Решение № 3319 от 10.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 110/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано по искова молба на К.Н.М., с която на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се иска осъждане на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати следните суми: -10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора гр. Пловдив, за периода от 05.02.2020 г. до 25.09.2020 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от извършване на нарушението до окончателното изплащане на вземането; -15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора гр. Пловдив, за периода от 01.04.2022 г. до 16.01.2024 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от извършване на нарушението до окончателното изплащане на вземането; В исковата молба се поддържа за допуснати нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, изразяващи се в следното: 1. Липса на достатъчно жилищна площ; 2. Липса на санитарен възел на определените и задължителните места; 3. Наличието на дървеници, хлебарки и гризачи; 4. Наличие на мухъл и плесен в килиите; 5. Липса на условия за пране на дрехи; 6. Несъобразяване на температурата в килиите съобразно сезона (горещ през лятото и студено през зимата); 7. Лошо медицинско обслужване по повод заболяванията на ищеца; 8. Липса на ежедневно присъствие на лекар в затвора. Подаден е отговор на исковата молба от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с който се оспорват исковите претенции. Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковата претенция и предлага да се отхвърлят. Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е приложена е справка, изготвена от инспектор „СДВР“ (л. 54 - л. 55), от която се установява, че ищецът за първи път на 19.02.2020 г. е постъпил в Приемното отделение на Затвора гр. Пловдив, като липсват данни за това в коя стая на Приемното отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко души е пребивавал до разпределението му в шеста група. Приложено е становище, изготвено от инспектор „СДВР“ (л. 56 - л. 57), от което се установява, че ищецът е бил настанен в стая № 4 на пост VI за периода от 25.02.2000 г. до освобождаването му на 14.10.20200 г. Стаята е с площ 28, 19 кв. (без площта на санитарния възел) и разполага с отваряеми прозорци. В същата е обособено санитарно помещение, като допълнително е налично такова в коридора в подстълбищното пространство между пост V и пост VI. На лишените е осигурен достъп до течаща топла вода в баня съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода в съответната група. Отоплението се осъществява с централно парно отопление през отоплителния сезон. От становището става ясно, че не съхранява информация за това с колко човека ищецът е обитавал стая № 4 на пост VI за периода от 25.02.2000 г. до освобождаването му на 14.10.20200 г. От горепосочената справка, изготвена от инспектор „СДВР“ (л. 54 - л. 55), се установява допълнително, че на 19.04.2022 г. ищецът за втори път е постъпил в Приемното отделение на Затвора гр. Пловдив, където се е намирал до 20.04.2022 г. Ищецът е обитавал стая „ОПЗ“ заедно с още един лишен от свобода, която е с площ 11, 63 кв.м. (без площта на санитарния възел), т. е. за този период е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м. Същата разполага с един отваряем прозорец и санитарен възел, снабден с отдушник и течаща студена вода. Отоплението е осъществявано с централно парно отопление. От приложената справка, изготвена от инспектор „СДВР“ (л. 64), се установява допълнително, че ищецът е бил настане в спално помещение № 50 на пост V за периода от 21.04.2022 г. до 19.05.2022 г. Стаята е с площ 28, 70 кв.м., която не включва площта от 2, 38 кв.м. на обособения санитарен възел. В санитарния възел е осигурен достъп до постоянно течаща студена вода, а достъпът до топла вода в банята е съобразно график. Налични са два броя отваряеми прозорци. Общият брой на настанените в спалното помещение е както следва: 5 човека от 21.04.2022 г. до 03.05.2022 г.; 6 човека от 04.05.2022 г. до 09.05.2022 г. и 7 човека от 10.05.2022 г. до 19.05.2022 г., т. е. за този период е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м. По делото е приложено становище, изготвено от инспектор „СДВР“ (л. 66 – л. 67), от което се установява, че ищецът е бил настанен в стая № 35 в трета група за периода от 20.05.2022 г. до 15.02.2024 г. (за периода от 29.12.2022 г. до 03.01.2023 г. се е намирал в Приемно отделение заради извършено дисциплинарно нарушение). Установява се, че стая № 35 е с площ 27, 91 кв. м. (без площта на санитарния възел), при което максималният брой настанени в помещението следва да е 6 човека, за да се осигури минимална жилища площ от 4 кв. м. Това изискване не е било спазено за следните периоди: 116 дни от 03.06.2022 г. до 26.09.2022 г.; 46 дни от 30.09.2022 г. до 14.11.2022 г.; 9 дни от 20.12.2022 г. до 28.12.2022 г.; 33 дни от 24.02.2023 г. до 28.03.2023 г.; 38 дни от 04.04.2023 г. до 11.05.2023 г.; 14 дни от 16.05.2023 г. до 29.05.2023 г.; 15 дни от 29.06.2023 г. до 13.07.2023г.; 20 дни от 21.07.2023 г.. до 09.08.2023 г.; 21 дни от 05.09.2023 г. до 25.09.2023г.; 5 дни от 29.09.2023 г. до 03.10.2023 г.; 19 дни от 06.10.2023 г. до 24.10.2023 г.; 2 дни от 31.10.2023 г. до 01.11.2023 г.; 27 дни от 10.11.2023 г. до 06.12.2023 г. и 40 дни от 08.12.2023 г. до края на втория исков период – 16.01.2023 г., т. е. общо 451 дни. От становището на инспектор „СДВР“ (л. 66 – л. 67), от което се установява още, че стая № 35 разполага със санитарен възел с течаща студена вода. Наличен е един отваряем прозорец. Отоплението е осъществявано с централно парно отопление. Достъпът до топла вода е по график. Приложена е справка, изготвена от инспектор „СДВР“ (л. 69 – л. 70), от която се установява, че на лишените от свобода е осигурена възможност за пране в перално помещение и сушене на дрехи в общото помещение на поста или отвън в карето. Представен е документи (л. 19, л. 77 и л. 81), от които се установява, че в Затвора гр. Пловдив е осигурено присъствието на лекар, като амбулаторните прегледите са извършвани съобразно графика за съответния пост и след записване в книгата за планирани прегледи. От всички представени справки и становища се установява, че е извършвана редовна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи, което се подкрепя от приложеното по делото протоколи за извършени ДДД услуги и два договора № 650/1/20.01.2021 г. и № 11179/13.11.2018г., отнасящи се за извършване на обсъжданите услуги. По делото е приложен здравният картон на ищеца, в който при второто постъпване на Костадин М. в затвора, е отразено, че е имал заболяване „Хепатит С“. Представен е един амбулаторен лист от 06.03.2023 г., отнасящ се за извършен общ медицински преглед на ищеца. Също така е представен част от книгата за амбулаторния журнал, от която се установява, че на ищеца е извършван преглед на 18.04.2022 г. и 01.02.2024 г. По делото е разпитан свидетелят М.М., който посочва, че се познава с ищеца още преди да влезнат в затвора. Дава информация, че е обитавал една стая с ищеца, като помещението било пренаселено. Посочва, че стаята разполага с отваряеми прозорци и има санитарен възел с течаща студена вода, но със слабо налягане. Твърди, че банята е в лошо състояние, а сушенето на дрехите се извършва вътре в стаята. Поддържа, че ищецът има здравословни проблеми, свързани със зъбите и предходно заболяване хепатит С, за което многократно е търсил медицинска помощ, която не е получавал. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта за това, че ищецът е търсил многократно медицинска помощ, която не е получавал. Това е така, тъй като това обстоятелство не се подкрепя от книгата за записани прегледи, доколкото в нея ищецът е заявил само два прегледа, на които не се е явил, доколкото не се е подписал за това. Не се кредитират и показанията за наличието на неприемливо количество насекоми и гризачи в килиите, доколкото това противоречи на писмените доказателства по делото, отнасящи се за извършени ДДД услуги. В останалата част показанията на свидетеля се кредитират, тъй като не противоречат на писмените доказателства. При така установените факти, съдът достиг а до следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове. На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2). В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването. Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента ( настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението ) съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т.е. цели се да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти. В случая се установи, че ищецът не се е намирал в Затвора гр. Пловдив за част от исковите периоди по предявените претенции: от 05.02.2020 г. до 18.02.2020 г. (по първата претенция) и от 01.04.2022 г. до 18.04.2022 г. (по втората претенция). Това от своя страна е самостоятелно основание исковете за тези периоди да се отхвърлят, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. За останалите периоди се установи, че ищецът се е намирал в Затвора гр. Пловдив, което налага да се обсъдят наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС в сяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите-за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона. Според чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС с палните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. В чл. 21, ал. 6 ППЗИНЗС е регламентирано, че н а лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Не се установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и чл. 21, ал. 1 и ал. 6 ППЗИНЗС. В спалните помещения е осигурена възможност за естествено проветряване и достъп до дневна слънчева светлина, доколкото всичките помещения, в които е пребивавал ищецът, са снадени с отваряеми прозореца с подходящи размери за достъп до дневна светлина (изцяло по преценка на лишените от свобода е да избират периодичността на проветряване на помещенията). Отоплението се осъществява чрез централно – локално отопление, поради което са неоснователни твърденията за ниски температури в спалните помещения през отоплителния сезон. По отношение на летните месеци не се ангажираха доказателства за неприемливо високи температури в килиите. Всяко обитавано от ищеца помещение е разполагало със санитарен възел с постоянен достъп до течаща студена вода. Следва да се отбележи, че липсва нормативно изискване за осигуряване на течаща топла вода в спалните помещение (такова изискване има само по отношение на баните). Осигурен е достъп два пъти седмично до баня с топла вода (по график), а на работещите – всеки ден. Също така е наличен допълнителен санитарен възел в коридорите между спалните помещения и липсва изискването за осигуряване на такива в помещенията за изчакване при осигуряване на достъп в банята. Наред с това са създадени условия за изпиране и сушени на дрехи, доколкото са обособени перални помещения и дадена възможност сушенето да се извършва на определени места. Съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС м естата за лишаване от свобода следва да отговарят съответните санитарни изисквания, сред които са необходимостта от извършване на дейности по дезинсекция и дератизация, както и осигуряване на хигиенни условия. Не се установи нарушение, отнасящо се за оплакването за наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, доколкото от делото се установи, че редовно са извършвани дейности по дезинсекция, а ответната страна не представи доказателства, че тези дейности са недостатъчни. Според чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС л ишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения, а на същите им са осигурявани ежемесечно перилни, миещи и дезинфекциращи препарати. В настоящия случай не са въведени твърдения за неосигуряване на съответните почистващи препарати, поради което съдът приема, че такива са осигурявани на лишените от свобода. Следва да се отбележи, че поддържането на хигиената в стаята (в случая премахването на мухъл и плесен) е задължение на настанените в нея, за което им са осигурявани почистващи препарати и пособия. Съгласно чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС п ри изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. В чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2 / 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, е регламентирано, че п риемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора л ишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от вписването. В настоящия случай се установи две вписвания в амбулаторната книга по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 2 / 22.03.2010 г. и липсват доказателства за заявени от ищеца прегледи, които да са вписани по съответния ред. В тази връзка не се доказа нарушение, свързано с лошо медицинско обслужване по повод заболяванията на ищеца. Следва да се отбележи, че оплакванията за липсата на ежедневно присъствие на лекар в затвора не представлява нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, тъй като се касае за вътрешна организация на затворническата администрация по повод осигуряване на м едицинското обслужване на лишените от свобода. Нешо повече, от приложените графици се налага извод, че всеки ден (между 10: 00 ч и 12: 00 ч.) е осигурявано присъствието на лекар за извършване на амбулаторни прегледи. В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Липсва легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, поради което тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. З а да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н. За първия исков период от 05.02.2020 г. до 25.09.2020 г. липсват данни при ответника, отнасящи се с колко лица ищецът е пребивавал в съответното помещение, а ищецът не е ангажирал доказателства за това. Доказването на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (осигуряване на жилищна площ от 4 кв. м.) е в тежест на ищеца, а същият не е ангажирал доказателства за това. В същото време този елемент от фактическия състав не е включен в презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, доколкото същата се отнася за наличието на неимуществени вреди и причинно – следствена връзка. В тази връзка следва да се посочи, че провеждането на насрещно доказване за наличието на благоприятни условия в затвора не е обратно доказване, свързано с оборване на презумпция. Същото цели да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на факта по нарушение на чл. 3 ЗИНЗС (по – горе се изложиха допълнителни доводи). Не намира приложение чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, тъй като процесната информация не се съхранява от ответникът, при което съдът няма как да го задължи да представи такава информация. В тази връзка за първия исков период от 05.02.2020 г. до 25.09.2020 г. не е доказано наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, свързано с осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м. За втория исков период се доказа нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за общо 451 дни (116 дни от 03.06.2022 г. до 26.09.2022 г.; 46 дни от 30.09.2022 г. до 14.11.2022 г.; 9 дни от 20.12.2022 г. до 28.12.2022 г.; 33 дни от 24.02.2023 г. до 28.03.2023 г.; 38 дни от 04.04.2023 г. до 11.05.2023 г.; 14 дни от 16.05.2023 г. до 29.05.2023 г.; 15 дни от 29.06.2023 г. до 13.07.2023г.; 20 дни от 21.07.2023 г.. до 09.08.2023 г.; 21 дни от 05.09.2023 г. до 25.09.2023г.; 5 дни от 29.09.2023 г. до 03.10.2023 г.; 19 дни от 06.10.2023 г. до 24.10.2023 г.; 2 дни от 31.10.2023 г. до 01.11.2023 г.; 27 дни от 10.11.2023 г. до 06.12.2023 г. и 40 дни от 08.12.2023 г. до края на втория исков период – 16.01.2023 г.). Наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) води до извод, че са настъпили презюмираните неимуществени вреди (в случая обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт) и е налице причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на ответника. Тези обстоятелства, свързани с неосигуряване на минимална жилищна площ, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив при отчитане икономическия стандарт на страната за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Според съда справедливо обезщетение следва да е 7 лева за всеки ден, през който не е осигурявана минимална жилищна площ, т. е. за 451 дни дължимото обезщетение за неосигуряване на минимална жилищна площ е в размер на 3157 лева. Именно такъв размер би репарирал преживяните от ищеца негативни емоции от обсъжданото нарушение. Въз основа на горното първата искова претенция в размер на 10 000 лева е изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Втората искова претенция е основателна за сумата от 3 157 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ), за 451 дни (от 03.06.2022 г. до 26.09.2022 г.; от 30.09.2022 г. до 14.11.2022 г.; от 20.12.2022 г. до 28.12.2022 г.; от 24.02.2023 г. до 28.03.2023 г.; от 04.04.2023 г. до 11.05.2023 г.; от 16.05.2023 г. до 29.05.2023 г.; от 29.06.2023 г. до 13.07.2023г.; от 21.07.2023 г. до 09.08.2023 г.; от 05.09.2023 г. до 25.09.2023г.; от 29.09.2023 г. до 03.10.2023 г.; от 06.10.2023 г. до 24.10.2023 г.; от 31.10.2023 г. до 01.11.2023 г.; от 10.11.2023 г. до 06.12.2023 г. и от 08.12.2023 г. до16.01.2023 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на първото нарушение - 03.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като разликата от този размер до предявения размер от 15 000 лева (за останалите нарушения, посочени в исковата молба) следва да се отхвърли. По разноските: С оглед изхода на делото ищецът има право да му се възстановяват направени разноски, които са съответни на уважената част (3157 лева) спрямо общия размер на исковете (25 000 лева). Ищецът е направил разноски от 10 лева за държавна такса, поради което същият има право да получи 1, 26 лева, съответни на уважената част на исковата претенция. По делото е приложен договор за представяне на правни услуги, от който се установява, че на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 АПК възнаграждението се изплаща на адвоката, предоставил правната помощ. Същото се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (при материален интерес от 25 000 лева), т. е. 2 133 лева за адвокатски хонорар. Посоченият размер следва да се намали, като се съобрази уважената част от исковете спрямо общия размер на исковете, при което следва да се присъди сумата от 269, 36 лева. По изложените съображения, съдът