Решение № 462 от 19.12.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 496/2024 г.

производство и изцяло се споделят от настоящия въззивен състав. Съгласно чл. 20, ал. 1 и 2 ЗКСД б. има право да начисли възнаградителна лихва в максимален размер от 7% за времето на гратисния период на кредитното правоотношение, като уговорка за по-висока лихва е нищожна. В този смисъл е прието в обжалваното решение, че уговорката по чл. 7 от договора не противоречи на изискванията на ЗКСД. Прието е, че за възнаградителната лихва се дължи единствено върху усвоената част от кредита, както по време на гратисния период, така и след това, респ. че такава лихва не следва да се начислява върху капитализираната като главница лихва /в случая в размер на 30 585, 04 лв., доколкото се достига до анатоцизъм - начисляване на лихва върху лихва по смисъла на чл. 10, ал. 3ЗД, което е допустима уговорка само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ; в случая ответницата няма качеството на търговец, изтеглила е кредит за потребителски нужди, при което натрупването на лихва върху лихва противоречи на чл. 10, ал. 3 ЗЗД; това води до начисляване на възнаградителна лихва повече от 7%, поради което противоречи и на чл. 20 ЗКСД и е в отклонение от потребителската закрила по чл. 143-146 ЗЗП. Прието е, че и нормата на чл. 24, ал.1 от ЗКСД не позволява подобно начисляване на лихва върху лихва в отклонение на правилото на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, по който начин би се заобиколил и максималният размер на възнаградителната лихва, ограничен в чл. 20 ЗКСД. Прието е, че наличието на такава уговорка в т. 10.2 от ОУ макар приподписани от кредитополучателя, противоречи на изискванията за потребителска защита по този вид договори и такава клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10, т. 13 и т. 19 от ЗЗП, поради което капитализираната към главницата възнаградителна лихва в размер на 30 585.04 лв. следва да бъде изключена от вземането на ищеца за главница. Исковете за възнаградителна лихва и лихва за забава са уважени до размерите, изчислени в допълнителното заключение на ССчЕ, съобразно направените изчисления върху усвоената сума на кредита без капитализирана към главницата лихва. Предмет на въззивната жалба е отхвърлянето на иска за главница по отношение на сумата 26 303. 09 лв., която представлява дължимата възнаградителна лихва за гратисния период, изчислена върху усвоената сума на кредита / 78 233.20 лв./, която сума е била капитализирана към главницата на основание т.18.2 от ОУ като част от общо капитализираната сума от 30 585.04 лв. Следва да се отбележи, че в процесния договор липсва уговорка за капитализация на изтекли възнаградителни лихви. В случая капитализацията е извършена на основание т.18.2 от Общите условия. Настоящият въззивен състав споделя изложените мотиви в първоинстанционното решение за това, че капитализацията на изтекли възнаградителни лихви за гратисния период съгласно т.18.2 от ОУ, води до анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал.3 от ЗЗД, т.е. до образуване на сложна лихва в резултат на капитализиране на лихва от първичен дълг, при което се достига до преобразуване на лихвите в главница, което на свой ред носи лихва. В случая това е довело до увеличение на размера на начислените от б. възнаградителни лихви за гратисния период до 30 585.04 лв., в какъвто общ размер е била и капитализираната към главницата лихва, при положение че размерът на възнаградителната лихва върху усвоената сума като кредит възлиза на 26 303. 09 лв. Уговорката в договор за прибавяне към размера на редовната главница на задължения за лихви, води до начисляване на възнаградителна лихва и върху вече изтекла възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, каквото качество кредитополучателката по процесния договор безспорно няма. Олихвяване на изискуеми или неизискуеми изтекли лихви не е допустимо от закона освен при изрично предвиден в наредба на Б•• ред и механизъм, каквито в случая не са налице Освен горното тази капитализация противоречи и на императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, съгласно която общият размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Т.е. размерът на главницата е сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка, като законът не предвижда капитализация на лихвата за гратисния период към главницата. Клаузата за капитализация на възнаградителна лихва за гратисния период се явява в противоречие и с императивната разпоредби на чл. 143, т. 19 от ЗЗП и е неравноправна, тъй като не позволява на кредитополучателя да прецени икономическите последици от договора в тази му част към датата на сключването му и значителното нарастване на дълга по кредита предвид обстоятелството, че се явява по-слабата икономически страна по договора. Отделно от горното, е видно, че при сключване на договора за кредит самият договор е преведен на английски език, който превод е предоставен на кредитополучателя. Такова отбелязване обаче не е налице по отношение на общите условия, което се явява в нарушение на чл. 18, ал.3 от ЗКСД, изискващ б. да уведоми кредитополучателя за всички условия по договора към момента на сключването му. При липса на превод на общите условия, въпреки че същите са подписани от кредитополучателя – чужд гражданин, не може да се приеме, че на същия са е станало известно конкретното съдържание на ОУ и в частност на предвиждането на т. 10.2 за капитализация на лихвата за гратисния период. С оглед изложеното въззивният състав приема, че клаузата по т. 10.2 от ОУ за капитализация на възнаградителна лихва за гратисния период към главницата е нищожна и като такава не може да произведе действие между страните, респ. да бъде зачетена от съда. Именно поради това капитализираната лихва за гратисния период е приета за недължима като главница и искът за главница е отхвърлен в тази му част. Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че неправилно искът за сумата от 26 303.09 лв. бил отхвърлен с мотив, че сумата е резултат от анатоцизъм. Това оплакване не може да бъде споделено доколкото такъв мотив в обжалваното решение няма изложен. В тази връзка следва да се посочи, че резултат на анатоцизъм могат да бъдат само претендирани лихви, но не и главница. Вярно е, че съобразно установеното по делото сумата 26 303. 09 лв. се явява дължима от ответницата, но като възнаградителна лихва за посочения гратисен период. Сумата обаче се претендира като главница, а иск за възнаградителна лихва за гратисния период не е предявен, включително и при условия на евентуалност, поради което такъв не може да бъде разгледан от съда и сумата да се присъди на основание, което не е надлежно въведено с исковата молба, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес. Предвид посоченото въззивната жалба се преценява като неоснователна и обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, поради което ПАС