Решение № 337 от 3.10.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 425/2024 г.

Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и безспорно, което обстоятелство е относимо към преценката на въпроса за дължимостта на разноските. Отговорността за разноски и присъща по правило само за спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чията полза е разрешен съответният правен спор. В производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ А• не притежава процесуалното качеството на страна на делото, поради което не дължи разноски, нито има право на такива, независимо от разпоредбата на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Принципът, че едностранният характер на производството по обжалване на отказите на ДЛР към А• е несъвместим с отговорността за разноски, като новата разпоредба на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно, е възприет в цяла поредица от съдебни актове на ВКС, като се приема, че същата следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, а друга страна в това производство просто няма. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, вкл. и цитираната в обжалваното решение. Ето защо претенцията на А• за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважена. Ето защо ПАС