелност на банката. Случаите, в които за банка в несъстоятелност са предвидени привилегии при третирането й като страна в съдебните и изпълнителните производства чрез освобождаване от предварително внасяне на държавна такса и разноски, респективно ограничаването на размера на таксите, са изрично посочени в ЗБН / чл.9, ал.5, чл.57, ал.6, чл.59, ал7, чл. 60, ал.4, чл.60а, ал.2, чл.60 б, ал.4, чл.62, ал.2 и чл.62а ЗБН/, като няма основание чрез тълкуване на закона тези привилегии да се разширяват с извод, че по образуваните от синдиците дела не се дължат разноски на насрещната страна при неоснователност или недопустимост на производствата. Застъпваното от синдиците тълкуване на чл.4 ЗБН, че не се допуска удовлетворяване на вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, освен изрично посочените, се основава на буквалното и ограничително тълкуване само на избрани разпоредби от закона без съблюдаване на целта му и общите правни принципи. Съдебният състав счита, че всички разноски по делата за попълване на масата на несъстоятелността, включително тези за дължимата държавна такса, която не се внася предварително, но е за сметка на масата при неоснователност на претенциите, както и разноските по същите тези дела в полза на насрещната страна, представляват „разноски по несъстоятелността на банката“, в хипотезата на чл.54, ал.1, т. 3 ЗБН – „разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността“. Няма основание нито за буквално, нито за логическо или систематично тълкуване, което да стеснява тези разходи, само до онези, които синдиците сами са избрали да направят. Всички разходи по едно дело, независимо от това дали са дължими за завеждането му или като санкция за неоснователното му предизвикване чрез ангажиране на отговорността за разноски, имат един и същи характер и следва да се третират по един и същи начин, като няма разумна, логична и нормативно обосновима причина, която да не противоречи на конституционно установените принципи за равнопоставеност на субектите пред закона и забрана на дискриминация, вземанията на избраните и ангажирани от синдиците адвокати да подлежат на удовлетворяване от масата като разходи за попълване, по същия начин да се третират и разноските за събиране на доказателства по делата, които синдиците предплащат, тъй като не са освободени, а съдебните разноски, които банката дължи на другата страна и в полза на бюджета поради това, че е станала причина за неоснователно завеждане на същото това дело, да имат различен режим и в този смисъл настоящият съдебен състав не споделя горепосочената незадължителна съдебна практика относно характера на разноските по делата, заведени от синдиците на банката. Същият характер имат и разноските за настоящото производство, което попада в хипотезата на разноски за несъстоятелността свързани с „разпределяне на масата“, каквито са всички разноски, направени или необходими за определяне на кръга от кредитори, измежду които следва да се извърши разпределението, без което извършването му е невъзможно, както и тези за фактическото му извършване. Нещо повече, разпоредбата чл.70 ЗБН предвижда неоспоримост на вземане, установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в което е взел участие синдика и следователно задължава синдиците да зачетат и изпълнят въпросните решения, а такива са и съдебните актове, с които са присъдени съдебни разноски по дела с участието на синдиците, какъвто е настоящия случай. Нещо повече, именно тази разпоредба обосновава липсата на разписана уредба за предявяване на такива вземания, установени със съдебно решение след откриване на производството по несъстоятелност. Оспорването на вземанията за присъдени съдебни разноски, представлява пряко нарушение на чл.70 ЗБН, което генерира последващи разходи за образуване на каскада от нови дела, по които се дължи държавна такса, респективно съдебни разноски, които обременяват без основание масата на несъстоятелността. По изложените съображения възражението следва да се уважи, като се допълнят списъците с приети вземания с вземането на Държавен културен институт „С.о. и б. за съдебни разноски в размер на 2436 лв., присъдени с влязло в сила определение по т.д.№ 902/2020 г. на Софийски градски съд, което вземане по вече изложените съображения е такова по чл.4, ал.3 ЗБН, тъй като представлява вземане за разноски по несъстоятелността и подлежи на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.3 ЗБН. Неоснователни са доводите на синдиците, че подобно третиране би поставило кредитора в по-благоприятно положение спрямо другите кредитори на масата, тъй като самият закон е предвидил такава поредност на разноските с цел да осигури развитие на производството по несъстоятелност и осребряването, без които изобщо би било невъзможно кредиторите на банката да получат каквото и да било удовлетворяване на вземанията си, като съдебният състав вече е изложил съображения относно еднаквото третиране на всички разноски по делата, чиято цел е попълване на масата, включително тези на насрещната страна. Подалият възражението кредитор има отново право на съдебни разноски и за настоящото, каквито е направил в размер на 1200 лв. и които следва да му се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК за сметка на масата на несъстоятелността. Съответно за сметка на масата следва да се възложи и дължимата държавна такса в размер на 97, 44 лв. Така мотивиран, съдът