Решение № 193 от 21.6.2023 г. на Административен съд - Враца по дело № 348/2023 г.

Производството е по чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по жалба на • Ц.М.З., •••, чрез пълномощника • В.К. от АК – •••, против ЗАПОВЕД № Л-1755/05.06.2023 г. на Началника на Затвора - •••, с която е наказан на основание чл.104, ал.1 вр. чл.102, ал. 2 вр. чл. 101, т.7 от ЗИНЗС с „••• С жалбата се иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание жалбата се поддържа от • В.К.. Прави се искане за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна, за което се излагат доводи. Претендират се разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Ответникът по оспорването – Началник на Затвора-•••, чрез процесуалния представител •. Г.Х. оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспорения акт. Представено е и писмено становище по съществото на спора. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Със Заповед рег. № Л-1755/05.06.2023 г. на Началника на Затвора – ••• на основание чл. 104, ал.1 вр. чл.102, ал.2 вр. чл.101, т.7 от ЗИНЗС на жалбоподателя Ц.М.З. е наложено дисциплинарно наказание „•••. В обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно – наказващият орган е приел за установени следните факти и обстоятелства: На 19.05.2023 г. около 15: 45 часа • Ц.М.З. е отказал да изпълни издадено му разпореждане от постовия служител от НОС, свързано с изпълнение на заповед № Л-1478/15.05.2023 г. за наложено дисциплинарно наказание „•••“ за срок от 7 дни. В заповедта органа се е позовал на докладна записка № 8557/22.05.2023г. В докладна записка №8557/22.05.2023г. е отразено, че на 19.05.2023г. 16, 00 часа • Ц.З. е свален във вр. с изпълнение на заповед № Л-1478/15.05.23г., която заповед отказва да изпълни. При тази фактическа обстановка Началникът на Затвора – ••• е приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 96, т.1 и т. 4 от ЗИНЗС, което се явява дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС. Като доказателства по делото, съставляващи административната преписка, ответникът е представил: Предложение от • Ц.И. от 25.05.2023 г. относно Докладна записка № 8557/22.05.2023 г.; Заповед № Л- 1689 /10.04.2023 г. относно налагане на дисциплинарно наказание „••“ за срок от 1 месец за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 96, т. 4 от ЗИНЗС; Заповед № Л-1086/10.04.2023 г. относно налагане на дисциплинарно наказание „••“; Заповед № Л-1171/18.04.2023 г. относно налагане на дисциплинарно наказание „•••“ за срок от 2 месеца; Заповед № Л- 1478/ 15.05.2023 г. относно налагане на дисциплинарно наказание „•••“ за срок от 7 дни, потвърдена със Заповед № Л-2134/02.06.2023 г. на главния директор на ГДИН; обяснение от жалбоподателя Ц.З. от 19.05.23г., Протокол №8815 от 30.05.2023 г. за изслушване на лишени от свобода на основание чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС; Медицинска справка за настаняване в наказателна килия от 29.05.23г., съгласно които • има •• и на лицето може да бъде наложено дисциплинарно наказание „••“ по чл.101, т.7 от ЗИНЗС; Медицинска справка от 12.06.2023 г., съгласно която • З. продължава да прави ••• почти всеки ден се прави повикване на екип от ЦСМП, а на 09.06.2023 г. лицето е изпратено за лечение в •••. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Редът за провеждане на дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода е уреден в Глава IX, Раздел II "Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания" на ЗИНЗС. В чл.105, ал.1 ЗИНЗС законодателят е установил задължение на дисциплинарнонаказващия орган да изслуша нарушителя преди да му наложи наказание. В случая, разпоредбата за изслушване на лицето е изпълнена формално. На л.26 по делото е приложен Протокол с вх. № 8815/ 30.05.2023 г. за изслушване на лишени от свобода на основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, в който е посочено, че на 29.05.2023г. е проведено изслушване от комисия и началникът на затвора лично е изслушал лишения от свобода относно изготвено предложение за налагане на дисциплинарно наказание „••“. В представения протокол не са отразени конкретните обяснения на лицето. Не е посочено и по кое дисциплинарно производство е проведено изслушване, както и по кое предложение и коя докладна записка. На съда е служебно известно, че спрямо • Ц.З. са наложени четири отделни наказания „••“ със заповед № № Л-1754/05.06.2023 г., № Л-1756/05.06.2023 г. и № Л-1757/05.06.2023 г., всички за нарушения, свързани с изпълнение на заповед № Л-1478/15.05.2023 г. на Началника на Затвора - •••. При това положение съдът намира, че ответникът не е спазил разписаната от законодателя процедура по изслушване на нарушителя. От така представения протокол не е видно и не се установява по кое дисциплинарно наказание, във вр. с което е издадена съответна заповед е бил изслушан жалбоподателя. Следва да се посочи, че всички протоколи за изслушване на жалбоподателя на основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС са идентични и с едно и също съдържание, поради което не може да се приеме, че е спазена процедурата по изслушване на жалбоподателя преди налагане на дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Отделно от това следва да се посочи, че върху обяснението на жалбоподателя, дадено на 19.05.2023г. е положен подпис срещу изписаното „Началник на затвора“ и отразена дата 29.05.23г. Обяснението е дадено на 19.05.2023г., докладната записка е от 22.05.23г., а предложените за налагане на дис.наказание е от 29.05.23г. Писмените обяснения на затворника са предвидени в чл.89, ал.2 от ППЗИНЗС като част от процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, но те не представляват изслушване на лишения от свобода по см. на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС. С оглед на горното не може да се приеме, че е спазена процедурата преди налагане на наказанието лицето да бъде изслушано. Отделно от това следва да се посочи, че в докладната записка от 22.05.2023г. не е посочено какво разпореждане е било дадено на З. на дата 19.05.2023г. във вр. с изпълнение на заповедта и същия е отказал да изпълни. С оглед не посочване в докладната записка на определено действие, което е следвало да извърши З. на дата 19.05.2023г. и същия е отказал да изпълни не може да се направи и извод дали даденото разпореждане е свързано във вр. с изпълнение на посочената в заповедта предходна заповед №Л-1478/15.05.2023г. за наложено наказание „•••„ за срок от 7 дни. Неизпълнение на разпореждане на постовия служител от НОС, без да е конкретизирано същото в какво се изразява и какво действие е следвало да извърши лицето, въпреки че е отразено, че З. е отказал да изпълни заповедта не може да обоснове извод, че същото е във вр. с горецитираната заповед и нейното изпълнение. Това не е видно и от съдържанието на самата заповед, в която също липсва описано конкретно действие и поведение, което не е изпълнено от жалбоподателя. Нито от заповедта, нито от Предложението, а и от Докладната записка не е ясно какво е било това разпореждане, за да може да се установи безспорно, че не е изпълнил разпореждане свързано с изпълнение на предходна заповед за наложено дисциплинарно наказание „•••“. С непосочването на конкретното разпореждане в оспорения акт, както и в предложението и докладната записка, е налице и нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗИНЗС. По изложените съображения оспорената заповед се явява незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде отменена. При този изход на спора, ГД „Изпълнение на наказанията“, в качеството на юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал акта, следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса по делото в размер на 10.00 /десет/ лева. Съдът намира за основателно искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Според чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника да заплати на • В.К. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, определено в размер на петстотин лева на основание разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока е взето предвид и направеното възражение от ответника, както и фактическата и правна сложност на делото и реално извършените дейности от пълномощника на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.2 от ЗИНЗС, Административен съд - Враца