Решение № 97 от 11.12.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 82/2023 г.

С присъда №7 от 07.03.2023г., постановена по НОХД№350/2022г., Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия Х. А. Х. от гр. Сливен, ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на 21.11.2021 г. в с. Крушаре, общ. Сливен, при управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”, с рег. № •• •••• ••, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: по чл.21, ал.1 и по чл.23, ал.1 от ЗДвП и умишлено причинил смъртта на П. Д.ов Д., ЕГН •••••••••• и средна телесна повреда на Д. П. Д. ЕГН ••••••••••, изразяваща се в „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и в „проникващо нараняване на черепната кухина“, поради което и на основание чл.342 ал.3 б.”в” предл.1, вр. б.“б“ предл.1, вр. ал.1 от НК, вр. с. чл. 55 ал.1, т.1 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в Затвор. На основание чл.342, ал.4, изречение второ от НК лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство завинаги. Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК времето, през което по воденото наказателно производство подсъдимият е бил по делото с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 22.11.2021 година и с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 27.05.2022г. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител Д. П. Д., направените по делото разноски в размер на 3 000 лева, както и да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски от досъдебното и съдебно производство. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства, като е постановил след влизане в сила на присъдата двете МПС - лек автомобил „Опел Астра“ рег.№ •• •••• •• и лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”, рег. № •• •••• ••, след влизане в сила на присъдата да се върнат на собствениците им. В срока по чл.319, ал.1 от НПК срещу присъдата са постъпили въззивен протест от прокурор при Сливенската окръжна прокуратура и въззивни жалби от защитниците на подсъдимия и от повереника на частния ищец. В жалбата на защитниците - адв.К. и адв.Н., се заявява неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, а наложените наказания - несправедливи. Иска се при условията на алтернативност, въззивният съд да отмени присъдата и върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане; или да измени присъдата, като преквалифицира извършеното от подсъдимия деяние в престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, предл. 1 от НК и му наложи справедливо и съобразено с целите на закона наказание. С жалбата, депозирана от повереника на частния обвинител се атакува санкционната час от присъдата, като са развити доводи за отсъствие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обусловят приложението на чл.55, ал. 1 от НК. Според повереника при индивидуализацията на наказанието СлОС не е съобразил високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, с оглед конкретно проявените му характеристики и престъпен резултат, липсва самопризнание на подсъдимия, съжалението е заявено формално, младата възраст и чистото съдебно минало не са изключителни обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, но дори да са налице обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия, те не са нито многобройни, нито изключителни. Моли се за изменение на присъдата, като на основание чл.334, т.2 от НПК, във вр. с чл.337, ал.2, т. 1 от НПК въззивният съд да постанови решение, с което да увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода към максималния възможен размер от 20 години, което единствено би могло да реализира целите на наказанието по чл.36 от НК. Според внесения от прокурора протест, първоинстанционната присъда е неправилна, в частта й относно отмереното на подс.Х. Х. наказание лишаване от свобода. Излагат се съображения, че първата инстанция неправилно е оценила обстоятелствата от значение за размера на наказателната отговорност, като напълно е игнорирала и не е съобразила установените по делото отегчаващи отговорността обстоятелства, а отчетените смегчаващи обстоятелства не са с такава относителна тежест, която да обоснове приложението на чл.55 от НК и това е довело до налагане на явно несправедливо занижено наказание. С протеста се предлага БАС да измени присъдата на СлОС, като отмени приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК и увеличи наложеното на подсъдимия наказание от седем години на петнадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим Представителят на Апелативна прокуратура-Бургас в съдебно заседание поддържа изцяло протеста и подробно развива доводите, изложените в него. Намира, че приетата за установена фактическа обстановка съответства на събраните доказателства и за правилен извода, че са осъществени всички признаци от обективния и субективния състав на престъплението по чл. 342, ал. 3, б. „в“, предл. 1, вр. б. „б“, предл. 1, вр. ал.1 НК. Неправилна, според прокурора, е преценката на СлОС за наличие на предпоставките за приложение на чл.55 от НК, поради което предлага протеста да бъде уважен, като на подсХ. се определи наказание по реда на чл. 54 НК, в рамките на предвидената санкция и при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Излага становище за основателност на въззивната жалба на повереника на частния обвинител, в частта й срещу приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а жалбата на защитника намира за неоснователна. В съдебните прения пред въззивния съд, повереникът на частния обвинител поддържа въззивната жалба, по изложените в нея доводи. Моли първоинстанционната присъда да бъде изменена, като въззивният съд наложи на подсъдимия възможно най-високият предвиден размер на наказанието лишаване от свобода, а именно 20 години. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски. Частният обвинител Д.Д. настоява за справедливост. Участващият във въззивното производство защитник на подсъдимия - адв.К., поддържа исканията си от въззивната жалба. Развива съображения, според които инкриминираното ПТП се дължи на непредпазливо поведение на подсъдимия, като се възразява срещу възприетата от СлОП и СлОС позиция, според която ПТП, е извършено при евентуален умисъл. Основен акцент поставя върху отказа на съда да обсъди предхождащото ПТП агресивното поведение на пострадалите, преследващи с техния автомобил автомобила на подсъдимия. Определя като основната причина за случилото се частния обвинител, който заедно със сина си търсил сметка на подсъдимия за поведението му към неговата бивша приятелка. Според защитника при обсъждане на субективната съставомерност на извършеното, извън вниманието на първия съд са останали доказателства, установяващи обстоятелства, които са от решаващо значение за отговорността на подсъдимия. Не е съобразено заключението на тройната АТЕ, според която и двата автомобила са нарушили ЗДвП, само че, непосредствено преди удара, а и преди това, действията на подсъдимия са били насочени единствено и само да изпревари лекия автомобил на пострадалия. Счита че, фаталния удар е настъпил не защото подсъдимият го е предизвикал умишлено, а заради това, че водачът на лекия автомобил „Опел Астра“- пострадалият Д., е нарушил в този момент многократно ЗДвП- бил е без колан, говорил по телефон, не е задействал спирачната система, увеличава скоростта, пречи на подсъдимия да извърши маневра изпреварване. Подчертава, че подсъдимият се признава за виновен, че по непредпазливост е причинил вредоносния резултат. Като довод за проявената непредпазливост, без значение дали умишлено е нарушил правилата за движение, посочва, че самият подсъдим има доверие на много надеждния автомобил, който е управлявал, многократно е изпадал в такива ситуации и го е управлявал в момента на инцидента с увереността, че той може да предотврати всякакви вредоносни последици. Настоява БАС да отмени първоинстанционната присъда и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да измени присъдата, като преквалифицира извършено от подсъдимия деяние на такова по чл. 343, ал. 1, б.“в“, предл.1 от НК и да наложи справедливо наказание. В своя лична защита подсъдимият се присъединява към изложеното от защитника му. В правото си на реплика частния обвинител изразява категоричното си несъгласие с тезата на защитника и настоява, че именно поведението на подсъдимия е било агресивно. В последната си дума подсъдимият моли за справедливост и за преквалифициране на деянието му като извършено по непредпазливост. След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното: Първоинстанционният съд е положил нужните усилия за да събере пълния обем доказателствени материали, необходими за обективното и всестранно изясняване на делото от фактическа страна. Въз основа на така събраните и проверени в хода на първоинстнационното съдебно следствие доказателства и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав на въззивния съд намира за безспорно установена следната относима към предмета на делото фактическа обстановка: Подс. Х. А. Х. от гр. Сливен е правоспособен водач на МПС категория „В“ от 2015г., а от 2018г. и категория „С“. Видно от справка на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен(л.92, т.1 то досъд.п.), от 2017г. до 2021г. подсъдимият е бил наказван по административен ред като водач на МПС за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата общо седем пъти, като четири от нарушенията са извършени през 2021г. Вечерта на 20.11.2021г., подс. Х. бил с приятели в дискотека „Делийт“ в гр. Сливен. Там той опипал по задните части свид. В. В., която му ударила шамар и се оплакала на управителя на заведението. Малко след възникналото пререкание, подс. Х. и приятелите му си тръгнали от дискотеката. Свид.В. била приятелка на пострадалия П. Д., който от нейни коментари в социалните мрежи узнал за случилото се. В неделя преди обяд П. Д. й писал, а по-късно й изпратил екранна снимка на разговора си по „Месинджър“ с подсъдимия, с когото се уговорили да се видят същия ден. На въпрос на подсъдимия защо иска де се видят, пострадалият П.Д. му отговорил: „Тъй бе.“ Уговорката между постаралият П. Д. и подсъдимия била да се срещнат на 21.11.2021г в кв. „Диньо Дачев“ (ДЗС „Диньо Дачев“ ) в гр. Сливен, когато първият се върне от с.Жеравна, където празнувал рожден ден на приятел. Около обяд на същия ден свид.Д. Д., баща на П. Д., се обадил на свид.В., която му казала, че е разказала на майка си за случилото се. След като се върнал в гр. Сливен, следобед, пострадалият П. Д. помолил баща си да го откара с до кв. „Диньо Дачев“ на гр. Сливен за срещата с подсъдимия. Двамата се отпътували с лек автомобил„Опел Астра“, рег. № •• •••• ••, управляван от свид. Д. Д. и собственост на неговата балдъза. Пристигайки на мястото на уговорената среща, пострадалият П. Д. се обадил на подс. Х., а той му казал, че ако желае да се видят, трябва да отиде в с. Крушаре, общ. Сливен. Подсъдимият и брат му - свид. Х. Е. вече пътували към с.Крушаре, където свидетелят Е. имал къща. Подс. Х. управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”, с рег.№ •• •••• ••, собственост на Г. Р., а свид. Х. Е. - лек автомобил „Ауди А6“. Баща и син Д.и също потеглили към с.Крушаре, като автомобила продължил да се управлява от свид.Д. Д.. По пътя настигнали автомобила на подсъдимия, разпознат от пострадалия П.Д.. Свид.Д.Д., предприел неговото изпреварване, но когато двата автомобила се изравнили, подсъдимият рязко ускорил скоростта си. Свид. Д. Д. продължил да се движи зад управлявания от подс. Х. лек автомобил. Подсъдимият се обадил на брат си и му казал, че го следи и притиска друг лек автомобил. Братята се уговорили, подсъдимият да спре до автомобила на свид.Х.Е., в началото на с.Крушаре в близост до дома на неговия кръстник. След като влезли в селото свид. Х. Е. спрял автомобила си, непосредствено след него спрял и управлявания от подсъдимия лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”, а на няколко метра след него спрял и управляваният от свид. Д. Д. лек автомобил „Опел Астра“. След последния автомобил спрял и движещия се след него по същата улица автомобил „Пежо 306“, управляван от свид.А. Б., в който пътувал свид.К. Л.. Двамата братя излезли от автомобилите си и се насочили срещу лекия автомобил „Опел Астра“. Подс. Х. носел бухалка, а свид. Х. Е. държал в ръката си газов пистолет. Свид. Д. Д. потеглил с автомобила „Опел Астра“ напред и срещу тях. Преминавайки между тях подс. Х. ударил с бухалката лекия автомобил „Опел Астра“ в дясната му страна, около средата, а брат му - свид. Х. Е., произвел два изстрела срещу същия автомобил. Лекият автомобил „Опел Астра“ се насочил към центъра на селото, за да продължи по пътя за с. Самуилово към гр.Сливен. Подсъдимият и брат му се качили в автомобилите си и го последвали. Около 17.00 часа и трите автомобила се движили по ул. “Демир Славов“ към центъра на с. Крушаре. В този участък платното било ограничено от бордюри и затревени тротоари. Движението е било двупосочно, с две лети за движение, разделени с единична прекъсната линия. От двете страни на улицата, на 1 м от границата на платното се намирали крайпътни дървета с дебелина на ствола около 45-50см. На същата улица се намирало училището на селото, в което през този ден се провеждали избори за президент и вицепрезидент. Движението на автомобилите се осъществявало в дясната лента за движение, при суха пътна настилка, в светлата част на денонощието, на къси светлини на фаровете, по прав участък. Първи бил автомобилът, управляван от свид.Д.Д., непосредствено след него се движил управлявания от подсъдимия лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500“ и последен на разстояние от 10-50 м ги следвал с автомобила си свид.Х.Е.. Подс. Х. увеличил скоростта си на движение, като съзнателно намалявайки дистанцията приближил лекия автомобил „Опел Астра“ и го ударил в задната му част. Управляваният от свид. Д. Д. лек автомобил, отскочил леко, но бил овладян от водача му и продължил да се движи в дясната пътна лента на улицата с относително постоянна скорост на движение от около 76 км/ч. Подс. Х. продължил преследването на автомобила пред него, като увеличил скоростта си на движение от близка до тази на лек автомобил „Опел Астра“ (л.71, т.2) до 85 км/ч. В резултат на относително по-високата скорост на движение на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500“ спрямо тази на лек автомобил „Опел Астра“, отстоянието между двата автомобила намалявало под технически съобразената дистанция от около 27 метра. Застигайки лек автомобил „Опел Астра“ подсъдимият навлязъл с автомобила си в лявата пътна лента, което му е позволило да достигне до задната лява странична повърхност на автомобила на Д.и. Изравнявайки предния габарит на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500“ със задния габарит на лек автомобил„Опел Астра“ подс. Х. предприел промяна на направлението на автомобила си със завиване на волана надясно, насочвайки се косо към дясната пътна лента. Последвал удар между двата автомобила. Контактът между автомобилите се е състоял в дясната лента за движение на 11, 6 м след помощната мерната линия и 0, 37м вдясно от разделителната линия на лентите за движение. С предния десен габарит на бронята лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500“ ударил задния ляв габарит на лек автомобил „Опел Астра“. В резултат от този последен удар между процесните автомобили е последвала пълна загуба на управление на управлявания от свид. Д. Д. лек автомобил „Опел Астра“. Удареният автомобил се завъртял около вертикална ос, с ротация в посока обратна на часовата стрелка, гледано отгоре, като оставил дъговидни неуспоредни една на друга и с променлива интензивност протривни следи, след което и като излязъл вляво от пътното платно и се е ударил с дясната си странична повърхност в крайпътно дърво, намиращо се вляво от първоначалната му посока на движение и на разстоянието 33 метра от мястото на удара. Там окончателно се установил и е бил намерен при извършения оглед. След удара лекият автомобил „Мерцедес ЦЛС 500“ продължил движението си напред и леко надясно и се установил на около 44, 5м от напречната мерна линия, където е останал до огледа. Подс. Х. излязъл от него и отишъл до лекия автомобил „Опел Астра“, видял как излезлият от автомобила свид. Д.Д. се опитвал да извади сина си. В 17.06 часа на 21.11.2021г. подсъдимият се обадил на телефон 112 и съобщил за ПТП, като по време на разговора отправил към свид.Д.Д. думите: „Вий защо ме гоните, бе човек?“ На местопроизшествието пристигнали свидетелите Д. С. - кмет на с.Крушаре и И, И. - мл. полицейски инспектор в с.Крушаре, който запазил местопроизшествието и осуетил саморазправа между Д.Д. и подсъдимия. Свид.Ч. - дежурен в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен, установил участниците в ПТП и им извършил на място проверка за употреба на алкохол. При настъпилото ПТП пострадалият П. Д. получил тежки наранявания, довели бързо до изпадането му в състояние на травматичен и хеморагичен шок, както и в състояние на мозъчна кома. След оказана на мястото на инцидента медицинска помощ, автомобила на спешна помощ потеглил към медицинското заведение в 17: 25ч., но въпреки проведените от реанимационни мероприятия пострадалият П.Д. починал. Смъртта му е била регистрирана в 17, 40 часа. В резултат на ПТП водачът на лек автомобил „Опел Астра“ - свид. Д. П. Д., получил счупвания на дясната орбитална кост, дясната скулна кост, счупване на предната стена на лявата максиларна кост с хемосинус, счупване на дясната слепоочна кост с обхващане на дясната кленовидна кост в областта на основата на черепа. Непосредствено след произшествието е изпаднал в състояние на травматичен шок, нямал ясен и точен спомен за случилото се. Откаран е бил за лечение в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“. Извършен бил оглед на местопроизшествие, за което действие е изготвен съответния протокол със скица и фотоалбум, с отразени констатации за месторазположението, вида и състоянието на двата автомобила и намерените обективни следи. На 01.12.2021г. повторно били извършени огледи на същите автомобили, констатациите от които били отразени в нарочни протоколи. От заключението на назначената в досъдебното производство съдебно- оценителна експертиза се установява, че стойността на нанесената в резултат от настъпилото ПТП щета на автомобила “Опел Астра“ е в размер на 75% от справедливата пазарна стойност (2335, 15 лева), равняващо се на 1751, 36 лева, като разликата до пълната стойност е размерът на запазените части. Според заключенията на съдебно химическите експертизи (протоколи №№ 134/26.11.2021 г., № 139/26.11.2021 г.) в изследваните проби кръв, взети от подсъдимия и от трупа на П. Д. не е доказано наличие на алкохол. Според заключението на съдебно химико-токсикологична експертиза (л.124-л.125 от досъд.п.) от извършените изследвания на предоставената проба кръв от трупа на П. Д., е установено присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите - амфетамин и метамфетамин. Изследванията на биологичните проби взети от Х. Х. и от Д. Д. не са констатирали наличие на наркотични вещества. Чрез назначената съдебна фоноскопска експертиза е възпроизведено на хартиен носител съдържанието на звукозаписите, съхранявани върху предоставения от ЕЕН 112 компакт диск CR-R, като е отразено и обаждане на подс. Х. и съобщаване за настъпилото ПТП с пострадали баща и син. Горната фактическа обстановка настоящият състав извежда от анализа на всички събрани от СлОС доказателства и доказателствени средства, прилежно изброени и преразказани в мотивите към атакуваната присъда, като първоинстанционният съд е направил съпоставка на информацията от гласни доказателствени източници с данните от приложените по делото експертни заключения на изготвените съдебно-медицинска, тройна автотехническа, фоноскопска експертизи, както и от видеозаписите от камери за видеонаблюдение. Изяснена е позицията на СлОС на кои гласни доказателствени източници е дал вяра и защо. Обсъдени са противоречията между обясненията на подсъдимия и относително кореспондиращите с тях показания на неговия брат – свид. Х. Е., от една страна и останалите гласни доказателствени източници, видеозаписите и експертните заключения, от друга страна, в който не са налице съществени противоречия по значимите факти за правилното решаване на делото. В направения доказателствен анализ СлОС е посочил от кои доказателствени източници установява отделните правнозначими обстоятелства, приети в изложената фактическа обстановка, по които впрочем, страните и не спорят. Така направената от първата инстанция интерпретация на доказателствената съвкупност като цяло се възприема от настоящия съд, с изключение на преценката, че обясненията на подсъдимия за срещата му с пострадалите в началото на с.Крушаре и за действията му след това до ПТП, намират подкрепа от останалите гласни доказателствени източници. Прави впечатление, че по отношение на тези събития обясненията на подсъдимия, в отличие от обстойно представената версия за случилото се преди това, са укончливи, избирателни и с акцент върху представянето на приемлива интерпретация на действията му, като същевременно се премълчават безспорно установени от други доказателствени източници факти. Твърденията му, че при срещата в началото на с.Крушаре бил взел не бухалка, а нещо като тояга или дървен кол, с която замахнал, без да съобщава за нанесен с нея удар върху автомобила на пострадалите и че потеглящият автомобил, управляван от свид Д.Д., се насочил първо срещу него, затова той се дръпнал към дърветата отстрани на пътя, а след това същият автомобил се насочил „директно“ и към брат му, който пък се „метнал“ в лявата част на пътя, категорично не намират подкрепа в показанията на двамата случайно попаднали на място очевидци А. Б. и К. Л., на чиито показания първият съд основателно е доверил. Предлаганият от подсъдимия разказ за състоялия се последен удар между неговия и на свид.Д.Д. автомобили като опит за изпреварване, намира потвърждение единствено в показанията на брат му, но не и в разказите на другата група безпристрастни очевидци - свидетелите И. И., Г. Г. и П. П., което е било констатирано още от първия съд веднага след заключението му за пълната подкрепа на обясненията от останалите гласни доказателствени източници, в последния абзац на л.264 от НОХД№530/22 г. на СлОС. Твърдението на подсъдимия, че последния удар се е случил, когато е при опита му за изпреварване на лекия автомобил „Опел Астра“, категорично не съответства и на приетия и подробно пояснен и мотивиран механизъм на ПТП от тройната експертиза. Поради посочените несъответствия, настоящият въззивен състав разглежда обясненията на подсъдимия в частта им, касаещи поведението му по време на срещата му с пострадалите в с.Крушаре и след това при реализираното ПТП, единствено като предлагана защитна негова версия. От съществено значение за правилната преценка на отговорността на подсъдимия е изясняването на въпросите за механизма на осъщественото ПТП между управляваните от него и от пострадалия Д. Д. леки автомобили. Предвид изтъкнатите от защитата доводи пред въззивната инстанция е нужно да се направят определени допълнителни уточнения относно механизма на настъпване на произшествието, доколкото част от относимите фактите, изводими от ангажираната доказателствена съвкупност, не са възпроизведени прецизно в мотивите на първата инстанция. Посочените уточнения не внасят промяна в съществените фактически положения във въведеното обвинение и не обосновават различни изводи. Изследвайки механизма на настъпилото ПТП окръжният съд правилно се е доверил на показанията на свидетелите очевидци - свидетелите И. И., Г. Г. и П. П.. Тримата случайно са се намирали на мястото и наблюдавали инцидента от близко разстояние. Техните показания са пряк източник на информация за състоянието на пътя, местоположението на участвалите в ПТП две МПС на платното, тяхното движението преди и след последния удар между автомобилите. От показанията им безпротиворечиво се изяснява, че в правия участък от ул. „Демир Славов“ в Крушаре, пред магазина на свид.И.И., автомобилите са се движили бързо, като автомобила на подсъдимия е бил непосредствено зад този, управляван от свид. Д., следвани от автомобила на свид.Х.Е.. Свидетелите са възприели първият удар между първите два автомобила, които се е състоял преди намиращата се на около 20 м от магазина ( според огледния протокол на ниво 18, 8 до 22, 3 м. преди мерната линия и с височина 9см) изкуствена неравност („легнал полицай“), когато управляваният от свид.Д.Д. автомобил е намалил скоростта си на движение и следващият го плътно лек автомобил на подсъдимия с предницата си е ударил в задната част лекия автомобил „Опел Астра“. Лекият автомобил „Опел Астра“ отскочил, преминал през изкуствената неравност и продължил движението си, когато лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” го застигнал и ударил отново с предницата си. Тогава удареният автомобил се завъртял, чуло се суркане и като излязъл от платното се ударил в едно от крайпътните дървета. Показанията на тези трима свидетели са последователни, взаимно допълващи се и следва да се оценят като обективни, защото кореспондират с видеозаписите от мястото на произшествието и със заключението на тройната автотехническата експертиза. Изключение прави единствено твърдяното от свид.Г. движение на автомобилите при двата удара в лявата лента на платното, което се опровергава както от видеозаписите на файлове 180409_002 и 180411_002, ясно показващи движение на лек автомобил „Опел Астра“ в дясната лента, а така също и от установеното в заключението на тройната автотехническа експертиза разположение на същите МПС върху уличното платно и място на удара между тях. Окръжният съд е осъществил дължимата от него активност за разкриване на обективната истина, като е приобщил по надлежния ред видеозаписите, създадени чрез предварително поставени на обществени места в с.Крушаре камери и съхранени върху доброволно предадените три броя оптични носители (три броя СD-R, марка „НР“ ), чиято автентичност не е оспорвана от страните. Възприетата информация е била подробно описана в съдебния протокол от 07.03.2023г. и възпроизведена в мотивите на присъдата. При прегледа на видеофайловете се установява, че инициалният контакт между двата автомобила е отразен във файл 180411_002, а движението на същите автомобили непосредствено преди удара е изобразено във файл 180409_002, двата записани от камери, поставени в с.Крушаре, ул. „Демир Славов“ № 12, предадени от М. Р. П. – л.162-л.163 от т.2 от досъд.п. Така при възпроизвеждане на файл 180411_002 ясно се проследява движението на процесните два автомобила, осъществявано от лек автомобил „Опел Астра“ в дясната пътната лента, а лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”, движейки се след него в лявата лента заема част и от дясната лента, като между двата автомобила липсва надлъжно и напречно отстояние, след което лек автомобил „Опел Астра“ се насочва наляво, завърта се в същата посока и се вижда светване на стопове на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”. Лекият автомобил „Опел Астра“ излиза от платното за движение, навлиза вляво между дърветата в тревното пространство, където след видимо сътресение спира, а лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”продължава движението си извън кадър. Информацията, разкривана от посочените доказателствени средства съответства на заключенията на тройната автотехническа експертиза, приета по делото и подробно обсъдена в мотивите на присъдата. Според експертното заключение на тройната автотехническа експертиза, скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” към момента на последния удар с лек автомобил „Опел Астра“ е била около 85 км/ч с опасната зона за спиране около 67 м. Скоростта на движение на лек автомобил „Опел Астра“ към момента на удара с лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” е била около 76 км/ч, а неговата опасна зона за спиране 65м. Мястото на последния удар (мястото на последния контакт между автомобилите) между двата леки автомобила, отчитайки оставените протривни следи, е в дясната лента на движение на 11, 6 м. след помощната мерната линия, намираща се на 50м преди определената в огледния протокол, в дясната лента за движение, на ниво 0, 37 м вдясно от разделителната линия на лентите на движение. Преди удара лек автомобил „Опел Астра“ се е движел в дясната лента с относително постоянна скорост, а автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” от начална скорост близка до тази на лекия автомобил „Опел Астра“ е ускорил движението си до около 85 км/ч.в момента на удара (л.71, т.2 от досъд.п.). Технически съобразената дистанция на движение между двата автомобила е била около 27 м. Дистанцията между двата автомобила е намалявала в резултата на относително по-високата скорост на движение на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”, спрямо тази на лек автомобил „Опел Астра“. Според вещите лица водачът на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” се е движил на технически несъобразена на движение зад автомобила „Опел Астра“. Като е увеличил скоростта си на движение, още намалил дистанция и се е престроил в лявата пътна лента. При изравняване на предния челен габарит на автомобила „Мерцедес ЦЛС 500” със задния габарит на лекия автомобил „Опел Астра“, водачът на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” е предприел промяна на направлението при косо завиване към дясната пътна лента. Последвал е ударен процес и завъртане на автомобила „Опел Астра“ около вертикална ос, в посока обратна на часовниковата стрелка. В заключението е посочено, че водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ е нямал техническа възможност да предотврати пътно транспортното произшествие след настъпилия последен ударен процес, при който е последвала пълна загуба на управление и удар в крайпътно дърво, странично в дясно. Водачът на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” е имал техническата възможност да предотврати пътно транспортното произшествие, като запази технически съобразена дистанция и намали скоростта на движение. Техническата причина, довела до възникването на удара е движението на автомобила „Мерцедес ЦЛС 500” на разстояние по- малко от минималната дистанция зад лекия автомобил “„Опел Астра“. За да обосноват своите изводи за посоката на двете компоненти на ударното въздействие (надлъжно и от ляво надясно върху лекия автомобил „Опел Астра“ в задната му лява странична част), респективно за да се определи посоката на движение на двата автомобила към момента на удара, експертите са отделили сериозно внимание на деформациите, констатирани по иззетите като веществени доказателства дава автомобила –л.61-л.65, т.2 от досъд.п. При огледа на процесиите автомобили са установени няколко зони на характерни протривни следи и деформации, напълно достатъчни за опреД.е на взаимния контакт между тях. Лекият автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” е с характерна деформация, повече изразена в челната дясна част. В областта на предната броня в дясната зона са установени характерни протривни следи от относително триене на взаимно контактуващи повърхности, които са напречно разположени за автомобила, сочещи за премествана между повърхностите в напречно направление една спрямо друга. В предната челна част са установени и зони на побитост и леки деформации, които определят ударен процес и в надлъжно направление и интензивност отпред назад за автомобила. Според експертите, аналогично на тази повърхнина на контакт е областта на задната броня на лек автомобил „Опел Астра“, в областта на левия заден габарит, където са оставени характерни протривни следи в напречно направление за автомобила. Задната броня е пречупена в задната си част вляво от надлъжната ос, което е показател за наличието на напречен удар за автомобила. В областта на задния капак лек автомобил „Опел Астра“, видно от експертното заключение, са установени зони на деформиране в надлъжно направление и интензивност отзад напред за автомобила. Задният капак е масивно деформиран по повърхността в зоната под оформена хоризонтална линия на контакт. Над линията е налице индуцирана деформация. С оглед на констатираното, експертите са приели, че тази зона на деформиране определя, че автомобилите по време на тяхното движение са контактували най-малко още веднъж и преди мястото на определения последен контакт, което обстоятелство се потвърждава от показанията на И. И., Г. Г. и П. П., както и от коментирания видеозаписи на файл 180411_002. Експертите категорично считат, че произшествието е непредотвратимо, като водачът на „Опел Астра“ след инициалния последен удар от автомобила на подсъдимия няма техническа възможност да съхрани, да запази устойчивостта на автомобила. Видно от отговора 4.2. от тройната АТЕ и поясненията в съдебно заседание, ударът е бил с интензивност, която е предизвиква ъглова скорост, гледано отгоре, в посока обратна на часовниковата стрелка. Лекият автомобил е продължил движението си леко напред и наляво под ъгъл 3-4 градуса спрямо оста на пътя( устно уточнение на в.л. К.), завъртайки се около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка. След напускане на платното за движение автомобила е достигнал до крайпътно дърво, където е настъпил удар в областта на средната дясна колонка и двете десни врати.Ударът е обхванал пода и тавана на автомобила в напречно направление, като максималната дълбочина на деформиране е до 0, 47м. След този удар автомобила е преустановил движението си. Следва да се отбележи, че експертните изводи са изведени след проучване на всички материали по делото, включително и обсъдените по- горе видеозаписи(видно от снимките на л.8 от заключението). Предявяването им в съдебно следствие не е довело до корекции в заключението и в частност не налагат промени в механизма на ПТП, според изрично заявеното от вещото лице проф.К.. Същият експерт разяснява, че забелязаното преди удара леко завъртане на автомобила „Опел Астра“ обратно на часовниковата стрелка, гледано отгоре, и последвалото му леко възвръщане успоредно на оста на пътя, сочи че е имало контакт между автомобилите и водача Д. е запазил управлението. Обстоятелството, че подсъдимият е въздействал върху спирачната система е отразено на л.11 от заключението и се установява от наличието на спирачна следа с дължина 5, 2м в дясната лента, оставената от предната дясна гума на автомобила „Мерцедес ЦЛС 500”. Според уточненията на вещото лице пред първоинстанционния съд, подсъдимият е въздействал на педала на спирачната система преди момента на удара. Това е така, защото светлините на стоповете светват, когато се докосва педала и преди задействаната спирачна система, а за да блокират колелата са необходими 1, 4 секунди, като за 1 секунда се изминават 22 метра. Спирачната следа е оставена по-близко до мястото на удара. Експертизата е категорична, че инициалния удар е предизвикан от самия подсъдим със завиване на волана вдясно непосредствено преди да се състой, видно от устните разяснения на вещо лице при демонстрирането на сблъсъка между двете МПС в последното съдебно заседание – л.227 от НОХД №350/2022г. по описа на СлОС. Направените от въззвния съд пояснения не внася промени в параметрите на възстановения от експертите механизъм са състоялото се ПТП, защото не се изменя начина, посоката и скоростта на движение на всеки от автомобилите към момента на инициалния удар, довел до промяна в траекторията на движение на лекия автомобил „Опел Астра“ и последвалия фатален удар в крайпътното дърво, т.е. отсъства съществено изменение на фактите по делото, разбирано като предпоставка за упражняване на правомощията по чл. 287 от НПК. Тяхното обсъждане се прави единствено предвид изложените по-долу съображения на въззивния съд срещу аргументите на защитата за проявена непредпазливост от подсъдимия, обоснована с действията му по спиране и с твърдяното изпреварване, но не налага допълнение към възприета от първата инстанция фактология. Въззивният съд, както и СлОС, приема за установен механизма на произшествието в съответствие с изготвените по делото тройна автотехническа експертиза. Изводите на вещите лица и тяхната обосновка са потвърдени съдебното заседание, не са оспорени от страните и правилно окръжният съд ги е възприел изцяло като компетентни, обосновани и даващи ясни отговори на възложените задачи. Нужно е да се направи уточнението, че заключението на изготвената от вещото лице Х. У. в досъдебното производство единична АТЕ(л.28-л.45, т. 2 отдосъд.п.) не е приобщено в съдебната фаза. Основната му разлика със заключението на тройната АТЕ е в посочената от експерта по-висока стойност на движение на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” към момента на последния удар - около 107 км/ч и съответната опасната зона за спиране около 96 м. В резултат на използваните три независими метода за изследване (теория на удара, граница на пластична деформация и кадри от видеозаписите) тези величини са редуцирани в обсъдената по-горе тройна АТЕ. Предвид възприетото изцяло заключение на тройната АТЕ, липсата на недоволство и възражения от страните, настоящият състав намира, че неприобщаването на заключението на първоначалната АТЕ не води до ограничения на правата на страните по делото и не възпрепятства разкриването на фактите от предмета на доказване, поради което и не е необходимо провеждане на разпит в тази инстанция на участвалия и в състава на тройната АТЕ експерт Хр.У.. Няма спор по въпросите за вида, характера на травматичните вреждания, начина на получаването им от двамата пострадали, както и за причината за смъртта на пострадалия П. Д., които са получили компетентен и подробен отговор в заключенията на двете изпълнени в досъдебното производство съдебно-медицински експертизи, допълнени с направените от вещото лице д-р Т. Ч. в съдебно следствие уточнения. Според заключението на съдебно медицинска експертиза на трупа на П.Д. № 236/21г.(л.1-л.5, т.2 от досъд.п.) причината за настъпването на смъртта е съчетана травма с обхващане предимно на гръдния кош с тежко засягане на дясната половина на гръдния кош с обхващане на десните ребра и десния бял дроб и установените мозъчни увреждания в областта на главата, мозъка и мозъчните структури. Непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалия е изпадането му в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради посочените тежки травматични увреждания на белите дробове, по тежко изразени в областта на десния бял дроб и главата със засягане на мозъка и структурите му. Настъпването на смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът му е бил неспасяем. Смъртта се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото пътно транспортно произшествие и са пряка и непосредствена последица от него. Установените увреждания са получени вследствие удряне на травмиранните области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на гръдния кош и останалите травмирани области на тялото от деформиралите се части на лекия автомобил вследствие хлътването на дясната задностранична част на автомобила към салона на автомобила и притискането на тялото на пострадалия отзад. От заключението на съдебно-медицинска експертиза №14/21г по писмени данни(л.14-л.17, т.2 от досъд.п.), се установява, че при възникналото пътно транспортно произшествие, пострадалият Д. Д. е получил счупвания на дясната орбитална кост, дясната скулна кост, счупване на предната стена на лявата максиларна кост с хемосинус, счупване на дясната слепоочна кост с обхващане и на дясната клиновидна кост в областта на основата на черепа. Непосредствено след произшествието пострадалият е изпаднал в състояние на травматичен шок с липса на пълен и ясен спомен за случилото се, което вещото лице е категоризирало, като „разстройство на здравето временно опасно за живота“. Счупването на черепните кости от този тип представляват „проникващо нараняване в черепната кухина“. Счупванията на дясната орбитална кост, дясната скулна кост, счупване на предната стена на лявата максиларна кост с хемосинус, както и централното малко разкъсване на лявата тъпанчева мембрана и увреждането на лицевия нерв с нарушения в затварянето на окото, сами по себе си поотделно, се преценяват като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. При така описаната по-горе фактология, настоящата инстанция приема за законосъобразна квалификацията на деянието и приложението на материалноправната норма в атакувания съдебен акт. Изводът на СлОС за съставомерността на деянието на подс. Х. по чл.342 ал.3 б.”в” предл.1, вр. б.“б“ предл.1, вр. ал.1 от НК е правилен и обоснован. В качеството си на водач на моторно превозно средство, при управлението на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” с рег.№ •• •••• •• на 21.11.2021 г. в с. Крушаре, общ. Сливен, подсъдимият Х. нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и по чл.23, ал.1 от ЗДвП и умишлено причинил смъртта на П. Д.ов Д., ЕГН •••••••••• и средна телесна повреда на Д. П. Д. ЕГН ••••••••••, изразяваща се в „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и в „проникващо нараняване на черепната кухина“. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП въвежда забрана в населено място водачът на МПС от категория „В“ да се движи със скорост превишаваща 50 км/ч, а нормата на чл.23, ал.1 от същия закон установява задължение на водача да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. На инкриминираните дата и място, подсъдимият е управлявал в лявата лента на ул. „Демир Славов“ лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” със скорост от 85 км/ч, което е направило възможно да доближи плътно до движещия се пред него лек автомобил „Опел Астра“, рег. № •• •••• ••, без да съблюдава технически безопасната дистанция от 27м между двете МПС. Изравнявайки своите предни габарити със задните габарити на управлявания от свид.Д. Д. лек автомобил, подсъдимият е завил волана косо надясно, като е предизвикал удар на десния ъгъл на бронята лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” в левия ъгъл на задната броня на лекия автомобил „Опел Астра“, което от своя страна е довело до промяна на в посоката на движение на ударения автомобил и последващото му удряне в крайпътно дърво. Тук е нужно да се уточни, че освен посочените две нарушения на чл.21, ал.1 и на чл.23, ал.1 от ЗДвП, в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат е още и извършеното от подсъдимия завъртане на волана на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” надясно, което той премълчава в обясненията си. Това е действието, довело до промяна в посоката на движение на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” надясно по платното и представлява маневра, която подс.Х. е предприел, нарушавайки задълженията си по чл.25, ал.1 от ЗДвП да се увери преди да я започне, че няма да създаде опасност за движещия се преди него лек автомобил „Опел Астра“ и при изпълнението й да се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение. В съдебната фаза въвеждането на допълнително нарушение правилата за движение по пътищата, макар и то да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат, когато не е включено инкриминираната бланкетна норма чрез обвинителния акт или по реда на чл.287 от НПК, би довело до неправомерно утежняване положението на подсъдимия - мотивите към п.7 от ТРОСНК № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС, поради което въззивният съд не може да внесе корекции в тази част на присъдата. За правилната квалификация на деянието в случая е без значение дали коментираните нарушения подсъдимият е извършил при изпълнение на маневра изпреварване или при неправомерно движение в лявата лента за движение, защото по посочената причина самостоятелните нарушения по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП или алтернативното по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП не могат да бъдат включени допълнително от въззивният съд в бланкетната диспозиция на инкриминираното престъпление. Необходимо е обаче изпълненото от подсъдимия извиване на волана вдясно, което е причинило инициалния удар с лекия автомобил „Опел Астра“, да бъде ясно отграничено от извършването на маневра изпреварване, защото по никакъв начин функционално не е свързано с нея, съображения за което ще бъдат изложени по-долу, при обсъждане доводите на защитата, касаещи субективната страна на извършеното. В резултат на ПТП на П. Д.ов Д. са били причинени несъвместими с живота травми, довели неизбежно до неговата смърт, а Д. П. Д. е получил множество увреждания в областта на главата и състояние на травматичен шок, реализиращи медико-биологичните признаци на „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и на „проникващо нараняване на черепната кухина“, всяко от които се квалифицира като средна телесна повреда. Обстоятелството, че на пострадалия Д. Д. са причинени повече от една еднакви по характер телесни увреждания, не се отразява на квалификацията на деянието(т.18 от ППВС№3/79г.), но следва да се отчете при отмерване наказателната отговорност на дееца. Извършените от подс.Х. нарушения на правилата за движение се намират в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на произшествието, като последица на което е настъпил предвиденият в наказателния закон вредоносен резултат. Законосъобразен е изводът, че подсъдимият умишлено е нарушил правилата за движение, като пряко целения резултат е бил да принуди водача на лекия автомобил „Опел Астра“ да преустанови движението си, след което да се саморазправи непосредствено с пътуващите в него. Наред с това е допускал причиняването на настъпилите съставомерни последици и се е съгласил с този резултат. Оплакването за неправилно приложение на закона, както и искането въззивният съд да преквалифицира деянието в по-леко наказуемо престъпление се аргументира с доводи, че от субективна страна инкриминираното деяние е извършено подс.Х. при форма на вината непредпазливост, а не евентуален умисъл, както е приел първоинстанционния съд. В този смисъл от защитата са изложените съображения, че подсъдимият не е имал умисъл да причинява смърт или телесно увреждане на пострадалите, а действията му са били насочени единствено и само да изпревари техния автомобил. Той е предприел действия по спиране преди фаталния удар, който е настъпил не защото подсъдимия го е предизвикал умишлено, а заради това, че водачът на лекия автомобил „Опел Астра“- пострадалият Д.Д., е нарушил в този момент многократно ЗДвП, т.к.е бил без колан, говорил е по телефон и не е задействал спирачната система. Защитата набляга на неколкократните заявления на подсъдимия, че той има доверие в този автомобил, многократно е изпадал в такива ситуации и го е управлявал в момента на инцидента с увереността, че при неговите технически данни той може да предотврати всякакви вредоносни последици. С позоваване на съдебната практика защитникът посочва, че за да е налице извършено транспортно престъпление при евентуален умисъл, е необходимо деецът да е станал негоден да управлява МПС-то и да разчита единствено на шанса да не предизвика произшествие със съставомерни последици, а случая не е такъв. Доводите на защитата, с които се оспорва умисълът в действията на подсъдимия, не се споделят от въззивния съд. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че изводите за субективната страна на престъплението следва да се основават на обективните данни по делото, като се изследва съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпление. От значение са и редица други обстоятелства, като предшестващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимоотношения, способа и оръдието на престъплението, характера на нараняването и др. - Решение № 72 от 18.III.1977 г. по н. д. № 25/77 г., II н. о. В конкретния случай, заради това, че са го „притискали“ и правили опити да го изпреварят, подсъдимият е търсил саморазправа с П. Д. и Д. Д. още при срещата им в началото на с.Крушаре, когато е излязъл от своя автомобил въоръжен с бухалка, а брат му –свид.Е. с газов пистолет и двамата се насочили към спрелия зад тях лек автомобил „Опел Астра“. До физически конфликт, дори до вербален контакт, между тях и пострадалите не се стигнало, поради бързата реакция на свид.Д.Д., който възприемайки застрашителното поведение на двамата братя, потеглил с автомобила към центъра на селото, за да продължи по пътя за с. Самуилово към гр.Сливен. Въпреки че нанесъл два удара с бухалката в средната дясна част на оттеглящия се автомобил, подсъдимият останал неудовлетворен от срещата и нереализираните си очаквания от нея. Веднага се качил в автомобила си и предприел преследване на пострадалите, последван от брат си ( „Аз му казах, че ще ги спра и ще им потърся отговорност за случилото се, след което тръгнах и аз.“ – обяснения на подсъдимия на л.233 от НОХД№350/2022г. по описа на СлОС). Движейки се по ул. „Демир Славов“ в с.Крушаре, той настигнал лекия автомобил „Опел Астра“ и го ударил в задната му част. Резултатът от този удар между двете ПТП е показал, че когато сблъсъкът е само в надлъжно направление, свид.Д.Д. съумява да овладее управлявания автомобил и няма да преустанови движението си се. Дори след така състоялия се контакт между двете МПС, подсъдимият не е предприел никакви действия за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Напротив, той не само не е намалил скоростта, но и е продължил ускорителното движение на автомобила, което е довело отново до силно намаляване на дистанцията със заемащия същата лента за движение пред него лек автомобил „Опел Астра“ и доближил плътно да него, въпреки че ясно е възприемал на опасността от нов удар. Подсъдимият изнесъл автомобила си вляво от автомобила, управляван от свид.Д.Д.. Увеличил е скоростта си на движение така, че да превишава тази на свид.Д.Д. с около 9 км/м, което му е позволило с десния си ъгъл на бронята да достигне до нивото на левия ъгъл на задната броня на лекия автомобил „Опел Астра“. Между двата автомобила се е състоял контакт, като свид.Д.Д. е овладял автомобила и продължил движението си в дясната лента. Подсъдимият е натиснал педала на спирачката и непосредствено преди последния удар, той чрез завъртане волана надясно е променил направлението си на движение и ударил с десния си ъгъл на предната броня левия ъгъл на задната броня на лекия автомобил „Опел Астра“. След това е продължил движението си и е спрял на значително разстояние от сблъсъка, по негови думи: „ Понеже не знаех какво може да се очаква, може да слязат с всичко, затова реших аз да сляза, да спра малко по-надолу, ако се наложи да имам възможност да реагирам…“ – гърба на л.233 от НОХД№350/2022г. по описа на СлОС. В отличие от брат си е останал на местопроизшествието и след първоначалните си възприятия на последиците му е позвънил на тел.112, като е посочил, че е блъснал автомобил и има двама ранени, за които очевидно още тогава е знаел, че са баща и син. В същия разговор казва: „Ми мирише на трева тука. Даже ме гониха. Искаха, искаха да ме нападат. И аз вече в паниката, не знаех какво правих и се блъснахме…Те ме гониха.“ - л.150, т.2 от досъд.п. Към излезлия от ударения автомобил свид.Д.Д. отправил думите: „Вий защо ме гоните, бе човек?“ – л.151, т.2 от досъд.п. Подс.Х. притежава не само правоспособност да упражнява дейност, представляваща източник на повишена опасност, но и опит като водач на МПС, категории „В“ и „С“. Следователно е напълно наясно с общественоопасния характер на извършеното, като в съзнанието му е била налице представата, че при конкретните условия на пътния участък на ул. „Демир Славов“, управлявайки с тази превишена скорост без да съблюдава дистанция с движещия се пред него лек автомобил „Опел Астра“, „прилепвайки“ към него и предизвиквайки удар отстрани в задната част на същия автомобил, създава обективна възможност за пътнотранспортно произшествие, при което могат да бъдат причинени смърт и телесни повреди на пътуващите в автомобила пред него лица. Към този възможен последващ резултат се е отнесъл с пренебрежение и той не го е накарал да измени начина на управлението. Налице е интелектуалния компонент на умисъла, поради което не може да се приеме, че подсъдимият е действал при форма на вината несъзнаваната непредпазливост, доколкото при тази форма на вина в съзнанието на дееца изобщо липсват представи за общественоопасния резултат като възможен и деецът не предвижда предизвиканите от действията му последици. Деянието не е извършено и при съзнавана непредпазливост (самонадеяност), защото при тази форма на вината, водачът трябва да има категорична увереност, че престъпният резултат няма да настъпи и мерките, които взима за предотвратяването му са ефикасни, макар да са се оказали недостатъчни. В конкретния случай, подсъдимият съзнателно е нарушил гарантиращите безопасността на движението правила, създавайки такава пътна ситуация, при която настъпването на конкретното ПТП е било неизбежно. Той съзнателно е поставил началото на причинно –следствения процес за настъпване на общественоопасните последици и в конкретната обстановка не е могъл да разчита на някакви обективни дадености, с които да се противопостави за настъпването им. При създадената от самия него опасна пътна обстановка, не са били налице предпоставките за безопасно движение, които да обуславят съответната наличност на субективна увереност, че общественоопасни последици няма да настъпят или при възникване на опасна ситуация, тя би могла да бъде преодоляна благодарение на неговите опит, умения и технически параметри на управлявания от него автомобил. Посочените от подсъдимия фактори – „Сигурен съм в моите възможности като шофьор. Сигурен съм във възможностите на автомобила, който управлявам, че мога да предотвратя всякакви опасности на пътя. Аз се движа всеки ден с този автомобил. Той е изправен и изряден. Нормално е човек, когато шофира всеки ден, да знае и познава автомобила си.“- л.234 от НОХД№350/2022г. по описа на СлОС, върху които акцентира и защитата, биха могли да формират у подсъдимия субективна увереност само за личната му безопасност и съхраняване на неговото здраве и живот, но не и тези на пътуващите в ударения автомобили, защото по никакъв начин не могат послужат като средство или начин, които в конкретния случай ще осуетят възможното настъпване на предвижданите негативни последици. Всъщност както защитата, така и подсъдимия не посочват как сочените обстоятелства (опит, умения и технически характеристики на л.а.„Мерцедес ЦЛС 500”) ще предотвратят възможните увреждани при избрания начин да принуди свид.Д.Д. да преустанови движението си, т.е как подс.Х. е „мислил да ги предотврати“ по смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Освен че такава субективна увереност не е била формирана у подсъдимия, нужно е още да се напомни, че увереност, която е в разрез с всички налични отрицателни фактори за безопасността на движението, представлява допускане на общественоопасните последици - Решение № 41 от 5.III.1985 г. по н. д. № 620/84 г., III н. о. Неколкократно заявяваното от подсъдимия пред съда нежелание да се причинят отрицателни последици не е било достатъчно, за да промени начина му на действие. „И тогава, когато деецът не желае общественоопасните последици или дори определено би искал те да не настъпят, но продължава да нарушава правилата за движение без наличие на посочената увереност, той се примирява с възможността от настъпването им, т.е. съзнателно ги допуска.“ - Решение № 59 от 28.ХII.1984 г. по н. д. № 50/84 г., ОСНК. Преследвайки своята непосредствена цел - да принуди свид.Д.Д. да преустанови движението на управлявания автомобил и отчитайки възможността да причини общественоопасните последици, той не се е отказал, а продължил да следва целта си по начина, който е избрал за осъществяването й (чрез блъсък не само в надлъжно направление, какъвто опит вече бил направил, но и чрез странично косо въздействие в задната част на л.а „Опел Астра“), което означава, че е „допускал“ настъпването на отрицателните последици по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Твърдението, че не искал да си „чупи“ автомобила не води до други изводи за волевия елемент на евентуалния му умисъл при осъществяване на деянието и не защото едва по-късно вечерта се е сетил да разгледа повредите по автомобила си („Същата вечер си видях колата, тя нямаше сериозни щети отпред.“), а защото така заявената негова позиция е в противоречие с обективните му действия и с всички очевидни опасности, които той сам е създал. В частта им относно конкретния сблъсък, променил траекторията на движение на лекия автомобил „Опел Астра“ до фаталния удар в кръйпътното дърво, обясненията на подсъдимия изнасят оскъдна фактология: „Аз не желая да си чупя колата, това не са средства дадени, мои средства са. Ако бях го изпреварил „Опел Астра“а, за да го спра, аз също бих набил спирачки и да спра. Аз така мислех, че е по-правилно и може би аз, ако бях отпред и се бях опитал да спра, той може би нямаше да мине отпред. Така си мисля. Моята цел беше една единствена да го изпреваря и да го спра. Тъй като дистанцията между двата автомобила е малка, при това мое излизане вляво с опит за изпреварване, може би тогава и този допир до колите, който се видя и на записа, отзад вляво на „Опел Астра“а, след който „Опел Астра“ се завъртя и удари дървото. Аз не съм имал никакви намерения да си ударя моята кола и най-вече да се случи нещо на някого.“ – гърба на л.233от НОХД№350/2022г. по описа на СлОС. На тези обяснения защитата изгражда довода си, че действията на подсъдимия, от които е настъпило ПТП, са били насочени единствено и само да изпревари автомобила на П. и Д. Д.и, за да може да ги спре и според пледуарията на адв.К. пред първоинстанционния сад, да им поиска обяснение, защо са демонстрирали това агресивно поведение към него и към брат му. Действията на подсъдимия не са целели изпреварване на автомобила на пострадалите, защото: Определените от вещите лица място на удара и локализирането му в левия ъгъл на задната броня на лекия автомобил „Опел Астра“, категорично сочат, че към момента на удара лекият автомобил „Опел Астра“ се е намирал изцяло в дясната лента. Пред лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” е имало свободен коридор в лявата лента и е нямало пречки за довършване на евентуално предприета маневра изпреварване. Вместо това, без да е установена внезапно възникнала опасност за движението му, преди удара той е натиснал педала на спирачната система. В обясненията си подсъдимият премълчава за това въздействие върху спирачката на управлявания от него автомобил, което е нямало за цел окончателното спиране на управляваното МПС, видно от дължината (5, 2м), мястото на оставената спирачна следа след блокиране на колелата и разстоянието до окончателното му спиране. Това спиране не е целяло избягване на последващия удар, защото той е предизвикан от самия подсъдим със завиване на волана вдясно непосредствено преди да се състой, видно от поясненията на същото вещо лице К.. Експертите категорично са установили, че инициалният удар е настъпил не в резултат на движение на лекия автомобил „Опел Астра“ напред и наляво, т.е не е причинен от водача му - свид.Д.Д., защото както посочва вещото лице К. след възпроизведения видеозапис от файл 180411_002, овладявайки го след предходния контакт свид.Д.Д., е възстановил праволинейното му движение в дясната лента. Същият удар не е в посока напред и наляво на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” („…при това мое излизане вляво с опит за изпреварване…“) за заемане на лявата лента, а при движение на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” напред и надясно. Тази промяна в посоката на движение на подс.Х. за отклонение надясно по платното за движение, която той също премълчава в обясненията си, е предизвикана от него чрез завъртане на волана надясно и представлява извършена в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП маневра. Завиването на волана надясно, видно от устните пояснения на вещото лице К. е направено от подсъдимия „към момента на удара, непосредствено преди него“. Видно от траектория на последвалото движение на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”, очертана в мащабната скица, отклонението косо вдясно не е целяло и незабавно връщане в дясната лента. По отношение на двете действия на подсъдимия – въздействие върху спирачната система и завиване на волана надясно, от решаващо значение е, че към този момент автомобилът, управляван от пострадалия Д.Д. се е намирал изцяло в собствената си пътна лента и обективно не е създавал опасност за движение на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”. Принципно, опасността за движение за водача може да възникне и по причина на самия водач. Посочените две обстоятелства - въздействие върху спирачната система и върху волана за отклонение надясно, категорично сочат, че към момента на инициалният удар подсъдимият не е изпълнявал и не е имал намерение да осъществи регламенитраната от закона маневра изпреварване. Изложените по-горе съображения са по повод тезата на защитата, че единствената и непосредствена цел на подсъдимия била да изпревари автомобила на пострадалите. Съвсем отделен въпрос е, че и във версията на подсъдимия твърдяното изпреварване не е търсено самоцелно, а за да принуди водача Д.Д. да спре, след като позиционира лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” пред лекия автомобил „Опел Астра“. Настоящият състав намира за излишно да обсъждане така заявеното намерение през призмата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, доколкото обективираните действия на подсъдимия към момента на сблъсъка изобщо не сочат за намерение за изпреварване. Защитникът неоснователно черпи аргумент в практика на ВС на Република България(Решение № 59 от 28.ХII.1984 г. по н. д. № 50/84 г., ОСНК и Решение № 400 от 30.X.1987 г. по н. д. № 366/87 г., III н. о.), за да подкрепи тезата си за неприложимост в случая на чл.342, ал.3 от НК. Неоснователността се дължи на неправилното разбиране, че извършването на престъпление по чл.342, ал.3 от НК при евентуален умисъл е възможно само ако деецът е станал негоден да управлява МПС-то и е разчитал единствено на шанса да не предизвика произшествие със съставомерни последици. Съдебната практика и доктрината не споделят посочените ограничения, като единствените и достатъчни критерий за обективиране на субективното отношение на дееца към предвидените в закона последици. По време на инкриминираното деяние подсъдимият Х. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В неговото поведението не се наблюдават външни белези за нарушени интелектуални възможности, оценъчни способности, за отсъствие на контрол над емоциите или за овладяване на волевата дейност. Ангажираните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свид. Е. за събитията до ПТП, на свид. И. И. непосредствено след ПТП и на свид.Д. С., съпроводил подсъдимия до автомобила да си вземе документите, в т.ч и обясненията на самия подсъдим, в които той излага подробно и последователно своята версия за случилото се, а така също и съдържанието на проведения от него разговор по тел.112, категорично сочат, че подсъдимият е ориентиран в ситуацията с нейните основни характеристики - време, място, динамика на събитията, своето собствено и участието на другите лица в нея. Действията му са били целенасочени и съответни на намеренията му. Липсват каквито и да са данни раздразнението му към пострадалите да е дезорганизирало поведението му, а още по-малко да е предизвикало афектна реакция. Цялостното му поведение е подредено, последователно и с пълноценен спомен. Отсъстват обективни данни, даващи основание за назначаване на исканата от защитата психиатрично- психологическа експертиза, която да изследва дали към момента да деянието подсъдимият е бил вменяем или дали е бил в състояние на афект. За престъплението по чл.342 ал.3 б.”в” предл.1, вр. б.“б“ предл.1, вр. ал.1 от НК се предвиждат наказанията от десет до двадесет години лишаване от свобода и лишаване от правата по чл. 37, ал. 1, т.т.6, 7 от НК завинаги. Първоинстанционният съд е наложил на подс. Х. наказанията лишаване от свобода в размер на 7 години и лишаване от право да се управлява МПС завинаги. За да отмери този размер на наказанието лишаване от свобода, СлОС е преценил, че са налице предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 от НК. Видно от мотивите към атакуваната присъда, окръжният съд е констатирал, че деянието е с висока степен на обществена опасност, но не е налице особено тежък случай по смисъла на чл. 93 т. 8 от НК, като е посочил, че от него е настъпила смърт на млад човек, единствен син и средна телесна повреда на неговия баща. Отегчаващи обстоятелства не са установени. Като обстоятелства обосноваващи ниската степен на обществена опасност на подсъдимия са отчетени неговото чисто съдебно минало, добри характеристични данни, съдействие за установяване на обективната истина, съзнание за вина и съжаление за извършеното, въпреки проявената безотговорност в конкретния случай, а като смегчаващи неговата отговорност съдът е посочил, отчасти като е преповторил, чистото му съдебно минало, доброто процесуално поведение, декларирано съжаление за случилото се, действията му непосредствено след пътно транспортното произшествие. Към съвкупността от смегчаващи обстоятелства съдът е включил съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д.Д., който се е съгласил с противоправното предложение на сина си - починалия П. Д., да търсят саморазправа с подсъдимия; пръв е започнал преследването с автомобила си на подсъдимия в участъка на пътя Сливен- Ямбол преди да завият за центъра на с. Крушаре и също е нарушил съвсем съзнателно ЗДвП, което не се дължи на форсмажорни обстоятелства, макар да е бил преследван. Искането защитата за изменение на присъдата в санкционната й част се поставя като последица от уважаване на искането й за промяна квалификацията на инкриминираното деяние в по-леко наказуемия състав на непредпазливо престъпление по транспорта, което не може да бъде удовлетворено, предвид извода на въззивната инстанция за правилно приложен материален закон. Същевременно не се сочат неотчетени от СлОС смегчаващи обстоятелства за редуциране наказателната отговорността на подсъдимия. Поддържаните от прокурора и повереника на частните обвинители оплаквания за несправедливо занижен размер на наложеното наказание лишаване от свобода и изведеното в този контекст нарушение на закона, поради неправилно прилагане на чл. 55 от НК, се обосновават с припокриващи се доводи за недооценени висока степен на обществена опасност на извършеното деянието и на отегчаващите отговорността обстоятелства, които настоящата инстанция отчасти приема за основателни. Действително, утежненият резултат - смъртта на П. Д. и средна телесна повреда на Д. Д., безспорно надхвърля съставомерния минимум по чл. 342, ал. 3, б. „в“ от НК(причиняване на смърт на едно лице) и позволява отчитането му към факторите, обуславящи относително по-висока степен на обществена опасност на деянието. Като специфични особености на деяние следва да бъдат оценени и конкретните параметри на допуснатите нарушения по 21, ал. 1 от ЗДвП - превишение на скоростта с повече от 30 км/ч и практическото отсъствие на дистанция, при технически съобразената такава по чл.23, ал.1от ЗДвП от 27м. При това, явяващи се резултат от предприети в изключително застрашаващата пътна ситуация действия на подсъдимия, след като вече се е състоял сблъсък, предизвикан от него отново чрез нарушение на същите правила, въпреки което той е продължил да действа безотговорно и с пълно пренебрежение към безопасността на пострадалите П. и Д. Д.и. Именно тези индивидуализиращи особености на деянието, които в конкретния случай сочат на неговата завишена степен на обществена опасност, очертават и личността на извършителя в сериозно негативен план, като много рисков и опасен водач. Отделно от това, не може да не направи впечатление, че три от четирите нарушения, за които е санкциониран по административен ред през 2021г., са за нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП (несъобразяване със светлинните сигнали, с пътните знаци, с пътната маркировка, със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата), които са пряко свързани с безопасността на движението и също обосновават извод, че той е тенденциозно неглижира правилата за поведение на пътя. Тези факти не могат да бъдат игнорирани и да не бъде отчетено, че разкриват една негативна страна от личността на подсъдимия като водач и третирани като отегчаващо отговорността обстоятелство. Макар в случая нарушението на правилото по чл.25, ал.1 от ЗДвП да не е включено в бланкетната диспозиция на инкриминираното престъпление по чл.342 ал.3 б. ”в” предл.1, вр. б. “б“ предл.1, вр. ал.1 от НК, по естеството си то е отегчаващо обстоятелство. Към съвкупността на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства следва да се причислят също причинени на пострадалия Д.Д. повече от една средна телесна повреда и множеството телесни увреждания, сами по себе си поотделно, преценяни като разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, които не отразяват на квалификацията на деянието. Към същата група е нужно да се отчетат и причините на автомобила на Елена Стефанова – „Опел Астера“ имуществени вреди в размер на 1751, 36 лева, съставляващи 75% от пазарна му стойност (2335, 15 лева). Сочените в протеста обстоятелства - управление на автомобила с висока скорост в центъра на с.Крушаре, в близост до училището, на оживена улица, провеждащите се в същия ден избори за президент и вицепрезидент(като мястото и времето на извършване на престъплението) са сред индивидуализиращите деянието и следва да се ценят в контекста на обществената му опасност, но те не носят толкова силна тежест и значение, защото не са поставили в риск други участници в движението, освен пострадалите. Отрицателното отношение на свидетелите към начина на придвижване на автомобилите в населеното място, не само това на подсъдимия, но и на пострадалите, е тяхна естествена реакция. Конкретния начин на движение на подсъдимия се обхваща от съобразените по-рано конкретни параметри на неразрешената скорост и несъобразената дистанция като специфични прояви на завишената обществена опасност на деяние и не следва да се отчитат като отделни отегчаващи обстоятелства. Коментираните отежняващи отговорността обстоятелства не могат да се разглеждат изолирано от останалите данни за личността на подсъдимия, които сочат, че подсъдимият Х. е с относително ниска степен на обществена опасност - той е неосъждан и с положителна професионална репутация за осъществяваната от него трудова дейност като шофьор ( от 21.01.2019г. до 31.10.2020г.) и тракторист (01.07.2021г-30.06.2021г.) - л.218-л.219 от НОХД№350/2022г. по описа на СлОС. По отношение смекчаващите отговорността обстоятелства, извън посочените от СлОС като очертаващи личната му степен на обществена опасност, отразените такива - съдействие за установяване на обективната истина, доброто процесуално поведение, изказаното съжаление за случилото се, действията му непосредствено след пътно транспортното произшествие, БАС приема, че първият съд ги е отчел в пълнота, но няма основания да се преувеличава тяхното значение. Обстоятелството, че подсъдимият е първият съобщил на тел.112 за произшествието и предоставил конкретна информация за него, правилно е ценено от първата инстанция като смекчаващо обстоятелство. Не може да се сподели преценката във въззивната жалба на повереника за формален характер на изказаното съжаление от подсъдимия, само защото е заявено в края на съдебното следствие. Макар и да е изразил съжалението си в съдебните прения, то е направено по време на провежданото срещу него наказателно производство и няма причина да не бъде включено в кръга обстоятелствата, разкриващи и характеризиращи неговата личност и обосноваващи занижаване на санкцията. СлОС не е обсъждал изобщо и придавал „изключителност“ на възрастта на подсъдимия към момента на деянието(26години), която действително не дава основание за смекчаване на наказателна репресия по реда на чл.55 от НК, поради което позоваването на частния обвинител на съдебна практика е неотносимо. Съдържанието на обясненията на подсъдимия е подчинено на възприетата от него позиция на защита за обосноваване на непредпазливо причинен съставомерен резултат. Процесът на доказване на осъщественото деяние обективно не е бил съществено подпомогнат от обясненията му, както за установяване на авторството на деянието, така и за механизъма на ПТП, но те допринасят за изясняване на мотивите за настъпването му, поради което и значението им като смегчаващо обстоятелство не е нужно да бъде преекспонирано. Посоченото от първия съд добро процесуално поведение на подсъдимия, няма друго измерение като облекчаващо обстоятелство, освен че не е създавал затруднения за разкриване на обективната истина. Единствено в този смисъл маркираното от СлОС съдействие от подсъдимия може да има благоприятна последица за индивидуализация на наказанието. БАС застъпва различно от СлОС становище и по отношение на относителната тежест и значение на приноса на Д.Д., различни аспекти от което първоинстанционния съд е маркирал като отегчаващо отговорността обстоятелство, срещу какъвто подход основателно възразява и участващия във въззивното производство прокурор от БАП. Свид.Д. Д. действително е управлявал лекия автомобил „Опел Астра“ в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП със скорост около 76 км/ч., но това нарушение не е релевантно за отговорността на подсъдимия Х. и не я смекчава. В случая допуснатото от пострадалия Д.Д. нарушение не съставлява необходим елемент от общия каузален комплекс, предизвикващ резултата, който е причинен единствено от неправомерните действия на подсъдимия по предприемане на маневра за отклонение надясно, без да осигури достатъчно разстояние между своето и движещото се пред него МПС. Независимо от скоростта на движение на пострадалия Д.Д., произшествието е нямало да настъпи, ако подсъдимият не бе причинил инициалния сблъсък в задната лява част на бронята на лекия автомобил „Опел Астра“. Именно действията на подсъдимия Х. са първопричина за настъпване на пътното произшествие, защото са предизвикали промяна на праволинейното движение на управлявания от пострадалия Д.Д. лек автомобил и отклонението му наляво към срещуположното крайпътно дърво. Разясненията на вещото лице проф.К. в съдебно заседание от 07.03.2023г. са ясни - ударът в крайпътното дърво е бил неизбежен и при скорост на лекия автомобил „Опел Астра“ от 50 км/ч и същата разлика в скоростта между двата автомобила, т.е. при скорост на „Мерцедес ЦЛС 500” само около 60 км/ч, като евентуално не биха настъпили такива сериозни телесни увреждания на починалия П.Д.. Другият посочен от експерта вариант е отново при скорост на движение на лекия автомобил „Опел Астра“ от 50 км/ч, а на „Мерцедес ЦЛС 500” скорост преди ПТП около 86 км/ч, т.е такава, каквато е била действителната му скорост. Тогава, предвид по-високата относителна разлика в скоростите между двете МПС, лекият автомобил „Опел Астра“ би получил значително по-силен ударен импулс и би придобил при промяна на посоката си увеличение на скоростта не с 3-4 км/ч, както е при състоялото се ПТП, а много по-голямо. Следователно и при движение на пострадалия Д.Д. с разрешена скорост не би се осуетило ПТП и последиците от него, като последните биха могли да бъдат и по-тежки, поради получен значително по- силен ударен импулс. Неоснователно от защитата се поддържа и пред въззивния съд съпричиняване от пострадалите, поради нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДП. Според устните разяснения на експерта – д-р Ч. в съдебно заседание от 18.01.2023г., предпазният колан съхранява позицията на тялото, а не и на главата и на други части от тялото. Пострадалият Д.Д. е получил травматични увреждания в областта на главата и тези увреждания биха могли да бъдат получени и при евентуално правилно закопчан предпазен обезопасителен колан, вследствие тласъчни движения на автомобила и тялото и удрянето по вътрешното обзавеждане на автомобила, които се намират близо до главата. Според писменото заключение на съдебно медицинска експертиза на труп № 236/21г., изготвена от същото вещо лице, причината за настъпването на смъртта на П.Д. е съчетана травма с обхващане предимно на гръдния кош с тежко засягане на дясната половина на гръдния кош с обхващане на десните ребра и десния бял дроб и установените мозъчни увреждания в областта на главата, мозъка и мозъчните структури. Установените у П.Д. увреждания са получени вследствие удряне на травмиранните области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на гръдния кош и останалите травмирани области на тялото от деформиралите се части на лекия автомобил „Опел Астра“ вследствие хлътването на дясната задностранична част на автомобила към салона на автомобила и притискането на тялото на пострадалия отзад. Деформиралите се части на автомобила са проникнали откъм дясната страна, наляво към предната дясна седалка. Следователно, поставеният обезопасителен колан не би могъл да предотврати тежките, несъвместими с живота травми и настъпването на смъртта на П.Д. при настъпилия удар на лекия автомобил „Опел Астра“ в крайпътното дърво, вследствие на който най-значителните деформации по автомобил с хлътване от 0, 47м са получени в дясната му странична част. Използването на предпазен колан не би променило вида и естеството на получените от Д.Д. и от П.Д. увреждания, които за последния са били несъвместими с живота. Липсата на поставени от пострадалите обезопасителни колани не е допринесла за настъпването на съставомерния резултат. Посоченото в мотивите към присъдата допуснато от свид.Д.Д. нарушение на чл. 104а от ЗДвП, забраняващ на водачите на МПС да използват мобилен телефон, може да бъде разглеждано единствено като предпоставка за неосъществяван контрол на управляваното МПС (чл.20, ал.1 от ЗДвП), което бездействие да е довело до неизпълнение на задължението за спиране по чл.20, ал.2 от ЗДвП, когато възникне опасност за движението, каквато представлява блъскането му от лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500”. В случая обаче, видно от поясненията на експертите, след последния удар между двата автомобила водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ е нямал техническа възможност да запази устойчивостта на автомобила, независимо дали реагира със аварийно спиране. Установено е, че за да блокират колелата на лекия автомобил „Опел Астра“ са необходими 1, 8 сек, включващи и времето за реакция на водача. Времето за движение на същия лек автомобил от удара на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” до дървото е 2, 2 сек. Видно от отговорите на вещото лице различните последици за пътуващите в ударения автомобил при евентуално предприето спиране от Д.Д. са евентуално хипотетични възможности, зависещи от това дали спирачната уредба е задействана ефективно или не и в кой момент ще се приеме, че водача Д.Д. предприема спиране. От изложеното следва, че вероятността за предотвратяване на удара на лекия автомобил „Опел Астра“ в дървото и настъпилите последици при евентуална реакция на водача му Д.Д. с аварийно спиране, би могла да бъде само една възможна хипотеза, допустимо предположение, което не може да обуслови констатации за съпричиняване на вредоносния резултат, така както го изисква чл. 303, ал. 1 от НПК. Различно е становището на въззивната инстанция и по отношение на относителната тежест и значение на поведението на пострадалия Д.Д. преди срещата му с подсъдимия в началото на с.Крушаре, преценявано от СлОС като допринасящо за настъпилия резултат. В случая е без значение дали следването на автомобила на подсъдимия от автомобила на пострадалите в участъка на пътя Сливен- Ямбол и преди да завият за центъра на с. Крушаре, е свързано с промяна на мястото на срещата от подсъдимия и желанието тя да се състои точно в с.Крушаре, а не още когато е бил настигнат от автомобила на Д.Д. на път за селото („Тогава звъннах на брат ми, че са зад мен и ме преследват и му обясних, че нямат намерение да си говорим, а са дошли за конфликт, да се саморазправяме, защото аз така го разбирам... Брат ми каза, че на пътя няма как да спрем и да отидем на спокойно място в Крушаре. „ – обяснения на подсъдимия – гърба на л.232 от НОХД№350/22г. на СлОС и „Аз разбрах, че нещо се случи и понеже имам къща в Крушаре и там работим, реших да тръгнем с брат ми от Крушаре… Аз му казах, като завия към центъра на селото, да спре веднага. Там наблизо живее моя кръстник, ако стигнем до разправия да има хора.“ – показания на свид.Х.Е. –гърба на л.172 от НОХД№350/22г. на СлОС). От решаващо значение е, че така възприеманото от подсъдимия като търсещо конфликт поведение на пътуващите в лекия автомобил „Опел Астра“, е приключило при срещата им в началото на с.Крушаре. Тогава, тръгването на подсъдимия и брат му към автомобила на пострадалите, държейки в ръце средства за нападение – подсъдимият бухалка, а брат му пистолет, ясно е демонстрирало реална опасност от нападение над намиращите се в лекия автомобил „Опел Астра“. Потеглянето на същия лекия автомобил е действие на свид.Д.Д., предприето за да се оттегли от застрашителната ситуация. Преминаването между двамата братя не е целяло блъскането им, а е ограничено от местонахождението им пред него и свободния коридор за движение в рамките на пътното платно. Твърдяното от подсъдимия и брат му колебливо насочване на лекия автомобил „Опел Астра“ при потеглянето му последователно срещу подсъдимия, а след това и срещу свид.Е., предвид така описаната особеност на движение, не би могло да остане незабелязано от двамата свидетели – А. Балкански и К. Л., очевидци на случилото се тогава, но нито един от тях не съобщава подобен начин на придвижване на същия автомобил. Все пак очакваното нападение е било осъществено, но не срещу личността на пътуващите Д.и, а срещу техния потеглящ автомобил „Опел Астра“, чрез нанасяне на удари от подс.Х. в дясната му странична част с бухалка. Същата част от автомобила е понесла от удара с кръйпътното дърво много сериозни деформации(в областта на средната дясна колонка и двете десни врати, с обхващане на пода и тавана на автомобила в напречно направление, като максималната дълбочина на деформиране е до 0, 47м), което дава отговор на защитата защо при огледа му не са установени следи от ударите с бухалка. С оттеглянето на Д. и П. Д.и от устроената им среща в началото на с.Крушаре, подс.Х. е следвало да се примири с постигнатия от него резултат и да не развива своето агресивно отношение към баща и син Д.и. Вместо това той е желаел да продължи разправата с тях, като очевидно не му е било достатъчно бягството им, защото е търсил продължение на възмездието, по начина, както той го е разбирал. Към момента на ПТП пострадалите са се опитвали да избягат от продължение на вече извършеното срещу тях нападение, а подсъдимия и брат му ги преследвали по ул. „Демир Славов“ в с.Крушаре. Според експерта проф.К., предвид дългия период на възникване на опасността за движението на лекия автомобил „Опел Астра“, намалената дистанция многократно и агресивното поведение на „Мерцедес ЦЛС 500”, правилното, но само от техническа гледна точка, поведение за водача на лекия автомобил „Опел Астра“ за да избегне ПТП, е да преустанови движението. В ситуация на преследване от лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” и лек автомобил „Ауди А6“, чийто водачи са демонстрирали агресивните си намерения със стрелба с пистолет и удари с бухалка по автомобила, а след това и с блъскане от автомобила на подсъдимия в задната част на управлявания от Д.Д. автомобил „Опел Астра“, няма как правно оправдано да се очаква, че водачът Д.Д., възприемайки поведението на водача на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 500” като опасност, ще изпълни задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП да преустанови движението си. Защото точно към този резултат се е стремил подс.Х. - спирането на лекия автомобил „Опел Астра“, да получи възможност след това да реализира крайната си цел и разправи непосредствено с пътуващите в него. Ето защо, възприетият от свид.Д.Д. начин да се защити от бъдещо нападение, като вместо да спре, направи възможното да избяга от преследвачите си, не може да се обсъжда като принос за настъпването на произшествието, който да се отчита в полза на подсъдимия като смегчаващо отговорността му обстоятелство. В обобщение, настоящият състав намира, че поведението на пострадалия Д.Д. е от значение за разкриване мотивационният механизъм на деянието на подсъдимия, но не се явява обективна предпоставка за тежката катастрофа. Именно ролята на поведението на свид.Д.Д., възприемано като причина за раздразнението и формиране на мотивацията на подсъдимия, при тези конкретни фактически обстоятелства, се оказва твърде надценена в отчитане на съвкупността от смегчаващите отговорността обстоятелства за подс.Х.. Пред въззивната инстанция не са посочени други обстоятелства, които обективно да влияят на индивидуализацията на наказателната отговорност и да не са били съобразени от СлОС. Такива не са установени и при извършената от настоящия съд проверка. Преценката на първоинстанционния съд за опреД.е на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК е неправилна. Това е така, тъй като броят и относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, макар леко преобладаващи над отегчаващите, не биха могли да бъдат характеризирани като многобройни, нито пък поне едно от тях да бъде прието за изключително. Не е налице и втората кумулативна предпоставка по чл. 55, ал. 1 от НК – и най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко, предвид обществената опасност на извършеното деяние и дееца. БАС констатира основание за изменение на проверяваната присъда в частта относно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. В тази си част доводите, изложени в протеста и въззивната жалба на частните обвинители се явяват основателни, защото отговорността на подсъдимия Х. е индивидуализирана при силно надценяване на установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства и значително подценяване на отегчаващите такива. При съвкупна оценка на обстоятелствата във връзка с действителната обществена опасност на извършеното деяние и на дееца, настоящият въззивен състав приема, че при условията на чл. 54 от НК наказанието на подсъдимия Х. следва да бъде отмерено в размер близо до средния, предвиден в Особената част на НК за този вид престъпления, при лек привес на смекчаващите обстоятелства, а именно - четиринадесет години лишаване от свобода. Предлаганият от частното обвинение размер от 20 години лишаване от свобода е неоправдано висок и не държи сметка за присъствието на изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, както и за данните, свързани с личността на подсъдимия като цяло. Съгласно чл.342, ал.4, вр.ал.3, б.“в“ от НК налагането на наказание лишаване от право за управление на моторно превозно средство завинаги, е задължително. Така отмереният обем на наказателната принуда съответства на конкретната обществена опасност на дееца и на извършеното от него деяние. Той е необходимият и достатъчният, както за поправянето и превъзпитанието на подс.Х., така и за постигане целите на генералната превенция. Необходимостта да се увеличи размерът на наказанието лишаване от свобода от седем години на четиринадесет години, налага въззивният съд да упражни правомощията си по чл. 337, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК. В останалата си част, извън посоченото основание за изменение, проверявана присъда следва да бъде потвърдена. Претенцията за присъждане на направените от частния обвинител разноски за въззивното производство е основателна. С атакуваната присъдата на частния обвинител са били присъдени 3000лв., представляващи заплатеното от него възнаграждение за повереник по приложения на л.51 от НОХД№350/ 2022г. на СлОС договор от 17.08.2022г. за правна помощ и съдействие пред първата инстанция. За изготвяне на въззивна жалба срещу присъдата и осъществяване на процесуално представителство пред въззивната инстнация е представен нов договор от 10.03.2023г., по който частния обвинител Д. е заплатил възнаграждение на повереника си в брой сумата от 3000лв., колкото е предвидения размер на възнаграждението по чл.13, ал.1, т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочената сума се явява направени от частния обвинител разноски пред тази инстанция, които се дължат от подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК, Бургаският апелативен съд,