Решение № 85 от 17.5.2023 г. на Районен съд - Харманли по дело № 670/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на К. Г. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Х., бул. Л. № •, вх. •, ет. •, ап. • против Наказателно постановление № 22-0271-000742 от 16.06.2022г., издадено от ВПД Началник РУ Харманли към ОДМВР-Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20, 00 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е постъпила жалба от К. Г., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че при издаването на процесните АУАН и НП били допуснати многобройни и съществени процесуални нарушения, като същите били издадени и в противоречие с материалноправни разпоредби. В оспорените АУАН и НП било посочено погрешно ЕГН-то на жалбоподателя, както и не било извършено достатъчно ясно описание на мястото на извършване на нарушението. Липсвали индивидуализиращи данни и по отношение на свидетелите на АУАН-а. Неправилно била посочена санкционната норма вместо чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП била изписана разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП. Не било посочено и колко време е траело извършването на нарушението, което имало значение за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Въззиваемата страна ВПД Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: На 20.05.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД № 237696 от свидетеля М. З. К. на длъжност инспектор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетеля Т. Д. Б., за това, че на 20.05.2022г. около 15: 00 часа в гр. Харманли в близост до ж.к. „И.“ в посока гр. Харманли управлявал лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег. № Х •••• АН без включени дневни светлини. АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения. На същата дата – 20.05.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта. Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-000742 от 16.06.2022г. от П. Д. П. на длъжност ВПД Началник РУ Харманли към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20, 00 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на актосъставителя М. З. К.. Изложените от свидетелят факти и обстоятелства не следва да бъдат преповтаряни, а ще бъдат обсъдени при преценка за осъществяване на процесното административно нарушение. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна: По допустимостта на жалбата: Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 09.12.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 29.11.2022г. Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити. По основателността на жалбата: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма. Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на териториалната и материалната компетентност. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат инспекторите в ОДМВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на РУ при ОДМВР на обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност. Съдът установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. На 20.05.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и нарушителя, като на същия ден е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението. Процесното НП е издадено на 16.06.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН. Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел присъствал на извършване на нарушението, установяването му и на съставянето на процесния АУАН. Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя. Тези обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 20.05.2022г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения. Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма, но не и съдържание. В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (М. З. К. – инспектор в ОДМВР Хасково, РУ Харманли), датата на съставяне на АУАН (20.05.2022г.) и датата на извършване на нарушението (20.05.2022г.). В него е описано, че жалбоподателят К. Г. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Х., бул. Л., № •, вх. •, ет. •, ап. • – чл. 42, т. 6 от ЗАНН е извършил нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП (законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на свидетеля Т. Д. Б., роден на 15.01.1969г. (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, без възражения на нарушителя (чл. 42, т. 8 от ЗАНН). Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от П. Д. П. – началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 16.06.2022г. с номер № 22-0271- 000742, въз основа на АУАН серия АД № 237696 от 20.05.202 2г., издаден от М. З. К. – арг. чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН. Със същото на К. Г. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Х., бул. Л., № •, вх. •, ет. •, ап. • (чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лева (чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН) за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне на наказанието са били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е посочено, че същото подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от връчването му по реда на чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд – Харманли чрез наказващия орган. Съдът не споделя направеното възражение по чл. 42, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 42, т. 6 от ЗАНН предвижда като част от задължителното съдържание на АУАН индивидуализацията на нарушителя чрез неговите три имена, ЕГН и адрес. Няма съмнение, че липсата на каквито и да било индивидуалзиращи данни за нарушителя в акта правят невъзможно определянето на страните по административнонаказателното процесуално правоотношение. Подобно нарушение е толкова съществено, че не би могло да се отстрани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. При непълно или неточно изписване на индивидуализиращите данни, нарушението не е съществено, ако съвкупността от белези позволява категоричното установяване на самоличността на нарушителя. Разграничението на различните хипотези на нарушаване на изискването на чл. 42, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН е възприето и от Административен съд – Хасково и обективирано в решение № 227 от 04.04.2018г., постановено по к.а.н.д. № 46 по описа за 2018г. на Административен съд – Хасково, решение № 97 от 26.02.2020г., постановено по к.а.н.д. № 1342 по описа за 2019г. на Административен съд – Хасково, решение № 96 от 28.02.2020г., постановено по к.а.н.д. № 1341 по описа за 2019г. на Административен съд – Хасково и други. Настоящият случай е именно такъв в процесния АУАН погрешно е изписана последната цифра от ЕГН-то на нарушителя, но правилно са посочени трите му имена и адреса, както и че към 20.05.2022г. е собственик на лек автомобил с рег. № Х••••АН. Тоест налице са достатъчно данни да бъде правилно определен нарушителя. Показателно за несъществеността на неточното изписване на индивидуализиращите данни на нарушителя е обстоятелството, че в процесното НП тази неточност е отстранена и жалбоподателят е изписан с правилното си ЕГН, тоест останалите данни изписани в АУАН са били достатъчни за индивидуализацията му. Съдът не споделя и изложеното твърдение за нарушение на чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Видно от самото съдържание на процесния АУАН е че в него са посочени имената, адреса и датата на раждане на свидетеля Т. Б.. Съдът намира, че е налице нарушение на изискванията за мястото на извършване на нарушението и за описание на нарушението, но поради различни съображение от изложените от жалбоподателя. В процесния АУАН е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушението в гр. Харманли в близост до ж.к. „И.“. От събраните по делото гласни доказателства обаче се установява, че актосъставителят и свидетелят по АУАН са били разположение на ул. „Г.М.Д.“ на пресечката с ул. „Клокотница“ в посока ж.к. „И.“ като жалбоподателят е управлявал процесното МПС по бул. „Г.М.Д.“ в посока бул. „България“. Това описание на мястото на извършване на нарушение съществено се различава от описаното в процесните АУАН и НП, което освен за тяхното съдържание има значение и за доказването на нарушението. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в действителност ж.к. „И.“ е част от територията на гр. Харманли, но кварталът е краен за града и там е един от изходите на града посока село Иваново. Ето защо е възможно преминаването на МПС в близост до ж.к. „И.“ в посока излизане от града, тоест в посока село Иваново и обратното в посока влизане, тоест в посока гр. Харманли. В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението. По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. № 2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и субективни признаци на вмененото нарушение. Aдминистративнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършване на нарушение по чл.70, ал. 3 от ЗДвП. Посочената правна норма предвижда задължение на водачите през деня управляваните от тях моторни превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Следователно в процесните АУАН и НП следва да има твърдение, че жалбоподателят е управлявал МПС през деня, като се е движел без да е включил светлини за движение през деня или къси светлини. В процесния АУАН е извършено описание, отговарящо на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег. №Х ••••АН около 15: 00 часа без включени дневни светлини. Понятията „дневни светлини“ по смисъла на § 6, т. 59 от ДР на ЗДвП и светлини за движение през деня са еднозначни. Ето защо описанието на процесното нарушение дадено в оспорения АУАН отговаря на изискванията на закона. Не така стои въпросът с процесното НП. В него отново е посочено какво МПС и кога е управлявал жалбоподателя, но е посочено, че той е управлявал същото без включени светлини. Правилото на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП предвижда задължение за водачите на МПС през деня да се движат не с каквито и да е било включени светлини, а точно с конкретни – за движение през деня или къси. Ето защо така направено описанието в процесното НП е непълно. Не става ясно какви светлини не е включил жалбподателя – къси, дълги, габаритни, за осветяване на регистрационна табела, допълнителни светлини за мъгла или други. Правилното и пълно описание на нарушението в АУАН не може да санира пропуските в описанието в НП. НП е актът, с който окончателно се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и този акт следва да отговаря на всички изисквания на ЗАНН. Не случайно законът предвижда, че с НП могат да се отстранят пропуски в АУАН, а не обратното. Непълното описание на нарушението винаги представлява нарушение на правото на защита на нарушителя, в аспект да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, а то от своя страна е съществено нарушение, водещо до отмяна на НП. С оглед наличието на нарушения по установяването на административното нарушение и по издаване на наказателното постановление, същото следва да бъде отменено. По разноските: С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на разноски, но такива не са били поискани, поради което не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,