Решение № 364 от 15.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1190/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 666 от 19.11.2024г. постановена по НОХД № 5536/2024г., СРС, НО, 129-ти състав, е признал подсъдимия Е. Г. Б. с ЕГН: •••••••••• за ВИНОВЕН в това, че на 14.04.2022г., в гр. София, ж.к. „•••••••••, държал акцизни стоки без акцизен бандерол - тютюневи изделия, представляващи 38003 кутии с цигари от различни марки, фабрично опаковани, както следва:

1.В мазе № 12 държал акцизни стоки без бандерол, както следва: 5110 броя кутии цигари, марка „Tatoo“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 38325 лева, 3540 броя кутии цигари, марка „Regina“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 26550лева, 11860 броя кутии цигари, марка „Му smoke“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 88950 лева, 1620 броя кутии цигари, марка „King“, с единична стойност от 7.50 лева за една кутия, на обща стойност 12150, 00 лева, 670 броя кутии цигари, марка „Mallboro“, с единична стойност от 5, 60 лева за една кутия, на обща стойност 3752 лева, 789 броя кутии цигари, марка „GR“ с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 5917.50 лева, 310 броя кутии цигари марка „Davidoff“, с единична стойност от 5, 50 лева за една кутия, на обща стойност 1705 лева, 4199 броя кутии цигари, марка „Victory“, с единична стойност от 5, 50 лева за една кутия, на обща стойност 23094, 50 лева, ••••••••••0 броя кутии цигари, марка „Instark“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 18375 лева, 1179 броя кутии цигари, марка „EVA“, с единична стойност от 5, 10 лева за една кутия, на обща стойност 6012, 90 лева, 1050 броя кутии цигари, марка „Royal“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 7875 лева, 860 броя кутии цигари, марка „Cooper“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 6450 лева, 1647 броя кутии цигари, марка „Marvel“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 12352, 50 лева, 19 броя кутии цигари, марка „ММ“, с единична стойност от 5, 20 лева за една кутия, на обща стойност 98, 80 лева, 159 броя кутии цигари, марка „Karelia“, с единична стойност от 5, 20 лева за една кутия, на обща стойност 826, 80 лева, 345 броя кутии цигари, марка „Raquel“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 2587, 50 лева, 376 броя кутии цигари, марка „Compliment“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 2820 лева, 820 броя кутии цигари, марка „Cosmopolitan“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 6150 лева, 1990 броя кутии цигари, марка „NZ“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 4800 лева, 10 броя кутии цигари, марка „Oscar“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 75 лева, 310 броя кутии цигари, марка „Esse“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 2325 лева; 2.На площадка пред ап. 4 държал акцизни стоки без бандерол, както следва: 30 броя кутии цигари, марка „Tatoo“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 225 лева и 10 броя кутии цигари, марка „Regina“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 75 лева, всичко на обща пазарна стойност от 271492, 50 лева и дължим акциз в размер на 150719, 67 лева, като случаят е немаловажен, предметът на престъплението е в големи размери и всички гореописани акцизни стоки, държани от обвиняемия, били без бандерол, независимо, че такъв се изисква по закон, а именно: Закона за акцизите и данъчните складове: чл. 2, т. 2: „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“; чл. 4. т. 1: „По смисъла на този закон акцизни стоки са стоките, посочени в чл. 2 от ЗАДС“; чл. 11, ал.1: „Цигари“ са: 1. годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети по чл. 10; 2. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени рула; 3. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са увити в цигарена хартия.; чл. 64, ал. 4: „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“; чл. 28, ал. 1: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове“ - престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 3, във връзка с ал. 1, пр. 2 от НК, поради което и на основание чл.303 от НПК и чл. 234, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 1, пр. 2 от НК, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил с изпитателен срок от 5 (пет) години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 234, ал. 5 от НК било отнето в полза на държавата предмета на престъплението – горепосочените кутии цигари от различни марки, без бандерол, намиращи се на съхранение в ГДГП-МВР, а представителните проби от тях – в РДГП-Аерогари, които да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, както и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Е. Г. Б. бил осъден да заплати направените разноски по делото, както следва:

• сумата от 5444.64 (пет хиляди, четири стотин четиридесет и четири лева и 64 стотинки) лева, представляваща направени разноски за експертизи в хода на досъдебното производство, в полза и по сметка на ГДГП;

• сумата от 172.00 (сто седемдесет и два) лева, представляваща направени разноски за възнаграждение и пътни разноски на вещи лица в хода на съдебното следствие, в полза и по сметка на Софийски районен съд.

Така постановената присъда не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването й е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Б., депозирана чрез неговия защитник адвокат Н.. В жалбата се излагат твърдения, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се нейната отмяна и оправдаването на подсъдимия.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения защитата на подсъдимия, в лицето на адвокат С. Н., поддържа подадената въззивна жалба. Намира първоинстанционната присъда за неправилна, необоснована и постановена на база предположения. Твърди, че в мотивите към първоинстанционния акт районният съд неправилно е приел, че процесните тютюневи изделия са били годни към момента на тяхното изземване и едва впоследствие, поради неправилно съхранение по време на досъдебното производство, те са загубили качествата си. Защитата подчертава, че от доказателствата не се установяват условията, при които цигарите са били съхранявани в мазето откъдето са иззети и че няма категоричност дали негодността не е настъпила още при първоначалното им съхранение там. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че щом процесните стоки отговарят външно на изискванията на закона – цилиндрична форма и наличие на тютюн – това автоматично означава, че трябва да им бъде поставен акцизен бандерол. Излагат се доводи, че Законът за акцизите и данъчните складове изисква цигарите да са годни за употреба, което се установява съобразно стандартите БДС и ISO. По делото обаче такива доказателства не са събрани към датата на инкриминираното деяние, а на по- късен етап са налице експертни заключения, установяващи негодността им. В заключение, адвокат Н. иска от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна и да оправдае подсъдимия Б.. В съдебно заседание прокурорът намира първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и обоснована. Изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд. Счита, че присъдата е постановена след задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и правилно съдът е приел, че по безспорен и категоричен начин е доказано обвинението повдигнато срещу подсъдимия. Иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда, включително и по отношение на наложеното наказание.

В последната си дума подсъдимият Б. моли съда да бъде оправдан.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено следното:

В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, са включени и обсъдени следните доказателствени източници: показанията на свидетелите В.И.Н. и А.Е.Г., протокол за доброволно предаване, протоколи за претърсване и изземване с последващо съдебно одобрение, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за вземане на представителни проби от веществени доказателства от 16.02.2023г., ведно с фотоалбум, протокол за вземане на допълнителни представителни проби от веществени доказателства от 21.03.2023г., заключенията на изготвените съдебно-оценителна експертиза, физико-химическа и допълнителна физико-химическа експертизи и писмените доказателства – справка за съдимост на подсъдимия, справки от системата Regix – Имотен регистър, заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и други.

Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е. Г. Б. живеел в гр. София, ж.к. „•••••••••, ••••••••• като бил собственик на мазе № 12, находящо се в същия вход.

На 14.04.2022г. подсъдимият Б. излязъл от дома си, като още на площадката пред апартамента си бил спрян от свидетелите В.Н. и А.Г., служители на Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, които се намирали там предвид получена оперативна информация за това, че подсъдимият Б. съхранява акцизни стоки без бандерол. Подсъдимият Б. носел със себе си черна найлонова торбичка, като в нея служителите установили 30 броя кутии цигари, марка „Tatoo“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 225 лева и 10 броя кутии цигари, марка „Regina“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 75 лева и кутиите цигари били фабрично опаковани, без поставен бандерол. Вещите били предадени от подсъдимия Б. с протокол за доброволно предаване.

В собственото си мазе № 12, находящо се в гр. София, ж.к. „•••••••••, подсъдимият Б. държал също акцизни стоки без бандерол, както следва: 5110 броя кутии цигари, марка „Tatoo“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 38325 лева, 3540 броя кутии цигари, марка „Regina“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 26550лева, 11860 броя кутии цигари, марка „Му smoke“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 88950 лева, 1620 броя кутии цигари, марка „King“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 12150, 00 лева, 670 броя кутии цигари, марка „Mallboro“, с единична стойност от 5, 60 лева за една кутия, на обща стойност 3752 лева, 789 броя кутии цигари, марка „GR”, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 5917, 50 лева, 310 броя кутии цигари, марка „Davidoff“, с единична стойност от 5, 50 лева за една кутия, на обща стойност 1705 лева, 4190 броя кутии цигари, марка „Victory“, с единична стойност от 5, 50 лева за една кутия, на обща стойност 23094, 50 лева, ••••••••••0 броя кутии цигари, марка „Instark“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 18375 лева, 1179 броя кутии цигари, марка „EVA“, с единична стойност от 5, 10 лева за една кутия, на обща стойност 6012, 90 лева, 1050 броя кутии цигари, марка „Royal“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 7875 лева, 860 броя кутии цигари, марка „Cooper“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 6450 лева, 1647 броя кутии цигари, марка „Marvel“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 12352, 50 лева, 19 броя кутии цигари, марка „ММ“, с единична стойност от 5, 20 лева за една кутия, на обща стойност 98, 80 лева, 159 броя кутии цигари, марка „Karelia“, с единична стойност от 5, 20 лева за една кутия, на обща стойност 826, 80 лева, 345 броя кутии цигари, марка „Raquel“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 2587, 50 лева, 376 броя кутии цигари, марка „Compliment“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 2820 лева, 820 броя кутии цигари, марка „Cosmopolitan“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 6150 лева, 1990 броя кутии цигари, марка „NZ“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 4800 лева, 10 броя кутии цигари, марка „Oscar“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 75 лева, 310 броя кутии цигари, марка „Esse“, с единична стойност от 7, 50 лева за една кутия, на обща стойност 2325 лева и кутиите цигари били фабрично опаковани, без поставен бандерол.

При условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в помещението, като същото било отключено с ключ, предоставен от подсъдимия Б. и намиращ се на връзка с други негови ключове. Всички гореизброени акцизни стоки без бандерол били иззети.

Всички държани от подсъдимия Б. цигари били на обща пазарна стойност от 271 492, 50 лева и дължим акциз в размер на 150 719, 67 лева, както и без бандерол, независимо, че такъв се изисква по закон, а именно: Закона за акцизите и данъчните складове: чл. 2, т. 2: „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия; чл. 4, т. 1: „По смисъла на този закон акцизни стоки са стоките, посочени в чл. 2 от ЗАДС“; чл. 11, ал.1: „Цигари" са: 1. годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети по чл. 10; 2. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени рула; 3. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са увити в цигарена хартия.; Чл. 64, ал. 4: „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“; чл. 28, ал. 1: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.

Стойността на инкриминираните цигари, приобщени като веществени доказателства по делото, е установена въз основа на заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно- оценителна експертиза, приобщена на основание чл. 283, във връзка с чл. 373, ал. 1 от НПК.

В хода на ДП са изготвени една основна и една допълнителна физико- химически експертизи, които са изслушани и приети в хода на съдебното следствие, на основание чл. 282 от НПК.

От първата се установява, че изследваните от експерта веществени доказателства представляват фабрично произведени цигари, увити в цигарена хартия, поставени в твърда, обвита с полипропиленово фолио потребителска опаковка, която е добре оформена и без дефекти. При отваряне на потребителската опаковка е констатиран аромат с нюанси на застояло с наличие на петна по цялата дължина на цигарената хартия. Цигарите в кутиите е установено, че са добре оформени и без дефекти.

При предявяване на представителните образци от веществените доказателства, съдът, в присъствието на страните, констатира, че петната по цигарената хартия, които са видими с просто око, не се наблюдават по всички цигари.

Приложени са към тази експертиза анализни протоколи и протоколи от изпитване, съгласно които изследваните цигари са изградени от тютюневи влакна, които са нарязани с определена широчина и съдържат в себе си никотин, като е констатирано, че процентното съдържание на влага в тях е под оптималното, съгласно БДС 8025-84 (12-14%). Останалите изводи на вещото лице, изготвило тази експертиза и представляващи отговор на юридически въпроси, не следва да се вземат предвид.

От заключението на допълнителната физико-химическа експертиза се установява, че влажността на цигарите има съществено значение върху физичните им свойства, като влажност над 15 % влошава рязко горяемостта, а ниската влажност (под 10-11 %) - ускорява много горяемостта, с което оказва отрицателно влияние върху пушателните свойства, поради образуването на дразнещи продукти в дима. Посочено е, че с оглед на това и съгласно БДС 866- 82 – „Цигари. Общи изисквания“ съдържанието на влага в цигарите следва да е от 11% до 14%, като според вещото лице от гледна точка на горяемостта и пушателните свойства оптималната влажност на цигарите следва да е в границите 12-14 %.

В конкретния случай е посочено, че всички изследвани марки цигари се характеризират с промяна в качеството на изделието в следствие престояване, изразяващо се в:

• промяна съдържанието на влага в цигарите (за различните марки то е от 6, 66 % до 10, 80 %);

• промяна дизайна на цигарите – пожълтяла и с променен интензитет цигарена хартия, покрита с петна;

• промяна пушателните свойства на цигарите (променен вкус и аромат с намалена интензивност, без свежест).

Подробно е обосновано, че условията, при които се съхраняват цигарите е от съществено значение за запазване на техните качествени характеристики.

При отговаряне на въпросите, които са зададени при изслушване на тази експертиза, вещото лице посочва, че констатираните в конкретния случай промени в качеството на изследваните цигари означава, че те са стояли повече от 1 година и не са съхранявани както трябва.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (вж. решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 година на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).

Въззивният съд счита, че така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания по делото доказателствен материал. Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи, досежно направените от него изводи в контекста на събраните доказателства.

Съдът изцяло се солидаризира с аргументите и изводите на първоинстанционния съд. Показанията на разпитаните по делото свидетели са кредитирани като последователни, подробни и взаимно съответстващи, без да са установени противоречия с другия събран доказателствен материал. Заключенията на експертизите, изготвени в хода на досъдебното производство, са разгледани детайлно.

От показанията на свидетелите Н. и Г., преценени в съвкупност с приобщените по делото протокол за доброволно предаване и протоколи за претърсване и изземване, последните одобрени по надлежния съдебен ред, по категоричен начин се установява владението на подсъдимия върху инкриминираните тютюневи изделия. Свидетелите лично са възприели подсъдимия в момент, в който е държал част от предмета на престъплението, доброволно предадена от него, като останалата част е била намерена в складово помещение – мазе, собственост на Б. съгласно справка от Regix (л. 63-80, т. 1 от ДП). Установено е, че подсъдимият разполагал с ключ от въпросното помещение, посредством който същото било отворено, след което са иззети въпросните акцизни стоки. В подкрепа на извода за владението му върху тези вещи е и обстоятелството, че цигарите, намерени в личното му държане, съвпадат като марки и характеристики с намиращите се в складовото помещение.

Показанията на свидетелите Н. и Г. съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателствени материали по делото. Събраните доказателства и доказателствени средства образуват стабилна и непротиворечива доказателствена съвкупност, която позволява фактическата обстановка по делото да бъде приета за установена по категоричен и несъмнен начин.

Съдът изцяло кредитира и съставените в хода на досъдебното производство писмени доказателствени средства – протоколите за доброволно предаване, претърсване и изземване, оглед на веществени доказателства и вземане на представителни проби. Всички те са изготвени при стриктно спазване на предвидените процесуални изисквания, в присъствието на поемни лица, които са удостоверили съдържанието им с подписите си без възражения. Протоколите съдържат необходимите законови реквизити и следователно представляват годни доказателствени средства за установяване както на извършените процесуално-следствени действия, така и за произтичащите от тях фактически и правни изводи.

Особено значение за настоящото производство има протоколът за доброволно предаване, който, анализиран съвместно със свидетелските показания, категорично свързва иззетите цигари като предмет на престъплението с подсъдимия Б.. Същото се отнася и за цигарите, предмет на протокола за претърсване и изземване, като установеното право на собственост върху складовото помещение (видно от Regix) и съответствието на характеристиките и марките на цигарите, открити в него, допълнително потвърждават този извод.

В хода на пренията защитата не е оспорила установената фактическа обстановка, а единствено е подложила на съмнение правните изводи относно годността на инкриминираните вещи като предмет на акцизно облагане. Аргументирала се е с обстоятелството, че от заключенията на физико- химичните експертизи не произтича извод за годност на процесните цигари като акцизни стоки, подлежащи на облагане по смисъла на ЗАДС.

Следва да се посочи, че анализът на доказателствената съвкупност води до категоричност по отношение на възприетите факти за времето и авторството на деянието, мястото и начина на неговото извършване, както и предмета на престъпно посегателство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: За съставомерността на деянието по чл. 234 от НК се изисква предмет на престъплението да са тютюневи изделия, които подлежат на облагане с акциз, съобразно чл. 2, т. 2 от ЗАДС, като първата инстанция подробно е обсъдила установяващото се именно от физико-химическите експертизи и е приела обстоятелството, че инкриминираните изделия са тютюневи такива, респективно контролираният съд е дал обоснован отговор на въпроса инкриминираните тютюневи изделия подлежали ли са към инкриминираната дата на облагане с акциз.

Причината за негодността на консумация на тютюневите изделия към момента на изготвяне на експертизите, които са изследвани дълъг период след инкриминираната деятелност, експертите обосновават именно с изминалото време, което е довело до влошаване качеството им, но същото не означава, че това е било така към датата на тяхното изземване.

Обстоятелството, че към момента инкриминираните вещи не отговарят на изискванията за стандарт и качество, не изключва изискването за поставен бандерол, доколкото става въпрос за тютюневи изделия, като нарушенията на стандартите за качество на цигарите, е самостоятелно нарушение, което е различно от това, свързано с липсата на акцизен бандерол (виж. Решение № 108 от 11.08.2016 г. по н. д. № 431/2016 Г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС).

Родов обект на инкриминираното деяние са обществените отношения, гарантиращи правилното осъществяване на икономическите дейности и нормалното функциониране на националното стопанство. Престъпното деяние по чл. 234 от НК е своеобразно посегателство против отделни стопански отрасли, като чрез криминализирането му държавата защитава своето право да събере определен (косвен, еднократен и специфичен) данък акциз, което се удостоверява чрез залепения върху съответната стока бандерол.

За да бъде осъществен съставът от обективна страна е необходимо деянието да не представлява маловажен случай. Изпълнителното деяние се изразява в две форми - „държи“ и „продава“ акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. „Държането“ като изпълнителна форма представлява трайно състояние на фактическа власт, установена и упражнявана върху определена вещ, като престъплението е формално. Другата изпълнителна форма – „продава“, се осъществява чрез разпореждане с конкретна вещ.

На следващо място, разпоредбата на чл.234 от НК е бланкетна и за да бъде налице престъпление по този текст следва да бъде установено, че е нарушено конкретно правило или норма от съответния закон. Законът за акцизите и данъчните складове урежда обществените отношения, свързани с облагането на конкретни стоки с акциз. Същият закон определя, кои стоки са акцизни в чл. 2 от ЗАДС. Законът за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия регламентира обществените отношения, свързани с производството, окачествяването, изкупуването, промишлената обработка и търговия с тютюн, производството, представянето и продажбата на тютюневите и свързаните тях изделия.

Предмет на престъплението са акцизни стоки без бандерол, за които такъв се изисква по закон.

При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав приема, че от правна страна е несъмнено доказано, че подсъдимият Е. Б. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав по чл. 234, ал. 3, т. 3 във връзка с ал. 1, пр. 2 от НК.

По делото безспорно се установи, че на 14.04.2022г. подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните цигари, като част от тях държал в себе си, а останалите се намирали в мазе № 12, негова собственост, за което имал и ключ. Собствеността на самите цигари, както и целта на тяхното държане са правно ирелевантни за съставомерността на деянието, тъй като законът е криминализирал самото фактическо държане, независимо от неговите мотиви.

В настоящия случай установено безспорно е, че подсъдимият е държал цигари, които са квалифицирани като акцизни стоки по силата на чл. 2, т. 2 във вр. с чл. 4, т. 1 от ЗАДС и чл. 11, ал. 1, т. 3 от същия закон. Доказано е също, че върху тези цигари липсва необходимият акцизен бандерол.

Относно възражението на защитата за обективна несъставомерност на деянието поради твърдения негоден предмет на престъплението, съдът счита това възражение за неоснователно. Доводите на защитата са основани на заключенията на изготвените физико-химични експертизи, установяващи занижено съдържание на влага, респективно несъответствие с установените стандарти. Съдът намира, че въпросът за потребителските качества на цигарите и тяхната годност за употреба е без значение за тяхната квалификация като акцизни стоки съгласно ЗАДС. Законът категорично и ясно определя цигарите като акцизни изделия независимо от тяхното потребителско качество или годност за пушене. Приложимата разпоредба на чл. 11, ал. 1 от ЗАДС не съдържа изискване за задължителна годност за пушене, а дефинира единствено физическите характеристики на продукта (цилиндрични тела от тютюн, увити в цигарена хартия). Това означава, че независимо от твърденията за негодност или лошо качество, те остават предмет на облагане с акциз и съответно – годен предмет на престъплението по чл. 234 НК.

От друга страна съдът намира за неоснователни възраженията на защитата относно негодността на предмета на престъплението, като съображенията в тази насока се подкрепят категорично и от заключенията на вещите лица по делото.

От изготвените физико-химични експертизи ясно се установява, че въпреки отчетеното по-ниско от оптималното съдържание на влага, процесните цигари продължават да притежават ключовите характеристики, присъщи на цигари. В съдебно заседание вещите лица изрично поясняват, че макар влагата в цигарите да е под стандартно установените граници, те могат да бъдат запалени, да горят и съответно да бъдат консумирани. Констатираното по-ниско съдържание на влага безспорно влошава вкусовите качества на продуктите, но не отнема възможността за употребата им по предназначение.

В този смисъл, настоящият състав приема, че за целите на акцизното облагане и според дефиницията на чл. 11, ал. 1 от ЗАДС, процесните тютюневи изделия без съмнение са акцизна стока, независимо от регистрираните отклонения в качествените показатели. Ключовото условие за съставомерността на деянието по чл. 234 от НК е цигарите да попадат в дефинициите на чл. 11, ал. 1 ЗАДС, което в случая е категорично установено от вещите лица. Процесните изделия са от вид, който задължително подлежи на акцизно облагане независимо от отчетените качествени изменения. Важно също така е, че цигарите съдържат тютюн и да имат възможността да бъдат запалени и пушени – условие, което вещите лица еднозначно и категорично са потвърдили в хода на съдебното следствие. Осъждането на подсъдимия Б. по повдигнатото му обвинение е обусловено от категорично установеното обстоятелство, че държаните от него цигари представляват „тютюнево изделие“ съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАДС.

С оглед на горното, съдът отхвърля възражението на защитата за негодност на предмета на престъплението, като приема, че процесните цигари са годен предмет на деянието по чл. 234 НК.

В допълнение, съдът отбелязва, че първата физико-химична експертиза е извършена повече от година след изземването на цигарите, което предполага, че настъпилата негодност е резултат от неправилното им съхранение през този период. Съдебното заключение ясно сочи, че продължителният период на съхранение и неподходящите условия са основна причина за влошаването на качеството на изделията. Тези факти обаче нямат отношение към тяхната първоначална характеристика като акцизни стоки към датата на извършване на престъплението, когато цигарите са държани без необходимия акцизен бандерол.

Следва да се отбележи и разграничението между задълженията за акцизно облагане (регулирани от ЗАДС) и стандартите за качество, регламентирани в ЗТТИ. Нарушаването на стандарти за качество представлява отделно административно нарушение по чл. 30, ал. 2, т. 6 от ЗТТИ, което не е от значение за наказателната отговорност по чл. 234 от НК. Акцизът се дължи и бандеролът е задължителен върху всички цигари, независимо от евентуални отклонения в потребителските им характеристики.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесните цигари са правилно определени като годен предмет на престъплението. Общата стойност на предмета на престъплението е 271 492, 50 лева, което значително надвишава критерия за „големи размери“ според ТР №1/1998г. на ВКС, като стойността представлява 382 пъти минималната работна заплата за страната за 2022г. Това изключва възможността деянието да се квалифицира като маловажно.

От субективна страна, подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, както и е бил наясно с липсата на необходимия акцизен бандерол върху цигарите. Това е още по-ясно предвид съдебното му минало, което сочи предходно освобождаване от наказателна отговорност по сходно деяние по чл. 234, ал. 1 от НК през 2017г. Тези обстоятелства без съмнение доказват субективната съставомерност на престъплението и съзнателния характер на противоправното поведение на подсъдимия Б.. Не се констатира неправилност на първоинстанционния съдебен акт и в частта досежно наложеното наказание. При определяне вида и размера на същото районният съд е преценил обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Въззивният съд намира, че при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Е. Б. първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и коректно е индивидуализирал санкцията в рамките на разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 3 във връзка с ал. 1, пр. 2 от НК.

При индивидуализацията на наказанието първостепенният съдебен състав правилно е отчел всички относими смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянието и дееца. Справедливо и в съответствие с целите на чл. 36, ал. 1 от НК е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.

Следва да се отбележи, че обществената опасност на едно престъпно деяние се определя от спецификата на отрицателното обществено въздействие, което то оказва върху защитените от закона обществени отношения и вида на последните. Тя се обуславя от различни фактори като време, място, обстановка и начин на извършване на конкретното деяние, характер и значение на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената система, степента на неговото засягане, вида и размера на причинените вреди, включително и на други несъставомерни такива. Посочените обстоятелства са различни за конкретните казуси и това налага извършването на внимателен и задълбочен анализ на същите, за да се установи какво е реалното им комплексно въздействие върху защитените обществени отношения. Правилно СРС е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието, а като отегчаващо – значителната стойност на предмета на престъплението, възлизаща на 382 минимални работни заплати, многократно надхвърляща изисквания минимум от 70 минимални работни заплати за квалифициран състав по чл. 234, ал. 3, т. 3 от НК и над два пъти критерия за „особено големи размери“, установен с Тълкувателно решение № 1/1998г. на ВКС.

Правилна и законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд относно начина на изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Съдът е констатирал наличие на всички условия по чл. 66, ал. 1 от НК и законосъобразно е приел, че за постигане на целите на наказанието не е необходимо ефективното му изтърпяване. Правилно изпълнението е отложено за максималния петгодишен изпитателен срок, съобразно размера на наложеното наказание – три години, който е максимално допустим за приложение на условното осъждане.

Коректна е и преценката на първоинстанционния съд да не наложи на подсъдимия допълнителното наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, доколкото по делото липсват доказателства той да притежава качество на търговец или да упражнява професия или дейност, свързани с акцизни стоки, които могат да бъдат ограничени чрез това наказание.

Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е разпоредил на основание чл. 234, ал. 5 от НК отнемането на инкриминираните цигари в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила същите да бъдат унищожени.

Правилно е разпределена и тежестта на разноските по делото, като подсъдимият е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК сумата от 5444.64 лева, представляваща разходи за експертизи на досъдебното производство, по сметка на ГДГП, както и сумата от 172.00 лева в полза на Софийския районен съд.

Въззивният съд намира първоинстанционната присъда за законосъобразна, правилна и обоснована, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.

При служебната проверка не бяха установени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата или връщане на делото за ново разглеждане.

Водим от изложеното и на основание чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД