Решение № 4633 от 27.10.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4057/2024 г.

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК. Образувано е по искова молба на И. С. С., М. С. Х., Ж. Д. А., Н. Д. С. и Л. Д. Б. против Н. Б. У., с която се иска от съда да постанови решение за намаляване на завещателно разпореждане, представляващо нотариално завещание, обективирано в Нотариален акт за нотариално завещание № •, том •, рег. № ••••, дело № ••• от •••• г. на •••••••••••••••••••••, до размера на запазените части на ищците от наследството на Л. Н. А.. Ищците И. С. С., М. С. Х., Ж. Д. А., Н. Д. С. и Л. Д. Б. твърдят, че са законни наследници на Л. Н. А., •••• на •••• г. Тя оставила нотариално завещание от •••• г., с което завещала цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответницата Н. Б. У.. По силата на чл. 29, ал. 1 от ЗН Л. Н. А. разполагала с право да се разпореди със завещание или дарение само с 1/3 от имуществото си, тъй като останалите 2/3 представлявали запазена част на Ж. Н. Д., Л. Д. Б., Н. Д. С. и Ж. Д. А., в качеството на наследници на •••• си Д. Н. А., и М. С. Х. и И. С. С., в качеството си на наследници на Л. Н. А.. В случая обаче, понеже Ж. Н. Д. не вземала участие в предявения иск, запазената част на предявилите го наследници възлизала на 2/9. Претендират се разноски. Ответницата Н. Б. У. счита предявения иск за неоснователен. Не оспорва, че Л. Н. А. й е завещала цялото нейното движимо и недвижимо имущество. Прави възражение с правна квалификация чл. 30, ал. 2 ЗН – понеже ищците търсели защита срещу нея, която не била наследник по закон, то следвало да са приели наследството по опис. Претендират се разноски. Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното: По фактите: От представеното по делото удостоверение за наследници на Л. А. се установява, че тя е •••• на •••• г. и е оставила за наследници по закон •••• си Ж. Д., по заместване на •••• преди нея неин ••• Д. А. – •••• си Л. Б., Н. С. и Ж. А. (ищци по делото), и •••• си Л. А.. След •••• на последната на •••• г. тя е оставила за свои законни наследници ••••• си М. Х. и И. С. (ищци по делото). По изложените факти страните не спорят. От представеното по делото нотариално завещание от •••• г., обективирано в нотариален акт № •, том •, № •• по описа на ••••••••, подписано от Л. А. е видно, че последната е завещала на ответницата Н. У. цялото движимо и недвижимо имущество, което е притежавала към датата на своята •••: „Аз Л. Н. А. с настоящото завещавам за след моята ••• на… Н. Б. У., ЕГН ••••••••••, от гр. П., цялото мое движимо и недвижимо имущество“. Завещанието, следователно, е универсално по характер (чл. 16, ал. 1 от ЗН) – обстоятелство, по което страните не спорят. От представеното съдебно удостоверение, изд. от Служба Архив при ПдРС се установява, че за периода от 01.07.2025 г. до 22.05.2025 г. не са вписани в особената книга на съда по чл. 49 от ЗН приеми или отказани от ищците от наследството на Л. А.. По делото са събрани и други неотносими доказателства. По правото и по възраженията на ответника: Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗН: „ Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.“ Чл. 28, ал. 1 от ЗН определя лицата с право на запазена част от наследство – низходящи, родители и съпруг. Ищците И. С. и М. Х. са •••• на •••• на завещателката – Л. А., и предявяват правото на възстановяване на запазена част на последната, което е наследимо (чл. 5 от ЗН). Ищците Л. Б., Н. С. и Ж. А. са наследници по заместване на завещателката (техният ••• Д. А. е ••• на •••• г. – пет години преди последната; приложима е разпоредбата на чл. 10, вр. чл. 5 от ЗН). Размерът на запазената и разполагаемата част е уреден в чл. 29 от ЗН. Понеже Л. А. е ••• като ••••, тя е оставила за наследници само низходящи (ал. 1 от цитираната разпоредба). Понеже наследодателката е имала три деца, меродавно за определяне на размера на запазената част от наследството й е предложение последно от цитираната алинея на чл. 29 от ЗН: запазената част възлиза на 2/3 ид. част от наследството – по 2/9 ид. части за всеки наследник със запазена част. Размерът на запазената част на ищците М. и И. от наследството на •••• им Л. е по ½ от 2/9 ид. части, тоест по 1/9 ид. част, а запазената част на ищците Л., Н. и С. – по 1/3 от 2/9 ид. части, тоест по 2/27 ид. части. Наследницата по закон Ж. Д. е зачела волята на завещателката и възстановяването на нейната запазена част не е предмет на настоящото производство. Когато завещателното разпореждане е универсално (чл. 16, ал. 1 ЗН), какъвто е настоящият случай, облагодетелстваният придобива не само всички права на наследодателя, но и става отговорен за всички негови задължения. Поради това при предявен иск за намаляване на универсалното завещание до размера на запазената част на наследник по закон, намалението следва да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон по чл. 29 от ЗН. При такива завещания не се формира наследствена маса – това е нужно само тогава, когато е завещана определена вещ или вземане (частно завещание, завет – чл. 16, ал. 2 от ЗН), за да може да се определи чистият актив на наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците (в този смисъл напр. решение № 25/12.02.2016 г. по гр.д. № 4119/2015 г. на ВКС, I г.о.). От характера на процесното универсално завещание, следва и неоснователността на възражението на ответника за липса на съставен опис при приемане на наследството от ищците. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН намира приложение единствено при дарения и частни завещателни разпореждания, но не и при универсални завещания. Смисълът на приемането на наследството по опис като материална предпоставка за възникване на потестативното право на възстановяване на запазената част от наследство, когато се упражнява то спрямо лица, които не са призовани към наследяване, е да се внесе яснота в имуществата, от които се състои наследствената маса, за да не бъде заблудено лице от по-далечен родствен кръг относно нейното съдържание. Този смисъл се разкрива единствено в хипотеза на твърдяно накърнение на запазената част на наследник чрез частно завещателно разпореждане – единствено в тези случаи конкретното съдържание на наследствената маса има значение за правата на този наследник. Когато се касае за универсално завещателно разпореждане, какъвто е настоящият случай, приемането на наследството по опис е без значение – каквото и да е съдържала наследствената маса, дори и някакво имущество да е било укрито, постановява се възстановяване на накърнението в дробна част и правата на облагодетелствания и наследниците по закон са балансирани. В изложения смисъл са напр. решение № 82/16.03.2011 г. по гр. дело № 221/2010 г. на ВКС, II г.о., решение № 324/16.10.2012 г. по гр. дело № 654/2011 г. на ВКС, I г.о. Като се съобразят по-горе изложените констатации за фактите, следва да се приеме за установено, че с универсално завещателно разпореждане от 25.06.2015 г. наследодателката Л. А. е завещала на ответницата Н. У. цялото свое движимо и недвижимо имущество към момента на •••• си. Тя е имала право да се разпореди с дарение или завещание само с 1/3 ид. част от това имущество (чл. 28, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 от ЗН) и като се е разпоредила с цялото, е накърнила запазената част на своите низходящи – ищците И., М., Ж., Н. и Л.. Следва да се уважи предявеният иск като се възстанови в дробна част накърнението на запазената част на ищците чрез намаляване на завещателното разпореждане на Л. А., обективирано в процесното нотариално завещание, с по 2/27 ид. части за Ж., Н. и Л., и с по 1/9 ид части за М. и И.. По разноските: С оглед изхода на делото, ответницата Н. У. следва да бъде осъдена да заплати на ищците съдебно-деловодни разноски, възлизащи на сумата от 1727, 08 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.