Решение № 785 от 19.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1056/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №310781/10.11.2022 година от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу решение №260628/12.10.2022 година, постановено по т.д.№8 година по описа за 2016 година на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав. Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че неизпълнението на одитора на договорите по писма за ангажименти от 01.10.2010 година и 08.11.2012 година и формата на вината за това неизпълнение нямат значение поради липсата на причинна връзка между дейността на одитора в изпълнение на ангажиментите по посочените договори и претендираните от ищеца за обезщетение вреди от отпуснати необезпечени кредити, които не са били провизирани, останали са несъбрани и това да е предпоставило отнемането на лиценза на банката. Съдът приема, че е обективно невъзможно несъответното на МОС одиторско мнение да е източник, който закономерно и неизбежно да е породил твърдяните от ищеца неблагоприятни последици. Съдът приема, че няма причинна връзка между неизпълнението на договорите за одит на ГФО за 2010 и 2012 година и отнемането на лиценза на банката поради установената отрицателна стойност на собствения капитал, която е резултат от необходимост от обезценка на активи, проявена най-рано на 20.06.2014 година.Приема, че вредите не са резултат от даденото одиторско мнение, не са негова закономерна последица защото са резултат от проявлението на други, различни от евентуалното неизпълнение на одиторските ангажименти факти и не могат да се приемат за предвидими при сключване на всеки от двата договора. Посочените в уточнителната молба от 18.02.2016 година вреди, за които се претендира обезщетение в хипотезите на чл.34, изр.1 и 2 ЗНФО /отм./, настъпили в периода от 01.01.2011 година до предявяване на иска – 30.12.2015 година са от отпуснати кредити, които не са били провизирани и не са били събрани към предявяване на исковата молба. За да направи извода за липса на причинна връзка, съдът се е позовал само на Правилника за кредитната дейност на КТБ АД, приет от УС на 12.12.2000 година и на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, които са възприети и тълкувани превратно. Съдът е следвало да съобрази, че просрочието на кредита е само един от критериите, при определяне на рисковата класификация, която е определяща при провизирането и неговия размер, че в конкретните случаи одиторът не е изследвал повече обстоятелства и не е взел предвид и други критерии освен просрочието, включително индикациите за влошено финансово състояние при определяне на рисковата класификация. Съдът приема, че одиторът не може да отговаря за вреди, настъпили в резултат на действията на служители на банката при осъществяване на дейността по отпускане, обезпечаване и събиране на кредити, върху които кредиторът не може по никакъв начин да влияе. ЗНФО/отм./ не предвижда отпадане на имуществената отговорност на регистрирания одитор, в случай, че администраторите на одитираното предприятие са допуснали нарушения при изпълнение на задълженията си. Одиторът носи отговорност за нарушенията на нормативните актове и Международните одиторски стандарти, регулиращи собствената му дейност. При изясняване пределите на отговорността на одитора в случаи на извършени нарушения от страна на управителните органи на одитираното предприятие следва да се изходи от целите, които преследва независимия финансов одит. Предназначението на одита е да разкрива нередности и това е посочено в съображенията към Регламент на ЕС 537/2014 година на Европейския парламент и на Съвета. При допуснати нарушения на стандартите, касаещи неговата дейност одиторът следва да отговаря за причинените от неговото неизпълнение вреди, изразяващи се в несъответствие на действителното финансово състояние на одитираното лице и представянето му в отчета, които съдът е следвало да съобрази, с оглед констатираните от вещите лица нарушения. Неправилно не е обсъдено заключението на тройната СИЕ. Въпреки констатираните факти и обстоятелства, които биха могли да бъдат квалифицирани като индикатори за измама от страна на ръководството на банката одиторът не е предприел адекватни действия за промяна на одиторската си стратегия и сезиране на БНБ в съответствие с изискванията на чл.77 от ЗКИ, не е отразил в одитните доклади вярно и точно констатациите си относно кредитната дейност на банката. Одиторските доклади са без забележки и модификации, като вещите лица имат възражения по съдържанието на докладите и подържат, че има несъответствия между фактическото състояние на кредитните сделки, в т.ч. констатирано от екипа на одитора и отразено в одиторските документи и отразеното мнение в одиторското заключение, че има несъответствие между констатираните факти относно кредитните сделки, липсата на документи, данни за влошено финансово състояние на кредитополучателите, липса на приходи, огромен брой предоговаряния, без да е изяснена причината за тях, които са индикация за преструктуриране или за рисков фактор за прекласифициране на кредитите в по-висока рискова категория, което от своя страна има пряко отношение върху размера на начислените провизии, съответно намаляване на отразения в ГФО на банката финансов резултат и върху капиталовата адекватност и изразеното в одиторския доклад мнение от одитора. Прието е от вещите лица, че констатираните при изпълнение на одитния ангажимент факти, свързани с кредитната дейност, класификацията на кредитите, изчисляването на провизиите е трябвало да бъдат проверени и отразени в заключенията на одитора най-малко като забележка, а по преценка и като „модифицирано мнение“, за да насочат евентуалните потребители на одиторския доклад, каквато е целта на одита. Вещите лица са посочили, че предоговорените кредити поради влошено финансово състояние на кредитополучателя са обект на допълнително отчитане за надзорни цели и на засилен интерес поради повишен риск те да са източник на обезценка, като начислената провизия не съответства на действителното състояние на кредитите, минимална е. Стойностите за обезценка водят до намаляване стойността на собствения капитал на банката, въз основа, на който се изчислява капиталовата адекватност на банката. Вещите лица считат, че за процесните години е налице непризната в отчетите провизия, съответно загуба от обезценка. Ако печалбата за 2012 година в размер на 57 милиона е била намалена със 105 милиона за провизии от обезценка банката е следвало да има загуба. За 2012 година свободният капитал на банката е бил по-малко от 3 милиона и едно намаление би довело до падане под прага на задължителната капиталова адекватност. Вещите лица са посочили, че одиторите са констатирали влошеното финансово състояние на някои кредитополучатели, отразили са го в одиторските си доклади, но не са направили допълнителни процедури за проверка класификацията на тези кредити, дадена от банката. Тъй като не са оспорили и проверили рисковата класификация на кредитите, въпреки, че са имали основание за това няма никакви последващи стъпки - не е уведомено ръководството на банката, нито регулатора БНБ, поради което отразеното мнение в одиторския доклад не дава вярна и честна представа за имущественото и финансово състояние на банката. При тези доказателства може да се подържа, че от 31.12.2010 година се е формирал недостиг на капиталовата база на банката. Ако този недостиг е бил отчетен навреме БНБ е щяла да вземе съответните надзорни мерки. Одиторът е следвало да издаде модифициран одиторски доклад и да отправи уведомление до БНБ, съответно да предизвика предприемането на надзорни проверки и като не е процедирал така е налице пряка причнно-следствена връзка между недостоверното представяне на финансовото състояние на банката и влошеното финансово състояние до степен на неплатежоспособност, проявила се през 2014 година. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което уважи предявените искове и присъди направените по делото разноски. Въззиваемата страна „КПМГ ОДИТ“ ООД е депозирала писмен отговор, в който моли съда да постанови решение, с което потвърди постановеното първоинстанционно съдебно решение. Твърди в отговора, че в исковата молба се твърди, че вредите на ищеца са причинени в резултат на независим финансов одит. Независимият финансов одит е легално понятие по смисъла на чл.2 ЗНФО/отм./ и е ясно дефиниран в МОС 200. Ангажиментите за преглед, за изпълнение на договорени и свързани процедури не съставляват ангажимент за одит и не се регламентират от ЗНФО и МОС. Ищецът недопустимо е разширил предмета на съдебното дирене, като на повторната СИЕ са поставени задачи извън предмета на правния спор. При даване на заключението си вещите лица са работили по документи, които са съставени от трети неучастващи лица, поради което същите не следва да се кредитират, тъй като е оспорена тяхната процесуална годност, относимост и верност, както и достоверността на направените фактически констатации. Същите са частни експертни заключения, както и удостоверявания на факти. Следва да се съобразят твърденията за вреди, описани в исковата молба и недопустимото изменение на иска, чрез навеждането на нови твърдения за вреди с въззивната жалба. Интерпретацията на счетоводната информация не би могла да бъде причина за вече настъпилата вреда, след като ищецът твърди, че вредата е в размера на отпуснатите кредити. Това, което одиторът може да представи е да установи дали ГФО вярно отразява така настъпилата загуба, с оглед приложимата рамка за финансово отчитане. Подържа писмения отговор, в частта за наличие на предпоставки, освобождаващи одитора от отговорност или намаляващи отговорността му. Съдът по предмета на спора съобрази следното: В исковата си молба от 05.01.2016 година ищецът „КТБ“ АД /н/ излага, че е кредитна институция по смисъла на ЗКИ и е осъществявала дейност, регламентирана в чл.2 ЗКИ, като се е подчинявала на всички действащи разпоредби, регламентиращи дейността на банките в Република България. На основание чл.115, ал.1 и ал.2, т.2 и т.3 ЗКИ с решение №73/20.06.2014 година на УС на БНБ банката поради опасност от неплатежоспособност е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори на банката, ограничена е дейността и, като и е забранено да извършва дейностите съгласно банковия и лиценз, отстранени са от длъжност членовете на управителния и надзорния съвети и са лишени от правото на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акционерите с право на глас. С решение 114/16.09.2014 година на УС на БНБ е продължен срокът, за който „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ е поставена под специален надзор с продължаване действието на всички произтичащи от това мерки. На основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ с решение №138/06.11.2014 година на УС на БНБ лицензията за банкова дейност на „КТБ“ АД е била отнета. С решение №664/22.04.2015 година, постановено по т.д./н/№7549/2014 година СГС, ТО, VI-4 състав обявява неплатежоспособността на „КТБ“ АД/н/, определя началната дата на неплатежопособността-06.11.2014 година, открива производството по несъстоятелност на банката, обявява я в несъстоятелност, прекратява дейността на предприятието на „КТБ“ АД /н/, прекратява правомощията на органите на банката, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на банката, лишава „КТБ“ АД /н/ от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С решение №1443/03.07.2015 година, постановено по т.д./н/2216 по описа за 2015 година на САС, ТО, 3-ти състав се постановява началната дата на неплатежоспособността да бъде 20.06.2014 година. За периода 2009-2014 година одитор на „КТБ“ АД /н/ е „КПМГ България“ ООД, гр.София, като всички финансови отчети са проверявани и заверявани от този одитор. За осъществяването на дейността по извършването на одита страните са подписвали през отделните години – споразумения- писма за ангажимент и приложения към тези писма за ангажимент, регламентиращи общите условия по възникналите между страните взаимоотношения. При осъществяване на своята дейност по одитирането одиторът е констатирал факти и обстоятелства, различни от действителното фактическо положение за състоянието на банката, като е допуснато контролните органи да не бъдат информирани за фактическото състояние на банката. При одитирането специализираното одиторско предприятие е нарушило действащото на територията на страната законодателство, регламентиращо одитната дейност на специализираните одиторски предприятия, в резултат, на което са нанесени вреди, за които ответникът носи имуществена отговорност в размер на трикратния размер на договореното възнаграждение, което за 2010 година е в размер на 255425, 56 лева, а за 2012 година е в размер на 628114, 83 лева. Дължи се и обезщетение за претърпените вреди. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 766276, 68 лева, представляваща трикратен размер на договореното и получено през 2010 година възнаграждение, сумата от 1884344, 49 лева, представляваща трикратния размер на полученото през 2012 година възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 807240, 79 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2013-30.12.2015 година, както и сумите от 500 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от 75742770, 05 лева за 2010 година и 500 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 239852105, 18 лева за 2012 година, представляващи вреди от дейността, изразяващи се в отпуснати през 2010 и 2012 година необезпечени и непровизирани кредити, които са останали неиздължени /след извършено уточнение с уточняваща молба от 11.02.2021 година и 08.03.2021 година/. В срока за отговор ответникът „КПМГ България“ ООД е депозирало писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Не оспорва, че ответникът „КПМГ България“ ООД е специализирано одиторско предприятие по смисъла на ЗНФО, като има правото да извършва независим финансов одит по смисъла на ЗНФО, както и, че между ищеца и ответника през 2010 година са подписани писма за ангажимент от 22.03.2010 година, 07.04.2010 година, 05.07.2010 година, 01.10.2010 година, а през 2012 година са подписани писма за ангажимент от дати, както следва: 02.03.2012 година, 14.03.2012 година, 19.03.2012 година, 17.05.2012 година, 21.06.2012 година, 09.07.2012 година, 15.08.2012 година, 28.08.2012 година, 05.10.2012, 05.11.2012, 13.12.2012 година. При подписването между страните на писмата за ангажимент са приложени /описани като Приложение №1/ във всяко едно отделно писмо за ангажимент отнапред установени Общи условия, които са били предоставени в писмен вид на хартиен носител при подписване на писмата за ангажимент и са били предварително известни на банката. Твърди, че в изпълнение на ангажиментите ответникът е извършил уговореното от страните в писмата за ангажимент и е престирал резултата от изпълнението – одит доклади, обективирани на хартиен и електронен носител, който резултат е предал, а ответникът е получил в договорения от страните срок. Твърди, че приложими към отговорността на ответника са договорните клаузи, съдържащи се в писмата за ангажимент, както и тези по ОУ на КПМГ, а за неуредените от страните въпроси следва да се прилагат разпоредбите на ЗНФО и ЗЗД при субсидиарно приложение, на осн. чл.34, ал.2 ЗНФО. Твърди, че не са налице противоправни действия и/или бездействия, съставляващи виновно неизпълнение на задължения на ответника, произтичащи от българското законодателство, всички приложими международни стандарти - Международни одиторски стандарти /МОС/, „Международни стандарти за финансово отчитане „МСФО“, Международни счетоводни стандарти – „МСС“, Международни стандарти за свързвани по съдържание услуги – „МСССУ“, Етичния кодекс на професионалните счетоводители, вътрешно-нормативните правила на КТБ, в резултат, на което да са настъпили предвидими вреди. Твърди, че при изпълнение на договорните си задължения ответникът е изпълнил изцяло, точно, в срок и при полагане на дължимата по закон и договор грижа всички свои ангажименти и задължения, произтичащи от нормативната рамка и сключените договори. При изготвянето на одиторските доклади, одиторът, въз основа на използваната от него извадка, определена на база ниво същественост определя и извършва необходимите процедури, въз основа, на които издава доклад, обективиращ одиторско мнение, изразявайки в „разумна степен на сигурност“ дали финансовият отчет като цяло не съдържа съществени отклонения, вкл. и дължащи се на измама или грешка. Съгласно приложимия МОС 200 „от одитора не се очаква и той не може да сведе одиторския риск до нула и следователно не може да получи абсолютна сигурност, че финансовият отчет не съдържа съществени отклонения, дължащи се на измама или грешка“. Одит мнението, съгласно МОС се издава върху информация за икономически условия и обстоятелства към определени моменти в миналото и не включва бъдещи събития, например очаквани или прогнозирани загуби. Самият финансов отчет по дефиницията на МОС представлява „структурирано представяне на историческа финансова информация“. В съответствие с разпоредбите на ЗНФО и МОС, в подписаните и приложими ОУ на КПМГ, страните изрично са се съгласили, че „изразяването на одит мнение в одиторския доклад не представлява потвърждение от страна на одитора, че в счетоводните отчети на банката липсват грешки“. Все поради типичните ограничения, съгласно параграф 4 от МОС 200 – „Одитът на финансовия отчет не освобождава ръководството или лицата, натоварени с общото управление от техните отговорности“, което е идентично със съдържанието на чл.35, ал.1 и ал.2 ЗНФО. Страните са договорили отнапред и в съответствие с нормативната база съдържанието и пределите на отговорността на одитора, а така също и дължимата грижа и отговорност, при изпълнението/неизпълнението на договорите, като ръководството на банката е отговорно за пълното, вярно и точно отчитане на дейността през съответния отчетен период. Администраторите на банката са отговорни за цялостния процес по отпускането на кредити, уговорените условия по тях, в т.ч. обезпеченията, последващите им оценки, ефективно управление на всички финансови рискове, вкл. и за събиране на вземанията на банката. Съгласно чл.12 ЗНФО ръководството на банката е длъжно да предостави на одитора изготвения от него финансов отчет, готов за издаване на одиторски доклад, като предоставянето на отчета се извършва заедно с доклада за дейността на банката и всяка друга информация, която органите на управлението предоставят към одитирания отчет, както и подписано утвърдително писмо от ръководството, съгласно чл.12 ЗНФО и МОС 580. Върху ръководството на банката е била отговорността за изготвянето на годишните доклади за дейността на кредитната институция, съгласно изискванията на чл.33 ЗСч/отм./ като банката има задължението и поема отговорността отчетите и докладите, изготвени от нея да дават вярна и точна представа за имущественото и финансово състояние, получения финансов резултат за периода и движението на паричните средства, както и да са изготвени в съответствие с нормативната рамка, като ръководството на банката носи отговорността за стопанисване на нейните активи. Изготвянето и представянето на отчетите в БНБ за надзорни цели е също отговорност и задължение на самата банка, респ. на ръководството и. Банката е била длъжна по закон да изгради надеждни, ефективни и цялостни стратегии и процеси на текуща база за оценка и подържане на размера, видовете и разпределението на вътрешния капитал, който смята за адекватен за разкриване на характера и степента на рисковете, на които е била или би могла да бъде изложена. Следователно дори и да се докаже в настоящия процес твърдението за несъответствие между отчета и действителното фактическо положение то отговорността е на банката и на нейното ръководство, а отделно не са налице доказателства за такова несъответствие. По отношение на задължението за „провизиране“, т.е. за обезценка на финансовите активи банката е била длъжна да прилага своите вътрешно –нормативни правила и актове – Правилник за кредитната дейност и Политика за оценка на кредитния риск на експозициите на КТБ, одобрени от БНБ. Решаването на въпроса кои експозиции подлежат на обезценка /провизиране/ е от изключителното правомощие на Кредитния комитет и Управителния съвет на банката, а не задължение на одитора. Одиторският доклад не може да бъде основание за извършване на подобна операция и одиторът няма такива задължения, произтичащи от правилника или общите условия. Същевременно „провизирането“ /обезценката/ на кредита, за които ищецът въвежда твърдения с молбата си уточнение от 18.02.2016 година има само счетоводни последици и касае отразяването на активите за счетоводни цели, като самото провизиране /т.е. счетоводната обезценка на актива/ като операция няма правни и/или имуществени последици и не рефлектира върху патримониума на банката. Съгласно МСС 39 банките преценяват на всяка балансова дата дали са налице обективни доказателства за обезценка на кредитите и вземания от клиенти. Същите се считат за обезценени когато и само когато са налице обективни доказателства за обезценка, произхождащи от събитие, което е настъпило след първоначалното признаване на кредита и когато това събитие има ефект върху очакваните бъдещи парични потоци от клиента, които могат да се оценят надеждно. Загубите, които се очакват в резултат на бъдещи събития, независимо от тяхната вероятност не следва да се признават и не намират отражение във финансовите отчети на банките. Банката е оповестила определени кредити, съгласно изискванията на МСФО 7, именно като необезпечени, видно от представените консолидирани отчети на КТБ за годините, приключващи на 31.12.2010 година и на 31.12.2012 година, като одиторът КПМГ, в изпълнение на задълженията си е издал доклади върху отчетите, в които няма задължение да докладва дали определени кредити са или не са обезпечени, а още по малко дали ще бъдат изцяло събрани. Задължението за отчетност пред БНБ е на банката. Пред БНБ на 09.03.2011 година и на 27.03.2013 година администраторите на банката писмено са декларирали, че консолидираните финансови отчети на банката за 2010 и 2012 година са съставени съгласно приложимите счетоводни стандарти, отразяват вярно и честно информацията за активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата на банката и на дружествата, включени в консолидацията като цяло; че докладите за дейността на банката за 2010 и 2012 година съдържат достоверен преглед на развитието и резултатите от дейността на банката и достоверен преглед на развитието и резултатите от дейността и състоянието на включените в консолидацията дружества, заедно с описание на основните рискове и несигурности, пред които те са изправени. Финансовото състояние е било декларирано и в писмата за представяне и потвърждение по чл.12 ЗНФО. Одиторските доклади са били приети на ОС на акционерите, поради което не е налице неизпълнение на договорно задължение, тъй като не е налице противоправност като съществен елемент от фактическия състав на всяка една гражданска отговорност, вкл. тази на одитора /по аргумент от чл.34, ал.2 ЗНФО, препращаща към общите правила на ЗЗД/. Невярно е твърдението на ищеца, че визираните от него в исковата молба кредити са необезпечени, както и, че ответникът като одитор е отчел в своя доклад, че отпуснатите от банката кредити са обезпечени и ще бъдат събрани. Преценката дали един кредит ще бъде отпуснат/усвоен като обезпечен или не и при какви обезпечения е изцяло в дискрецията на банката и нейните администратори. Прави се възражение, че и да е останала част от кредитите, несъбрана то това се дължи на фактори и обстоятелства, независещи от действията на одитора, вкл. на действия и бездействия на самата банка и нейните администратори. За уважаване на исковете ищецът следва да установи, че претендираните от него вреди са сумите, които са несъбрани по кредитите, като същият следва да установи, че е положил дължимата грижа по събиране на вземанията си. Същевременно от правна гледна точка ако в сумата са включени лихви и неустойки то това представлява пропусната полза, а не реални вреди, поради което оспорва сигурното и неизбежно придобиване от страна на банката. Не почива на закона и приложимите международни стандарти твърдението на ищеца, че „непровизирането“ на определени отпуснати от ищеца кредити, които е следвало да бъдат провизирани е оказало влияние върху имуществената му сфера. Към релевантната дата на издаване на докладите на одитора върху отчетите на банката за 2010/2012 година не настъпило състоянието на неплатежоспособност на банката, тъй като видно от решението на апелативният съд тя е настъпила едва през средата на 2014 година. Направено е възражение, че дори и да се приеме настъпването на вредите, то те не са в пряка причинно-следствена връзка с действия на одитора. Действията на одитора, описани в исковата молба не биха могли да доведат до сочения от ищеца противоправен резултат и до заявените за обезщетяване вреди, а и към момента на изготвяне на докладите не са били налице основанията на МСС 39 за обезценка на посочените кредити. При подписване на писмата за ангажимент вредите освен косвени са били и непредвидими, поради което и съгласно чл.34, ал.2 ЗНФО не подлежат на репариране и на това самостоятелно основание. Отделно от изложеното правото на обезвреда от неизпълнение на договор принадлежи само на изправната страна, поради което ако се приеме, че банката не е изпълнила задълженията си да оповести вярно и точно финансовото си състояние тя е нарушила общия принцип за точно и добросъвестно изпълнение на изрично поети с ПА и ОУ договорни ангажименти с грижата на добрия стопанин и търговец. Твърдяната от ищеца несъбираемост на отпуснатите кредити се дължи и на неговото поведение, поради което ответникът следва да бъде освободен от отговорност. От действията на ищеца е зависело и зависи събирането на вземанията, а ако такова е било извършено платените суми следва да се приспаднат от обезщетението за вреди. Прави възражение за погасяване по давност. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове и присъди сторените по делото разноски. С определение в з.з. от 08.03.2023 година, съдът е приел, че съгласно разрешението, дадено с определение №281/30.06.2022 година, постановено по ч.т.д.870/2022 година на ВКС предмет на производството са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.34, ал.1, изр.1 ЗНФО /отм./, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД-за възникнала договорна отговорност – ограничена имуществена отговорност във връзка с неизпълнение на задълженията му като регистриран одитор /трикратният размер на договорените възнаграждения за извършване на одит за 2010 година и 2012 година и за вреди по чл.82 ЗЗД /частичен иск/ от непровизиране на кредити през 2010 година и 2012 година. По делото е постъпила уточняваща молба от 18.02.2016 година, в която е посочено, че отпуснатите, необезпечени кредити през 2010 година, които не са събрани са в общ размер на 315594875, 24 лева. Ответникът като одитор е отчел в доклада си, че тези кредити са обезпечени и ще бъдат събрани изцяло, което становище не е отговаряло на действителността. Вследствие на този доклад банката не е провизирала тези кредити, като непровизирането на тези кредити е оказало влияние върху финансовото състояние на банката, като тя е претърпяла загуби в размер на 315 594875, 24 лева, като искът се предявява като частичен. С уточняваща молба от 11.02.2021 година и 08.03.2021 година е посочено, че исковете са 500 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от 75742770, 05 лева за 2010 година, както и 500 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 239852105, 18 лева за 2012 година. С определението от 08.03.2023 година ищецът е бил задължен в 1- седмичен срок от получаване на съобщението да посочи с писмена молба с препис за връчване на ответната страна как са съединени предявените искове по чл.34, ал.1, изр.1 от ЗНФО/отм./ и по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗНФО/отм./ - дали при условията на кумулативност или на евентуалност. Ако са предявени като евентуални такива да се посочи кой от тях следва да бъде разгледан като главен иск и кой като евентуален, като в случай, че исковете са предявени при условията на кумулативност - да бъдат разграничени фактите, на които се основава искът по чл.34, ал.1, изр.1 от ЗНФО/отм./ и тези, на които се основава искът по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗНФО/отм./. В същия срок ищецът е бил задължен да посочи и фактите, на които се основава иска по чл.34, ал.1, изр.2 ЗНФО /отм./. Посочен е размер на вредите 500 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от 75742770, 05 лева за 2010 година, както и 500 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 239852105, 18 лева. Ищецът е бил задължен да посочи размера на вредите по вид и пера, с оглед осъществяване адекватна защита на ответника по предявения иск и разпределение на доказателствената тежест от съда. Следва да се посочи за кои кредити, в какъв размер, към 2010 година, респективно към 2012 година са възникнали твърдените вреди, кое е основанието за провизиране на кредита, кое е обстоятелството, обуславящо възникване на основание за провизиране на кредита, следва да се посочи кое е действието на одитната компания, което е в пряка причинно следствена връзка с тази вреда, следва да се посочи защо се твърди, че действието е умишлено и от кое неизпълнение на задължение на одита произтича тази конкретна вреда. С уточняваща молба от 29.03.2023 година ищецът е посочил, че предявява исковете в отношение на кумулативно съединяване, но ако се приеме, че не могат да бъдат съединявани кумулативно като главен предявява иска по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗНФО /отм./, а като евентуален иска по чл.34, ал.1, изр.1 от ЗНФО /отм./. Посочил е, че през проверявания период отговорни одитори по ангажиментите за одит на ГФО и на отчетите за надзорни цели са лицата М. Г. и К. Х.. При извършване на дейността ответникът е нарушил и не е спазил изискванията на регулиращите собствената му дейност международни одиторски стандарти, както и изискванията на Наредбите на БНБ за класифициране на рисковите експозиции на банката за установяване на спесифични провизии за кредитен риск и другите свързани с регулаторните изисквания на БНБ към банките. Одиторите не са действали съответно на добрата одиторска практика, не са положили дължимата грижа и добросъвестност. Одиторите са установили нарушения на изискванията на регулаторния орган – БНБ, отразили са ги в работните си документи, но са ги премълчали и не са изяснили причините за тях. Като е установил и отразил в работните си документи, че са отпускани кредити без наличие на валидно обезпечение, че са договорени, но неучредени обезпечения, че са отпускани кредити без документи за актуално финансово състояние, без правно становище, че са налице множество предоговаряния, които прикриват просрочие одиторът не е предприел нови одиторски процедури, нито е взел предвид информацията за много лошо финансово състояние и за невъзможност за обслужване на кредитите от длъжниците. Изразеното от одитора мнение не съвпада с констатациите, отразени в работните му документи. Действията на лицата са умишлени, защото са имали лични контакти, извън служебните с Ц. В. и тъй като не са декларирани от одиторското предприятие не са предприети предпазни мерки. Кредитните сделки, обхванати от теста по същество за 2010 година и 2012 година, извършени от одитора с описани в табличен вид на стр.474, 475, 476 и стр.478 и 479 от заключението на повторната тройна съдебно-икономическа експертиза. Към 2010 и 2012 година кредитите са се провизирали на основание Наредба 9 от 03.04.2008 година на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на спесифични провизии за кредитен риск, приети с решение 16 от 03.04.2008 година на УС на БНБ. В отговора на уточняващата молба ответникът е посочил, че не е налице връзка между вредите, изразяващи се в отпуснати кредити, които не са били обезпечени и не са провизирани да са в резултат от действията на одитора. Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна: Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е приет от първоинстанционният съд или че не приет за установен факт, който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/. Безспорно е между страните, а и се установява от представените доказателства, че ищецът „КТБ“ АД /н/ е кредитна институция по смисъла на ЗКИ и е осъществявала дейност, регламентирана в чл.2 ЗКИ, а ответникът е специализирано одиторско предприятие по смисъла на ЗНФО, като има правото да извършва независим финансов одит по смисъла на ЗНФО. Липсва спор, че страните са се намирали във валидни облигационни правоотношения, по силата, на които ответникът е поел задължението да извърши одит за 2010 и 2012 година, а ищецът да заплати дължимо възнаграждение, като горното се установява и от подписаните писма за ангажимент, както и от приложените Общи условия. Установени от представените доказателства и служебно известни на съда са и следните обстоятелства, свързани с неплатежоспособността на „КТБ“АД (н.): С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, на основание чл.115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, чл. 116, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, за срок от три месеца е спряно изпълнението на всичките задължения и е ограничена дейността, като е забранено извършването на всички дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност., а с решение № 114 от 16.09.2014 г. срокът на специалния надзор е продължен до 20.11.2014 г. С решение № 138 на Управителния съвет на БНБ по протокол № 27 от 6.11.2014 г., обявено по партидата в търговския регистър на 7.11.2014 г., е отнет лицензът на „КТБ“АД за извършване на банкова дейност. С решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.д.н.№ 2216/2015 г. Софийският апелативен съд е определил начална дата на неплатежоспособността на банката 20.06.2014 г., когато същата е била постановена под особен надзор. От заключението по назначената ССЕ с в.л. П. Д., което съдът кредитира се установява, че полученото възнаграждение по договор за 2010 година е в размер на 348787, 11 лева, от които 290655, 92 лева данъчна основа и 58131, 19 лева ДДС, а за 2012 година в размер на 491977, 902 лева, от които 409981, 11 лева данъчна основа и 81996, 21 лева ДДС. От заключението по тройната ССЕ в състав В.П., Л.П. и Т.П., депозирано на 12.09.2018 година се установява, че при прегледа на кредитните портфейли на банката за периода от 2010 година до 2013 година и за кредитите, разрешени през 2010 и 2012 година, но не погасени към 31.12.2016 година през 2010 година само сделка 9522 е класифицирана като кредит под наблюдение заради просрочена главница /16 дни/ дни и просрочени лихви /36 дни/. През 2011 година тази сделка продължава да е под наблюдение, към нея се добавят кредитни сделки 9281, 9640, 9766, като тези кредити са обезценени с 564 хил.лв. през 2011 година се появява и един кредит от 2010 година, за който е посочено, че е обезценен на 100% и е отнесен в загуба. За кредитите, разрешени през 2012 година в кредитния портфейл на банката не са отбелязани кредити под наблюдение. За кредитополучателя с трите кредитни сделки 9281, 9640, 9766 се установява, че през 2012 година е сключена нова кредитна сделка 11218, която още в края на годината на разрешаването е обявена в загуба и съответно обезценена на 100%. Кредитна сделка 11238 е обявена като необслужвана и е обезценена с 55% на стойност 439882 лева. Към 31.12.2016 година като необезпечени са посочени за 2010 година 8 кредита в следните кредитни сделки – 9270, 9352, 9652, 9652, 9652, 9697, 9730 и 9800. От предоставения ни кредитен портфейл към 31.12.2010 година нито един от тези посочени кредити не е обявен в просрочие или като необслужван. Към 31.12.2016 година като необезпечени са посочени за 2012 година необезпечени са 20 кредита в следните кредитни сделки – 10547, 10735, 10775, 10853, 10970, 11068, 11076, 11076, 11101, 11194, 11215, 11238, 11376, 11 От всички сделки само кредитна сделка 11238 е обявена като необслужвана, но същата към 31.12.2012 година е обезценена с 55% в размер на 439881.68 лева. Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: По допустимостта на постановеното решение и наличие на предпоставки за спиране, съдът е обвързан от задължителните указания, дадени с определение №281/30.06.2022 година, постановено по ч.т.д.870/2022 година на ВКС. По иска с правно основание чл. чл.34, ал.1, изр.2 от ЗНФО /отм./, в тежест на ищцовата страна е да установи умишленото неизпълнение на задължения, настъпила вреда и пряка причинно-следствена връзка между вредата и действията/бездействията на одитора. Искът е предоставен на дружество, което е било одитирано за реализиране на отговорността на одитора като при определяне спесификите на тази отговорност може да намерят приложение дадените разрешения във връзка с отговорността на управителя, респективно с реализиране на отчетническата имуществена отговорност. Съгласно постоянната практика на ВКС, вкл. и задължителната такава - Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о. ТК и др., фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятстват управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Изложеното позволява да се приеме, че имуществената отговорност на одитора по чл.34, ал.1, изр.2 ЗНФО /отм./ не разкрива особености, неприсъщи на гражданската отговорност, изразяваща се в задължение за поправяне на причинените вреди. Одиторът отговаря за действия/бездействия, с които са нанесени вреди на дружеството при извършване на одитната дейност, като при различните форми на вина обемът на отговорността е различен, а именно за ангажиране на пълната имуществена отговорност се изисква неизпълнението да е умишлено. Предвид предпоставките за реализиране на тази отговорност не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че след като одитът е приет от ОС на акционерите и е бил публично оповестен е налице изпълнение на договора и не може да се претендира имуществена отговорност. Финансовият одит е предмет на подробна уредба в ЗНФО и МОС, приложими на основание чл.2 и чл.5, ал.3 ЗНФО. Съгласно тези разпоредби независимият финансов одит е съвкупност от необходими и взаимосвързани процедури, определени от Международните одиторски стандарти, въз основа, на които се изразява независимо мнение относно достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети, изготвени в съответствие с българското счетоводно законодателство. Целта на независимия финансов одит е изразяване на независимо одиторско мнение относно достоверното представяне на във всички аспекти на същественост на финансовите отчети на финансовото състояние на предприятието; отчетения финансов резултат от дейността на предприятието; паричните потоци на предприятието и промените в тях; собствения капитал на предприятието и промените в него, като независимото одиторско мнение по ал.1 се изразява по отношение на съответствието на финансовите отчети с приложимите счетоводни стандарти /в случая – МСФО/, както и с всяка друга националноприета счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети, като формирането и изразяването на независимото одиторско мнение се извършва в съответствие с Международните одиторски стандарти. Страните не спорят, че са във валидно облигационно правоотношение по договор за независим финансов одит, по силата, на който одиторът е поел задължение да извърши одит на консолидираните и индивидуалните годишни и финансови отчети, изготвени съобразно Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети от Европейския съюз, при докладване дали историческата финансова информация, представена в годишния доклад за дейността съответства, във всички съществени аспекти, на финансовата информация, която се съдържа в одитирания годишен финансов отчет и докладване на акционерите дали по мнение на одитора финансовите отчети дават вярна и честна представа за финансовото състояние на дружеството към 31.12. на съответната година за 2010 и 2012 година. Годишните финансови отчети на всяка банка, както и надзорните отчети, определени от БНБ, се проверяват и заверяват от специализирано одиторско предприятие, което е регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит. По отношение на отчетите на банката за надзорни цели обаче регистрираният одитор изпълнява договорени процедури и издава доклад за фактически констатации. Със същия не се изразява сигурност, тъй като изпълнението на договорните процедури не представлява одит или преглед в съответствие с Международните одиторски стандарти или Международните стандарти за ангажименти за преглед. От твърденията в исковата молба може да се направи категоричен извод, че ищецът оспорва даденото одиторско мнение без резерви, като несъответстващо на фактическото състояние на банката, като твърди, че поради тази причина в неговия патримониум са настъпили твърдяните вреди, изразяващи се в несъбраната стойност на кредитите с твърдения, че данни за провизирането на тези кредити са били налице към 2010 и 2012 година. Безспорно е, че дейността по кредитиране е изцяло в компетентността на банката и нейните ръководни органи, като условията и реда на проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки са уредени в Правилника за кредитната дейност, като процедурата по проучване и одобряване на кредита, както и последващ контрол върху изпълнението му е възложена за осъществяване в отделните етапи на конкретни отдели и структурни звена в банката, които са длъжни да извършат необходимите действия по проучване, оценка и анализ на предмета и целта на договора, предлаганите обезпечения, кредитоспособността на кредитоискателя и др., като подготвят необходимата документация, на база, на която се взема решение за сключването на договора. Управлението на кредитния риск се осъществява чрез приложение на ефективни процедури за идентифициране, измерване и контрол на кредитните експозиции. Съгласно чл.21/1/ от Правилника за кредитната дейност банката прилага система за присъждане на комплексен кредитен рейтинг на кредитополучателите, съответстваща на характера, размера и сложността на кредитната дейност, като ККР на клиент се определя от показателя „вътрешен кредитен рейтинг“ и от оценката на определени допълнителни показатели, с включването на които се цели постигането на пълен обхват на всички обстоятелства, които могат да окажат влияние върху способността му да обслужва задълженията си т.е. наличието на предпоставки, водещи до увеличаване на кредитния риск са изцяло от дискрецията на банката. В чл. 15, ал. 1 ПКД е предвидено, че в зависимост от степента на кредитния риск при сключване на кредитни сделки, Банката спазва принципа на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска. Достатъчно е обезпечението, чиято стойност покрива оценения от Банката кредитен риск /чл. 15, ал. 2/. Ликвидно е обезпечението, което може да бъде реализирано по всяко време на действието на кредита с най-малко разходи и на най-добра цена /чл. 15, ал. 3/. Съгласно чл. 16, ал. 1, кредитната политика на Банката е ориентирана предимно към корпоративни клиенти, без това да я ограничава и по отношение на други кредитоискатели с доказана ефективност на кредита. В чл. 16, ал. 3 е предвидено, че при сключване на кредитните сделки Банката, освен активите и пасивите на кредитоискателя, взема предвид създадената търговска организация, клиентската структура, пазарния дял, степента на развитие на дейността на клиента, финансовата му стабилност и перспективност, както и доброто му име. Гореизложеното обосновава извода, че преценката за достатъчността на обезпечението се прави въз основа на преценка на покритието на кредитния риск и зависи от степента на развитие на дейността на клиента, финансовата му стабилност и перспективност, както и доброто му име като въпросът за необезпечеността на кредита отново е в дискрецията на банката. Няма норма, която да въвежда в задължение на тези лица да сключват договор за кредит само след като задълженията на кредитополучателя, които ще възникнат по силата на тази сделка, бъдат предварително обезпечени с учредяване на обезпечения върху негово имущество или такова на трети лица, дори и в случаите, когато отпуснатия кредит формира експозиция, превишаваща 10 на сто от собствения капитал на банката или банковата група. Освен това един необезпечен кредит също може да бъде събран, а от неговото отпускане да бъде реализиран печалба. Ръководството на банката е длъжно да предостави на одитора изготвения от него финансов отчет, готов за издаване на одиторски доклад, като предоставянето на отчета се извършва заедно с доклада за дейността на банката и всяка друга информация, която органите на управлението предоставят към одитирания отчет като банката има задължението и поема отговорността отчетите и докладите, изготвени от нея да дават вярна и точна представа за имущественото и финансово състояние, получения финансов резултат за периода и движението на паричните средства. Изготвянето и представянето на отчетите в БНБ за надзорни цели е също отговорност и задължение на самата банка, респ. на ръководството и. Одиторското мнение по отношение на представените годишни финансови отчети се дава след изпълнение на одиторски процедури, с които се събират одиторски доказателства относно оповестяванията във финансовите отчети изразявайки в „разумна степен на сигурност“ дали финансовият отчет не съдържа съществени отклонения. Одиторските процедури се извършват от одитора въз основа на използваната от одитора извадка, определена на база ниво същественост т.е. в тежест на ищцовата страна е да установи, че одиторът или е нарушил и се е отклонил от принципа на същественост или, че не се е съобразил с одиторските доказателства при даване на одиторското мнение, както и, че това е извършено умишлено с цел настъпване на вредоносния резултат. Вредоносния резултат за банката, съобразно твърденията в исковата молба произтича от твърдяната несъбираемост на вземанията на банката, която е в пряка причинно-следствена връзка с изразеното одиторско мнение, което не е съобразило нуждата от провизиране на кредитите и неуведомяването на БНБ. Според ищеца при провизирането на кредитите би се стигнало до намаляване на капиталовата адекватност на банката. В тази връзка събраните гласни доказателства, целящи да установят близки отношения между ръководството на банката и одиторите, извършващи одита не установи по категоричен начин наличието на умисъл с цел настъпване на вредоносния резултат. На първо място решаването на въпроса кои експозиции подлежат на обезценка /провизиране/ не е възложено на одитора, поради което не е налице виновно бездействие. Решаването на тези въпроси са от изключителното правомощие на Кредитния комитет и Управителния съвет на банката. Дори да се приеме, че по силата на чл.77 ЗКИ е налице задължение за уведомяване на банков надзор относно капиталовата адекватност на банката, по делото не се установи при извършване на одитните процедури виновно бездействие, тъй като видно от заключението на вещите лица е, че към датите на извършването на одитите кредитите, които е следвало да бъдат провизирани са провизирани. На второ място действието по сключване на договор за банков кредит не води автоматично до намаляване на патримониума й, а само трансформира паричните средства в нематериален актив за банката – лихвоносно парично вземане. Вземането представлява вреда /под формата на загуба/ само ако е доказана несъбираемостта му, каквито данни по делото не са налице. Едно вземане би могло да се квалифицира като несъбираемо тогава, когато са предприети действия по неговото събиране, включително и съдебни и след насочване на изпълнението към имуществото му се установи, че задълженият правен субект не притежава никакво имущество от осребряването на което кредиторът да се удовлетвори, а такива доказателства по отношение на кредитополучателите на отпуснатите кредити през 2010 г. и 2012 г. не са ангажирани. На трето място, „провизирането“ /обезценката/ на кредита, съгласно счетоводният стандарт МСС 39 се извършва само когато са налице обективни доказателства за обезценка, произхождащи от събитие, което е настъпило след първоначалното признаване на кредита и когато това събитие има ефект върху очакваните бъдещи парични потоци от клиента, които могат да се оценят надеждно. С оглед горното, преценката, която се дължи е дали към 31.12.2010 година и към 31.12.2012 година одиторите са разполагали с такива обективни доказателства, с оглед направената от тях извадка, които да повлияят на одиторското им мнение. Изводите и на двете експертизи в състав В.П., Л.П. и Т.П. и на тази в състав М.Д., О.М., С.И. съвпадат по отношение на това, че при проверка на проведените тестове за ефективност на контролите и тестовете по същество не могат да бъдат потвърдени становищата на одиторите, че са били ефективни. В заключението си по тройната ССЕ вещите лица М.Д., О.М., С.И. установяват неизпълнение на изискванията на някои от МОС /МОС 250, МОС 300 и др./. В тази връзка, съдът кредитира заключенията на вещите лица само по отношение на проверяваните от тях данни, налични към 31.12.2010 и 31.12.2012 година и не кредитира направените изводи, въз основа на докладите, изготвени от „АФА“ ООД, „Делойт Одит“, „Ърнст и Янг одит“ ООД по следните съображения: В самите доклади е посочено, че същите са изготвени по възлагане от страна по делото, поради което или са частни експертни заключения или удостоверяват факти и не могат да служат като допустими доказателства по делото. Процедурите са извършени основно с цел подпомагане на квесторите на Банката в установяването на необходимостта от обезценки на кредитните експозиции на база финансово състояние на кредитополучателите, преглед на обезпеченията, направени плащания съгласно погасителния план, както и оценка на други фактори, влияещи върху размера на обезценката. Същите касаят кредитните експозиции към средата на 2014 година, с отчитане на всички фактори, а одитът касае счетоводните данни през 2010 и 2012 година. В самите доклади е посочено, че същите не следва да се ползуват като доказателства по делото, както и пояснения, че изводите са направени на базата на информация, която не е била проверявана. Съдът намира, че не следва да се кредитира и заключението, направено въз основа на допълнителна проверка на кредитни досиета, извън тези, които са проверени от одитора по следните съображения: както се посочи по –горе одиторското мнение се дава въз основа на конкретни одитни процедури, в които се събират одитни доказателства. Одиторът не извършва изцяло проверка на счетоводните данни, а само дава мнение, въз основа на извършените от него извадки дали отчетът обективно отразява фактическото положение. В съдебно заседание, проведено на 25.09.2018 г. при изслушване на заключението на одиторската експертиза вещите лица В.П., Л.П. и Т.П. установяват, че необезпечените кредити, отпуснати през 2010 г. и през 2012 г. не са били просрочени, били са обслужвани редовно и не е имало основание да бъдат обезценявани (провизирани). От вещите лица е установена само една кредитна сделка, по която е налице просрочие и тя е обезценена съгласно правилата, което е констатирано и от одитора при изпълнение на одитния ангажимент, а от кредитите, които са необезпечени и са отпуснати през 2010 и 2012 година не са налице необслужвани кредити към 2016 година, което води до извода, че необезпечеността на кредитите дори и констатирана за тези години не е довела до несъбираемост през един по късен момент. Изводът, който се налага е, че дори и да се приеме неизпълнение на одитния ангажимент от страна на одитното предприятие и одитният доклад да е подписан със забележка това не би се отразило върху настъпването на вредите, изразяващи се в несъбраната стойност на кредитите, както и не се доказа по категоричен начин и наличието на данни, че извършването на обезценка би довело до промяна в капиталовата адекватност на банката. По отношение на капиталовата адекватност на банката, съдът намира, че е налице и още една предпоставка за отхвърляне на исковете и това е отнемането на лицензията на банката в края на 2014 година, поради отрицателен собствен капитал, което неблагоприятно финансово състояние е проявено най-рано на 20.06.2014 година, съобразно влязлото в сила решение, с което е открито производството по несъстоятелност и като начална дата на неплатежоспособността е посочена именно датата 20.06.2014 година. Горното потвърждава направеният извод, че дори и да се приеме, че даденото одиторско мнение за финансовите 2010 и 2012 година е следвало да бъде с резерви и, че неизпълнението на одитния ангажимент е съществено, то не се намира в пряка причинно-следствена връзка с отнемането на лиценза на банката и несъстоятелността и за състояние, което е настъпило през 2014 година. Предвид липсата на умисъл, както и на пряка причинна връзка между претендираните вреди и описаните нарушения не са налице предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност, поради което предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърлянето на главния иск следва да бъде разгледан евентуалният иск по чл.34, ал.1, изр. първо от ЗНФО /отм./. За да бъде реализирана договорната отговорност по чл.34, ал.1 от ЗНФО/отм./, вр.чл.82 от ЗЗД следва да е констатирано неизпълнение на договора, настъпили вреди и пряка причинно-следствена връзка, като поради съображенията изложени по –горе при липса на причинна връзка между твърдяните вреди и действията на одитора при изпълнение на ангажиментите по договора за одит този иск също следва да бъде отхвърлен. По разноските: Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. С оглед изхода на спора в тежест на ищеца е дължимата държавна такса в размер на 2% от цената на исковете, която е в размер на 89157, 24 лева. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено, като разрешението дали се касае за евентуално или кумулативно съединяване на искове не намира отражение върху този изход. Воден от горното Софийският апелативен съд