Мотиви към Решение № 4950 от 1.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 7102/2023 г.
Софийски районен съд01.11.2023 г.докладчик СТАНИСЛАВ БОРИСЛАВОВ СЕДЕФЧЕВ
Мотиви
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 7102 /2023 Г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 13 СЪСТАВ
Мотиви
Производството пред СРС е образувано е по постановление на СРП по реда на чл. 375 от НПК, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 7Ха от НК на Е. Д. А. за това, че на 07.05.2021 год., в с. Герман, на улица "Патриарх Герман", в хранителен магазин „Моят магазин“, чрез нанасяне на удар с кофа в областта на лицето на ПГК. му е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на горната устна и разкъсно-контузна рана на долната устна, които травматични увреждания са реализирали медико – биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди – при липса на личен мотив, на публично място, при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на отделната личност - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд представителят на СРП не изпраща представител. Обвиняемата редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото и при съобразяване на чл. 14 и чл. 1Х от НПК установи следната, относима към предмета на делото, фактическа обстановка:
Обвиняемата Е. Д. А., с ЕГН ••••••••••, е родена в гр. С., български гражданин, със средно образование, неосъждана, живуща в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. ХХХ, ап. Х.
На 07.05.2021 г. обвиняемата посетила магазин „Моят магазин“ в с. Герман, на ул. „Патриарх Герман“, заедно с приятелката си ГП.. Към този момент в страната имало извънредна пандемична обстановка и посетителите на търговски обекти следвало да носят предпазна маска, която да покрива носа и устата. Е.А. и ГП. не носели маски. МС., която работела в магазина, забелязала това, направила им забележка и ги помолила да си сложат маска. Те отказали, взели си бутилка вода и се наредили на касата. Стоящата пред тях клиентка – ИЖ. ги помолила да се отдръпнат на разстояние от нея, тъй като са без маски. Това разгневило Е.А. и ГП., които нарекли И.Ж. и М.С.а „селяндури“ и казали, че нямат право да им държат сметка. М.С.а поискала те да напуснат търговския обект. Докато вървяла към изхода обвиняемата изпуснала чантата си и вещите и се разпилели на земята. По това време П.К. влязъл в магазина да пазарува, но като видял, че вътре се е разразил конфликт, останал на вратата. След като събрала вещите си от пода Е.А. продължила с ГП. към изхода на магазина. Разгневена от случилото се ГП. бутнала щайга със зеленчуци на земята. Е.А. взела намираща се до изхода пластмасова кофа и без причина ударила П.К. с нея в областта на лицето. Той усетил болка, свалил маската си и видял, че е потекла кръв от устата му. К. попитал обвиняемата защо го е ударила, но не получил разбираем отговор от нея, след което се обадил на телефон 112.
На място пристигнали служители на СДВР, които установили участниците в конфликта. П.К. отишъл в УМБАЛСМ "Пирогов", където бил прегледан и раната му била обработена.
В резултат на нанесения му от обвиняемата удар той е получил разкъсно-контузна рана на горната устна и разкъсно-контузна рана на долната устна, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Описаната фактическа обстановка е установена въз основа въз основа анализ на доказателствените материали, събрани в досъдебното производство и преценени на основание чл. 37Х, ал. 2 от НПК: показания на ИЖ., МИ., П.К., НС., МС., Я. С.а, ББ, ВС. и ГП., заключение на СМЕ, СТЕ и СППЕ и от писмените доказателства и доказателствени средства - протоколи, сведения, справки, свидетелство за съдимост и др. Съдът постави в основата на фактическите си изводи относно авторството на деянието и механизма на осъществяването му показанията на свидетелите, рагледани в съвкупност. В гласните доказателствени средства липсват противоречия относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по настоящото дело, показанията им са логични, последователни и взаимно допълващи се, като няма основания свидетелите да се считат за предубедени или заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът ги кредитира относно съставомерните обстоятелства по делото – конфликтното поведение на обвиняемата на инкриминираната дата и място и нанесения от нея удар с кофа в областта на лицето на пострадалия. Свидетелката ГП., която също е участвала в конфликта на страната на обвиняемата сочи, че няма спомени за инцидента с оглед изминалото време, като показанията й не опровергават съдържащите се в останали гласни доказателствени средства твърдения. Изводите за поведението на обвиняемата преди нанесения от нея удар се подкрепят и от заключението на ВТЕ.
Естеството и механизма на причинените на свидетеля П.К. телесни увреждания, медико-биологичният им характер, както и периода на възстановяване се изясняват от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано и изготвено от лица с изискуемите специални знания.
От изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза на обвиняемата се установява, че тя е психично здрава, не са налице промени на общото й психосоциално функциониране, по време на деянието не е била в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, не е била в състояние на силно раздразнение, уплаха или смущение, като е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съдът кредитира СПЕ като пълно, ясно, обосновано и изготвено от лица с изискуемите специални знания.
Съдебното минало на обвиняемата се установява от свидетелството за съдимост.
При така установените по делото факти, съдът прие, че обвиняемата Е. Д. А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК.
От обективна страна нанасяне на удар с кофа в областта на лицето на ПГК. му е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на горната устна и разкъсно-контузна рана на долната устна.
При преценка на правната природа на причинените на пострадалия травматични увреждания, следствие на нанесените удари, съдът съобрази дадените указания в Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС и прие, че с оглед периода на възстановяване така причинените увреждания следва да се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От субективна страна обвиняемата е действала при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавала, че действията, които предприема по отношение на пострадалия са от естество да увредят здравето му и е искала и целяла именно настъпването на тези последици. Извод за това съдът прави въз основа на установените обективни обстоятелства по делото, начина на осъществяване на деянието и цялостното поведение на обвиняемата.
Налице е и допълнителният квалифициращ признак от субективна страна по чл. 131, ал.1 т. 12 от НК – хулигански подбуди при осъществяване на деянието. Между обвиняемата и пострадалия са липсвали предходни лични отношения, както и какъвто и да е разговор или действия преди инцидента, които да мотивират поведението й. Деянието е извършено на публично място, като чрез нанесения удар, както и цялостното и предходно поведение, тя е демонстрирал явно и недвусмислено, че не счита за нужно да се съобразява с установените социални ценности и общоприетите правила за поведение, за нея няма никаква пречка да нарушава обществения ред, водена от желанието си да демонстрира превъзходство над околните.
За престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години. Обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VІІІ от НК. С извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
Доколкото в конкретния случай са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 7Ха, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание, като същевременно не са налице ограниченията по чл. 7Ха, ал. 7 от НК, първоинстанционният съд приема, че на обвиняемото лице следва да бъде наложено административно наказание "глоба" в размер от 1000 лв. до 5000 лева.
При индивидуализацията на предвиденото административно наказание глоба бяха отчетени обществената опасност на деянието и дееца, взети бяха предвид като смекчаващо отговорността обстоятелства относително младата възраст и липсата на лоши характеристични данни за обвиняемата. Според този състав на СРС чистото съдебно минало на обвиняемия не следва да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелства, тъй като то вече един път е взето предвид от съда при обосноваване приложението на чл. 7Ха от НК, поради което не може да се отчете втори път при индивидуализация на наказанието. Като отегчаващо отговорността обстоятелство бе отчетена предхождащата и съпровождащата действията на обвиняемата вербална агресия. С оглед съотношението на отегчаващите към смекчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест съдът намира за справедливо да определи административно наказание на обвиняемата в минималния, предвиден в закона размер, а именно – глоба от 1000 /хиляда/ лева. Така определеното административно наказание ще въздейства предупредително и превъзпитателно върху обвиняемия и ще съдейства напълно за постигане целите на чл.36 от НК.
При този изход на делото съдът следва да възложи в тежест на обвиняемия сторените по делото разноски. На основание чл. 1Х9, ал. 3 и чл. 190, ал.1 от НПК той следва да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 570.35 лева - разноски в досъдебното производство, както и на основание чл. 190, ал. 2 от сумата от по 5 лева за изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цитирани разпоредби
12- чл. 130, ал. 1 НК
- чл. 131, ал. 1, т. 12
- чл. 131, ал. 1, т. 12 НК
- чл. 36 НК
- чл. 1 НПК
- чл. 190, ал. 1 НПК
- чл. 37, ал. 2 НПК
- чл. 375 НПК
- чл. 1
- чл. 14
- чл. 190, ал. 2
- чл. 7