Решение № 22916 от 17.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 30291/2022 г.

Производството е висящо за втори път пред СРС и е по искова молба на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С.. срещу С. С. П., ЕГН •••••••••• за установяване съществуване на вземанията, удостоверени в Заповед за изпълнение от 26.09.2018г., издадена по частно гражданско дело №58564/2018г. по описа на СРС за сумата от 38.75 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2017г за имот с аб. № 377498 и за сумата от 20.58 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2017г. или общо сумата от 59.33 лева и с правно основание чл.422, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземането за сумата от 8.99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2017г. до 28.08.2018г. и за сумата от 1.68 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017г. до 28.08.2018г., или общо сумата от 10.67 лева, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-04.09.2018г. до окончателното изплащане и съдебните разноски. Излага се, че между ответника и ищеца не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за исковия имот и въпреки отправената покана за сключване на такъв топлоенергия е ползвана, но не е платена и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството. Твърди се, че съгласно § 33а. от ДР на ЗЕ с последна редакция ДВ„ бр. 54 от 17.07.2012 г. „Небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, и в това им качество следва да бъдат осъдени да заплатят исковите стойности. Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Н.“ АД, което е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Моли се да бъде постановено решение за установяване на сумите в полза на ищеца като се ангажират доказателства и се претендират разноски. В срока по чл.131 ГПК след връщане на делото от СГС не е постъпил такъв. Постъпила е молба от ответника чрез упълномощен адвокат, с която не оспорва размера на претенциите. Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните, както и не се спори и се установява от Договор за наем от 17.08.2015г., сключен между трето по делото лице – Виктор Шелест и ответника С., че за срока на договора С. е бил наемател на собствен на Виктор Шелест имот – процесния. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсата на сключен договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана и не е осигуряван достъп за нейното отчитане. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи. Няма спор, че през целия процесен период сградата е с непрекъснато топлоподаване. На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/. Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ. При тези доказателства и от правна страна съдът намира, че исковете за установяване на вземане в полза на ищеца за ползвана без основание топлоенергия следва като недоказани да бъдат отхвърлени. Безспорно се доказа, че С. не е носител на вещни права върху имота, за който е доставяна ТЕ за стопански нужди, както и че е доставяна ТЕ без сключен писмен договор за това. Ответникът като наемател на исковия имот не е с качеството потребител на ТЕ по смисъла на чл. 153 от ЗЕ и исковете спрямо него само на това основание като недоказани следва да бъдат отхвърлени. Ответната страна няма искане за разноски и такива не следва да й бъдат присъждани. Мотивиран от горното съдът