Решение № 18479 от 30.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2627/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на директора на офис „Младост“ при ТД на НАП София, чрез юрк. Е. М., срещу Решение № 443 от 04.02.2025г. по НАХД № 14991/2024г. по описа на СРС, 19-ти състав, с което е отменено Наказателно постановление № 787784-F701880/19.09.2024г., издадено от директор на офис „Младост“ в ТД на НАП София, с което на Д. М. ЕООД, ЕИК на осн. чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието и сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалeн закон. Твърди се, че от приложените доказателства се установява, че на дружеството е връчена по електронен път покана за съставяне на АУАН, Сочи се, че АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и е неправилен извода на съда досежно липсата на посочване на двама свидетели в АУАН. Моли се за отмяна на въззивното решение, както и съда да потвърди изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът чрез юрк. Лафазански поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. М. ЕООД не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Софийска градска прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град, като взе предвид наведените касационни доводи, извърши проверка на обжалваното съдебно решение и след като прецени събраните доказателства, приема от правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства. С обжалваното Решение № 443 от 04.02.2025г. по НАХД № 14991/2024г. по описа на СРС, 19-ти състав, с което е отменено Наказателно постановление № 787784-F701880/19.09.2024г., издадено от Директор на офис „Младост“ в ТД на НАП София, с което на Д. М. ЕООД, ЕИК на осн. чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието и сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. За да достигне до този правен резултат решаващият състав е приел, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) са издадени от компетентни органи, но при тяхното издаване са допуснати нарушения на процесуалните правила, които съществено ограничават правото на защита на наказаното лице и обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление. Посочил е, че по делото се установява, че АУАН е съставен на 05.04.2024г. и в отсъствие на представител на нарушителя Д. М. ЕООД, като АУАН е бил предявен и връчен на нарушителя /чрез пълномощник Я. В./ на 07.08.2024г. Мотивирал е, че процедиране по гореописания начин от страна на контролните органи е възможно и би било законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, т. е. когато нарушителят е известен, но не може да бъде открит или ако последният е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Посочил е, че липсва и каквото и да било потвърждение за получаване на покана, изпратена на имейл адрес на въззивника. Следователно, към момента на съставяне на АУАН на нарушителя не е била връчена покана за явяване за съставяне на АУАН. Отделно от изложеното е приел, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, което съставлява процесуално нарушение, тъй като за този свидетел не е посочено, че е присъствал при установяване на нарушението, нито, че е очевидец на същото. Предвид което е следвало да бъде приложена нормата на чл.40, ал.З от ЗАНН, която задължително изисква двама свидетели, когато липсват свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Според СРС нарушена е и разпоредбата на чл.34, ал.З от ЗАНН, според която: „образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.“ В случая АУАН е съставен на 05.04.2023 г., а процесното НП е издадено на 19.09.2024 г., като липсват доказателства за спиране на административнонаказателното производство. Ето защо вместо да издаде НП административнонаказващия орган е следвало да прекрати административнонаказателното производство. Настоящия съдебен състав не споделя мотивите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН относно броя на присъстващите свидетели, което да е ограничава правото на защита на жалбоподателя и да е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. В конкретния случай АУАН е бил съставен от гл. инспектор А. М. при ТД на НАП София – офис „Младост“ в присъствието на служителя П. З.. Нормата на чл.40, ал.1 ЗАНН предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Императивната разпоредба изисква АУАН да се състави в присъствието на свидетели очевидци или на самото извършване на нарушението или на неговото установяване, т.е. присъствали в момент когато контролният орган, съставил АУАН, е възприел на база събраните доказателства, фактите и обстоятелствата, описани в акта и дали му основание да счете, че е налице извършено от съответното лице административно нарушение. И в двата случая е достатъчно да е налице поне един свидетел от която и да е посочените категории - на извършване на нарушението или на установяване му, поради което настоящата инстанция намира, че с установяване на нарушението в присъствието на един свидетел, който е участвал и при съставяне на АУАН, не е налице опорочаване на процедурата. Правилни са изводите на СРС за неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В настоящия случай АУАН е съставен на 05.04.2023г. Наказателното постановление е издадено след изтичане на шестмесечният срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН - на 19.09.2024г. Относно допуснатото нарушение - съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, довело до ограничаване правото на защита на дружеството, съдът споделя изводите на СРС. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя. Според чл. 40, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Касационният жалбоподател твърди, че е връчил по електронен път покана с изх. № 15095-18#/06.01.2023г. до Д. М. ЕООД, представлявано от И. Б., с която същият е поканен да се яви в 7 – дневен срок, считано от получаване на поканата, за да му бъде съставен АУАН. Представеното доказателство по делото за комуникация със жалбоподателя във връзка с административнонаказателното п-во е Протокол №15-095-18 от 07.06.2023г., в който е посочено, че се предприемат действия по връчване на 15бр. АУАН във връзка с връчена покана с изх. № 15095-18#/06.01.2023г. и връчване на покана №15095-18#2/07.06.2023г.; посетен е адреса по чл.8 ДОПК на дружеството, който е жилищен блок, входа е с ограничен достъп и с липсващи отбелязвания на звънците, поради което не е осъществен контакт с представляващи дружеството. В хода на касационното производство е представена и покана изх.№ 15095-18/06.01.2023г., съобщена по електронен път на дружеството на 12.01.2023г., която според съда не изпълва характеристиките на изискването за поканване по чл.40, ал.1 ЗАНН. На 06.01.2023г. е започнала проверка на данъчно-осигурителната сметка на Д. М. ЕООД, която проверка е обективирана в Протокол №ПО-2221522110606-073-001/12.01.2023. Тази хронология обуславя невъзможност дружеството да бъде поканено към дата 06.01.2023г. за съставяне на АУАН, след като констатацията за извършено нарушение е направена за първи път на 12.01.2023г. и в протокола за проверка е посочено, че тя е продължила от 06.01.2023г. до 12.01.2023г. Освен липса на данни за надлежно връчена покана, не са налице и данни за ненамиране на представляващ дружеството, тъй като посочените в Протокол №15-095-18 от 07.06.2023г. извеждат еднократно направен опит да се влезе в сградата, в която се помещава седалището на дружеството, като процесуалното действие, което е предстояло да се извърши, е връчване на вече съставения АУАН на нарушителя, което е хипотеза, предвидена в чл.43, ал.4 от ЗАНН. В настоящия случай актът е съставен преди да е установена по надлежен начин някоя от хипотезите на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Необходимостта от присъствие на нарушителя, респ. негов представител при съставяне на акта се обуславя от обстоятелството, че би могло да не се стигне до образуване на административнонаказателно производство, ако нарушителят би представил доказателства, водещи до удостоверяване липса на нарушение или до отпадане неговата отговорност, което обстоятелство поради липсата на редовно и надлежно уведомяване на представител на политическата партия е ограничило правото на защита. Наличието на последващо връчване на АУАН не би могло да санира извършеното съществено процесуално нарушение от актосъставителя при съставянето му в условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. С оглед на всички изложени съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София - град, ХXVI касационен състав