Решение № 118 от 22.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба вх. № 20241223172011 срещу Отказ с peг. № 20241218132647/20.12.2024г. на Агенцията по вписванията - търговски регистър, постановен по заявление с вх.№ 20241218132647. Жалбоподателят твърди, че неправилно длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ приел, че наименованието на заявеното за вписване дружество не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон, тъй като имало друго регистрирано вече дружество с фирмено наименование „Х.Д.“ ЕООД. Това наименование се състои от две думи, а наименованието на заявеното за регистрация дружество се състои от три думи. Различен е и начина на като при заявеното за регистрация дружеството фирмата съдържа малки и големи букви, което при водене на писмена кореспонденция, не може да доведе до заблуда в субекта. При извършената преди заявяването проверка не е установено съществуване на дружество с идентично наименование. Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното: Подадената от заявителя жалба срещу постановения отказ е процесуално допустима: изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения. С електронно заявление А4 20241218132647 е заявено за регистрация дружество с ограничена отговорност с фирмено наименование „Х.д.Л.“ ЕООД. По заявлението е постановен обжалваният отказ, с мотиви, че в регистъра има по- рано регистрирано дружество с фирма „Х.Д.“ ООД, чието наименование съвпада с посоченото в подаденото заявление. Прието е, че в случая не е спазено изискването на чл. 7, ал. 7 от ТЗ и чл. 21, т. 7 от ЗТРРЮЛНЦ за уникалност на търговското наименование. Отказът е правилен и законосъобразен, поради което следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ТЗ фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата е един от правноиндивидуализиращите търговеца признаци, поради което с разпоредбите на чл. 7, ал. 4 и чл. 11 от ТЗ е въведен принцип за национална уникалност на фирмата на търговеца. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ТЗ фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. Търговската фирма е словесното означение, под което търговеца сключва търговски сделки, тя е "търговското име" на търговеца и търговското предприятие. Както всяко име, търговската фирма се определя от търговеца, но законът предвижда изисквания при нейното формиране. Същата трябва да отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 2 от ТЗ - изискване за истинност, да не въвежда в заблуждение - търговската фирма не трябва да подвежда третите лица, да не накърнява обществения ред и морала. Името трябва да е изписано на кирилица и така се вписва в търговския регистър, но може допълнително да се изписва и на друг език. Към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата не се включват препинателни знаци и разстояния, тъй като при изговаряне на наименованието, те обикновено не се четата (произнасят), поради което не могат да изпълняват функции на индивидуализация на търговеца. Съгласно чл. 21, т. 7 от ЗТР, преди вписване на ООД/ЕООД ДЛР следва да извърши проверка дали друго лице няма права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ. Такава проверка дължи и съда при разглеждане на жалбата. При извършена служебна справка за запазени права върху фирма, се установява, че преди подаване на заявление с вх. № 20241218132647 в ТРРЮЛНЦ е вписано дружество, чието наименование съвпада по буквен състав с въведеното от жалбоподателя, а именно: вписано е търговско дружество„Х.Д.“ ООД, с ЕИК ••••. Това фирмено наименование е идентично с наименованието на жалбоподателя „Х.д.Л.“ ЕООД по буквен състав. Двете се произнасят по един и същи начин при употребата им в българския език. Наличието на маки и големи букви и отделянето на представката „де“ от думата „лукс“, не е достатъчно да отличи едното от другото наименование, тъй като уникалността на фирмата на дружеството следва да произтича пряко от словесното и буквеното означение на самото наименование. Разделянето на думите на срички чрез интервали между тях не прави наименованието уникално и ясно различимо от фирмата на вече регистрирания търговец. В допълнение следва да се отбележи, че изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон са въведени както за предотвратяване на нелоялни търговски практики, свързани с увреждане на останалите търговци, така и за защита на потребителите, които имат право да знаят кой е търговският субект, който предоставя стоката или услугата на пазара и информирано да изградят своето предпочитание към продуктите/услугите на всяка от тях и да направят избор, а при нужда и да защитят интересите си. Между наименованията има звуково и фонетично сходство, което е достатъчно, за да въведе в заблуждение потребителите, така и евентуални контрагенти на двамата търговеца. Настоящият състав приема, че е налице идентичност на двете фирмени наименования, което противоречи на изискването за уникалност на фирмата. Следователно, правилни са и изводите на длъжностното лице по регистрацията за противоречие с изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон. Дори да се приеме, че предвид наличието на интервали двете фирмени наименования не са идентични, то те са сходни до степен, че лесно могат да бъдат объркани и потребителите и останалите търговци могат да бъдат въведени в заблуждение, че договарят с другия търговец, поради което не е спазено изискването на чл. 7, ал. 2 ТЗ фирмата да не въвежда в заблуждение. Предвид изложеното, обжалваният отказ е законосъобразен, а жалбата следва да бъде оставена без уважение. При тези мотиви, съдът