Решение № 8439 от 8.12.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1084/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „ТЕЦ МАРИЦА 3" АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Димитровград, Промишлена зона, представлявано от И. Д. П. – изпълнителен директор, против задължително предписание, дадено на "ТЕЦ МАРИЦА 3" АД, обективирано в констативен протокол (КП) № 152 от 26.02.2025 година, съставен от Регионална дирекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково, а именно: 1. Да се предприемат необходимите ремонтни дейности и други подходящи технически мерки и да се прекрати изпускането на неорганизираните емисии от сградата на котелното помещение, със срок на изпълнение 26.03.2025 година. В жалбата се излагат оплаквания, че предписанието е дадено при липса на правно основание, неточно описание на действията и бездействията, които нарушават условие 9.3.1 по комплексното разрешително; не било нарушено условието, тъй като емисии се изпускали през комин 1 и комин 2; в констативния протокол не се посочвала никаква правна норма по ЗООС, която да обосновава налагане на принудителна административна мярка; липсвало изясняване на всички релевантни факти; не се съдържали конкретни действия по предписанието, което било невъзможно да се изпълни; липсвала сигурна причинно- следствена връзка между установените неорганизирани емисии и нарушението, доколкото било установено, че наблизо имало продувки, които изпускали пара; липсвало замерване на изпусканите вещества, липсвало установено съществено засягане на околната среда; не било доказано дали емисиите са пара или от горивния процес, не били надвишени показатели или условие 9.3.1 от КР; принудителната административна мярка била издадена в противоречие с целта на ЗООС, тъй като била реакция на спорно визуално възприятие. На следващо място се аргументира противоречие с принципа на съразмерност, тъй като даденото предписание създавало организационни технически и финансови задължения за оператора, които му причинявали несъразмерни вреди. Липсвала обоснованост и съразмерност на предписанията и същите не били конкретизирани, нито като участъци, в които да се приложат, нито като мерки. От друга страна и срокът не бил мотивиран, а обективно недостатъчен в този смисъл не постигал реален ефект а целял формално създаване на задължение. На следващо място се сочи, че предписание с идентично съдържание било издадено само месец по-рано и с Констативен протокол № 108/14.02.2025 г. било записано, че предписанието било изпълнено, това пораждало противоречие в действията на административния орган. Моли се за отмяна на административния акт. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрк. С., който поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени обжалваното предписание, като допълнително аргументира изложените в жалбата доводи. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрк. Л., която оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде отхвърлена. В писмена защита оспорва доводите на жалбоподателя като аргументира тезата си за правилност на административния акт. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното: С решение № 41-Н1-И0-А0/2012 г. изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция по околна среда (ИАОС) е издал на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, гр. Димитровград Комплексно разрешително 41-Н1/2012 г. за експлоатация горивна инсталация с номинална топлинна мощност над 50 МWth, включваща котел ОР 380в (1 бр.) за производство на електроенергия - 370 MWth; котли ПКМ-12 (3 бр.) за производство на пара за собствени нужди - 24 MWth (3 бр. котли по 8 MWth), което е видно от текста на документа общодостъпен от официалния интернет сайт на РИОСВ Хасково - публичен регистър на комплексните разрешителни, а именно на интернет адрес https: //registers.moew.government.bg/kr/?lotNumber=41. Комплексното разрешително (КР) е актуализирано с Решение № 41-Н1-И0-А0/2012 г. на изпълнителния директор на ИАОС, достъпно на същия интернет адрес. В Условие 9.3. на комплексното разрешително, озаглавено Неорганизирани емисии е предвидено (Условие 9.3.1.), че всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2., а именно Комин 1 и Комин 2. На 13.01.2025 г. била извършена проверка на оператор на комплексно разрешително 41-Н1/2021, обективирана в Протокол за Проверка № 13/13.01.2025 г., издаден от органите на РИОСВ и е установено изпускане на неорганизирани емисии от сградата на котелното помещение, във връзка с което е дадено предписание да се предприемат необходимите ремонтни дейности и други подходящи технически мероприятия, за да се прекрати изпускането на неорганизираните емисии от сградата на котелното помещение, като е даден срок на изпълнение 13.02.2025 г. На 14.02.2025 г. отново била извършена проверка от органите на РИОСВ с цел последващ контрол във връзка с даденото предписание и не е установено неорганизирано изпускане на емисии. Не са дадени предписания. За резултатите от тази проверка бил съставен Констативен протокол № 108/14.02.2025 г. След получени сигнали за миризма на сяра и пепел в гр. Димитровград на 26.02.2025 г. около 10: 10 ч., длъжностни лица от РИОСВ- Хасково в състав инж. А. Д. и инж. Н. К., отново извършили проверка на стопанисвания от оператора „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, гр. Димитровград обект, находящ се в промишлена зона на гр. Димитровград, като установили следното: Парогенератор К4 на енергиен блок 120 MW бил разпален на 25.02025 г. в 07.05 ч. и към момента на проверката горивната инсталация работила в нормален режим с натоварване 67 MW с гориво – въглища и биомаса. На проверката присъствал и С. С. – еколог в ТЕЦ „Марица 3“ АД. В цех СОИ било установено, че рецилкулационни помпи № 2 и 6 работят, като моментните стойности на контролирани показатели за сероочистващата инсталация били І рН -6, 4 плътност на разтвора -1064 кг/куб.м. и ниво на абсорбера – 5, 84 м. Валидираните моментни стойности на замърсители били отчетени като серен диоксид 252, 6 mg/Nm³, азотни оксиди 151, 5 mg/Nm³, СО – 306 mg/Nm³ и прах -6, 7 mg/Nm³, дебит 422 139 Nm³/h. Отпадъчните газове се изпускали през Комин 1 като липсвали изпускани газове през Комин 2, както показвало и устройството за измерване на обема на изпусканите газове. При обход на производствената площадка не се установило наличието на миризми. При посещение на въглищното стопанство не били открити нарушения. Бил извършен и оглед на сградата на котелното помещение от различни позиции с цел по-добро възприемане на самата сграда, тъй като от позиции извън производствената площадка сградата визуално се възприемала по- добре. Така проверяващите извършили огледа от главен път Е85, където възприели западната страна, от ПОСВ Димитровград, от където възприели северната страна и от производствената площадка, където огледали източната и южната страна на котелното помещение. При наблюдението се установило, че от пробив в обшивката на сградата се изпускат неорганизирани емисии на вещества от западната страна, северозападния ъгъл, от източната страна, източен изход на телферен път и от североизточен ъгъл на сградата на котелното помещение, които се издигат над покрива на котелното помещение. От показанията на свидетелката Д. се установява, че емисиите представляват газ със сивочерен цвят. До сградата на котелното помещение се наблюдавало и изпускане на пара от две постоянни продувки, разположени от западната и южната част на сградата, но от показанията на свидетелката Д. се установява, че парата не може да се обърка с изпускането на сивочерните емисии, тъй като те не се смесват и се отличават ясно според източника им. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № 152/26.02.2025 г., в който от РИОСВ било дадено предписание 1. Да се предприемат необходимите ремонтни дейности и други подходящи технически мерки и да се прекрати изпускането на неорганизираните емисии от сградата на котелното помещение. Бил даден срок на изпълнение 26.03.2025 година. Прието било, че операторът не е изпълнил Условие 9.3.1 от издаденото на оператора комплексно разрешително (КР) № 41-Н1/2012г., актуализирано с Решение на изпълнителния директор на ИАОС № 41-Н1-И0-А2/26.10.2021г., което изисквало всички емисии на вредни вещества да се изпускали в атмосферния въздух организирано. Протокола от проверката бил връчен на С. С. еколог в „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, който го подписал без възражения. По делото е приета и заповед № 5 от 24.01.2024г. на директора на РИОСВ Хасково, с която на основание чл. 148, ал. 3 и чл. 167 от ЗООС, същият е упълномощил съответни длъжностни лица от РИОСВ - Хасково, които да осъществяват контролна дейност – превантивен, последващ и текущ контрол и в тази връзка да издават задължителни предписания, както и Комплексно разрешително № 41-Н1/2021 г. Приети са и насоки за прилагане на минимални критерии за планиране, провеждане и отчитане и оценка на контролната дейност на РИОСВ от 2024 г., от които се установява, че в указанията е посочено, че не следва да се дават конкретни мерки, а само да се описва крайният резултат, който следва да бъде постигнат. Съдът дава вяра на показанията на допуснатите свидетели свид. А. Д. и Н. К., тъй като показанията им са вътрешно непротиворечиви и кореспондират помежду си. Същите са очевидци на проверката и на база на техните възприятия е установено изпускането на емисиите. От техните показания се установява, че емисиите са били със сив до черно-сив цвят, продукт на горивния процес, което значело че се касае за вредни вещества и визуалното смесване на парата от продувките и изпускането на емисии не е било възможно. Не било замервано нито съдържанието, нито количеството на емисиите, поради липсата на методика и необходимост. Не се спори от страните, че предписанието е достигнало до знанието на адресата му в деня на издаването му - 26.02.2025 г., като в същото не се съдържат указания пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано, поради което приложение намират правилата за удължаване на сроковете за обжалване по чл. 140, ал. 1 от АПК – до два месеца. В този смисъл и доколкото жалбата е подадена на 25.04.2025 г. видно от пощенското клеймо върху плика, то оспорването е осъществено в рамките на двумесечния преклузивен срок. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно. В тази връзка настоящата инстанция намира, че по отношение на „ТЕЦ Марица 3“ АД е налице правен интерес от оспорване на процесното предписание, с оглед съдържанието и характера му, които пряко рефлектират в правната сфера на дружеството-жалбоподател и засягат непосредствено интересите му. Въпреки че предписанието е адресирано до изпълнителния директор на дружеството (вероятно по аналогия и в изпълнение на разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от ЗООС, според която предупредителните протоколи, с които се дават задължителни предписания, се съставят на управителните органи на юридическите лица) и същият е посочен като отговорник за изпълнението, то безспорно се отнася до задължения възникващи за него в качеството му на представляващ юридическото лице, адресат на комплексно разрешително за дейността на топлоелектрическа централа и задължението му засяга пряко правната сфера на дружеството. Всяко предписание, свързано с дейността на дружеството, има непосредствено и пряко въздействие върху неговата правна сфера, включително върху неговите права, задължения и законни интереси. По своята същност предписанията в случая създават задължения за юридическото лице и са насочени към активна дейност, свързани с предприемането на комплекс от технически и конструкционни мерки. Именно затова дружеството има пряк и непосредствен правен интерес от обжалването им. С оглед тези съображения, съдът приема, че жалбата изхожда от легитимирано лице. Предвид изложеното, жалбата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Оспореният административен акт е валиден, като обективиран в писмена форма, подписан от издателя си и постановен от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. В чл. 14, ал. 4 от ЗООС изрично е разписана компетентността на Директорите на РИОСВ или упълномощени от тях лица да съставят предупредителни и констативни протоколи, да издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления. Съдът намира, че актът е издаден от компетентно лице в предвидената за това форма. В тази връзка съдът установи, че е спазена формата на акта, със съдържащи се в него реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и са изложени релевантни мотиви. По своята същност задължителното предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. В предписанието се съдържат фактическите основания, обосноваващи издаването му и нуждата от предприемане на активните действия, които са негов предмет, а именно причината за отправеното административно разпореждане. Изложените в акта фактически основания, а именно извършена проверка и установено изпускане на неорганизирани емисии от сградата на котелното помещение, като е конкретизирано в детайли къде се наблюдават и от къде се изпускат неорганизираните емисии, както и че тези действия са в нарушение на Условие 9.3.1 от издаденото на оператора разрешително, са достатъчни, за да разбере кои факти и обстоятелства са мотивирали административния орган да издаде процесните предписания. Условие 9.3.1 от издаденото на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД Комплексно разрешително №41-Н1/2012г. гласи следното: „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 (включваща и 1 бр. котел ОР 380в за производство на електроенергия) да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2.“, т.е. предписанието е дадено за това, че при извършена на 26.02.2025г. проверка от контролни органи в РИОСВ – Хасково е установено, че дружеството не е спазило конкретно условие от даденото му комплексно разрешително, като изпуска неорганизирано емисии от горивния процес в атмосферния въздух. В акта са посочени и фактическите действия, които е задължен да извърши адресата и срокът за тяхното изпълнение. Съдът не споделя възражението, че не били ясни и конкретни фактическите действия които следвало да предприеме дружеството. Същите са ясно конкретизирани по целения резултат. Законът не поставя изискване към органа, даващ предписанията да посочва последователност или комплекс технически мероприятия, които да бъдат извършени, за да се постигне желаният резултат. Тези мерки са оставени в дискрецията на дружеството, което притежава необходимата експертиза, за да постигне оптимален баланс между дейности, разходи и резултат. Съдът не намира, че непосочването на конкретни СМР-та, които следва да се предприемат може да обоснове липса на конкретика на даденото предписание. Същото е пределно ясно: Да се предприемат необходимите ремонтни дейности и други подходящи технически мерки за да се предотврати по-нататъшно неизпълнение на услови е 9.3.1 от КР. Не се споделя възражението, че издадения 12 дни по-рано констативен протокол № 108/14.02.2025 г., в който било установено, че нарушението е преустановено влече незаконосъобразност на настоящото предписание. Съдът счита, че доколкото се касае за различен времеви момент, то липсва противоречие в установяванията. На 14.02.2025 г., от котелното помещение не са били изпускани неорганизирано вредни емисии, което е довело до посочването на резултата от наблюдението, а на 26.02.2025 г. е установено такова изпускане и отново са дадени предписания за предприемане на активни действия по преустановяване на неизпълнение на условието от КР. Съдът не открива противоречие доколкото фактическата обстановка е динамична и същата се е променяла ежедневно, и многократно за 12 дни. Административният орган на 14.02.2025 г. не е посочил, нито какви мероприятия са предприети, нито какви технически мерки за изпълнение на предписанията дадени с протокол № 13 от 13.01.2025 г., а верен на подхода си при даването на предписанията е посочил, че е постигнат резултата, който е бил целен, а именно че не се установявало изпускане на вредни емисии от сградата на котелното помещение. Съдът намира че установеното при двете проверки не представлява противоречие, тъй като липсата на противоправен резултат не влече задължителен и необорим извод за предприети трайни технически или ремонтни дейности и мерки, които да са в противоречие с установеното дванадесет дни по-късно изпускане на вредни емисии. Настоящата инстанция приема, че видно от датите на посочените констативни протоколи и сроковете за изпълнение определени в дадените с тях предписания, се касае за отделни, самостоятелни производства, поради което издадените в рамките на тези две производства административни актове са различни и нямат един и същ предмет. При отсъствието на идентичност в предмета на двете административни производства, приключили с констативни протоколи, съставени при извършени по различно време проверки на оператора, не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. На следващо място, настоящият състав на съда приема, че актът е издаден и при правилно приложение на материалния закон. С оспорения констативен протокол на жалбоподателя са дадени задължителни предписания по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗООС, а именно да се предприемат необходимите ремонтни дейности и други подходящи технически мерки и да се прекрати изпускането на неорганизирани емисии от сградата на котелното помещение. Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗООС, Министерството на околната среда и водите осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, а според ал. 2, контролът бива превантивен, текущ и последващ. Разпоредбата на чл. 148, ал. 3 от ЗООС предвижда, че контролът се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, а на регионално равнище - от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 154, ал. 1 и 2 от ЗООС, текущият контрол обхваща контрола върху качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат и контрола по изпълнението на издадените от Министерството на околната среда и водите, басейновите дирекции, дирекциите на националните паркове и от регионалните инспекции по околната среда и водите разрешителни, решения и на предвидените мерки в програмите, а съгласно чл. 152 от с.з. Съгласно чл. 153, ал. 1 – 4 от ЗООС, превантивният контрол има за цел недопускане на замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност. В изпълнение на своите функции и с оглед постигането на целта на контрола, органите по чл. 148, ал. 3 съставят предупредителни протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на едноличните търговци. В протоколите, съставени въз основа на ал. 2, се отразяват фактите или обстоятелствата, които могат да доведат до увреждане и/или замърсяване на околната среда, и се дават задължителни предписания за недопускане на отразените факти и/или обстоятелства. Предписанията от протокола по ал. 3 са задължителни за проверявания. В настоящия случай е издаден именно такъв протокол. От него и останалите събрани доказателства се установява, че на 26.02.2025 г. е извършена задължителната проверка на датата на издаване на предписанията. Релевантни са фактическите основания, отразени в протоколола и послужили като предпоставки за даване на предписанията, а именно: установеното неспазване на условие 9.3.1 от комплексното разрешително тъй като от пробив в обшивката на сградата се изпускат неорганизирани емисии на сиво-черни вещества под формата на газов поток от западната страна, северозападния ъгъл, от източната страна, източен изход на телферен път и от североизточен ъгъл на сградата на котелното помещение, които се издигат над покрива на котелното помещение. Съдът установи, че действително това противоречи на условие 9.3.1, което предписва емисиите от горивния процес да се изпускат само организирано през коминните тела, от където могат да се следят нормите на замърсяване на околната среда. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не били изяснени тези факти. Установява се, че от пролуки в обшивката на котелното помещение се изпускали неорганизирано емисии в атмосферата. Видно то разпита на свид. К. и Д. и констатациите, че парогенераторът (К4 на енергиен блок 120 MW) е разпален на 25.02.2025 г., съгласно уведомлението към РИОСВ Хасково, произхода и състава на изпусканите тъмносиви (определянето им като тъмносиви или сивочерни, на моменти сиви и сивкави според настоящия състав на съда касаят сходни цветове и не представляват противоречие) на цвят димни емисии не оставя съмнение за техния произход, а именно продукти от горенето на въглища и биомаса, които са вредни и подлежат на контрол и замерване, поради което следва да се изпускат изцяло организирано. Точният им химичен състав и количество не е съставомерен белег на нарушението на условието, доколкото със самото им изпускане се нарушава условие 9.3.1 от КР, без да е нужно същите да имат определен състав или да достигат определено количество. Поради това не се споделя възражението в този смисъл. Настоящият съдебен състав намира, че безспорно установените като изпускани от източната страна и западен изход на телферен път, от североизточния и северозападния ъгъл и от южната страна на котелното помещение, издигащи се над покривната конструкция на сградата сиво-черни газове представляват неорганизирани емисии на вредни вещества, тъй като се изпускат от горивното помещение и техния генезис се установява да е горивният процес. Същите не представляват водна пара, тъй като не са формирани от продувките, находящи се в близост до сградата от южната й страна. Поради което изводът, направен от административния орган, че към дата на проверката дружеството не изпълнява Условие 9.3.1 от издаденото му Комплексно разрешително, се потвърждава от събраните по делото доказателства. Съответно на констатациите е и даденото предписание в насока да се предприемат ремонтни дейности и да се прекрати изпускането на неорганизирани емисии от сградата на котелното помещение. По отношение на възражението изложено в жалбата, че в оспорения акт липсвало каквото и да било замерване или анализ на състава на емисиите, настоящият състав на съда намира за нужно да посочи следното: Съгласно чл. 2 от ЗЧАВ, с този закон се уреждат определянето на показатели и норми за качеството на атмосферния въздух, ограничаването на емисиите и правата и задълженията на държавните и общинските органи, на юридическите и физическите лица по контрола, управлението и поддържането на качеството на атмосферния въздух. В чл. 4, ал. 1 от същия закон са посочени основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, включително нивата на (т.3, т.4) серен диоксид и азотен диоксид и/или азотни оксиди. Регламентирано е (чл.4, ал.3 и ал.4) как се определят нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и измерените концентрации за отделните показатели, а също (чл.6, ал.1; чл.9, ал.1 и чл.9в), че министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването съвместно издават наредби, с които утвърждават норми за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и норми за отлагания на вредни вещества (замърсители); министърът на околната среда и водите съвместно със съответните заинтересувани министри издава наредби, с които утвърждава норми за емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, както и че нормите за допустими емисии на вредни вещества – замърсители (серен диоксид, азотни оксиди и прах), изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (ГГИ), се определят с наредба на Министерския съвет. Съответно в §1, т.1, т.2, т.8, т.9 и т.10 от ДР на ЗЧАВ са дефинирани понятията „замърсяване на атмосферния въздух“; „вредно вещество (замърсител)“; „емисия“ – като изпускането на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух; „организирано изпускане“ – това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство комин, канал и др., и „неорганизирано изпускане“ – това, при което в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка – товарно-разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и др. Нито в Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството (съгл.§8 от ПЗР – на основание чл.9, ал.1 от ЗЧАВ), нито в Наредба №10 от 06.10.2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването (съгл.§3 от ПЗР – на основание чл.9, ал.1 и § 5 от ЗЧАВ), нито в Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, издадена от министъра на околната среда и водите (съгл.§3 от ЗР – на основание § 5 във връзка с чл.18, т.1 и чл.25, ал.4 от ЗЧАВ), са регламентирани норми на вредни вещества, методики и средства за тяхното измерване в случаите на разсредоточено отделяне на веществата в атмосферния въздух, т.е. при неорганизирани емисии. В чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 27.06.2005 г. изрично е предвидено, че визираните в нея норми за допустими емисии се отнасят за отпадъчните газове (производствени и/или вентилационни), изпускани организирано в атмосферния въздух след последния технологичен агрегат или пречиствателно съоръжение на съответната инсталация (съоръжение, линия или агрегат), без да се допуска или отчита разреждането им. От гореизложеното става ясно, че за да се установи нарушение на условие 9.3.1. не се налага замерване на количеството на вредните вещества в емисиите или конкретния техен състав, а е необходимо и достатъчно да се определи че същите са именно такива емисии, които могат да застрашат чистотата на въздуха. Именно това се установява от доказателствата, доколкото причинно следствената връзка между горивния процес, пролуките на обшивката на котелното помещение и установеното изпускане на черно-сиви газови потоци, издигащи се в атмосферата не е разкъсана и води до един единствен логически извод. В този смисъл и това възражение следва да се остави без уважение. Водим от горното, доколкото обжалваното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон и неговата цел, подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът