РЕШЕНИЕ

№ 1881

гр. Бургас, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120100079 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, предявен от Я. Г. М. от гр.Б. против “Велмакс Лукс“ ЕООД, гр.П.

Ищцата твърди, че на •••г. е сключила с ответното дружество Договор за покупко- продажба извън търговски обект с № •••, по силата на който е закупила – индукционен котлон “Turbo Power Induction“, домакински съдове “Premium Plus DN 10“ и почистващ робот “Jet cleaner“, за цена от общо 3 800 лева, платена чрез отпуснат й от “Ти Би Ай Банк“ ЕАД потребителски кредит – по договор с № 4053324124/•••г. Сочи, че на 20.08.2021г. е реализирала правото си на отказ от договора, т. е. да го разва-ли, в срока по чл.51, ал.1 от ЗЗП, а именно – една година и 14 дни от сключването, във връзка с неизпълнение на задължението на търговеца по чл.47, ал.1, т.8 от ЗЗП да пред-стави предварително информация на потребителя за правото му на отказ, и е изпратила стоките на уговорения за това адрес. Твърди и че на 23.08.2021г. ответното дружество необосновано е отказало да получи пратката, респективно – да й върне платената сума, като получена на отпаднало основание. Иска от Съда да го осъди да стори това. Претен-дира законната лихва и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска, като излага съображения, че процесният договор не е бил надлежно развален от ищцата в указания в чл.11, вр. с чл.8 от същия – в съответ-ствие с разпоредбата на чл.47, ал.1 от ЗЗП 14-дневен срок, поради което дружеството не й дължи връщане на получената за закупените стоки цена. Евентуално сочи, че тъй като сумата е платена от трето лице, то при развалянето на сделката, същата следва да бъде върната на него, а не на М.. Иска от Съда да отхвърли претенцията. Претенди-ра разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ- водство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На •••г. “Велмакс Лукс“ ЕООД и Я. Г. М. са сключили Договор за покупко- продажба извън търговски обект № •••, по силата на който от-ветникът-продавач се е задължил да прехвърли на ищцата-купувач собствеността върху стоки /движими вещи/ – индукционен котлон “Turbo Power Induction“, домакински съ-дове “Premium Plus DN 10“ и почистващ робот “Jet cleaner“, срещу заплащане от нейна страна на цена в общ размер от 3 800 лв.

На ищцата е била предоставена преддоговорна информация във връзка с процес-ния договор, ведно със стандартен формуляр за упражняване правото на отказ от него, приложени към исковата й молба.

Спор, относно възникването на твърдяното в исковата молба облигационно пра- воотношение между страните, основано на договор за покупко-продажба извън търгов-ски обект, няма, както и за това, че всяка от тях е изпълнила основните си задължения по сделката – продавачът е прехвърлил правото на собственост върху закупените стоки на купувача, като му ги е предал фактически на •••г. /така в т.7 от преддоговор-ната информация/, а последният е заплатил уговорената цена, чрез трето лице – “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е сключил Договор за потребителски кредит № 4053324124 от същата дата за това.

На 20.08.2021г. ищцата е изпратила с куриер до ответното дружество закупените стоки, както и уведомление, че се отказва от договора за покупко-продажба извън тър- говски обект в срока по чл.51, ал.1 от ЗЗП, тъй като не й е била предоставена информа- цията по чл.47, ал.1, т.8 от с.з.

Видно от представената справка за проследяване на пратката, на 23.08.2021г. съ-щата е била отказана от адресата, след което е била върната на изпращача.

В тази връзка – спорно по делото се явява обстоятелството упражнила ли е над-лежно и в срок правото си на отказ от договора ищцата, респективно – възникнало ли е валидно задължение за ответника да й върне заплатената продажна цена, като получена на отпаднало основание.

Съгласно чл.50, т.2 от ЗЗП, потребителят има право да се откаже от договора из-вън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустой-ка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на тези, предвидени в чл.54, ал.3 и чл.55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от него, а кога-то са поръчани повече от една – от датата на получаването на последната от тях.

Според чл.48, ал.1 от ЗЗП, при договор извън търговския обект търговецът пре-доставя на потребителя информацията по чл.47, ал.1, която трябва да е четлива, изгот-вена на ясен и разбираем език, на хартиен или ако последният се съгласи, на друг траен носител.

Съгласно чл.47, ал.1, т.8 от ЗЗП, когато потребителят има право на отказ от до-говора извън търговски обект, преди да бъде сключен, търговецът следва да му предос-тави по ясен и разбираем начин информация, относно условията, срока и начина за не-говото упражняване по чл.52, ал.1 и ал.2, както и стандартния формуляр за това – При-ложение № 6.

В чл.51 от ЗЗП е предвидено, че ако търговецът не е предоставил на потребителя информация за правото му на отказ по чл.47, ал.1, т.8, последният има право да се отка-же от договора от извън търговски обект в срок една година и 14 дни, считано от датата по чл.50 – ал.1, а когато тази информация е била предоставена в срок една година от да-тата по чл.50, той има право на отказ в срок 14 дни, считано от датата на получаването й – ал.2.

В случая, в предоставената на М. преддоговорна информация /л.6 и л.7/, действително, както се сочи и в исковата молба, не са указани условията, срокът и на-чинът за упражняване на правото на отказ от договора, сключен извън търговски обект, а само е цитиран текстът на чл.47, ал.1, т.8 от ЗЗП – в т.8, както и на други разпоредби – в т.9 до т.11 от с. з. Не са посочени и в представения стандартен формуляр – Приложе-ние № 6 /л.8/.

Тази информация обаче се съдържа в самия договор, екземпляр от който е полу-чила и ищцата /л.5/. Според чл.11, купувачът може да се откаже от него по реда на ЗЗП, в 14- дневен срок от датата на приемане на стоките. Конкретните условия за това са по-сочени в т.1 и т.2 от същата клауза, в чл.21.2 и чл.21.3, а начинът, включително и адре-сът на склада на търговеца – в чл.22.

При това положение, следва да се приеме, че задължението на ответника-търго-вец по чл.47, ал.1 от ЗЗП – за предоставяне на информация по т.8 от същата разпоредба, преди обвързването на ищцата с договора, доколкото се предполага, че преди да го под-пише, тя го е и прочела /така чл.8/, според настоящия съдебен състав, е било изпълнено.

Следователно, 14-дневният срок за отказ от процесния договор е започнал да те-че от датата на сключването му, която е и тази на получаването на стоките, а именно – •••г. /до 24.07.2021г./, и към 20.08.2021г., когато М. е направила изявле-ние в горния смисъл, правото й за това – като купувач, вече е било преклудирано.

Този извод няма да се промени, дори и да се приеме, че указанието е следвало да се съдържа в преддоговорната информация, тъй като в такъв случай приложение ще на-мери хипотезата на цитираната по-горе разпоредба на чл.50, ал.2 от ЗЗП, а не на негова-та ал.1, както поддържа ищцовата страна.

В крайна сметка, след като ищцата не е упражнила надлежно правото си на отказ от процесния договор, сключен извън търговски обект, в срока по чл.50, т.2 от ЗЗП и по реда на чл.52, ал.1 и ал.2 от с.з., за ответника не е възникнало задължение да й върне за-платената цена. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество направените по делото разноски – 496 лв. платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът