Решение № 877 от 21.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1159/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.

Образувано е по жалба на „КЛВК“ АД срещу отказ № 20240408114439/09.04.2024 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър декларираните от жалбоподателя по реда на ЗМИП данни относно действителните му собственици. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че в представената от жалбоподателя декларация в поле „Действителни собственици“ било посочено юридическо, а не физическо лице; че юридическото лице било публично дружество, което било освободено от задължението за деклариране на действителни собственици; че същото юридическо лице било посочено и като лице, осъществяващо пряк контрол, и декларирането му в две качества било недопустимо.

Жалбоподателят твърди, че отказът бил незаконосъобразен, тъй като 67, 96 % от капитала му се притежавали от публичното дружество „И.Х.Б.“ АД, а последното на основание § 2, ал. 1, т. 1 ЗМИП било освободено от задължението за обявяване на притежателите на безналични акции от капитала му като действителни собственици. Поради това в хипотеза като процесната за действителен собственик следвало да бъде обявено самото публично дружество, притежаващо повече от половината от капитала на търговеца, като така заявителят щял да изпълни задължението си по чл. 63 ЗМИП. Подобно тълкуване било в съответствие с европейската и национална правни уредби и с целите на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. В подкрепа на доводите си жалбоподателят посочва трайна съдебна практика на апелативните съдилища в страната.

От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт.

Съдът установи следното: На 08.04.2024 г. по партидата на жалбоподателя „КЛВК“ АД е подадено заявление Б7 вх. № 20240408114439, с което са заявени за вписване следните обстоятелства:

• действителен собственик - „И.Х.Б.“ АД; - юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол -“И.Х.Б.” От вписването по партидата на “И.Х.Б.” АД се установява, че търговецът е публично дружество по смисъла на чл. 110 ЗППЦК, а от представеното към заявлението извлечение от книгата на акционерите на жалбоподателя - че публичното дружество притежава 15 213 835 от общо 22 386 503 акции на „КЛВК“ АД, т.е. повече от половината от акциите от капитала му.

Въз основа на заявлението с вписване № 20240412132926 публичното дружество “И.Х.Б.” АД, представлявано от Д.Ж., е вписано като юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху жалбоподателя и е отказано вписване на същото дружество като действителен собственик.

При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица са длъжни да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици. Според дадената в § 2, ал. 1 ДР ЗМИП дефиниция действителен собственик е физическо лице, което в крайна сметка притежава или контролира юридическото лице или от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дейността и отговаря на някое от посочените в същата разпоредба условия. Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП пък в търговския регистър се вписват декларираните идентификационни данни за действителните собственици- физически лица, данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и идентификационни данни за представляващите ги лица, както и всяка промяна в тези обстоятелства.

От анализа на горепосочените разпоредби могат да се направят два относими към настоящия спор извода:

• целта на закона (въвеждащ изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма) е да се идентифицират по недвусмислен начин лицата, които „в крайна сметка“ (по терминологията на ЗМИП и на Директивата) управляват/контролират дружеството или в полза на които се осъществява дейността, - тези лица, които „в крайна сметка“ управляват/контролират дружеството или в полза на които се осъществява дейността, са физически лица (всякога крайното притежание на капитала е от физическо, а не от юридическо лице). Юридически лица не могат да бъдат вписани като действителни собственици, тъй като това противоречи на легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 2, ал. 1 ДР ЗМИП;

Горепосочената цел за идентифициране на крайните притежатели на капитала-физически лица ще бъде постигната по два начина:

• ако се впишат декларираните от дружеството по реда на ЗМИП идентификационни данни на физическите лица-негови собственици, или - ако обявяването на тези данни е предвидено да се извършва по друг ред.

Във връзка с втората хипотеза е създадено и правилото на § 2, т. 1 на ДР ЗМИП, с което е предвидено изключение от задължението за деклариране на действителни собственици по реда на ЗМИП, когато дружеството е публично (с акции, търгувани на регулирания пазар). В тези случаи не се изисква обявяване на имената на физическите лица-действителни собственици на публичното дружество по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното обявяване е предвиден друг механизъм (чл. 145 и сл. от ЗППЦК). А щом за публичното дружество не се поставя изискване за обявяване на действителния собственик по реда на ЗМИП, то такова изискване не е налице и когато публичното дружество е едноличен собственик на друго юридическо лице или - както е в настоящия случай - собственик на повече от половината от капитала му. И в този случай целта на закона за идентификация на крайния притежател ще бъде постигната по втория от двата горепосочени начина - чрез обявяване на действителните собственици по специалния ред.

В обобщение може да се заключи, че заявителят въобще няма задължение да заявява за вписване по реда на ЗМИП действителни собственици, тъй като те се определят по реда на специалния закон, и за тяхната идентификация е достатъчно вече извършеното вписване на публичното дружество като юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол. Липсата на задължение за вписване на действителни собственици е абсолютно – заявителят не трябва да вписва нито юридическо лице като действителен собственик (това е правно невъзможно с оглед дадената в ЗМИП дефиниция на действителен собственик, посочена по-горе), нито висш ръководен служител по смисъла на § 2, ал. 5 ЗМИП (тъй като в настоящия случай действителният собственик е установим, но той се идентифицира по ред, различен от декларирането по ЗМИП). Впрочем, това е и становището, изложено в представеното от жалбоподателя писмо от КФН – „…за тях (публичните дружества – бел.с.) не се прилагат предвидените за останалите корпоративни юридически лица изисквания за идентификация на действителния собственик, включително изискването за подаване на декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Редът за събиране на данни за действителния собственик на дружеството, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с изискванията на ЕС или еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, е уреден в чл. 59, ал. 4 ЗМИП. Същият се прилага аналогично и по отношение на случаите, когато публичното дружество е едноличен собственик на капитала на търговско дружество“.

Този подход – за отпадане на задължението за деклариране по реда на ЗМИП въобще – не е чужд на законодателя и в други хипотези. Така например, съгласно чл. 63, ал. 6 ЗМИП не се декларират действителни собственици и когато същите са установими в резултат от проверка на последователните вписвания в националния търговски регистър. Изложеното само допълва аргументацията към формирания по-горе правен извод, че всякога, когато действителните собственици са установими по друг (специален или облекчен) ред, търговецът не дължи деклариране.

Ето защо отказът за вписване на заявеното обстоятелство относно действителния собственик се явява законосъобразен и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът