Решение № 1274 от 5.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9622/2023 г.

производство му причинили имуществени вреди, които се изразявали в заплатено възнаграждение на адвокат, разходи за пътуване от гр. Нова Загора до гр. София и гр. Стара Загора и разходи за здравноосигурителни вноски, заплатени, когато бил отстранен от работа.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба е направено искане до съда да осъди ответника Прокуратура на Р. България да заплати на ищеца С. Т. С.:

• сумата от 120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.08.2011 г. датата на привличането му като обвиняем до окончателното изплащане;

• сумата от общо 2611, 60 лева обезщетение за имуществени вреди (формулирани в петитума като три отделни искания за сумите от 1500 лева, 670 лева и 441, 60 лева), ведно със законна лихва върху сумата от 1500 лева от 30.08.2016 г. - датата на сключване на договора за правна защита, законна лихва върху сумата от 670 лева, считано от датата на завеждане на настоящото дело, и законна лихва върху сумата от 411, 60 лева, считано от 06.12.2013 г. датата на издаване на заповедта за отстраняване, до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът Прокуратура на Р. България оспорва иска със следвните възражения:

• възражение за недоказаност по основание и размер на претенциите за неимуществени вреди;

• възражение за неотговорност на прокуратурата за съдържанието на медийните публикации във връзка с обвинението срещу ищеца;

• възражение за неотговорност на прокуратурата за лишаване на ищеца от правата му на ловец, тъй като оръжието не е било иззето от органите на разследването и не е постановен отказ за подновяване на разрешението за носене и употреба на оръжие;

• възражение за неотговорност на ответника за вреди вследствие отстраняването на ищеца от длъжност, тъй като то не е било поискано от прокуратурата и не е наложено като принудителна мярка в наказателното производство, а по преценка на работодателя;

• възражение за завишеност на претенцията за неимуществени вреди; - възражение за недоказаност на претенцията за имуществени вреди, поради недоказаност на прилагането на договора за правна защита към наказателното дело;

• за недоказаност на претенцията за пътни разноски; - възражение за неотговорност на ответника за разходите за здравноосигурителни вноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Ищецът С. Т. С. е работил по служебно правоотношение като държавен служител на длъжността инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Стара Загора" при Агенция "Пътна инфраструктура".

С постановление от 28.06.2011 г. било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 392 т. 1 предл. 1 вр. чл. 301 ал. 1 НК. Ищецът С. Т. С. бил привлечен като обвиняем на 16.08.2011 г. за участие в организирана престъпна група за извършване съгласувано на престъпления по чл. 302 ал. 1 и чл. 282 ал. 2 НК (том I л. 25). Постановлението било предявено на ищеца на същата дата в 12: 25 ч. и бил проведен разпит на ищеца с участието на упълномощен защитник (том I л. 26). На 16.07.2011 г. в 13: 00 ч. (том I л. 19) ищецът С. Т. С. бил задържан със заповед рег. № 207 по чл. 63 ал. 1 т. 1 ЗМВР (отм.) за срок до 24 часа. На същата дата 16.08.2011 г. прокурор в ОП Стара Загора постановил задържане на ищеца по чл. 64 ал. 2 НПК за 72 часа. С постановление от 18.08.2011 г. прокурорът определил на ищеца мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 лева, а с постановление от 16.09.2011 г. на ищеца била взета мярка за процесуална принуда по чл. 68 НПК - забрана за напускане пределите на Р. България. С постановление от 16.01.2013 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за съучастие като съизвършител в пасивен подкуп - престъпление по чл.302 т. 1 предл. 1 и т. 4 б. "а" НК, и в участие в организирана престъпна група за съгласувано извършване на престъпления по чл.301 НК - престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и 4 т. 2 НК, след което бил разпитван на 25.01.2013 г., 24.04.2013 г. и 23.07.2013 г. На последната от тези дати на ищеца било предявено разследването. На 27.06.2014 г. прокурорът внесъл обвинителен акт в Специализирания наказателен съд срещу ищеца и още 8 лица, по който ОА било образувано НОХД № 817/2014 г., видно от приложената призовка за подсъдим за 02.10.2014 г. (том I л. 41). Съдебното производство е било прекратено и делото върнато на прокуратурата - към настоящото дело не е приложено разпореждане за прекратяване, но това обстоятелство косвено се установява от последващите действия за ново привличане на ищеца като обвиняем и разпит на 21.05.2015 г. и от обвинителен акт от 29.06.2015 г. (том I л. 42-48), по който е било образувано ново НОХД № 758/2015 г. Съдебното производство отново е било прекратено и делото върнато на прокуратурата, видно от извлечението от подаден протест (том I л. 50-52). На 07.03.2016 г. прокурорът отново внесъл обвинителен акт срещу ищеца, с повдигнато обвинение в престъпления по чл. 301 ал. 1 предл. 2 вр. чл. 20 ал. 2 и по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и 4 т. 2 вр. ал. 2 НК, и срещу още 8 лица (извлечение том I л. 53-54). По обвинителния акт било образувано НОХД № 599/2016 г. на СпНС. Делото било разгледано в общо 22 заседания за периода от 27.04.2016 г. до 06.03.2019 г., седем от които са де провери в гр. Стара Загора - на датите 23.02.2017 г., 24.02.2017 г., 19.04.2017 г., 20.04.2017 г., 22.05.2017 г., 23.05.2017 г. и 24.10.2017 г. С присъда от 06.03.2019 г. съдът признал подсъдимия С. Т. С. за невиновен и го оправдал по повдигнатите обвинения обвинението в престъпления по чл. 301 ал. 1 предл. 2 вр. чл. 20 ал. 2 и по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и 4 т. 2 вр. ал. 2 НК (том I л. 205-206). Срещу присъдата в тази й част не е подаден протест или жалба. Първоинстанционното присъда е била потвърдена с решение № 260003 от 21.04.2022 г. по ВНОХД № 22/2020 г. на АСНС, оставено в сила с решение № 66 от 14.02.2023 г. по касационно дело № 747/2022 г. на ВКС III н.о. В приложено към присъдата уточнение (том I л. 211) се удостоверява, че присъдата в оправдателната й част по отношение на ищеца е влязла в сила на 09.05.2022 г. Общата продължителност на наказателното производство от привличането на ищеца като обвиняем на 16.08.2011 г. до влизане в сила на присъдата спрямо ищеца, е била 10 години 8 месеца и 23 дни.

По време на наказателното производство ищецът е бил трикратно отстраняван от длъжност с актове на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация": със заповед № 525 от 20.09.2011 г. за период от шест месеца (том I л. 264); със заповед № 124 от 16.03.2012 г. до приключване на наказателното производство, отменена с решение № 3684 от 20.05.2013 г. по адм.д. № 14590/2012 г. на АССГ, в сила на 25.04.2014 г.; със заповед № 99 от 15.02.2016 г., отменена с решение № 110 от 13.07.2016 г. по адм.д. № 76/2016 г. на АС Сливен, в сила на 06.08.2016 г. Служебното правоотношение на ищеца с Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е било прекратявано два пъти с актове на изпълнителния директор: със заповед № 1056 от 16.12.2013 г. (л. 279), отменена с решение № 13262 от 18.12.2015 г. по адм.д. № 136/2015 г. на ВАС; и със заповед № 877 от 26.02.2017 г., жалбата срещу която е била отхвърлена с решение № 60 от 04.04.2018 г. по адм.д. №443/2017 г. на АС Сливен.

По делото са назначени съдебно-психологична и съдебно-медицинска експертизи за установяване на здравословното и емоционално-психологично съС.ие на ищеца и причинната връзка с осъщественото спрямо ищеца наказателно преследване. От заключението на вещото лице психолог (том I л. 405-417) се установява, че са налице данни за претърпяно емоционално- психично разстройство при ищеца за периода от 2011 г. до 2019 г., което се изразявало в симптоми на страхове, тревожности, нарушено личностово и социално функциониране. Вещото лице психолог установява причинно- следствена връзка между описаното съС.ие на ищеца и воденото срещу него наказателно производство. Негативни последици от извършените в хода на наказателното производство действия за съС.ието на ищеца се установяват и от показанията на свидетелите Т. С. Т. и И.Г.Д.. Според заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, по време на воденото срещу него наказателно производство ищецът е направил разходи за пътуване в общ размер 566 лева. Към делото е приложен договор за правна защита в наказателното производство, според който е уговорено възнаграждение за защита в размер 1500 лева (том I л. 364).

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2 ал. 1 от закона актове и действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни, а в конкретния случай те са били проведени при предоставяне на възможност ищецът пълноценно да упражнява правото си на защита чрез назначаване на защитник, даване възможност за обяснения, участие в следствените и съдебни действия. Отговорността на държавата се основава на последвалата оправдателна присъда на лицето по повдигнатото му обвинение, влязла в сила на 09.05.2022 г. С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу него, което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Вероятността лицето да понесе наказателна репресия, е обстоятелство, което се отразява на неговата личност, на емоционално-психическото му съС.ие и неговото поведение. Следва да се има предвид и тежестта на престъплението, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем: съучастие като съизвършител в пасивен подкуп по чл. 301 ал. 1 НК, наказуем с лишаване от свобода до шест години, и участие в организирана престъпна група, образувана за извършване на престъпления по чл. 301 НК - престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 2 НК, наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 10 години. От значение в конкретния случай е и продължителността на наказателното производство общо над десет години. По време на досъдебното производство ищецът се е явявал седем пъти пред разследващия орган за следствени действия – привличания като обвиняем, разпити и предявяване на разследването. В съдебната фаза на процеса са били проведени общо 22 съдебни заседания в първата инстанция в продължение на три години, по всяко от които се е явявал ищецът. Тази продължителност на наказателното производство от повече от 10 години безспорно надхвърля рамките на разумния срок за разглеждане на делото по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ и следва да бъде отчетена при преценка на тежестта на неимуществените вреди. Ищецът безспорно е претърпял неимуществени вреди и вследствие взетите в началото на разследването по отношение на него мерки за административна и процесуална принуда със задържането му от органите на МВР и прокурора. Това безспорно е ограничило правото му на свободно придвижване, което е едно от основните права на ищеца според чл. 35 от Конституцията. По делото безспорно е установено от гласните доказателства и съдебно-психологичната експертиза отрицателното въздействие на наказателното преследване върху съС.ието на ищеца, което наложило провеждане на медикаментозна терапия.

Тези съображения дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 20000 (двадесет хиляди) лева. Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е основателен до този размер. Върху така определената сума ответникът дължи заплащане на законна лихва от 09.05.2022 г. – датата на влизане в сила на присъдата в оправдателната й част, до окончателното изплащане на сумата.

Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е неоснователен в частта му над 20000 лева до предявения размер от 120000 лева. Не се доказаха претърпени неимуществени вреди с по-голяма тежест от приетите от съда. След първоначалното задържане на ищеца по чл. 63 ЗМВР и чл. 64 НПК, по отношение на него била взета мярка за неотклонение парична гаранция, която не е ограничила правото му на свободно придвижване. Не се установяват вреди от мярката за процесуална принуда забрана за напускане на страната. Отстраняването на ищеца от длъжност от работодателя не е било в рамките на мярка за процесуална принуда по чл.69 НПК, поради което няма основание за ангажиране отговорността на прокуратурата за тези действия. Изземването на ловното оръжие на ищеца е мярка за административна, а не процесуална принуда и не е основание за търсене на отговорност за вреди от ответника. Тези съображения обуславят извода на съда, че обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер от приетия от съда би било в противоречие с принципа на справедливостта.

Искът за обезщетение за имуществени вреди е в общ размер 2611, 60 лева, от които 1500 лева разходи за адвокатска защита в наказателното производство, 670 лева разходи за пътуване и 441, 60 лева претендирани разходи за здравноосигурителни вноски. Разходите за адвокатска защита в наказателното производство в размер на 1500 лева безспорно се установяват от приложения договор за правна защита (том I л. 364). От изготвената съдебно-икономическа експертиза безспорно се установяват направени транспортни разходи за явяване по наказателното дело в общ размер 566 лева. Тези заходи имат характер на вреди за ищеца и е безспорно установена причинната връзка между тяхното настъпване и воденото срещу ищеца наказателно производство. Това обуславя отговорността на ответника за репариране на тези вреди. Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е основателен до сумата от 2066 лева. Ответникът дължи законна лихва върху сумата от 1500 лева от датата на влизане на присъдата в сила 09.05.2022 г., а върху сумата от 566 лева - от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е неоснователен в частта му над 2066 лева до предявения размер от общо 2611, 60 лева и в частта му по претенцията за законна лихва върху сумата от 1500 лева за периода от датата на сключване на договора - 30.05.2016 г. до влизане на присъдата в сила 09.05.2022 г. Неоснователна е претенцията в частта и за заплатените от ищеца здравноосигурителни вноски вследствие отстраняването му от длъжност. Отстраняването на ищеца от длъжност е било с акт на работодателя - изпълнителния директор на ИААА, а не като наложена мярка за процесуална принуда по чл. 69 НПК, поради което няма основание за ангажиране на отговорността на ответника за претендираните имуществени вреди.

Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер 168, 33, според уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, съдът