Решение № 1418 от 5.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 5224/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 203 АПК, вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Производството по делото е образувано във връзка с решение № 6082/19.05.2021 г., постановено по адм.д. № 11034/2020 г. по описа на ВАС, ІІІ отд., с което е отменено решение № 4694/24.08.2020 г., постановено по адм.д. № 11173/2019 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлен предявения от Й. Д. К. иск срещу Националната агенция за приходите, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията, като са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото свързани с разпределяне на доказателствената тежест. Производството по делото е образувано по подадена от Й. Д. К., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез адв. Ю. искова молба срещу Национална агенция по приходите, с правно основание чл. 82, § 1 вр. § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, с която моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, за периода от 15.07.2019 г. до настоящия момент, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължение по чл. 59, ал.1 ЗЗЛД и по чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на лични данни ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. /GDPR/а именно да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработваните от него лични данни на ищеца, довело до неразрешено разкриване или достъп до личните данни на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г., алтернативно от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В исковата молба са изложени съображения за това, че в следствие на неправомерно изтичане на лични данни от базата данни на НАП, сред които и такива на ищеца, за него възникнали и той претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с личните му данни, станали достъпни вследствие т.нар. „хакерска атака“, при която от електронните масиви на НАП неправомерно е била изтеглена информация в голям обем, съдържаща множество лични данни на български граждани, съобщение, за която е било публикувано от медиите на 15.07.2019 г. Отговорността на ответника НАП е ангажирана в качеството й на администратор на лични данни, с твърдение, че чрез бездействието си, е допуснала нарушения на чл.24 и чл.32 GDPR и чл.59, ал.1 ЗЗЛД, нарушила е и разпоредбите на чл.45, ал.1, т.6 ЗЗЛД, като не е обработила личните данни по начин, който да гарантира подходящо ниво на сигурност, като се приложат подходящи технологии и организационни мерки; чл.64 ЗЗЛД, като намира, че не е изпълнено задължението за извършване на оценка на въздействието на предвидените операции по обработване на личните данни върху тяхната защита; чл.66, ал.1 и ал.2 ЗЗЛД; чл.67 и чл.68 ЗЗЛД. Конкретно за претърпените от ищеца вреди посочва, че той се е почувствал застрашен от неправомерното използване на личните данни за неправомерни цели, изпитала притеснение, страхува се, че с личните й данни ще бъде злоупотребено. Притеснява се да не бъде отчуждено имуществото й, да не бъде злоупотребено с банковите й сметки или да не бъдат изтеглени кредити от нейно име. Посочва, че в медиите е срещнала редица различни начини, как биха могли да бъдат използвани личните й данни, които са доста стресиращи. Всичко изложеното изключително е стресирало ищеца, почувствала се възмутена от допуснатия голям пробив в информационната система на НАП. Това я е натоварило психически, от както е разбрал, че и нейни лични данни са изтекли, живее в постоянен страх и притеснение, чувства се незащитен от държавата. Това повлияло на нормалния му ритъм на живот, на отношението с хората, на ежедневието му, затворил се в себе си, ограничил контактите си с хората. Чувства се изключително напрегната, стресирана и уплашена. Страхува се от физически нападения, заплахи, изнудвания, отвличания и др. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В молба, депозирана преди съдебното заседание, адв. Ю., като пълномощник на ищеца, заявява, че поддържа исковата молба и моли за осъждане на ответника да му заплати претендираната сума. Посочва, че бездействието на ответника се изразява в това, че не е предприел мерки да гарантира в достатъчна степен и достатъчно ниво на сигурност при обработването на неговите лични данни, което бездействие е довело до неразрешено разкриване или достъп до личните данни на ищеца. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната Национална агенция за приходите, като е оспорила исковата молба като недопустима, а евентуално неоснователна. За недопустимост на иска сочи, че ЗОДОВ е приложим само за имуществени вреди, а с исковата молба се претендират неимуществени. Също така, счита, че докато не се разреши въпроса относно издаденото срещу НАП НП № 004/28.08.2019 г., искът не може да се разглежда. Излага съображения за неоснователност на предявения иск, както по основание, така и по размер, тъй като не е ясно от кой конкретно акт на НАП или на нейни органи са настъпили вредите. Счита за неоснователното възражение за неполагане на достатъчна грижа от страна на НАП за защита сигурността на данните. Твърди, че нерегламентираният достъп до информационната система на НАП е в следствие на престъпление. Веднага след узнаването за този нерегламентиран достъп, НАП е предприела незабавни мерки за сигурност и преустановяването му. Счита, че не са налице данни да се приеме, че този неоторизиран достъп е резултат от действия или бездействия на НАП или нейни органи/служители. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в страх и притеснение. Посочва, че са информирани гражданите, които са с най-голям обем на достъпена информация, независимо, че тази информация е частична и за да се използва злонамерено е необходимо допълнително да бъде обработена. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява от юк Т., който оспорва исковата молба и поддържа подадения отговор. Посочва, че съгласно решение на С 340-21 на СЕС опасенията, които субект на данни изпитва от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериални вреди. По-конкретно, когато лице, което иска обезщетение на това основание и се позовава на опасенията, че в бъдеще с неговите лични данни ще бъде злоупотребено, поради наличието на нарушение на Регламент 2016/679, сезираната национална юрисдикция, трябва да провери дали тези опасения може да се считат за основателни с оглед на обстоятелствата в конкретния случай и на субекта на данни. В конкретния случай, твърди, че ищецът не представя никакви доказателства за такива опасения, с оглед на което счита опасенията на ищеца за неоснователни. Представител на СГП излага становище за неоснователност на исковата претенция. Административен съд София-град, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно по делото е, че поради нерегламентиран достъп, в следствие на умишлени престъпни действия от страна на неизвестно лице, осъществен на 15.07.2019 г., е изтекла информация от информационните масиви на НАП, съдържаща лични данни на общо 6 074 140 физически лица, от които 4 104 786 живи физически лица, български и чужди граждани, и 1 989 598 починали физически лица. По делото се представи извадка от получен SMS, със следното съдържание: „НАП: По заявка номер 8899 ИМА неправомерно разкрити лични данни“, от 07.08.2019 г., 21, 46 ч., както и „НАП: По заявка номер 0309 ИМА неправомерно разкрити лични данни“, получен на 04.09.2019 г., в 21, 45 ч. Установява се, че СМС е получен от телефонен номер 1917, но не е посочено лицето, за което е направена справката по посочената заявка. Ответникът не оспорва фактът, че по отношение на ищеца Й. К. са налице неправомерно разкрити лични данни. Със Заповед № ЗЦУ-1436/15.10.2018 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени „Указания за разработване, попълване и/или зареждане с данни на образци на документи и приложения, утвърдени на основание чл. 10, ал.1, т. 5 и т.7 ЗНАП“, „Указания за обозначаване и работа с информация“, „Указания за попълване на образци на процедура“, „Указания за попълване на образеца на инструкция“ и др. Със Заповед № ЗЦУ-746/25.05.2018 г. на изпълнителния директор на НА П е утвърдена Политика по защита на личните данни в НАП, както и е наредено на директора на Дирекция Комуникации и протокол да предприеме необходимите действия за популяризиране на политиката. Със Заповед № ЗЦУ-586/30.04.2014 г. на изпълнителния директор на НАП е наредено да се внедри С. по стандарт БДС ISO/IEC 27001: 2006 в НАП. Утвърдена е Политика по информационна сигурност на НАП. Приета е Методика за оценка на риска, версия 1.1, към 11.2015 г., представляваща приложение № 3 към Процедура ПФИС 7. В НАП е утвърдена Инструкция № 2/08.05.2019 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри. Като приложение № 1, към чл. 24, ал.2 от Инструкцията, служителите на НАП попълват декларация за това, че ще пазят в тайна личните данни на трети лица, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения, няма да ги разпространяват и да ги използват за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните им задължения. Видно от предоставена от КЗЛД информация е, че в КЗЛД, към 09.10.2019 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред комисията, инициирано от Й. К. срещу НАП. Също така, на съда е служебно известно, че в хода на извършена проверка от страна на КЗЛД е установено, че при осъществяване на дейността си, НАП в качеството си на администратор на лични данни, не е приложила подходящи технически и организационни мерки, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на лични данни на физически лица, в различен обем. За това, председателят на КЗЛД е издал НП № 004/28.08.2019 г., издадено от председателя на Комисия за защита на личните данни на НАП за нарушение на чл. 32, §1, б. Б от регламент /ЕС/ 2016/679. НП не е влязло в сила, предвид оспорването му пред СРС. СРС се е произнесъл с решение от 26.10.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 14811/2019 г. по описа на СРС, с което е потвърдил оспореното НП. С решение № 1247/26.02.2024 г., по адм.д. № 12334/2023 г. на АССГ, съдът е отменил решението и СРС и отменил НП, поради изтекла погасителна давност. Отделно от това, предвид констатирани нарушения с решение № ППН-02-399/22.08.2019 г. по описа на КЗЛД, на НАП е издадено и разпореждане за предприемане на подходящи технически и организационни мерки. Решението също е оспорено, пред АССГ. АССГ е постановил решение № 565/02.02.2023 г., по адм.д. № 10477/2019 г., с което е отменил решението на КЗЛД, в частта му относно Разпореждания № 7, 14, 15 изцяло, Разпореждане № 5 в частта му: "Да се предприемат небходимите действия за създаването на одитни записи на отделните събития и дневници /журнали/ за привилегированите потребители" и Разпореждане №16, в частта му относно "повторното използване на такива данни". Жалбата на НАП в останалата й част е отхвърлена. Решението на АССГ е оспорено пред ВАС от НАП в отхвърлителната му част, като ВАС с решение № 1398/07.02.2024 г., по адм.д. № 3781/2023 г. е отменил решението на АССГ в обжалваната му отхвърлителна част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Към момента ново образуваното дело е висящо. За доказване на претърпени неимуществени вреди от страна на К., по делото са събрани и гласни доказателства, като в качеството й на свидетел е разпитана М. Г. П. – майка на ищцата. Свидетелят посочва, че след като научили за изтичането на личните данни, изпратили СМС и установили, че има изтичане на техни лични данни, на нея и на майка й. Майка й се притеснила, тъй като има имоти и се страхува. Преди време й били взели личните данни по сходен случай, след което й се обаждали по телефона, като й казали, че искала да стане поръчител на бърз кредит. По тази причина и сега се притеснила. Притеснението се изразило във вдигане на кръвната захар, тъй като страда от диабет. В следствие на това й предписали хапчета, които към датата на разпита също взима. Станала е по-нервна. При така установените факти, АССГ е постановил решение № 4694/24.08.2020 г., постановено по адм.д. № 11173/2019 г. с което е отхвърлен предявения от Й. Д. К. иск срещу Националната агенция за приходите, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията. След оспорване на решението във ВАС, съдът с решение № 6082/19.05.2021 г., постановено по адм.д. № 11034/2020 г. по описа на ВАС, ІІІ отд. е отменил оспореното решение на АССГ, като са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото свързани с разпределяне на доказателствената тежест. Поради отправено преюдициално запитване от ВАС до СЕС и образувано там дело № С-340/2021 г., настоящето производство беше спряно. По приюдициалното запитване беше постановено решение от 14.12.2023 г. на трети състав на СЕС, след което настоящето производство беше възобновено. Пред настоящата инстанция, освен събраните и приобщени по адм.д. № 11173/2019 г. доказателства, не са представени и приети други писмени и гласни доказателства. При така установените факти, настоящия съдебен състав на АССГ, достигна до следните правни изводи: Предмет Производството по делото е по реда на чл. 203 АПК, вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Производството по делото е образувано във връзка с решение № 6082/19.05.2021 г., постановено по адм.д. № 11034/2020 г. по описа на ВАС, ІІІ отд., с което е отменено решение № 4694/24.08.2020 г., постановено по адм.д. № 11173/2019 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлен предявения от Й. Д. К. иск срещу Националната агенция за приходите, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията, като са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото свързани с разпределяне на доказателствената тежест. Производството по делото е образувано по подадена от Й. Д. К., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез адв. Ю. искова молба срещу Национална агенция по приходите, с правно основание чл. 82, § 1 вр. § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, с която моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, за периода от 15.07.2019 г. до настоящия момент, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължение по чл. 59, ал.1 ЗЗЛД и по чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на лични данни ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. /GDPR/а именно да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработваните от него лични данни на ищеца, довело до неразрешено разкриване или достъп до личните данни на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г., алтернативно от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В исковата молба са изложени съображения за това, че в следствие на неправомерно изтичане на лични данни от базата данни на НАП, сред които и такива на ищеца, за него възникнали и той претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с личните му данни, станали достъпни вследствие т.нар. „хакерска атака“, при която от електронните масиви на НАП неправомерно е била изтеглена информация в голям обем, съдържаща множество лични данни на български граждани, съобщение, за която е било публикувано от медиите на 15.07.2019 г. Отговорността на ответника НАП е ангажирана в качеството й на администратор на лични данни, с твърдение, че чрез бездействието си, е допуснала нарушения на чл.24 и чл.32 GDPR и чл.59, ал.1 ЗЗЛД, нарушила е и разпоредбите на чл.45, ал.1, т.6 ЗЗЛД, като не е обработила личните данни по начин, който да гарантира подходящо ниво на сигурност, като се приложат подходящи технологии и организационни мерки; чл.64 ЗЗЛД, като намира, че не е изпълнено задължението за извършване на оценка на въздействието на предвидените операции по обработване на личните данни върху тяхната защита; чл.66, ал.1 и ал.2 ЗЗЛД; чл.67 и чл.68 ЗЗЛД. Конкретно за претърпените от ищеца вреди посочва, че той се е почувствал застрашен от неправомерното използване на личните данни за неправомерни цели, изпитала притеснение, страхува се, че с личните й данни ще бъде злоупотребено. Притеснява се да не бъде отчуждено имуществото й, да не бъде злоупотребено с банковите й сметки или да не бъдат изтеглени кредити от нейно име. Посочва, че в медиите е срещнала редица различни начини, как биха могли да бъдат използвани личните й данни, които са доста стресиращи. Всичко изложеното изключително е стресирало ищеца, почувствала се възмутена от допуснатия голям пробив в информационната система на НАП. Това я е натоварило психически, от както е разбрал, че и нейни лични данни са изтекли, живее в постоянен страх и притеснение, чувства се незащитен от държавата. Това повлияло на нормалния му ритъм на живот, на отношението с хората, на ежедневието му, затворил се в себе си, ограничил контактите си с хората. Чувства се изключително напрегната, стресирана и уплашена. Страхува се от физически нападения, заплахи, изнудвания, отвличания и др. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В молба, депозирана преди съдебното заседание, адв. Ю., като пълномощник на ищеца, заявява, че поддържа исковата молба и моли за осъждане на ответника да му заплати претендираната сума. Посочва, че бездействието на ответника се изразява в това, че не е предприел мерки да гарантира в достатъчна степен и достатъчно ниво на сигурност при обработването на неговите лични данни, което бездействие е довело до неразрешено разкриване или достъп до личните данни на ищеца. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната Национална агенция за приходите, като е оспорила исковата молба като недопустима, а евентуално неоснователна. За недопустимост на иска сочи, че ЗОДОВ е приложим само за имуществени вреди, а с исковата молба се претендират неимуществени. Също така, счита, че докато не се разреши въпроса относно издаденото срещу НАП НП № 004/28.08.2019 г., искът не може да се разглежда. Излага съображения за неоснователност на предявения иск, както по основание, така и по размер, тъй като не е ясно от кой конкретно акт на НАП или на нейни органи са настъпили вредите. Счита за неоснователното възражение за неполагане на достатъчна грижа от страна на НАП за защита сигурността на данните. Твърди, че нерегламентираният достъп до информационната система на НАП е в следствие на престъпление. Веднага след узнаването за този нерегламентиран достъп, НАП е предприела незабавни мерки за сигурност и преустановяването му. Счита, че не са налице данни да се приеме, че този неоторизиран достъп е резултат от действия или бездействия на НАП или нейни органи/служители. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в страх и притеснение. Посочва, че са информирани гражданите, които са с най-голям обем на достъпена информация, независимо, че тази информация е частична и за да се използва злонамерено е необходимо допълнително да бъде обработена. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява от юк Т., който оспорва исковата молба и поддържа подадения отговор. Посочва, че съгласно решение на С 340-21 на СЕС опасенията, които субект на данни изпитва от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериални вреди. По-конкретно, когато лице, което иска обезщетение на това основание и се позовава на опасенията, че в бъдеще с неговите лични данни ще бъде злоупотребено, поради наличието на нарушение на Регламент 2016/679, сезираната национална юрисдикция, трябва да провери дали тези опасения може да се считат за основателни с оглед на обстоятелствата в конкретния случай и на субекта на данни. В конкретния случай, твърди, че ищецът не представя никакви доказателства за такива опасения, с оглед на което счита опасенията на ищеца за неоснователни. Представител на СГП излага становище за неоснователност на исковата претенция. Административен съд София-град, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно по делото е, че поради нерегламентиран достъп, в следствие на умишлени престъпни действия от страна на неизвестно лице, осъществен на 15.07.2019 г., е изтекла информация от информационните масиви на НАП, съдържаща лични данни на общо 6 074 140 физически лица, от които 4 104 786 живи физически лица, български и чужди граждани, и 1 989 598 починали физически лица. По делото се представи извадка от получен SMS, със следното съдържание: „НАП: По заявка номер 8899 ИМА неправомерно разкрити лични данни“, от 07.08.2019 г., 21, 46 ч., както и „НАП: По заявка номер 0309 ИМА неправомерно разкрити лични данни“, получен на 04.09.2019 г., в 21, 45 ч. Установява се, че СМС е получен от телефонен номер 1917, но не е посочено лицето, за което е направена справката по посочената заявка. Ответникът не оспорва фактът, че по отношение на ищеца Й. К. са налице неправомерно разкрити лични данни. Със Заповед № ЗЦУ-1436/15.10.2018 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени „Указания за разработване, попълване и/или зареждане с данни на образци на документи и приложения, утвърдени на основание чл. 10, ал.1, т. 5 и т.7 ЗНАП“, „Указания за обозначаване и работа с информация“, „Указания за попълване на образци на процедура“, „Указания за попълване на образеца на инструкция“ и др. Със Заповед № ЗЦУ-746/25.05.2018 г. на изпълнителния директор на НА П е утвърдена Политика по защита на личните данни в НАП, както и е наредено на директора на Дирекция Комуникации и протокол да предприеме необходимите действия за популяризиране на политиката. Със Заповед № ЗЦУ-586/30.04.2014 г. на изпълнителния директор на НАП е наредено да се внедри С. по стандарт БДС ISO/IEC 27001: 2006 в НАП. Утвърдена е Политика по информационна сигурност на НАП. Приета е Методика за оценка на риска, версия 1.1, към 11.2015 г., представляваща приложение № 3 към Процедура ПФИС 7. В НАП е утвърдена Инструкция № 2/08.05.2019 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри. Като приложение № 1, към чл. 24, ал.2 от Инструкцията, служителите на НАП попълват декларация за това, че ще пазят в тайна личните данни на трети лица, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения, няма да ги разпространяват и да ги използват за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните им задължения. Видно от предоставена от КЗЛД информация е, че в КЗЛД, към 09.10.2019 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред комисията, инициирано от Й. К. срещу НАП. Също така, на съда е служебно известно, че в хода на извършена проверка от страна на КЗЛД е установено, че при осъществяване на дейността си, НАП в качеството си на администратор на лични данни, не е приложила подходящи технически и организационни мерки, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на лични данни на физически лица, в различен обем. За това, председателят на КЗЛД е издал НП № 004/28.08.2019 г., издадено от председателя на Комисия за защита на личните данни на НАП за нарушение на чл. 32, §1, б. Б от регламент /ЕС/ 2016/679. НП не е влязло в сила, предвид оспорването му пред СРС. СРС се е произнесъл с решение от 26.10.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 14811/2019 г. по описа на СРС, с което е потвърдил оспореното НП. С решение № 1247/26.02.2024 г., по адм.д. № 12334/2023 г. на АССГ, съдът е отменил решението и СРС и отменил НП, поради изтекла погасителна давност. Отделно от това, предвид констатирани нарушения с решение № ППН-02-399/22.08.2019 г. по описа на КЗЛД, на НАП е издадено и разпореждане за предприемане на подходящи технически и организационни мерки. Решението също е оспорено, пред АССГ. АССГ е постановил решение № 565/02.02.2023 г., по адм.д. № 10477/2019 г., с което е отменил решението на КЗЛД, в частта му относно Разпореждания № 7, 14, 15 изцяло, Разпореждане № 5 в частта му: "Да се предприемат небходимите действия за създаването на одитни записи на отделните събития и дневници /журнали/ за привилегированите потребители" и Разпореждане №16, в частта му относно "повторното използване на такива данни". Жалбата на НАП в останалата й част е отхвърлена. Решението на АССГ е оспорено пред ВАС от НАП в отхвърлителната му част, като ВАС с решение № 1398/07.02.2024 г., по адм.д. № 3781/2023 г. е отменил решението на АССГ в обжалваната му отхвърлителна част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Към момента ново образуваното дело е висящо. За доказване на претърпени неимуществени вреди от страна на К., по делото са събрани и гласни доказателства, като в качеството й на свидетел е разпитана М. Г. П. – майка на ищцата. Свидетелят посочва, че след като научили за изтичането на личните данни, изпратили СМС и установили, че има изтичане на техни лични данни, на нея и на майка й. Майка й се притеснила, тъй като има имоти и се страхува. Преди време й били взели личните данни по сходен случай, след което й се обаждали по телефона, като й казали, че искала да стане поръчител на бърз кредит. По тази причина и сега се притеснила. Притеснението се изразило във вдигане на кръвната захар, тъй като страда от диабет. В следствие на това й предписали хапчета, които към датата на разпита също взима. Станала е по-нервна. При така установените факти, АССГ е постановил решение № 4694/24.08.2020 г., постановено по адм.д. № 11173/2019 г. с което е отхвърлен предявения от Й. Д. К. иск срещу Националната агенция за приходите, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията. След оспорване на решението във ВАС, съдът с решение № 6082/19.05.2021 г., постановено по адм.д. № 11034/2020 г. по описа на ВАС, ІІІ отд. е отменил оспореното решение на АССГ, като са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото свързани с разпределяне на доказателствената тежест. Поради отправено преюдициално запитване от ВАС до СЕС и образувано там дело № С-340/2021 г., настоящето производство беше спряно. По приюдициалното запитване беше постановено решение от 14.12.2023 г. на трети състав на СЕС, след което настоящето производство беше възобновено. Пред настоящата инстанция, освен събраните и приобщени по адм.д. № 11173/2019 г. доказателства, не са представени и приети други писмени и гласни доказателства. При така установените факти, настоящия съдебен състав на АССГ, достигна до следните правни изводи: Предмет