Решение № 70 от 22.8.2025 г. на Районен съд - Велинград по дело № 66/2025 г.

Производството е по реда на чл. 72 ЗМВР. Образувано е по подадена жалба от Д. К., ЛН ••••••••••, гражданство Италия, продължително пребиваване: с. Величково, ул. ••••••••• № 3 против Заповед за задържане на лице по ЗМВР за 24 часа № 367зз-33/13.02.2025 г., издадена от А. Н. Д. на длъжност старши полицай при РУ-Велинград, с която е задържан за срок до 24 часа на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР вр. чл. 343б, ал. 1 НК. Счита, че задържането е незаконосъобразно, развивайки подробни съображения в тази връзка, правейки искане за отмяна на атакуваната заповед. Претендира разноски. Ответникът – издателят на атакуваната заповед, се явява лично в съдебно заседание, поддържа заповедта и оспорва жалбата. От събраните по делото доказателства, анализирани по отделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 13.02.2025 г. на ул. ••••••••••••• до номер 15 в 23: 36 часа свидетелят А. Н. Д. спрял за проверка лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с рег. № ••••••••• с посока на движение към ЦГЧ Велинград, управляван от Д. К.. При проверката на свидетеля Д. му направило впечатление, че водачът миришел на алкохол, поради което жалбоподателят бил тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ ARBA 0096, което отчело концентрация на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух в размер на 1.55 промила на хиляда. Свидетеля Д. пристъпил към задържане на водача и съставяне на талон за медицинско изследване. К. бил откаран във ФСМП-Велинград, където отказал да даде кръв и бил откаран в РУ-Велинград и задържан за 24 часа. Освободен е в 19: 15часа на 14.02.2025 г. По време на проверката и задържането жалбоподателят и свидетелят Д. разговаряли на български език, а изготвените от последния документи били преведени от него на италиански език с помощта на „Гугъл“ асистент и предоставени на жалбоподателя. По гореописания случай от 13.02.2025 г. по реда на чл. 356, ал. 3 НПК било образувано БП рег. № ЗМ 103/13.02.2025 г. по описа на РУ - Велинград за извършено престъпление от жалбоподателя по чл. 343б, ал. 1 НК. Изложената фактическа обстовка се установява от показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното производство. Показанията на разпитаните свидетели- Д. и Б., са логични и непротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра, като не се установяват противоречия, които следва да бъдат обсъждани. В подкрепа на показанията на свидетелите са и представените и приети от съда писмени доказателства, а именно: Копие от удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС, Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-33 от 13.02.2025 г., Протокол за личен обиск на лице от 13.02.2024 г. ведно с разписка, Декларация за правата на задържано лице, Приемо-предавателен протокол от 13.02.2025 г., Фиш за спешна медицинска помощ от 13.02.2025 г., Копие от Книга за задържани лица. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, достигна до следните правни изводи: Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима- подадена е в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата, е неоснователна, поради следното: Правната рамка, защитаваща правото на свобода е установена в чл. 5 от ЕКЗПЧОС, при което винаги следва да се преценява необходимостта от задържането на лицето в името на обществения интерес, който следва да бъде предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода и при спазване на принципа за пропорционалност /чл. 6 АПК/. Съгласно чл. 5, пар. 1 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона. В чл. 5, пар. 1, б. "b" от ЕКЗПЧОС е посочено, че това са случаите на законен арест или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнение на задължение, предписано от закона. Оспорената заповед е издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, при което задържането е за срок не по-дълъг от 24 часа, представляващо ПАМ по см. на чл. 22 ЗАНН, което има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа законово определените реквизити по чл. 74, ал. 2, т. 1 – т. 6 ЗМВР (вкл. посочване на правно основание за издаването й, както и фактическо описание на основанието за задържане, доколкото по делото се установява, че има данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК). По отношение възраженията на жалбоподателя, че заповедта и основанията за задържане не са съобщени своевременно на задържаното лице на разбираем за него език и за липсата на участието на преводач, съдът съобрази следното: Субективното право на чужд гражданин, участник в административното производство, да ползва безплатно услугите на преводач и кореспондиращото задължение на административния орган да назначи такъв, когато лицето не владее български език, който е езикът, на който се води производството /чл. 14, ал. 1 АПК вр. чл. 72, ал. 3 ЗМВР/, е свързано с осигуряване правото на задържаното лице да се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език, а оттук и възможността да предприеме съответна на интересите му защита, така че административният процес да бъде справедлив. Задължението по чл. 72, ал. 3 ЗМВР задържаното лице незабавно да се информира за основанията за задържане на разбираем за него език е под условие - когато задържаното лице не владее български език. В случая жалбоподателят твърди, че не владее български език, което възражение съдът намира за неоснователно и недоказано, т. к. по делото са налице достатъчно доказателства в подкрепа на обратния извод. В подкрепа на този извод е и намиращото се на л. 8 от делото Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 21.02.2025 г. и двете подписани от жалбоподателя, и които са изготвени на български език. Освен това от разпита на свид. Д. и Б. се установи, че жалбоподателят му е отговарял на български език преди задържането при проведения разговор. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че с оспорващия е разговаряно на български, като жалбоподателят е заявил, че не разбира български език, чак след като е видял резултата от техническото средство. С оглед това съдът намира, че не са налице безспорни данни, че задържаното лице не владее български език, респ. че българският език е неразбираем за него език. Следователно доводите на оспорващия за нарушение правото му на защита, поради използването от контролните органи на език, различен от родния му, е неоснователно. Съдът отчита и процесуалното поведение на жалбоподателя - същият не се яви в нито едно от съдебните заседания, за да потвърди твърдението си, че не владее говоримо и писмено български език, респ. да изложи своите обяснения и възражения по случая, както и да поиска преводач в хода на делото. Доколкото възражението на същия е основано на твърдение за отрицателен факт, органът издал заповедта, безспорно установи положителния факт на знанието, че лицето владее и разбира български език. Ето защо е неоснователен доводът за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Независимо, че жалбоподателят е италиански гражданин, дори хипотетично и да се приеме, че не владее български език, то не се установява да не е бил незабавно информиран на разбираем за него език за основанията за задържането му /в случая несъмнено се установява, че полицейския служител на РУ-Велинград е предоставил преведени на италиански с помощта на „Гугъл“ асистент всички документи/. Още повече, че по делото няма данни да е заявил и да е поискал назначаването на преводач за негова сметка. Безспорно националните и международни стандарти за правото на защита изискват лицето незабавно да бъде информирано за основанията за задържането си, но в случая само от твърдения факт, че жалбоподателят е италиански гражданин, не следва да се прави категоричен извод, че лицето не владее български език, както и че не е било информирано за основанията за задържане на разбираем за него език. Както се посочи, дори лицето да не владее български език, то това не означава автоматично, че българският език не е разбираем за него език. Разпоредбата на чл. 72, ал. 3 ЗМВР се явява специална спрямо тази на чл. 14, ал. 2 АПК и не следва в случая да се абсолютизира изискването за назначаване на преводач. Освен това съгласно чл. 14, ал. 1 АПК административните производства се водят на български език, а нормата на чл. 14, ал. 2 АПК регламентира, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език и само в тези случаи се назначава преводач. Т. е. според кодекса единствено ако страната в административното правоотношение изрази желание да се ползва от родния си или от друг, посочен от нея език, административният орган следва да назначи преводач. В подкрепа на този извод е и използваният от законодателя израз "могат", т. е. не следва задължително да бъде назначаван преводач във всички случаи, когато страна в административното правоотношение е чужденец, доколкото и чужденците могат да владеят български език или за тях българският език да е разбираем /още повече, че в случая жалбоподателят несъмнено е със статут на продължително пребиваване от 19.01.2021 г., както и предвид, че комуникацията между полицаите и задържания е протекла безпроблемно на български език до момента, в който резултатът от техническото средство е показал наличие на 1, 55 промила алкохол в издишания въздух/. По приложението на материалния закон съдът намира следното. За процесното задържане е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържание от понятието "достатъчно данни" по см. на чл. 207, ал. 1 НПК, като при налагането на ПАМ "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. В случая са били налице данни по см. на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – образувано е било на 13.02.2025 г. БП рег. № 103/13.02.2025 г. по описа на РУ - Велинград за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК – управление на МПС след употреба на алкохол, извършено на 13.02.2025 г. За прилагане на процесната ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, сочено, че е извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото нарушение не са задължителни, като то се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В случая данни, обосноваващи предположение, че адресатът на атакуваната заповед е извършител на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК безспорно се съдържат по делото, доколкото жалбоподателят е бил спрян за проверка по време на управление на МПС, и е установено на място, посредством техническо средство, че е употребил алкохол. В този смисъл е практиката на ВАС- Р. № 8372 от 5.06.2019 г. по адм. д. № 12237/2018, Р. № 11010 от 15.07.2019 г. по адм. д. № 6562/2018 г., Р. № 8136 от 31.05.2019 г. по адм. д. № 1313/2019 г., Р. № 16776 от 10.12.2019 г. по адм. дело № 3391/2018 г., Р. № 15949 от 25.11.2019 г. по адм. дело № 5378/2019 г., Р. № 14059 от 22.10.2019 г. по адм. дело № 5533/2019 г., Р. № 3329 от 25.03.2015 г. по адм. д. № 7990/2014 г. и Р. № 8258 от 06.07.2015 г. по адм. д. № 14188/2014 г. /. Заповедта за задържане, поради естеството си, предполага издаването й при условията на неотложност по реда на специалния закон - ЗМВР. Задържането в такива неотложни случаи представлява временна мярка, премахваща възникналата пречка, съобразно със законоопределената цел по чл. 22 ЗАНН /такава е практиката на ВАС – Р. № 1027 от 24.01.2019 г. по адм. дело № 5928/2017 г., Р. № 11556 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 4928/2017 г., Р. № 2463 от 20.02.2019 г. по адм. дело № 5227/2018 г. /. Прилагането на ПАМ е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият извършено престъпление. Законодателят е предвидил възможност за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което има наличие на данни за извършено престъпление. Налагането на ПАМ "задържане за срок от 24 часа" в случая е оправдано, с оглед наличните данни за възможност лицето да е извършило престъпление. Към момента на ограничаване правото на свободно придвижване на лицето са съществували обективни данни за извършено правонарушение и предприетите процесуални действия са били необходими за изясняване на фактическите и правни аспекти на случая. Поради това съдът намира, че не е налице непропорционалност на приложената ПАМ. Не е допуснато нарушение на чл. 5, § 1 от ЕКЗПЧОС, защото задържането е законосъобразно, т. к. е спазен редът, предписан от националния закон. Не е нарушен принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган по см. на чл. 6, ал. 2 АПК. В случая "задържането" за срок от 24 часа е оправдано, т. к. полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода. С оглед на изложеното жалбата е неоснователна и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран, съдът