Решение № 101 от 11.1.2013 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2188/2012 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуален представител на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата против решение № 1341/26.07.2012 година по АНД № 1997/2012 година на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № РД – И – 118/17.04.2012 година изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (НП). С НП, на “Галея” ООД – Стара Загора, за нарушение на чл.220, ал.1 във връзка с чл. 219, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), на основание чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева. Касаторът твърди, че е не налице съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, така както е констатирал РС. Не е налице ангажиране на отговорността на ненадлежен субект, както е прието в оспореното решение. Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП. Прокурорът пледира неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Дружеството е санкционирано за това, че управителят е допуснал дейностите по отпускане на лекарствени продукти в аптеката да се извършват от неправоспособно лице (лице без диплома за магистър - фармацевт). При контролна проверка на 07.02.2012 година инспектори на ИАЛ са закупили в аптека, стопанисвана от санкционираното лице, лекарствен продукт “Ацетизал” от Д.В. с диплома за медицинска сестра от Тракийски университет – Стара Загора, работеща като “оператор компютър – въвеждане на данни”. РС е отменил НП като е приел, че при установяването на нарушението е допуснато съществено процесуално нарушение – АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството, без да е налице някоя от предпоставките по чл. 40 ал.2 от ЗАНН. Приел е и че актосъставителят и административнонаказващият орган неточно са определили субекта на нарушението – в описателната част на АУАН и НП се приема, че нарушението е извършено от управителя на дружеството, а санкцията е наложена на самото дружество. Решението е правилно. Настоящият касационен състав не споделя мотивите на РС в частта, че със съставяне на АУАН в отсъствието на представител на дружеството, без да са установени условията по чл.40, ал. 2 от ЗАНН, е допуснато съществено процесуално нарушение, което е засегнало правото на защита на лицето. АУАН е предявен на представител на дружеството в по–късен момент и лицето е имало възможност да изложи позицията си по констатациите в АУАН пред издаване на НП. Що се отнася до втория основен аргумент в отменителното решение на РС – посочването на управителя на дружеството, като нарушител, а налагане на имуществена санкция на “Галея” ООД – съдът споделя мотивите напълно. Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят, съответно - административнонаказващият орган, са посочили, че нарушението е извършено от Д.Г.Ч. – управител на “Галея” ООД, а не от търговското дружество, на което е наложена имуществена санкция. Жалбата следва да се отхвърли, а решението на РС – да се остави в сила. На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас