Решение № 33771 от 16.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6006/2025 г.

Производството е по реда на чл. 294 – 298 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от К. Д. З. и Д. К. З. срещу Постановление № ОА23-73-13/22.05.2025г., издадено от областен управител Област София. В жалбата се излагат доводи, че органът по изпълнение не е изпълнил задължението си да отправи покана за доброволно изпълнение и директно е пристъпил към принудително изпълнение, което съществено е нарушило процедурата по изпълнение на влязъл в сила административен акт. Счита, че не е дадена възможност на длъжника доброволно да изпълни влезналата в сила заповед, поради което е опорочена процедурата по изземване на апартамента. Моли за отмяна на постановлението и указване законосъобразното поведение от органа по изпълнение. Органът по изпълнение не изразява становище. С Определение № 21620/24.06.2025г. съдът е оставил оспорването без разглеждане като е приел, че се касае за акт по чл.277 от АПК. Първоинстанционният съдебен акт е отменен от Върховния административен съд с Определение № 9543/09.10.2025г. и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като според касационната инстанция се касае за акт по чл.294 от АПК. Съдът след се запозна с жалбата и приложените по делото писмени доказателства, прие следното от фактическа страна: Издадена е Заповед № ДС-20-00027/07.11.2019г. от областния управител на Област София, с която на основание чл. 80а, ал. 1 ЗДС се изземва от оспорващите недвижим имот (апартамент) –държавна собственост с адрес [населено място], [жк], [адрес]. Посочената заповед е влезнала в сила, което се установява от Решение № 13676/02.08.2024г. по адм.д. № 13054/2019г. на Административен съд София-град и Решение № 852/05.02.2025г. по адм. д. № 11410/2024г. по описа на Върховния административен съд. Въз основа на горното е издадено процесният административен акт, с който е постановено да се изпълни Заповед № ДС-20-00027/07.11.2019г. от областния управител на Област София, за което да се състави протокол. Постановено е още насрочване принудително изземване по административен ред на 12.06.2025г. от 11: 00 часа, ако липсва доброволно освобождаване на имота до 10.06.2025г., както и че длъжникът следва в 7 – дневен срок да освободи имота от всички движими вещи, считано от датата на изземването му. При така установените факти, Административен съд София-град достига до следните правни изводи: Съгласно чл. 294 и чл. 295 АПК страните в производството по изпълнението имат право на жалба срещу постановленията на органите по изпълнението. Съгласно чл. 297, ал. 1 АПК жалбата се подава в 7 – дневен срок от съобщаването на постановлението. Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения преклузивен срок и от надлежно легитимирано лице, което е длъжник в производството по изпълнението, т. е. от лице, което е адресат на изпълнението. Неоснователни са възраженията на органа по изпълнението за недопустимост на жалбата, тъй като настоящото производство има за предмет проверка законосъобразността на постановлението на органа по изпълнението, а не на влязлата в сила заповед на министъра на отбраната, което е изпълнителното основание по чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК, орган по изпълнението при изпълнение срещу граждани и организации, е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. в случая постановлението е издадена от компетентен орган по изпълнение, което не се спори. Настоящият съдебен състав намира, че в случая от страна на органа по изпълнение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които са основание за отмяна на обжалваното постановление. Това е така, тъй като до длъжника не е изпратена покана за доброволно изпълнение. Такава не може да се приеме, че е обективирана в оспорваното постановление, доколкото липсва съдържанието по чл. 277, ал. 2, т. 1 – т. 6 АПК. Не е изпълнено предвиденото в чл. 277, ал. 1 АПК задължение на органа по изпълнението да отправи до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването ѝ. Целта на поканата е да извести задълженото лице за възможността в определения срок по своя воля да изпълни задължението, след което се задвижва процедурата по принудително изпълнение - чл. 277, ал. 2, т. 4 АПК. Изпращането на покана представлява едновременно задължителен стадий от изпълнителния административен процес и най - ранният момент, в който длъжникът разбира за предприетото срещу него изпълнение. Това означава, че връчването ѝ е предпоставка за законосъобразност на актовете и действията в изпълнителното производство. С това са накърнени както правата на длъжника да изпълни доброволно в дадения му срок, така и да иска спиране или отсрочване на изпълнението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на К. Д. З. следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 640лв., от които сумата от 600лв. адвокатско възнаграждение, доказани с договор за правна защита и съдействие /л.11-гръб/, сумата от 10лв. държавна такса за образуване на производството пред АССГ, както и сумата от 30л. държавна такса, дължима на основание чл.235а от АПК за производството пред ВАС по частната жалба. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на Д. К. З. следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 640лв., от които сумата от 600лв. адвокатско възнаграждение, доказани с договор за правна защита и съдействие /л.9-гръб/, сумата от 10лв. държавна такса за образуване на производството пред АССГ, както и сумата от 30л. държавна такса, дължима на основание чл.235а от АПК за производството пред ВАС по частната жалба Водим от гореизложеното, съдът