Решение № 87 от 24.7.2025 г. на Районен съд - Белоградчик по дело № 369/2025 г.

Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето, във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 от същия Закон. Постъпила е молба от Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Белоградчик, обл. В., с която се моли да бъде продължен срока за настаняване на детето Р. М. С., родена на.................. г. в гр. М., обл. М., с ЕГН ••••••••••, в семейството на Р. Ф. Б., с ЕГН •••••••••• и С. В. Б., с ЕГН ••••••••••, с адрес с. Г., общ. Ч., обл. В., ул. „П.“ №............. – баба и дядо на детето по бащина линия. В подкрепа на молбата са представени Социален доклад и писмени доказателства. Предвид на това, че детето не е навършило 10 годишна възраст и с оглед степента му на развитие, същото не е изслушано по делото. Съдът, като взе предвид постъпилата молба и събраният по делото доказателствен материал, намира че молбата на Д „СП” – гр. Белоградчик, е основателна, поради което съдът я уважава. От представения по делото доклад на Д „СП” – Белоградчик, се установява следното: Биологична майка на детето, е В. Р. Ц., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Г., общ. Ч., обл. В., ул. „П.“ №............. Бащата на детето е М. С. В., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Г., общ. Ч., обл. В., ул. «В.» № 22. Детето Р. М. С. е родено от съжителството на В. Р. Ц. и М. С. В.. Първоначално, детето е отглеждано в семейна среда от двамата родителя с активната подкрепа на бабата и дядото по бащина линия Р. и С. Б.и. Впоследствие, малко след раждането на по-малка сестра на детето, на 19.12.2020 г. бащата напуска семейството и създава ново съжителство, като не се интересува от Р. и по-малката си дъщеря Стейси. Майката на децата В. Ц. остава да живее заедно с децата в дома на свекърите си с. Г.. През м.04.2022 г. майката започва работа в гр. М., където се запознава с втория си съжител. През през м.06.2022 г. същата напуска дома на бабата и дядото по бащина линия, като оставя Стейси и Р. на техните грижи. Двамата родители не се интересуват от децата си и не поддържат връзка с тях. Бабата и дядото по бащина линия не поддържат контакт с родителите на децата. Майката В. Ц. не живее на постоянният си адрес. Живее някъде в гр. М., но не е известен точен адрес. ОЗД при ДСП-Белоградчик няма информация, относно основателността грижи за не полагане на грижи от родителите за детето Р.. Още раждането си, Р. е силно привързана към бабата и дядото по бащина линия, които полагат грижи за нея още по малка. С Решение № 46 от 16.05.2024г. по гр. дело № 20241310100254/2024 по описа на PC Белоградчик, влязло в сила на 24.05.2024г. детето Р. М. С., е била настанена за отглеждане и възпитание в дома на бабата и дядото по бащина линия. Срокът за настаняване на детето е изтекъл на 24.05.2025 г. Поради липса на промяна в обстоятелствата, при което детето е било настанено в семейството на своите роднини, е поискано удължаване на срока за настаняването й. Р. Ф. Б. и С. В. Б. – баба и дядо по бащина линия, и към настоящия момент са изявили желание да продължат да полагат грижи по възпитанието на детето, заедно с по-малката му сестра. Същите са подписали Декларация по чл. 27, ал. 3 ППЗЗД от 14.05.2025 г., в която са изразили съгласието си Р. да бъде настанена за отглеждане и възпитание в дома им. Жилището в което се отглежда Р. е собственост на бабата и дядото, представлява къща на два етажа и притежава необходимите условия за отглеждане на деца. За Р. и сестра й Стейси са обособени детски кътове. Дядото С. Б. работи в областта на дърводобива. Бабата Р.Б е безработна, и полага грижи за децата и домакинството. Подпомагана е със социални помощи. Детето Р. С. е ученичка в първи клас на ОУ"Хр. Ботев" с. Г., общ. Ч.. Детето е силно привързано към баба си и дядо си, и ги чувства много близки. Проучена е годността на Р. и С. Б.и за отглеждане на дете, като е установено, че са годни да полагат дълготрайна грижа за детето. Същите са отговорни и притежават нужния капацитет за това. Те задоволяват по най – добър начин индивидуалните потребности на детето, като му осигуряват необходимата сигурност, уют и топлота. Детето се чувства добре в дома на баба си и дядо си, които се грижат за него от дълго време. И към настоящият момент, не е налице промяна в обстоятелствата, при които по отношение на детето е била предприета мярката за закрила – настаняване при роднини на детето по бащина линия. Поради това, съдът намира, че във висш интерес на Р. е, да остане да живее в семейна среда при своите баба и дядо. В изпълнение на разпоредбата на чл. 28, ал. 5, във вр. с ал. 4 ЗЗДетето, съдът определя срок, за който Р. да бъде настанена в семейството на баба си и дядо си, а именно – ЕДНА ГОДИНА. За да постанови решението си, съдът се ръководи и от разпоредбата на чл. 10 от ЗЗД, който визира, че всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Водим от горното, съдът