Решение № 935 от 13.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 3188/2020 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. С решение № 1095 от 05.03.2020г., постановено по гр. д. № 16/2019г. Окръжен съд- Благоевград е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на С. Д. К. и Е. И. К., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от по 150 000 лв. на всеки от тях, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Ф. С. К., настъпила при ПТП на 12.12.2017г. на пешеходна пътека на ул. „Славянска“ в гр. Благоевград, по вина на И. Г. Ш.-водач на товарен автомобил марка „МАН“, с рег. № •••••••, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД със застрахователна полица № BG/22/117002153975, валидна от 04.08.2017г. до 04.08.2018г., ведно със законната лихва върху тези суми от 22.10.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявените искове над уважените размери от по 150 000 лв. до пълните предявени размери от по 250 000 лв. и акцесорната претенция за законна лихва за периода от 12.12.2017г. до 21.10.2018г. включително. С решението Окръжен съд-Благоевград е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на А. С. К., действащ със знанието и съгласието на своя баща С. Д. К., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Ф. С. К., настъпила при ПТП на 12.12.2017г. на пешеходна пътека на ул. „Славянска“ в гр. Благоевград, по вина на И. Г. Ш.-водач на товарен автомобил марка „МАН“, с рег. № •••••••, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД със застрахователна полица № BG/22/117002153975, валидна от 04.08.2017г. до 04.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 26.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск над уважения размер от 80 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. и акцесорната претенция за законна лихва за периода от 12.12.2017г. до 25.10.2018г. включително. С решението Окръжен съд-Благоевград е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 10 282 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение. С решението Благоевградския окръжен съд е осъдил С. Д. К., Е. И. К. и А. С. К., действащ със знанието и съгласието на своя баща С. Д. К. да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата от 165 лв., представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С решението Окръжен съд-Благоевград е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати по сметка на Окръжен съд - Благоевград сумата от 15 200 лв. държавна такса и сумата от 234, 82 лв. за експертизи. Срещу решението в частта, в която съдът е осъдил ответника да заплати на ищците С. Д. К. и Е. И. К. обезщетение в размер на по 150 000 лв. и в частта, в която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца А. С. К. обезщетение в размер на 80 000 лв., е подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез процесуалния представител. В жалбата се прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части. Релевира се довод, че в настоящия случай било налице „случайно деяние“ по смисъла на НК, като по делото липсвали доказателства за виновно поведение на водача на товарния автомобил. Поддържа се възражението за съпричиняване, изразяващо се във внезапно навлизане на пострадалата на платното за движение, без да се съобрази с приближаващите превозни средства, с наведена глава, поставена качулка и слушалки. В тази връзка се прави оплакване, че от събраните по делото доказателства бил установен изключително голям принос на починалата поне 80-90 % за настъпване на вредоносния резултат. В жалбата се твърди, че определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди по отношение на родителите на починалата било в завишен размер, несъобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и не отговарящ на трайно установената съдебна практика за обезщетяване на подобен род вреди. Излага се становище, че в конкретния случай не било установено между починалата и сродниците й да е била изградена изключително близка и емоционална връзка. Релевира се възражение срещу присъденото обезщетение в полза на брата на починалата, като се сочи, че в българското общество семейните отношения са традиционно близки, обичайно децата се отглеждат от бабите и дядовците си, а батковците и каките помагат на по-малките си братя/сестри. Поддържа се твърдение, че в исковата молба не били изложени твърдения за изградена между брат и сестра изключително близка и емоционална връзка, така както се приема в т.1 от ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС. Изразява се становище, че неправилно бил уважен и предявения акцесорен иск за присъждане на законна лихва от датата на настъпване на събитието. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли субективно съединените искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за претърпени неимуществени вреди от ищците, алтернативно да приеме за доказано възражението за съпричиняване в размер на 90%, ведно с всички законови последици от това. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски. Срещу решението в отхвърлителните му части е подадена въззивна жалба от тримата ищци - С. Д. К., Е. И. К. и А. С. К., чрез процесуалния им представител, с възражения за незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се релевира оплакване за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че са налице основания за определяне на по-високи размери на обезщетението по отношение и на тримата ищци. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на първата инстанция в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи исковете на ищците в пълен размер, ведно със законната лихва и разноските. В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ответникът и ищците са подали отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с който я оспорват и молят съда да я остави без уважение. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от двете страни поддържа подадената въззивна жалба и изразява становище, с което оспорва жалбата на насрещната страна. Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявените при условията на активно субективно и обективно съединяване искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Ф. С. К. настъпила на 12.12.2017г. при пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение ОС-Благоевград е уважил частично предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Приел е за неоснователно възражението за съпричиняване. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. С оглед релевираните във въззивните жалби оплаквания, спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху основателността на предявените искове, върху размера на обезщетенията за неимуществени вреди и върху основателността на възражението за съпричиняване от страна на починалата за настъпването на вредоносния резултат. Във връзка с релевираното от ответното застрахователно дружество възражение за наличие на „случайно събитие“ по см. на чл. 15 от НК, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Пред въззивната инстанция е приложена влязла в сила на 21.12.2023г. присъда № 902150 от 12.10.2022г., постановена по НОХД №9/2020г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, с която подсъдимият И. Г. Ш. е признат за виновен, в това, че на 12.12.2017г. около 9.00ч. на кръстовището на ул. „Александър Фон Хумболдт“ и ул. „Славянска“ в Благоевград при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № •••••••, извършващ маневра „завиване надясно“ за включване от ул. „Александър Фон Хумболдт“ в ул. „Славянска“ в посока към МБАЛ- Благоевград е нарушил правилата за движение, а именно: При приближаване към пешеходна пътека /на ул. „Славянска“/ не е изпълнил задължението да пропусне пешеходката Ф. С. К., преминаваща по пешеходната пътека в посока от Студентско общежитие № 1 към кв. „Освобождение“, като намали скоростта или спре /нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП/; Като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство не е изпълнил задължението да пропусне пешеходката Ф. С. К., преминаваща по пешеходната пътека на ул. „Славянска“ /нарушение на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП/; Като водач на пътно превозно средство не е изпълнил задължението да намали скоростта и да спре при възникналата опасност за движението - пешеходката Ф. С. К., преминаваща пешеходната пътека на ул. „Славянска“ /нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП/; При завиване за навлизане в друг път /от ул. „Александър Фон Хумболдт“ като водач на нерелсово пътно превозно средство не е изпълнил задължението да пропусне пешеходката Ф. С. К., пресичаща платното за движение на другия път - ул. „Славянска“ /нарушение на чл. 84 от ППЗДвП/; При приближаване към кръстовище /между ул. „Александър Фон Хумболдт“ и ул. „Славянска“/ като водач на пътно превозно средство не е изпълнил задължението да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците /пешеходката Ф. С. К./, които имат предимство за преминаване /нарушение на чл.102 от ППЗДП/ и по непредпазливост причинил смърт на Ф. С. К., като деянието е извършено на пешеходна пътека. От влязлата в сила присъда, която по отношение на всички съставомерни признаци на престъплението, вкл. и относно механизма на процесното транспортно произшествие обвързва гражданския съд - арг. чл. 300 ГПК, съдът приема за установено наличието на противоправно и виновно поведение на водача на товарния автомобил – И. Г. Ш.. Във връзка с това приема за неоснователно релевираното в жалбата на ответника възражение за наличие на „случайно събитие“ по см. на чл. 15 от НК. По делото не се спори, че жалбоподателят ЗК „Лев Инс“ АД е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № •••••••, управляван към момента на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие от И. Г. Ш., поради това отговаря за извършеното противоправно деяние за всички преки и непосредствени вреди. По възраженията в жалбите за нарушение на чл. 52 ЗЗД въззивният съд в настоящия си състав приема следното: Съгласно тълкувателно решението на ОСГТНК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24. 11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. За целта е необходимо от доказателствата по делото да може да се направи несъмнен извод, че ищецът е провел пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Тъй като според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, когато бъде установено, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия“. С оглед тези задължителни разяснения, съдът приема следното: В процесния случай претърпените от ищците - С. Д. К., Е. И. К. и А. С. К., съответно родители и брат на починалата Ф. С. К. неимуществени вреди се установяват от показанията на свидетеля Х. М. Б. /племенник на бащата на починалата/. От показанията на свидетеля съдът приема за установено, че свидетелят живее в близост до ищците, тримата ищци и починалата са живеели заедно в едно домакинство, като по време на настъпване на инцидента Ф. е била студентка в гр. Благоевград, но всяка събота и неделя се прибирала при семейството си. Между родители и дъщеря съществували много хармонични отношения, починалата била много добра ученичка и възпитано дете, била гордост за своите родители, те са й възлагали големи надежди, участвала и в извънкласни дейности, била многократно награждавана по линия на организация – д-р В.. Родителите й се грижели да получава всичко необходимо, докато била ученичка в Белица, както и след това, когато станала студентка. Отношенията на починалата с брат й, който бил с пет години по-малък от нея, също били много добри – като по-голяма сестра тя се грижела за брат си и заедно ходели на училище – помагала му с домашните, много общували помежду си, тя му давала съвети как да общува с момичетата. Свидетелят първи научил за смъртта на Ф., срещнал се с вуйчо си пред моргата, всички плачели. Смъртта на Ф. се отразила много тежко на цялото семейство – баща й, който бил учител, в училището, в което учела и дъщеря му, влизайки в класната стая и при вида на учениците, не можел да сдържи сълзите си и започвал да плаче. Майка й не била излизала близо година от вкъщи и не комуникирала с никого. Променил се външния й вид – отслабнала драстично, треперела, като ходела по улицата, хранела се, колкото да оцелее, никъде не желаела да излиза, само до магазина за храна. След смъртта на Ф. брат й се затворил в себе си и общувал само с най-близките си роднини. Вече не излизал с приятели, не ходел по заведения и забави със съучениците си. Животът и ежедневието на цялото семейство се променили – не празнували Байрам, както преди, липсвали обичайните събирания между роднини по различни радостни поводи и празници, на сватбата на свидетеля /“преди около месец“/ семейството на вуйчо му не присъствало, били в траур. И тримата ищци продължавали да живеят заедно, братът продължавал да учи в същото училище, където учела и сестра му и където бил учител баща му. Родителите непрекъснато се молят за своята дъщеря Ф.. Въззивният състав изцяло кредитира показанията на свидетеля, който е общувал със семейството на ищците ежедневно, поради което същият пресъздава своите преки и непосредствени впечатления от взаимоотношенията между починалата и нейните родственици. Показанията му са достоверни и житейски логични, без вътрешни противоречия. Пред първата инстанция е приложена и приета като доказателство диплома за средно образование, от която е видно, че през 2017г. Ф. С. К. е завършила средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ - град Белица с общ успех 5.85. От приетата като доказателство студентска книжка от Югозападен университет „Неофит Рилски“ - град Благоевград е видно, че Ф. С. К. е била приета през 2017г. първи курс редовно обучение за висше образование, по специалност „медицинска сестра“. От приетата като доказателство Грамота от Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ е видно, че Ф. С. К. е била удостоена със стипендия „Нели и Робърт Гипсън“ за учебната академична година 2017-2018. От приетата и неоспорена СПсхЕ се установи, че при ищеца А. К. /на 15 год. към датата на изготвяне на експертизата/ е налице психологическа травма, която в емоционално отношение се изразява в шок, загуба на вяра, промени в настроението, дразнимост, самообвинение и вина, чувство на копнеж и безнадежност, нарушение в концентрацията, безпокойство, страх и изолация, а физическите симптоми са: безсъние и кошмари, повишена или лесна уморяемост, нарушено внимание, мускулно напрежение, когнитивните симптоми обхващат натрапливи мисли и спомени от събитието, лоша концентрация, объркване, поведенческите симптоми включват избягване на места и дейности, които напомнят събитието, социално отдръпване и изолация, загуба на интерес към нормални дейности. Вещото лице пояснява, че видът, продължителността и тежестта на тези симптоми зависят от няколко фактора: естеството на травматичното събитие, нивото на наличната подкрепа, досегашният житейски опит, личността и нейната устойчивост, като тези симптоми могат да продължават от няколко дни до няколко месеца. Допълва, че дори и когато ищецът се чувства добре, симптомите все още са в състояние да разкрият болезнени чувства и спомени, особено в годишнина от събитието или ако ситуацията напомня по образ и звук. Експертът пояснява, че лечението на психологическа травма е процес, който не е бърз и при всеки човек протича по различен начин. Излага, че житейският опит на ищеца е недостатъчен, което също води до забавяне в преодоляването на психологичната травма. При така изяснените конкретни обстоятелства и като взе предвид събраните писмени и гласни доказателства, настоящата съдебна инстанция достига до извода, че в процеса на доказване ищците С. К. и Е. К. установиха чрез пълно и главно доказване, че духовната връзка между тях и починалата е била много дълбока и силна. В този смисъл е неоснователно е възражението на жалбоподателя-ответник, че тези двама ищци не са установили, че те и починалата им дъщеря са изградили изключително близка и емоционална връзка. Поради установените силни, интензивни страдания от смъртта на тяхната дъщеря се налага извод, че те трябва да получат заместващо обезщетение. По отношение на ищеца А. С. К., настоящата съдебна инстанция достига до извода, че в процеса на доказване не се установиха превишаващи обичайните негативни емоционални изживявания, които един брат изпитва при смъртта на сестра си, с която са били в много добри отношения. От показанията на свидетеля съдът приема за установено, че ищецът и починалата му сестра са имали много добра връзка, изпълнена с обич, подкрепа и споделеност. Според настоящия съдебен състав описаните отношения, обаче не надхвърлят обема на обичайните отношения между брат и сестра. От свидетелските показания се установи, че от малки те са били заедно, заедно са ходели на училище, сестрата, като по-голяма, е помагала с подготовка на домашните, а впоследствие му е давала съвети в първите му емоционални отношения с момичетата, напътствала го е. Това обосновава наличието на нормални роднински отношения между тях. Грижите, които сестрата е полагала за своя брат не водят до извод, че е налице изключителна емоционална връзка, надхвърляща нормалната за такива роднини. Момчето има живи родители, които основно са се грижили за него и за сестра му и продължават и към момента да го обгрижват. Като нормални следва да се определят и болката, и страданията, която ищецът е преживял след загубата на сестра си, независимо от заключението на вещото лице, че търпи емоционална празнота и не намира начин да се справи със загубата. Установените по делото конкретни житейски обстоятелства не обуславят извод за наличие на по-голяма близост от тази, считана за нормална за връзката брат - сестра, която според Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, принципно се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Въз основа на изложеното не може да се направи извод, че между ищеца и сестра му е съществувала изключително трайна и дълбока емоционална връзка, както и, че са му причинени вреди, но не повече от обичайните при една подобна житейска ситуация. Следователно, в процеса на доказване, в настоящото исково производство, ищецът А. К. не установи чрез пълно и главно доказване, че духовната връзка между него и починалата е била по-дълбока и по-силна, в сравнение с обичайната такава между брат и сестра. В този смисъл е основателно възражението на жалбоподателя-ответник, че ищецът не е установил, че той и сестра му са изградили изключително близка и емоционална връзка. Основателно е възражението на жалбоподателя- ответник, че дори и в исковата молба не били изложени твърдения за изградена между брат и сестра изключително близка и емоционална връзка. Поради горните съображения се налага извод, че ищецът – А. С. К. не следва да получи заместващо обезщетение. По отношение на ищците С. Д. К. и Е. И. К. – баща и майка на починалата, съдът приема за неоснователно възражението на въззивника - ответник, че определеното от първата инстанция обезщетение е в завишен размер. Основателно е възражението на жалбоподателите-ищци, че първостепенният съд е нарушил принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е присъдил занижен размер на претендираното обезщетение. За да достигне до този извод, въззивният съд съобрази следното: Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване и на общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. От събраните и преценени поотделно и в съвкупност писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че майката и бащата, и починалата им дъщеря са били изключително близки. Без значение е обстоятелството, че починалата не е била единствено дете в семейството. Родителят има изградена конкретна връзка с всяко свое дете и единствено тя е определяща за обема на търпените от него неимуществени вреди при загубата му. В случая, от обсъдените по-горе доказателства, съдът приема за безспорно установено, че връзката между ищците и починалата при процесния пътен инцидент тяхна дъщеря е била изключително силна и изпълнена със съдържание: живеели са заедно, като двамата родители са се грижили и са възлагали големи надежди на своята дъщеря – тя е била възпитано и много добро момиче, отлична ученичка, приета е била за студент с международна стипендия, печелела е награди, била е гордост за своето семейство. Младото момиче е било в началото на осъзнатия си житейски път, имала е мечти и ги е постигала. На следващо място, от събраните гласни доказателства, съдът приема за установено, че след смъртта на тяхната дъщеря, двамата родители били психически съсипани. Майката в продължение на една година не била излизала от вкъщи и не се срещала с други хора, драстично отслабнала, което свидетелства за невъзможност за превъзмогване на загубата на своята дъщеря. Бащата, от своя страна, преподавайки в училището, в което е учила и дъщеря му, постоянно скърбял, виждайки лицата на учениците му – очите му се пълнели със сълзи и започвал да плаче. Смъртта на тяхното първородно дете, макар да имали и син, представлява изключително тежка и непреодолима загуба и същевременно тази смърт, така неочаквана и нелепа представлява най-тежката трагедия за един родител да надживее своето дете. С оглед на конкретно установените по-горе факти и съобразявайки изложените принципни постановки, въззивният съд определя обезщетение в размер на по 180 000лв. за бащата С. Д. К. и за майката Е. И. К.. За тези суми исковите претенции на двамата ищци са основателни, като до пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени, като съдът съобрази въведеният от законодателя критерий за справедливост, който всякога е обусловен и от съществуващата в страната икономическа конюнктура, която формира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, поради което приема, че присъденото обезщетение от по 180 000 лв. е достатъчно по см. на чл. 52 ЗЗД за репариране на понесените от пострадалите неимуществени вреди. В този смисъл жалбата на тези ищци се явява частично основателна. По отношение на релевирания в жалбата на ответника довод за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД. В константната практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, /решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на II т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на II т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на II т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на I т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на II т. о. и др./, Върховният касационен съд последователно застъпва становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Въззивният съд приема, че с влязлата в сила присъда на наказателния съд, която на основание чл. 300 от ГПК има задължителен характер за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно конкретните нарушения по ЗДвП, е установено, че водачът на товарния автомобил И. Г. Ш. е извършил нарушения на правилата за движение по пътищата, установени с нормите на чл. 119, ал.1 ЗДвП, чл. 119, ал.4 ЗДвП, чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, чл. 84 ППЗДвП и чл. 102 от ППЗДвП, за които му е било повдигнато обвинение. От приетата и неоспорена пред първата инстанция АТЕ, както и от събраните гласни доказателства, въззивният съд приема за установено, че пострадалата пешеходка е предприела пресичане на пътното платно на обозначена пешеходна пътека и е била блъсната от процесния товарен автомобил, чийто водач е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, която го задължава при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта и спре. Като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство не е изпълнил задължението си да пропусне пешеходката, преминаваща по пешеходната пътека. В разглеждания случай водачът на процесния товарен автомобил не е съобразил поведението си с пътния знак за пешеходна пътека, както и с хоризонталната маркировка на пешеходна пътека тип зебра. Видно от заключението на техническата експертиза, водачът е имал възможност да възприеме пострадалата на пешеходната пътека и да я пропусне, като не предприема маневрата десен завой преди тя да е завършила пресичането. Освен това от заключението на вещото лице, съдът приема за установено, че водачът е имал видимост към движещата се пешеходка, т.е. тя не е попадала в т. нар. „мъртва зона”, нито в опасната му зона за спиране. Вещото лице-автоексперт дава категоричен отговор, в проведеното открито съдебно заседание от 25.10.2019г., че към момента на стъпване на пешеходката върху пешеходната пътека и към момента на предприетата маневра от водача на процесния товарен автомобил, пострадалата е била видима за водача на МПС като местоположение и посока на движение, „ако е погледнал през стъклото на дясната врата”. Следователно не са били налице препятствия, които да са попречили на водача на процесния товарен автомобил да възприеме пешеходката на пешеходната пътека и да спази задължението си по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като пропусне стъпилата на пешеходната пътека Ф. К.. От събраните и обсъдени писмени и гласни доказателства, в т.ч. влязлата в сила осъдителна присъда, съдът приема за безспорно установено, че пострадалата не е навлязла внезапно на платното за движение. Неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя-ответник, че пострадалата- пешеходка била длъжна да се съобрази с разстоянието до приближаващото я превозно средство и с неговата скорост на движение – нарушение на чл. 113 ЗДвП. В ТР №2/22.12.2016г. по тълк. д. №2/2016г. на ОСНК на ВКС – т.6 се приема, че правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. От заключението на АТЕ, съдът приема за установено, че в момента на възникване на опасността за водача на товарния автомобил, а това е моментът, в който пешеходката е започнала пресичане на ул. „Славянска“, товарният автомобил се е движел със скорост, при която е съществувала техническа възможност за предотвратяване на произшествието, чрез задействане на спирачната система, тъй като пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила. В този смисъл липсва допуснато нарушение от страна на пешеходката на правилото на чл. 113 ЗДвП – същата е предприела пресичане в момент, в който товарният автомобил е бил на разстояние и се е движел със скорост, които са били достатъчни произшествието да бъде предотвратено. Съгласно чл. 119, ал.5 ЗДвП „При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. В настоящия случай, по безспорен начин се установи, че водачът е извършил множество нарушения на ЗДвП - чл. 119, ал.1 ЗДвП, чл. 119, ал.4 ЗДвП, чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, чл. 84 ППЗДвП и чл. 102 от ППЗДвП, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, вследствие на което е настъпила смъртта на Ф. К. – пешеходка на обозначена с пътна маркировка пешеходна пътека, поради което по силата на цитираната законова разпоредба тя не може да се счита за съпричинител за настъпване на ПТП. На следващо място, по делото не се установи твърдението на жалбоподателя- ответник, че причината за произшествието се дължи на извършени от пострадалата действия, отвличащи вниманието й от пътя, по който се е движела. Не са налице доказателства – същата да е ползвала телефон по време на пресичането си, нито да е била със слушалки в ушите, в който смисъл са твърденията на жалбоподателя-ответник. Напротив от приложения пред първата инстанция протокол за оглед на местопроизшествието е видно, че от джоба на пострадалата е бил изваден 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“ със силиконов калъф /лист 67 от делото пред ОС-Благоевград/. Никъде от приложените доказателства не са били установени слушалки. Следователно при пресичането на пътното платно по пешеходната пътека, пострадалата пешеходка не е разговаряла по телефона, нито е извършвала някакви други действия с него, нито е била с поставени в ушите си слушалки. В тази връзка съдът не възприема показанията на св. Г. П., който твърди, че пешеходката вървяла със слушалки и си гледала телефона, тъй като същите противоречат на официални документи. В заключение: Настъпването на процесното ПТП и причиняването смъртта на пешеходката се дължи единствено на виновното и противоправно поведение на водача на процесния товарен автомобил. С оглед изложеното, настоящият въззивен състав счита, че релевираното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване на противоправния резултат от пострадалата не бе установено по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване. При така изложените съображения въззивната инстанция приема, че определеното по-горе обезщетение за двамата ищци не следва да бъде редуцирано по реда на чл. 51, ал.2 ЗЗД. В този смисъл приема за неоснователно възражението на жалбоподателя-ответник за необоснованост и неправилност на решението на първата инстанция в тази част. Върху присъдените суми ответното дружество дължи законна лихва. Необосновано е възражението на жалбоподателя-ответник за неоснователност на претенцията, считано от датата на деликта. Първостепенният съд е приел за неоснователна претенцията за законна лихва, считано от датата на деликта-12.12.2017г. и е постановил отхвърлителен диспозитив, като в тази част липсва жалба от ищците. При тези изводи въззивната инстанция следва да постанови решение, с което да отмени решението на ОС-Благоевград в частта, в която исковите претенции са отхвърлени за разликата над сумата от 150 000лв. до 180 000лв. - за ищеца С. Д. К. и за разликата над сумата от 150 000 лв. до 180 000лв. - за ищцата Е. И. К., като разликата в размер на 60 000лв. /по 30 000 лв. за всеки един от двамата ищци/ - ответникът следва да бъде осъден да заплати, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2018г. до окончателното плащане. По отношение на ищеца А. С. К. въззивната инстанция следва да постанови решение, с което да отмени решението на ОС-Благоевград, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на този ищец сумата от 80 000 лв., като постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за тази сума, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018г. до окончателното плащане. По отношение на претенцията за разноски: С въззивното решение ищците следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплатят на ответника разноски, съразмерно на отхвърлените искове още 15 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С въззивното решение следва да бъде отменено решението на ОС-Благоевград в частта, в която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на адвокатско дружество „Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение пред ОС-Благоевград в размер над сумата от 9 741.60лв. /с ДДС/. С въззивното решение следва да бъде отменено решението на ОС- Благоевград в частта, в която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати по сметка на ОС-Благоевград държавна такса в размер над сумата от 14 400лв., на основание чл. 78, ал.6 ГПК. С оглед неоснователност на жалбите, разноските пред САС остават така както са направени. Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав