Решение № 40 от 12.2.2025 г. на Районен съд - Хасково по дело № 938/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба от „ЕЛ ПИ ГРУП-Х” ООД, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „••••• срещу Наказателно постановление № 788434 – F772385/16.09.2024 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което на основание 110, ал. 1 от Закона за хазарта на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева за нарушение на състава на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, тъй като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се от жалбоподателя, че такива били допуснати още с отпочване на административнонаказателното производство, като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение били нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, чл. 42, т. 4 и т. 5, както и чл. 42, т. 10 от ЗАНН. Посочените пороци били пренесени и в наказателното постановление, което било издадено при допуснато нарушения по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, по чл. 53, ал. 1 и по чл. 54 ЗАНН, а санкционният акт не отговарял откъм необходимото съдържание на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като всеки от тези пунктове се излагат конкретни съображения в подадената жалба. Оспорват се от страна на жалбоподателя и фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, а от дружеството не било извършено описаното в тях административно нарушение. Счита, че при индивидуализация на санкцията не били спазени изискванията по чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като в санкционния акт били описани две нарушения, а наложена една санкция без да ставало ясно за кое от тях. В наказателното постановление не била посочена и конкретната административнонаказателна разпоредба от ЗХ, представляваща правното основание, на база на което на дружеството била наложена административна санкция – имуществена санкция. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, а при условията на евентуалност санкционният акт да бъде отменен след приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. К. Н.от АК – Хасково, която заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност. Претендира разноски. Административнонаказващият орган - Изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, чрез упълномощения по делото представител – гл. юриск. М. К. оспорва жалбата и в хода по същество развива доводи за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Моли за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, разполагащо с необходимата представителна власт да ангажира с действията си дружеството – жалбоподател, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: На 31.05.2024 г. в около 14: 00 часа била извършена от свид. М. Б. Н., на длъжност „•••“ по приходите в ЦУ на НАП проверка в обект – игрална зала „•••о“, находяща се в град Хасково, ул. „••••••. Обектът се стопанисвал от „ЕЛ ПИ ГРУП-Х” ООД, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „••••, организатор на хазартни игри в игрални зали съгласно Удостоверение за издаден лиценз № 000030-8341 от 06.10.2023 г., издадено на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите и отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030-7829 от 21.09.2023 г. В хода на проверката било установено, че обектът бил в работен режим и в него били организирани и се провеждали хазартни игри с игрални автомати, имало посетители, от които органите на НАП изискали да представят документи за самоличност, като на един от игралните автомат със сериен № 2844564 било установено, че се намира и играе лице, което след изискване да представи документ за самоличност, представило свидетелство за управление на МПС, издадено от властите на Кралство Великобритания на името на Г. Г., който документ управителят на игралната зала заявила, че бил представен и след изискване при влизането му от свид. М. П. П., крупие в обекта, за която се установи и че имала лично познанство със съпругата на лицето и на самото лице. След като било поискано съдействие от органите на МВР, пред полицейските служители лицето, присъстващо в залата, показало и предоставило документ за самоличност – лична карта, издадена от Република България и било установено, че това е свид. Г. Н. Г. с ЕГН: ••••••••••, а след справка било установено, че въз основа на подадено от него Искане, в вх. № ВХК-8546 от 07.12.2023 г., същият бил вписан в регистъра за уязвими лица на основание чл. 10г, ал. 3 от Закона за хазарта през месец декември 2023 г. Тези констатации били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0004204 от 31.05.2024 г., приет като писмено доказателство, а след достигнат извод за извършено нарушение на разпоредбите на Закона за хазарта било разпоредено управителя на дружеството или негов пълномощник да се яви на 10.06.2024 г. в 09: 00 часа да се яви в град София, бул. „•••••“ за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 10.06.2024 г., срещу дружеството – жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F772385 от същата дата за нарушение по 45, ал. 2, т. 7 от Закона за хазарта. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от свид. М. Б. Н. в присъствие на свидетелите Т. Е. М. и М. Д. П., двамата на длъжност „ст. инспектор“ в ЦУ на НАП и на упълномощено от законния представител на дружеството – жалбоподател, с Пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя И. Г. Н. с рег. № 3849 на Нотариус рег. № 353 по Регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС – Хасково, лице – свид. В. Г. Г., чрез което лице актът бил предявен и подписан, като в съответната предвидена за обяснения и/или възражения графа било отбелязано, че ще бъдат подадени в законовия срок. Срещу съставения акт за установяване на административно нарушение, в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от него, чрез упълномощеното лице, осъществено на дата 10.06.2024 г., според отбелязването в приложената разписка, е постъпило Възражение, вх. № 53-03- 2523-1/13.06.2024 г., с което се сочи, че не било допуснато визираното нарушение на Закона за хазарта, доколкото въпросното лице се било легитимирало с валиден документ, издаден от чужда държава, но въз основа на него нямало как да бъде осъществена дължимата проверка по единен граждански номер, тъй като такъв не се съдържал. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта наложил процесната административна санкция. Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. Б. Н. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършената проверка, констатациите, до които е достигнал, както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това, настоящият съдебен състав ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. В тази връзка показанията на този свидетел са обективно дадени и при липса дори на индиция за негова възможна заинтерисованост от изхода на спора и се подкрепят и от останалите събрани гласни доказателства, кредитирани с доверие, поне в определена част, каквито са тези на свид. М. П. П., че свид. Г. Н. Г. се е легитимирал със свидетелство за управление на МПС, издадено от властите на Кралство Великобритания, каквото е показал и на свид. М. Б. Н. след поискване от органите на НАП. Така също, налице е съответствие в изложеното от свид. М. П. П. с възприетото от свид. М. Б. Н., че към момента на извършване на проверката свид. Г. Н. Г. е заварен да присъства в игралната зала и е играел на един от игралните автомат със сериен № ••••. Показанията на самия Г. Н. Г. за този факт не са особено убедителни, поради липса на спомен или поради липса на проявено самосъзнание, но в крайна сметка не сочат на непреодолимо несъответствие относно този факт, а тъкмо напротив. По подобен начин стоят нещата и с изложеното от него досежно вида и издателя на документа, с който се е легитимирал пред контролните органи, но пък достатъчно убедително и при липса на ясен спомен сочи лично познанство със свид. М. П. П., а как този факт се отразява на преценката по същество, съдът ще коментира в изложението на правните изводи. Във всички случаи, въз основа на годни доказателства, анализирани откъм достоверност в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът достигна до еднозначни изводи относно осъществената фактическа обстановка в момента на извършване на проверката, а относно последната група факти, свързани с процедурата по съставяне на процесни АУАН по целия комплекс от съображения по – горе, съдът дава вяра на изложеното и от свидетелите Т. Е. М. и М. Д. П., както и от ангажирания от страна на жалбоподателя свидетел В. Г. Г.. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закона за хазарта в игралните зали и в игралните казина не се допуска присъствието на лица вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от същия закон, според който текст Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3, със съдържанието по ал. 2: 1. имена по документ за самоличност; 2. единен граждански номер (ЕГН) или личен номер на чужденец (ЛНЧ); 3. период на вписване, ако такъв е посочен; 4. дата на вписване; 5. (нова – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) основание за вписване в регистъра. Предвидено е в чл. 10г, ал. 3 от ЗХ, вписването в регистъра по ал. 1 да се извършва въз основа на писмено искане по образец, подадено от лицето или негов представител до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или до оправомощено от него длъжностно лице, или служебно по реда на чл. 10е, ал. 2, а в ал. 5, че заличаването от регистъра се извършва по искане на лицето, подадено не по-рано от 30 дни след подаване на искането за вписване, както и служебно по реда на чл. 10е, ал. 3. Според чл. 246, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица декларират данъка по този раздел с подаване на данъчна декларация по образец в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Според чл. 10г, ал. 3 от закона за хазарта, лицата по ал. 2, т. 3 и 4 /това са всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта и лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги направи по- податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост. може да поискат да не бъдат допускани до участие в хазартни игри, организирани от лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4 и 5, и до участие в хазартни игри, организирани онлайн. По силата на чл. 110, ал. 1 ЗХ, за нарушение на чл. 9, ал. 11 или чл. 45, ал. 2 на организатора на хазартни игри се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на „ЕЛ ПИ ГРУП-Х” ООД, град София, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения във връзка със съставянето му в присъствие на упълномощено от законния представител на санкционираното дружество - „ЕЛ ПИ ГРУП-Х” ООД, град София, след като се установи наличието на законните предпоставки за това – надлежно и изрично овластяване, чрез което лице в съответствие с изискванията на закона, според утвърденото в съдебната практика виждаме е осъществено предявяването й и препис от АУАН е надлежно връчен. Факт, удостоверен с неговия подпис в приложената разписката. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Не се констатират в дейността на съда по проверка законосъобразността на санкционния акт отклонения в този аспект при отпочване на административнонаказателното производство и при издаване на наказателното постановление, поради което възраженията в обратна насока на жалбоподателя не могат да бъдат споделени. От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че „ЕЛ ПИ ГРУП-Х” ООД, град София, в качеството си на субект, организиращ хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта е лицето, от чието име се осъществява дейността в такъв обект – игрална зала „••••“, находяща се в град Хасково, ул. „•••••, съгласно Удостоверение за издаден лиценз № 000030-8341 от 06.10.2023 г., издадено на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите и отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030-7829 от 21.09.2023 г. и е следвало в това си качество, чрез съответните служители, да обезпечи спазването на забраната в игралната зала да бъдат допускани лица, вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта. В обхвата на тази забрана попадат и категорията лица по чл. 10г, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за хазарта, които смятат, че имат проблем с хазарта и лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост и могат да поискат да не бъдат допускани до участие в хазартни игри, организирани от лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4 и 5, и до участие в хазартни игри, организирани онлайн. След извършена, в хода на проверката от органите на Национална агенция за приходите, справка в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта се установява, че свид. Г. Н. Г. е такова лице, което сам той в показанията си потвърждава като факт, доколкото лично е поискал вписването му. Всъщност, макар и основанието за вписване на дадено лице в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ да е част от съдържанието му, то е ирелевантно за преценката относно спазването на изискванията по чл. 45, ал 2 от същия закон. Достъп до информацията е можело и е следвало да бъде осъществен по някой от критериите за търсене от служителите в игралната зала, което задължение не изпълнено и без значение причините за това, с факта на допускане на лицето в игралната зала и констатираното присъствие възниква фактическото основание за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на дружеството – жалбоподател в качеството му организатор на хазартни игри в игрални зали съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта. Именно това, всъщност, е конкретна форма на изпълнителното деяние по чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закона за хазарта, за която е ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател. Тя, действително, е различна от хипотезата по чл. 10д, ал. 3 ЗХ, изискваща и участие в хазартни игри, доколкото макар и да е установено, че лицето всъщност е играло на игрален автомат, то това не само не изключва, но потвърждава неговото присъствие в игралната зала и тъкмо по твърдения за допускане на присъствието, актосъставителят е привлякъл, а наказващият орган е реализирал отговорността в съответствие с изискванията на фактическия състав по чл. 110, ал. 1 от ЗХ, препращаща в диспозицията си именно към 45, ал. 2 от ЗХ, включително към относимата точка 7. Доводите за неправилна квалификация, изтъкнати от жалбоподателя следва да бъдат приети за неоснователни. Редакцията на чл. 110, ал. 1 от ЗХ е ясна и не създава необходимост от нейното тълкуване, а използваните законови привръзки с нормата на чл. 45, ал. 2, т. 7 ЗХ е прецизно, в степен, достатъчна да се постигне целеният ефект - да се внесе яснота за вида нарушението и основанието за налагане на санкцията, поради което не можа да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение, още по – малко до съществено такова. Включително по чл. 18 от ЗАНН. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 110, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 2, т. 4 от Закона за хазарта, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. В случая не са представени доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала изпълнение на задължението. А доводите, че лицето е прикрило действителната си самоличност пред служител на дружеството – организатор на хазартни игри и така си осигурило достъп и присъствие в игралната зала не може да бъде прието за сериозен, още по – малко за основателен довод, изключващ отговорността, като тук е достатъчно да се припомни, че тя е обективна и безвиновна. Действително, не са събрани данни, че са допускани и други нарушения от дружеството – жалбоподател от същия тип, но не би могло да се възприеме, че същото се отличава с липсата или с явно незначителна степен на обществена опасност в сравнение с други случаи. Мерките срещу хазартната зависимост са предприети с изменение на ЗХ в ДВ, бр. 69 от 2020 г. и въвеждането на разпоредбите на чл. 10б и сл. от закона е да обезпечат постигането на целта на законодателя, съгласно мотивите по приемането на законопроекта. А именно създаването на мерки за самоограничаване и недопускане до участие в хазартни игри на уязвими лица, за да се противодейства на негативните икономически, социални и личностни последици за тях, тъй като не могат да контролират поведението си заради изградената зависимост. Една от мерките е възможността за доброволно самоограничаване от игра на хазарт от лица, които са преценили, че тази дейност им вреди. На тези лица е предоставена правна възможност да заявят пред НАП желание да не бъдат допускани до обекти, в които се организират хазартни игри. Въз основа на тяхно волеизявление, те подлежат на вписване в нарочен регистър, а организаторите следва да спазват въведените забрани за ограничаване на присъствието. В случая, макар и за съставомерност да е достатъчно само присъствие в игралната зала на лице, допуснато в нарушение на закона, а не игра, то такава от свид. Г. Н. Г. също е констатирана на конкретно посочен игрален автомат, което без съмнение се явява факт със самостоятелно правно значение за оценка на обществената опасност на деянието. Следователно, не са налице материалноправните предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Поради тези съображения, аргументите в насоката, изложена от страна на жалбоподателя за изключително ниска степен на обществена опасност на нарушението се явяват несъстоятелни. От друга страна, наложената административна санкция съобразно установения специален минимум се явява справедлива и съответстваща на извършеното нарушение, което е и най – благоприятният за санкционираното дружество режим, съответстващ и на събраните по делото доказателства за смекчаващите и отегчаващи отговорността факти. С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено. Предвид изхода на спора и новелата на чл. 63д от ЗАНН, в тежест на дружеството – жалбоподател следва да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ в минимален размер съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г. Мотивиран така, съдът