Решение № 859 от 24.7.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 381/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-010204/04.12.2024 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на В. Г. Ф. с ЕГН •••••••••• от гр. Пловдив ул. „Ген. Данаил Николаев” № 76 ет.3 ап.1 е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДВП, както и е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № Із-2539/2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Жалбоподателят В. Г. Ф. не се явява в съдебно заседание, не се явява и упълномощения му процесуален представител адвокат. Чрез жалбата и допълнителни становища се иска от съда да отмени атакуваното наказателно постановление /НП/ като необосновано и незаконосъобразно. Не се оспорва по същество извършването на нарушението, но се твърдят допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалния закон – непълно и неясно описание на обстоятелствата при описание на нарушението, твърди се неправилно приложение на материалния закон – при подвеждане на нарушението към съответната уреждаща състава му правна норма. Заявява се маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски за процесуално представителство от адвокат. Въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище се иска потвърждаване на НП, прави се и възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна в случай на уважаване на жалбата. Не се заявява претенция за разноски. Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят В. Г. Ф. от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2019 г. с придобити категории М и В. До м. ноември на 2024 г. спрямо него имало издадени 6 /шест/ наказателни постановления и 14 /четиринадесет/ фиша за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, немалка част от които /1 НП и 4 фиша/ за нарушения по чл.6 т.1 от ЗДВП. Вечерта на 11.11.2024 г. В. Ф. управлявал в гр. Пловдив лек автомобил „АУДИ А 6 АВАНТ“ с рег. №.... – с регистриран собственик „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД – Клон Пловдив и ползвател „ДАЙКС“ ООД гр. Пловдив. В 23: 35 ч. при движение по бул. „Шести септември“ в посока запад – изток при кръстовището с ул. „Йоаким Груев“ – регулирано със светлинни знаци – светофарна уредба, при работещ в нормален режим на работа светофар водачът Ф. навлезнал и преминал през кръстовището с управлявания от него автомобил с рег. №.... при забранителен сигнал – на червен светлинен сигнал на светофарната уредба. Това му поведение било забелязано от полицейски служители при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, сред които бил свидетелят Т. Д. Д. – мл. автоконтрольор. Водачът бил спрян за полицейска проверка и за това му нарушение на правилата за движение по пътищата му бил съставен от св. Д. акт – акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1413543/11.11.2024 г. – за нарушение по см. на чл.6 т.1 пр.2 от ЗДВП. В акта при излагане на обстоятелствата на нарушението било вписано и навлизането и преминаването на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба. При предявяване на АУАН на нарушителя Фъцов от последния в акта било вписано, че няма възражения. Възражения против констатациите по акта не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното НП. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Д., АУАН, справки за нарушител/водач, справка за регистрация и собственост на моторно превозно средство, уведомително писмо, справка от Център за управление на трафика, чертеж – фази за движение и циклограма, оправомощителна заповед. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д., въпреки ограничените възпроизведени релевантни с оглед на предмета на делото обстоятелства, като последователни и логични, кореспондиращи си с писмените доказателства и неоспорени от страните по делото. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят В. Г. Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, за което е санкциониран, а именно по чл.6 т.1 от ЗДВП, тъй като на 11.11.2024 г. в гр. Пловдив в 23.35 ч. като участник в движението – водач на лек автомобил „АУДИ А 6 АВАНТ“ с рег. №.... с посока на движение запад-изток, не е съобразил поведението си със светлинните знаци – навлизайки и преминавайки през кръстовището на бул. „Шести септември“ с ул. „Йоаким Груев“ при наличие на забранителен за това движение светлинен сигнал на регулиращата светофарна уредба – на червен сигнал. Извършването на тази маневра е в разрез с въведената със светлинния знак забрана за това. По делото не се съдържат, а и не се ангажираха от страната жалбоподател, доказателства опровергаващи установеното и въздигнато като нарушение навлизане в зоната на регулираното със светофарна уредба, работеща в нормален режим, кръстовище и преминаването през него при забранителен светлинен сигнал за това – при червен сигнал на светофарната уредба. В подкрепа на обвинението за вменено конкретно извършено административно нарушение е цененият като годно писмено доказателство АУАН, който като редовно съставен акт по ЗДВП има съгласно чл.189 ал.2 от ЗДВП доказателствена сила до доказване на противното. По констатациите в АУАН лицето нарушител не е имало възражения, писмени възражения не са направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН, авторството и вписаните обстоятелства в акта се потвърждават от актосъставителя свидетелят Д. при предявяване на акта. Съдът не прие за основателен доводът в жалбата за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – на неясно описание на мястото на административното нарушение в АУАН и в НП и на обстоятелствата по извършването на нарушението. И в АУАН и в НП е посочено едно и също място на нарушението – кръстовището на „Шести септември“ с ул. „Йоаким Груев“ в гр. Пловдив. Именно това кръстовище е регулирано със светлинна сигнализация и в това кръстовище Ф. е навлезнал и преминал с управлявания от него лек автомобил „АУДИ А 6 АВАНТ“ с рег. №.... на забранителен червен сигнал. С излагането на обстоятелствата на нарушението, вкл. и относно място на извършване на нарушението, по вписания в АУАН и НП начин съдът не счита, че субектът на административната отговорност е бил ограничен във възможността му да разбере какво нарушение му се вменява за извършено и при какви обстоятелства и на какво място да е сторено то. Вписано е и същественото за процесното нарушение наличие на забранителен светлинен сигнал – червен сигнал, на работеща в нормален режим регулираща движението в кръстовището светофарна уредба, за който нормален режим пък на работа са налични допълнително изискани писмени доказателства от ОП „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив. Съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществено процесуално нарушение, което да опорочава атакуваното наказателно постановление до степен, налагаща отмяната му. Правилно нарушението е подведено и в АУАН, и в НП към уреждащата състава правна норма – на чл.6 т.1 от ЗДВП – съответстваща откъм правна съставомерност на вписаните обстоятелства на извършено нарушение. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, изложени в жалбата и в допълнително становище за неправилно приложен материален закон, като нарушението да е било подведено към бланкетна, неконкретна разпоредба. Нормата на чл.6 т.1 от ЗДВП въвежда конкретно задължение за всеки участник в движението – да съобрази поведението си със светлинните сигнали в случая, като това е изложено в описателната част на атакуваното НП, като и правилно е приложена и съответната санкционна разпоредба – на чл.183 ал.5 от ЗДВП – при нарушаване на забраната за преминаване при неразрешаващ преминаването сигнал на светофара. Относно вида и размерът на наложеното наказание – в разпоредбата на чл.183 ал.5 от ЗДВП този вид и размер на административното наказание е конкретно определен – глоба в размер на 100 лева – каквото наказание е наложено и на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му /вж. оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г./, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В съответствие с Наредба № Із-2539/2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение – чл.6 ал.1 т.20 от същата, административно – наказващият орган е постановил отнемането на 10 контролни точки заради извършеното административно нарушение. Не може според съда случаят да се квалифицира и като маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото нито деянието, нито дееца се характеризират с някаква по-ниска обществена опасност, нито пък са налице някакви изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства. Напротив, налични са дори доказателства, които сочат на завишена обществена опасност у дееца като водач на пътни превозни средства, доколкото, както се посочи и по-горе до извършването на процесното пътно нарушение спрямо Ф. е имало издадени 6 /шест/ наказателни постановления и 14 /четиринадесет/ фиша за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, немалка част от които /1 НП и 4 фиша/ за нарушения по чл.6 т.1 от ЗДВП. По изложените съображения съдът прие да потвърди изцяло атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на производството по делото – по потвърждаване на НП, искането на страната жалбоподател за присъждане в нейна полза на направени разноски за процесуално представителство от адвокат не следва да се уважава. Право на разноски би имала насрещната страна – въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, но искане в тази насока не е направено. Мотивиран от горното ПРС ХХІІІ н. с.