РЕШЕНИЕ

№ 69

гр. Търговище, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.А Н. И.ОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от М.А Н. И.ОВА Търговско дело № 20253500900030 по описа за 2025 година Предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 100 000 лв. и иск по чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Делото е образувано по предявен на 02.06.2025 г. от А. М. А. с ЕГН •••••••••• от гр. Попово, чрез адв. Д. З., САК, против ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830492, гр. София, иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 50 000 лв. (частичен от 100 000 лв.) – претендирано обезщетение за причинени й неимуществени вреди: болки и страдания от телесни увреждания (травматичен шок, мозъчно сътресение, полифрагментна фрактура на лявата улна, с дислокация на фрагментите над 5 мм, с наличие на фрагмент, откъснат от предната повърхност на костта), в резултат на ПТП на 29.08.2024 г., настъпило до с. З..., общ. Попово, предизвикано от И. И.В., неспазил правилата за движение при управление на л.а. „Ситроен Ц5“, рег. № В 5739НВ, навлязъл в лентата за насрещно движение, блъскайки челно правомерно движещия се по нея л.а. „ВАЗ....(в който, като пътник, е пътувала ищцата), чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество. Непосредствено след ПТП е откарана в МБАЛ-Търговище АД, приета в ОАИЛ в общо увредено състояние, с оплаквания от силна болка в областта на главата, гърдите, крайниците и без спомен за случилото се, с многократно повръщане. След постъпване в ХО на 31.08.24 г. по отношение на мозъчното сътресение е проведена медикаментозна терапия и след стабилизирането й е насочено към ОТО за продължаване на лечението. След проведени медицински интервенции и болничен престой, на 11.09.24 г.- продължила с домашно лечение.На 25.03.2025 г. отново постъпила в ОТО на МБАЛ-Търговище АД за оперативно отстраняване на остеосинтезния материал, поставен по повод фрактура в областта на лявата лакътна става. Получените травми й причинили болки и страдания, със значителен интензитет през първия месец; предвид поставената й гипсова имобилизация следвало да спазва щадящ режим, да е обгрижвана от близки хора за обикновени битови потребности; мозъчното сътресение било причина за силна нестихваща болка в областта на главата, гадене и световъртеж. Последиците от инцидента довели до ограничаване на социалната, трудова и семейна ангажираност на ищцата, отразили се негативно и на емоционалното й състояние, а изживеният стрес и душевните страдания ще я съпътстват дълъг период от време. Ищцата оценява тези си неимуществени вреди в парично изражение на 100 000 лв., предявявайки частичен иск за 50 000 лв., след като въпреки отправената до ответника извънсъдебна застрахователна претенция и образувана щета № 2410034 880 от 11.12.2024 г., плащане не последвало, въпреки поетапното уведомяване на застрахователя за настъпващите промени в здравословното й състояние, изпращайки съответни документи.

Ищцата е посочила ел.адрес, но е заявила, че НЕ ЖЕЛАЕ връчване по електронен път.

В осз на 20.11.25 г. искът е увеличен на 100 000 лв.

С определение № 147/08.07.25 г. съдът е освободил ищцата от внасяне на държавна такса и разноски по делото, на осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В срока и по реда на чл. 372 от ГПК от ответника, чрез пълномощник адв. М. Г., САК, е подаден ПИСМЕН ОТГОВОР със становище по допустимостта и основателността на иска, с множество възражения, признавайки само наличието на валидно застрахователно правоотношение по ЗЗ“ГО“ за л.а.„Ситроен Ц5“, рег. № В 5739НВ. ВЪЗРАЖЕНИЯТА са за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност: ответникът оспорва изцяло твърденията на ищцата относно механизма на произшествието и наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта; твърди, че събитието е случайно деяние (чл. 15 НК); оспорва доводите на ищеца за допуснати от водача на „Ситроен Ц5“ нарушения на правилата за движение по пътищата; оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла цитираните в ИМ телесни повреди по вид и степен; възражение за 50% съпричиняване от пострадалата ищца, поради непоставен предпазен колан (чл.137а ЗДвП); възражение за прекомерност на претенцията; за недължимост на лихва върху обезщетението, алтернативно - възражения за датата, от която се дължи обезщетението, съобразно чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ.

Ищцата е представила допълнителна искова молба с приложения, в която оспорва възраженията на ответника. В срока по чл. 373 от ГПК (18.09.2025г.) ответникът не е депозирал допълнителен отговор.

След образуване на настоящото производство, с Протоколно определение № 52/14.10.2025г. по НОХД № 215/2025 г. по описа на РС – Попово е ОДОБРЕНО Споразумение по чл. 381 и сл.НПК, с което подсъдимият И. И.В. се признава за виновен в това, че на 29.08.24 г. около 13.30ч. в с.З..., общ. Попово, при управление на л.а. Ситроен Ц5“, рег. № В....НВ, поради нарушение на чл. 21, ал. 1 и чл. 24, ал.1 от ЗДвП, предизвикал ПТП, при което след удар в насрещната лента с насрещно движещия се л.а., в който пътувала ищцата по непредпазливост причинил средна телесна повреда на нея и на шофьора, с което от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.3 б.“а“ вр.с ал.1, б.“б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В проведеното о.с.з. на 20.11.25 г. по молба на ищцата, представлявана от адв. З., съдът е допуснал по реда и на осн.чл. 214 ГПК увеличение на предявения иск за главницата – от 50 000 лв. на 100 000 лв. От ответника, чрез адв. Г., е постъпило писмено становище, с което поддържа отговора на ИМ. Страните претендират разноски. Представят списъци по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе по исковете съдът прие от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 52 от ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД вр.с чл. 429, ал. 3 КЗ.

Спазена е изричната разпоредба на чл. 380 ГПК, положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска – въпреки отправената извънсъдебна застрахователна от ищците, получена в ответното дружество на 11.12.2024 г., плащане не е последвало.

Наличието на валидно застрахователното правоотношение по застраховка „ГО“ между деликвента и застрахователя към момента на ПТП е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с определението по чл. 374 ГПК, на осн.чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.

От приложените по делото писмени доказателства: заверени копия от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20/29.08.2024 г. на РУ Попово; Протокол за оглед на ПТП от 29.08.25г. и схема към него; Албум със снимки от посетено местопроизшествие; Протокол от 14.10.2025 г. по НОХД № 215/2025 г. по описа на РС – Попово за одобрено от съда Споразумение по чл. 381 и сл. НПК; удостоверения, свидетелските показания и назначените, изслушани и приети съдебни експертизи, се установява, че на 29.08.2024 г. при управление на л.а. Ситроен Ц5“, рег. № В 5739НВ (застрахован при ответника) водачът му И. И.В., движейки се в с. З..., общ. Попово, обл. Търговище, с превишена скорост от 114, 6 км/ч (при максимална 50 км/ч-в населено място) след навлизане в десен на него завой, намалил рязко скоростта, предприел аварийно спиране, довело до блокиране на предните колела и навлизане в насрещната за движението лента, където настъпил удар с правомерно движещия се в нея л.а. „ВАЗ“, модел 21214, с рег. № Т....АТ (с пътник на предна дясна седалка ищцата), вследствие на което причинил средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в: счупване на лакетната кост на лявата предмишница в горната й трета, довело до трайно затрудняване движението движението на левия горен крайник.

Одобреното от съда споразумение по НОХД № 215/2025 г. на ПРС, съгл.

383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, задължителна за гражданският съд, който разглежда последиците от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК).

Предвид изложеното доколкото споразумението не обхваща твърденията в исковата молба за получено от ищцата мозъчно сътресение, в представляващо лека телесна повреда, последното подлежи на установяване в гражданския процес. От заключението на приетата СМЕ, в т.ч. и от поясненията на експерта в осз, предвид приложените медицински документи/изследвания, съдът намира, че и това увреждане, като последица от процесното ПТП е установено по безспорен начин.

Приетата САТЕ изяснява в подробности механизма на ПТП-то: На ул. „Девети септември“ в с. З..., общ. Попово, л.а. „Ваз 21214“ с per. № Т.... АТ (на чиято предна дясна седалка пътувала ищацта), се движел по посока от с. З... към с. Садина в дясна пътна лента със скорост около 55 км/час. Пътният участък бил хоризонтален, равен, преди навлизане в ляв завой, със суха асфалтова настилка, без дупки, неравността и замърсявания. Платното за движение, разделено на две ленти, всяка с широчина по 3 м, разделени с непрекъсната линия. Времето – облачно, ясно, с нормална видимост. Пътният участък е в границите на населено място, поради което и в двете посоки максималната скорост е ограничена до 50 км/час. Водачът на „Ситроен Ц5“ Великов се движел в своята лента със скорост около 106, 7 км/час. Без да намали скоростта, навлиза в пътния участък с десен за него завой, чийто характеристики за конкретните условия допускат безопасно преминаване без поява на странично плъзгане(занасяне) с максимална скорост до 82, 2 км/час. На 83, 58 метра преди мястото на удара, водачът Великов възприема признаци на опасност от занасяне на автомобила и реагира с екстремно спиране, довело до блокиране на предните колела, водачът губи управление и на 39м преди мястото на удара, управлявания от него л.а. „Ситроен Ц5“ навлиза в лентата за насрещно движение, в която е л.а. „Ваз 21214“ - на 20, 6 метра от мястото на удара, чийто водач е възприел опасността от удар, отклонил е автомобила към десния банкет, но не успял да предотврати удара. Ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на л.а. „Ваз 21214“ между предната лява странична част на л.а. „Ваз“ и челната част на л.а. „Ситроен“. След удара л.а.“Ваз“ се завърта на 90 градуса обратно на часовниковата стрелка и се установява на около 5м вдясно извън пътното платно в страничното пътно отклонение. В резултат на удара са настъпили деформации в предна лява част на л.а.„ВАЗ“, както и по цялата предна част на л.а.“Ситроен“. Непосредствената причина за процесното ПТП е загуба на контрол от водача на л.а. “Ситроен“, поради превишена и технически несъобразена скорост в пътен участък с десен завойй и навлизане в лентата за насрещно движение в опасната зона на л.а.“ВАЗ“.

От СМЕ, медицинската документация и св.показания, съобразявайки и одобреното споразумение (вр с чл. 300 ГПК вр. с чл. 383 НПК), съдът приема за безспорно установено, че именно в резултат на процесното ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение и следните увреждания: След приема в ОАИЛ в МБАЛ Търговище АД, непосредствено след пътния инцидент, ищцата е била в тежко общо състояние, контактна, адекватна, с конградна амнезия, ритмична сърдечна дейност и полифрагментна фрактура на лява лакътна кост в областта на олекранона – част от лакътната става. Типът фрактура - полифрагментна с дислокация на фрагментите, е тежко увреждане на костите и меките тъкани в съседство и е показана за оперативно лечение, поради невъзможност за консервативно такова. Механизмът за получаване на тази фрактура е индиректно действаща сила, която може да възникне при падане или удар с тъп предмет при леко флектирана ръка в лакътната става. Предизвиква се силна контракция на трицепса и се получава силно разместена напречна или коса фрактура на олекранона. Втора вероятност е при изпънато положение на ръката в лакътя да има удар в предната част на проксималната (горната част) предмишница. Касае се за получен удар в лакътя и горната част на предмишницата при положение на лека флексия в лакътна става или при напълно отворен лакът. Ударът може да бъде вследствие на сблъсък с подлакътник на автомобила например или с друг предмет, намиращ се под или около левия лакът. След първоначалното болнично лечение, на ищцата е приложено и допълнително такова, при което, според експерта травмата и болковият синдром, в съчетание с възстановителния следоперативен период, придружен от обездвижване и гипсова имобилизация, са причинили на ищцата страдание за месеците до отстраняване на имплантите (от 29.08.24г. до 25.03.25г.), предвид и описанията в в обективното състояние при хоспитализацията за отстраняване на имплантите на 25.03.25 г.: палпаторна болка, умерено ограничени движения и хипотрофия на мишничната мускулатура. В осз в.лице пояснява, че получената увреда е много тежка, защото е увреда същевременно и на костите, и на меките тъкани, и лакътната става като цяло се раздвижва трудно още повече при човек, който не е в напреднала възраст и тепърва ще има още дълго време да си ползва ръката във всяка ежедневна дейност.

От приетата СПЕ се установява, че преживяното ПТП от 29.08.24 г. е оказало силно травматично психоемоционално въздействие върху личността и психиката на ищцата. В непосредствения след инцидента период тя е преживяла остър емоционален шок, изразен в дезориентация, чувство за нереалност, обърканост и соматични прояви на силен стрес (повръщане, световъртеж, липса на спомен за част от събитието). Събитието е нарушило усещането й за сигурност и контрол, довело е до емоционална дестабилизация и усещане за безпомощност. В следващите седмици и месеци са се проявили тревожност, нарушения на съня, натрапливи спомени, избягване на разговори и ситуации, напомнящи за инцидента, както и страх при пътуване в автомобил. Вещото лице е посочило, че към момента на изследването се наблюдава частично възстановяване на емоционалния баланс, но с остатъчни страхове и напрежение, особено свързани с пътуване и усещане за контрол. Познавателните функции са запазени; мисленето, вниманието и паметта функционират в нормални граници. Емоционалната сфера обаче остава уязвима, със склонност към тревожност и вътрешно напрежение. Ищцата проявява висока стенен на съзнателност, отговорност и мотивация за преодоляване, което позволява благоприятна прогноза при продължаваща психологическа и социална подкрепа. Според експерта-психолог психичното й състояние към момента може да се определи като стабилно, но все още повлияно от преживения стрес, без данни за трайни личностови или когнитивни нарушения.

Въпросът, предмет на установяване в настоящото производство (извън пределите на задължителната сила на присъдата/споразумението, съгласно чл. 399 ГПК) е относно твърдяното от ответника съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението на ищцата, пътувала без поставен предпазен колан. Съгласно трайно установената съдебна практика в тежест на ответника е установяването по реда на пълното и главно доказване, на твърдяното съпричиняване. В тази връзка са поставени и на двете експертизи (САТЕ И СМЕ) въпроси (както и уточняващи такива в о.с.з. и от двете страни) за установяване на относимите към това възражение факти и обстоятелства. След анализиране на заключенията на двете експертизи, приети от страните без възражения, които съдът цени като обосновани и компетентни, предвид и останалия доказателствен материал, съдът намира това възражение доказано. В.лице, изготвило СМЕ, е дало заключение, че в медицинската документация не е открило факти, които да свидетелстват за т.нар.“коланна травма“, не може по категоричен начин да каже дали евентуално правилно поставен обезопасителен колан би предотвратил фрактурата на лакътя. Вещото лице, изготвило приетата без възражения САТЕ, е аргументирало заключение, че ищцата (както и водачът на л.а. „ВАЗ“) е била без поставен обезопасителен колан (въпреки, че автомобилът е снабден с триточкови инерционни диагонално-поясни колани на всичките 5 седалки), изхождайки както от положението на колана (анализирайки приложените снимки от Албума за оглед- сн.5 и 6, както и сн. 3 и 4), така и с оглед механизма на удара, съответно – констатациите в протокола за оглед и съответно получените от ищцата наранявания: В конкретния случай, за л.а. „ВАЗ 21214“ е налице кос челно- страничен удар в предната лява странична част със сумарна скорост 88, 3+55=143, 6 км/час с предната лява част на л.а. „Ситроен“. След инициалният удар л.а. „ВАЗ 21214“ се е завъртял в посока, обратна на часовата стрелка и се е установил на 5 метра от мястото на удара. В резултат на удара предната лява част — лява колонка на вратата, таван, преден капак са деформирани навътре към купето, а предното стъкло е счупено и липсва от мястото си. При описания механизъм на удара - кос челно-страничен удар със значителна сила, тялото на ищцата, пътувала на предна дясна седалка, първоначално с голяма скорост се насочва напред-вляво към предното стъкло и арматурното табло, при въртенето - наляво към водача и волана. При непоставен или неправилно поставен предпазен колан тялото на пътника седящ на предна дясна седалка би извършвало свободно инерционно движение и би могло да срещне части от вътрешния интериор - арматурното табло, предното стъкло, волана, както и тялото на водача вляво. Предвид силният инициален удар - кос челно страничен с висока сумарна скорост 143.6 км/ч, получените травми (основно в лявата част на тялото-горния крайник, в лакътя, и в главата – силен удар от ляво на челото, довел до мозъчно сътресение и загуба на памет („доста кръв по лицето, нямаше коса от лявата страна на главата си към челото“-св. А..., от първите си непосредствени впечатления след приема на ищцата в болницата), при правилно поставен колан, тялото на пътника би останало на място върху предната дясна седалка, като части в областта на шията, предната част на гърдите и корема е възможно да имат съприкосновение с изпънатият в работно състояние предпазен колан - т.нар. „коланни травми“, каквито обаче не са констатирани от медицинската документация, съгласно СМЕ. В заключение, предвид и поясненията на в.л. в о.с.з от 20.11.25 г., съобразявайки, че ударът е челен кос, коланите са най- ефективни при челен удар и естеството на самите увреди на ищцата, в случай, че пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан, тя би останала закрепена неподвижно към седалката без части от тялото й (глава, ръка) да имат съприкосновение е предното стъкло, арматурното табло или волана.

От подробните показания на св. А..., които, въпреки евентуалната заинтересованост на свидетеля като съпруг на ищцата, съдът изцяло кредитира, съобразявайки чл. 172 от ГПК, тъй като същите са непосредствени, последователни, съответстват на останалите писмени доказателства по делото и на констатациите в СМЕ, а и не са опровергани от каквито и да било други доказателства (в тази насока ответникът, въпреки възраженията си, не е проявил процесуална активност), се установят естеството, силата и продължителността на неимуществените вреди, претърпени и търпяни от ищцата, вследствие на ПТП: непосредствено след инцидента се оплаквала от силни болки в главата, гадене, с остатъчно и понастоящем главоболие и световъртеж; болки в лявата ръка, продължаващи и към настоящия момент, но не толкова често; след болничния престой, по време на домашното й лечение, около 50 дни била с гипсова шина, не можела сама да се обслужва, облича, да се къпе и вчесва, за което изцяло грижата била поета от свидетеля; тормозело и това, че децата им я виждат в такова състояние; въпреки рехабилитацията, която по препоръка на лекуващия ортопед, правела в болницата в Търговище, след двуседмични процедури се установило, че няма никакъв напредък, затова процедурите продължили в гр. Попово, с времето пострадалата почувствала облекчение; по думите на опериралия я ортопед за пръв път виждал ръка на „трески“ по този начин и затова трябвало много да внимава, защото едва бил закрепил „железата“ в ръката й, поради което и ищцата много я щадяла. Претърпяната катастрофа ограничила доста и социалния й живот, притеснявала се от останалия белег; от м.август 2024 г. до м. март 2025 г. тези „железа“ се виждали и А. се притеснявала да излиза сред хора. В последвалата втора операция м.март 2025 г. е отстранен поставения й остеосинтезен материал, оплаквала се от боли при натоварване на ръката, при промяна на времето, ограничени движения. Свидетелят, видимо разстроен, установява още и настъпила промяна в психичното състояние на съпругата си, която, въпреки изминалия период след ПТП, не искала да започва работа, не искала да се връща там, след изтичане на болничния, страхувала се как ще си изпълнява задълженията, свързани с пътуване (и понастоящем все още не иска да се качва на предната седалка в л.а., само в рамките на града изпълнявала задълженията си на еколог, свързани по принцип с пътуване), които страхове и притеснения довели до посещения на психиатър и предписани медикаменти (подкрепено и от амб.л. - л.276, 277), които още пие.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че са налице, като доказани, всички предпоставки на чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 45 и 52 от ЗЗД: деяние, противоправност, вина, причинна връзка и вреди, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По отношение размерът на дължимото обезщетение, което следва да бъде присъдено:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По правилата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението като паричен еквивалент на всички получени в резултат на едно застрахователно събитие повреди и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“. В горния смисъл е и практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 1/26.03.2012г. по т.д.№ 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Тази преценка изисква отчитане на общественото разбиране за понятието „справедливост“ на определен етап от развитието на обществото, въз основа на обществено-икономическите условия, като лимитите на застрахователно покритие по ЗЗ“ГО имат значение само като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, при която е настъпило увреждането, без да е самостоятелен критерий за размера на обезщетението (в този смисъл решение № 104/25.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о., решение № 157/28.11.2014 г. на ВКС по т.д.№ 3040/2013 г. на ІІ т.о., решение № 215 от 03.02.2017 г. на ВКС по т.д.№ 2908/2015 г. на І т.о. и др.) Анализът по-горе на писмените и гласни доказателства обуславя извод, че ищцата е доказала претърпените неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, физически и психичен дискомфорт.

Поставя се въпросът какъв размер на обезщетение би бил справедлив, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и критериите на понятието „справедливост“, съгласно съдебната практика и установеното обществено разбиране. Безспорно от мед.документация, заключението на СМЕ и поясненията в осз, се установява, че увредата на горния крайник е със сериозни последици не само понастоящем, но и занапред. Според експерта, на фона на тази тежка фрактура резултатите от оперативното и последващо консервативно лечение са много добри. Година и половина след ПТП, е наличен цикатрикс от двете оперативни интервенции по задната повърхност на лакътя, който може да се счита за естетичен дефект. Налице е хипотрофия на предмишничната мускулатура и слаба болезненост върху оперативния белег. Остатъчен дефицит при разгъване на лакътя от около 5-7 градуса при активни и пасивни движения също е налице. Пострадалата е в задоволително функционално състояние на лакътната става и ще може да се самообслужва, но е възможно да остане траен лек дефицит в силата на предмишничната мускулатура и непълно разгъване в лявата лакътна става. Претърпяното мозъчно сътресение (макар и от по-леките степени, без изпадане в кома, с оглед проведените компютърно-томографски изследвания, все още носи своите последици – главоболие и неразположение. И в психичното състояние е налице остатъчен дискомфорт, резултат от преживяния при пътния инцидент и след това остър емоционален шок, изразен в дезориентация, чувство за нереалност, обърканост, соматични прояви на силен стрес (повръщане, световъртеж, липса на спомен за част от събитието) - събитието нарушило усещането й за сигурност и контрол, довело до емоционална дестабилизация и усещане за безпомощност както в ежедневието и грижата за семейството, така и в служебните й задължения.

Като съобрази гореизложеното и отчита претърпените физически болки, и психически, емоционален дискомфорт, все още непълното възстановяване във физически и емоционално-психически план и то за един млад човек ( 38 г.), а и прогнозата на вещото лице ортопед, че с оглед вътреставното счупване на горния край на лява лакътна кост, в близко бъдеще се очаква болка и дискомфорт при смяна на метеорологичното време и евентуално при по- голямо физическо натоварване, както и че с годините може да се развие артроза на ставата (износване на ставния хрущял), съдът намира, че съответно на критерия за справедливост, при допълнително отчитане на всички гореизброени обстоятелства, физически болки, както и на обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП (м. август 2024 г.) обезщетението за неимуществени вреди-понесени и понасяни болки, страдания и неблагоприятни последици, следва да се определи на 100 000 лв., която сума настоящият състав на съда счита за адекватен паричен еквивалент. Предвид приетото съпричиняване във вредоносния резултат, вследствие непоставяне от ищцата на предпазен колан, това обезщетение следва да бъде намалено с 25%, тъй като от една страна непоставения колан е станал причина за получаването на процесните травми, но от друга, предвид силата и естеството на инициалния удар, при поставен колан ищцата би могла получи други травми, вследствие на притискането на колана. С оглед горното, предявеният иск се явява основателен в размер на 75 000 лв.

На осн.чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъденото обезщетение следва да се заплати по посочената в исковата молба банкова сметка.

По искането за присъждане на лихви за забава:

По отношение на това от коя дата следва да се присъдят лихвите. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и 3 от КЗ: По делото няма доказателства дали застрахованият е уведомил застрахователя си и кога. Претенцията на ищеца до застрахователя е получена от него на 11.12.2024 г. (заведена щета 2410034880/11.12.24 г., т.е. лихвите следва да се присъдят от деня, следващ тази дата- 12.12.2024 г., според нормата на чл. 429, ал. 3, изр.второ от КЗ.

По разноските:

Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски на осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК. Претендирано е адв.възнаграждение по реда и на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за осъществено безплатно процесуално представителство от адв.З. (пълномощно л.35, ДПЗС-л.324). Ответникът е претендирал разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК в общ размер 10 543 лв.: 9 918 лв. адв.възн. (платено-л. 92) и 625лв. заплатени разноски за експертизи (САТЕ-400 лв., СМЕ-225лв.), за които са представени надлежни платежни документи. От бюджета на съда за експертизи са изплатени общо 875 лв. (САТЕ-350 лв., СМЕ-225лв., СПЕ-300лв.). Ищцата не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съобразявайки сравнително ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, проведено в едно о.с.з.; наличието на одобрено споразумение по чл. 382 от НПК (чл. 300 ГПК), извършените от процесуалния представител на ищцата дейности – по изготвяне на ИМ и ДИМ, явяване в открито с.з. и участие при изслушване на експертизите и свидетелските показания, съдът определя възнаграждение в размер на 11 000 лв. Предвид уважения размер на предявения иск, възнаграждението следва да бъде редуцирано на 8 250 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата, която е освободена от д.такси и разноски по делото, но не и от разноски съм насрещната страна, следва да заплати на ответника основателно сторените разноски от последния в размер 2 635 лв. На осн.чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда: сумата 3 000 лв.- д.такса върху уважения размер на иска, както и 656, 25 лв. - заплатените от бюджета на съда разноски за експертизи, съобразно уважената част от иска.

По изложените съображения, съдът