Решение № 4646 от 28.4.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 437/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от П. И. С., с [ЕГН], против Решение № 1499 от 19.12.2024 г. по АНД № 3002/2024 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 11-01-603 от 15.11.2023 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 247, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е немотивирано, издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с Решение № 7099 от 25.07.2024 г. на АдмС – Варна. Според касатора оспореният съдебен акт не покрива критериите за фактически установявания, съвкупна оценка на доказателствата и формиране на изводи въз основа на пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Сочи се, че съдът не е опровергал твърдението за допуснати от административнонаказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че фактическите изводи за твърдяното с НП необосновано неразделяне на обществената поръчка на обособени позиции, както и поставянето на ограничително изискване като критерии за подбор, не са обвързани с конкретно нарушение, а се сочи директно нарушаване принципа на чл. 2, ал. 2 ЗОП, като дори да се приеме, че твърдените нарушения са извършени, то неправилното отнасяне на фактическите обстоятелствата към съответната правна норма, влече незаконосъобразност на НП, с оглед необходимостта от установяване съставомерност на извършеното административно нарушение. Излагат се конкретни доводи за нецелесъобразност на разделянето на поръчката на обособени позиции. Оспорва се изводът на въззивната инстанция, че двата терминала „Варна-запад“ и „Варна-изток“ са отделни пристанища по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗМПВВППРБ, което тълкуване е пряко свързано с неправилно изведената теза за възможност за разделяне на поръчката на обособени позиции. Изтъква се, че изискването участниците в поръчката да бъдат вписани в Централния професионален регистър на строителите не е довело до ограничаване на конкуренцията, доколкото това вписване е гаранция за възможностите на участниците да изпълнят поръчката. В тази връзка посочва, че липсват мотиви на съда за несъответното посочване в НП на изискване за вписване първа категория, обратно на посоченото в обявената документация за участие изискване за вписване за „трета група строежи от трета категория“. Намира, че нито АНО, нито първоинстанционният съд, са изпълнили условията на чл. 53 ЗАНН, тъй като извършването на нарушението не е установено по безспорен начин. Отправя се искане за отмяна на решението на РС - Варна, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени издаденото НП като незаконосъобразно. Претендира се заплащане на разноски, направени в касационното производство. В съдебно заседание, чрез процесуален представител – адв. Г. С., жалбата се поддържа по изложените в нея съображения, като се сочи и че макар да е налице ограничаване на конкуренцията, същото се явява обективно обосновано и нормативно допустимо.

Ответникът – Директорът на Агенция за държавна финансова инспекция - София, чрез главен юрисконсулт Д. М., оспорва жалбата и отправя искане да бъде оставено в сила решението на РС – Варна, като законосъобразно и правилно. Позовава се на писмените бележки по АНД и сочи, че в обстоятелствената част на НП са посочени специалните разпоредби, които са нарушени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

Постановяването на обжалваното решение е при повторно разглеждане на делото от районния съд. С Решение № 7709 от 25.07.2024 г. по КАНД № 1294/2024 г. на АдмС – Варна е отменено Решение № 455 от 04.04.2024 г. по АНД № 5264/2023 г. на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 11-01-603 от 15.11.2023г. на Директора на АДФИ, и е върнато делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба от П. И. С. против НП № 11-01-603 от 15.11.2023 г. на Директора на АДФИ, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 247, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 2 ЗОП, на С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева.

От фактическа страна районният съд установява, че на 20.05.2021 г. Изпълнителният директор на „Пристанище Варна“ ЕАД П. И. С. е подписал решение за стартиране на процедура на публично състезание за сключване на рамково споразумение с предмет „Строителство, рехабилитация, основен, текущ и авариен ремонт на електрически преносни /разпределителни проводи/ мрежи, разпределителни устройства и съоръженията към тях, част от пристанищната инфраструктура“. С него той е одобрил обявление и документация за участие, публикувани и публично достъпни в РОП и в профила на купувача към преписка с уникален номер 01547-2021-0002. Поръчката е с прогнозна стойност 5 000 000 лв., без ДДС, като в обявлението са поставени следните изисквания към участниците:

-по отношение годността им за упражняване на професионалната дейност:

1. Да са вписани в Централен професионален регистър на строителя (ЦПРС), трета група строежи от трета категория.;

-по отношение на икономическото и финансовото им състояние:

1. През последните 3 приключили финансови години да са реализирали минимален общ оборот в размер на 5 000 000 лв. без ДДС, включително минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката от 1 500 000 лв. без ДДС;

2. Да притежава валидна застраховка „Професионална отговорност" с покритие, съгласно изискванията на чл. 171 и чл. 172 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)";

-по отношение на техническите и професионалните им възможности:

1. През последните 5 години да е изпълнил минимум 1 дейност за строителство, идентично или сходно с предмета на поръчката /извършване на строителни дейности на електрически преносни/разпределителни проводи/мрежи, разпределителни устройства и/или съоръженията към тях в обекти от пристанищната инфраструктура и/или в стратегически обекти на стойност минимум 350 000 лв. без ДДС/;

2. Да има въведена система за управление на качеството БДС EN ISO 9001: 2015, съгласно европейските стандарти или еквивалентно/и с обхват изпълнение на строително-монтажни работи / СМР/ и 3. Да има въведена система за управление на околната среда БДС EN ISO 14001: 2015, съгласно европейските стандарти или еквивалентно/и с обхват изпълнение на СМР.

С оглед поставените изисквания и предвид параметрите на обществената поръчка АНО приел, че на 20.05.2021 г., в гр. Варна, в качеството си на лице, упълномощено от Съвета на директорите на „Пристанище Варна“ ЕАД с протокол № 01 от 29.01.2021 г., П. С. одобрил обявление за откриване и документация за участие във въпросната процедура на публично състезание, съдържащи необосновано ограничаващи участието на стопански субекти условия и изисквания, които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството и обема на обществената поръчка чрез:

• обявяване на поръчката без обособени позиции и поставяне на изискване за реализиран многократно по-висок от тяхната стойност минимален общ оборот от 5 000 000 лв., без ДДС, • поставяне на необосновано изискване за наличие на вписване в Централен професионален регистър на строителя, за изпълнение на строежи от трета категория, • поставяне на изискване за изпълнена идентична или сходна дейност на стойност минимум 350 000 лв. без ДДС, неоснователно ограничена само в обекти от пристанищната инфраструктура и/или в стратегически обекти.

Посоченото деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, за което срещу С., на 25.05.2023 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на същия, е издадено НП № 11-01-603/15.11.2023 г. на Директора на АДФИ.

За да потвърди обжалваното НП, въззивният съд приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява безспорно от доказателствата по делото – писмените и свидетелските показания на актовъставителя. Прието е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените преклузивни срокове и съдържат формално изискуемите реквизити, регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Счетено е, че наказаното лице, се явява субект на административнонаказателната отговорност на възприетата от ответника правна квалификация, в качеството си на възложител на обществени поръчки, като именно С. е адресат на правилото за поведение по чл. 2, ал. 2 ЗОП.

РС – Варна приема, че в конкретиката на казуса правилно административнонаказващият орган приема, че изискванията за:

• обявяване на поръчката без обособени позиции и поставяне на изискване за реализиран многократно по-висок от тяхната стойност минимален общ оборот от 5 000 000 лв. без ДДС, • поставяне на необосновано изискване за наличие на вписване в ЦПРС, за изпълнение на строежи от трета категория, • поставяне на изискване за изпълнена идентична или сходна дейност на стойност минимум 350 000 лв. без ДДС, неоснователно ограничена само в обекти от пристанищната инфраструктура и/или в стратегически обекти, са ограничителни.

Направен е извод, че възложителят не е имал право да определя завишени изисквания по отношение на техническите и професионалните способности на икономическите оператори, като поставянето на подобно изискване не само ограничава участието на трети лица, но и поставя въпроса за прозрачността при избора на изпълнител. Прието е, че заложените от възложителя критерии не разкриват съответствие с правилото на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Въззивният съд посочва, че не възприема възражението на наказаното лице, че деянието не е доказано. Правилно и законосъобразно, според РС – Варна, административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 247, ал. 1 ЗОП, като е отчетено наличие на съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация, поради което въззивният съд приема, че материалният закон също е приложен правилно. От субективна страна е прието, че нарушението е извършено при непредпазлива форма на вината – небрежност, като са изложени съображения за липсата на основания за приложимост на чл. 28 ЗАНН.

С оглед потвърждаването на НП районният съд е присъдил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лева за двете съдебни инстанции.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима.

По същество на спора, настоящата съдебна инстанция установява следното:

РС – Варна е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание за отмяна на решението съгласно чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 2 НПК.

И при повторното произнасяне на въззивната инстанция, въпреки дадените от АдмС – Варна указания с Решение № 7709 от 25.07.2024 г. по КАНД № 1294/2024 г. на АдмС – Варна по прилагането на закона, отново липсват изложени от страна на въззивната инстанция собствени мотиви по отношение на основния за производството въпрос – допуснато ли е нарушение на материалния закон от страна на настоящия касатор с одобреното от него обявление за откриване и документация за участие във въпросната процедура на публично състезание.

Отново първостепенният съд възприема изцяло и безкритично констатациите и изводите на проверяващите и на АНО – от обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото НП, като възпроизвежда изцяло същите в съдържанието на съдебния акт и обективира единствено извод, без обосноваване, което съставлява липса на мотиви. В решението районният съд прави теоретичен анализ на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, както и на чл. 59, ал. 1, т. 3 и ал. 2, чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП, който анализ, обаче, не е обвързан с конкретиката на казуса, събраните доказателства и релевираните от санкционираното лице възражения.

Въззивната жалба съдържа обосновка на всеки един от ограничителните, според АНО, критерии и изисквания, заложени от възложителя. Същата реално съдържа конкретни възражения срещу изводите на АНО, които не са получили отговор от въззивния съд по отношение тяхната относимост и основателност и при повторното разглеждане на делото. Оспорва се както правилното тълкуване и приложение на материалния закон, така и част от релевантните за него факти, но във въззивното решение липсва обсъждане и анализ на доказателствата по делото. Наказателното постановление ангажира отговорността на касатора за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП на три основания, като нито едно от тези изисквания по критериите за подбор не е обсъдено и анализирано през призмата на наведените възражения, извън изцяло реципираните от санкционния акт правни изводи. Съдът е следвало да установи ясно, конкретно и обстойно за всеки критерий, какво е разписано в закона, дали същият е нарушение на ЗОП. Липсват мотиви и съображения за посочените обстоятелства, които имат пряко значение за административнонаказателната отговорност на лицето.

Доколкото обаче произнасянето на РС – Варна е повторно, след като вече веднъж делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд, следва, по аргумент от чл. 227, ал. 1 АПК, настоящата касационна инстанция да реши делото по същество, т.к. е недопустимо повторно връщане на делото.

Независимо от наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на решението на РС – Варна, същото като краен резултат е правилно, поради което следва бъде оставено в сила, но на различни от посочените в него основания и мотиви:

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, посочвайки в НП като нарушена единствено разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, без да я обвързва с конкретно нарушена разпоредба.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП въвежда забрана при възлагането на обществени поръчки възложителите да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

Действително в НП е посочена като нарушена единствено цитираната разпоредбата, но това в случая не опорочава НП, тъй като чл. 2, ал. 2 ЗОП е разпоредба, която установява конкретно правило за поведение – въздържане на възложителите, забрана да ограничават конкуренцията, поради това тя би могла да бъде нарушена. Аргумент в подкрепа на така приетото е обстоятелството, че с административнонаказателната разпоредба именно деянието, състоящо се в нарушаване на забраната на чл. 2, ал. 2 ЗОП е обявено за наказуемо. Освен това в обстоятелствената част на НП административнонаказващият орган, освен че словесно е посочил кои нормативни изисквания не са спазени, е посочил и конкретните нарушени правни норми, които е обвързал с чл. 2, ал. 2 ЗОП.

По отношение на първото конкретно основание, с което в НП се сочи, че е ограничена конкуренцията - обявяване на поръчката без обособени позиции и поставяне на изискване за реализиран многократно по-висок от тяхната стойност минимален общ оборот от 5 000 000 лв., без ДДС, касационната инстанция приема следното:

Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗОП при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции, като законът го задължава, когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата, да посочи причините за това. Предоставената с цитираното правило оперативна самостоятелност има своите граници и това са изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗОП.

Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗОП транспонира в националното законодателство разпоредбата на чл. 46, § 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент, която сочи, че възлагащите органи могат да решат да възложат поръчка под формата на отделни обособени позиции и могат да определят размера и предмета на тези обособени позиции като следва да посочат основните причини за решението да не разделят поръчката на обособени позиции. Разпоредбата е приета в изпълнение на посочената в съображение 78 на Директива 2014/24 цел – да се улесни достъпът на малките и средните предприятия до обществените поръчки. Наличието на обособени позиции, както и техният предмет, обем и прогнозна стойност пряко влияят на конкуренцията.

Подобно разделение според правилата на Директивата би могло да се направи въз основа на характеристиките на съответния пазар и със същността на самата възлагана дейност, което в случая предполага разделяне на еднородни дейности за всички населени места, еднаквия вид на икономическите оператори на този пазар, за да се избегне рискът от зависимост от един-единствен изпълнител.

Обхватът на настоящата обществена поръчка включва дейности - описаните СМР в пристанище Варна – изток и пристанище Варна – запад. Така определеният предмет на поръчката е поставил пред възложителя въпроса за преценка на възможността за разделянето й на обособени позиции по смисъла на § 2, т. 29 ЗОП, в съответствие с изискването на чл. 46, ал. 1 ЗОП.

В конкретния случай обществената поръчка неправилно не е разделена на обособени позиции, макар да се отнася за два отделни обекта на възложителя - находящи се на територията на две различни общини – Варна и Девня: Варна – изток на около 1 км от централната част на гр. Варна, а Варна – запад на около 30 км западно от гр. Варна, на западния бряг на Белославското езеро. Възложителят се е задоволил с излагане на общи и неясни мотиви защо обществената поръчка не следва да се разделя на обособени позиции. Като съображение в тази насока е посочил фактическата обусловеност на изпълняваните дейности и физическото разположение на обектите, както и риск от забавяне и лоша организация. Дори да се приеме, че действително това е причината да не бъде разделена обществената поръчка, касационната инстанция приема, че не е обоснована по необходимия начин с конкретност.

Не може да бъде споделен доводът, основан на обстоятелството, че обектите и стойностите, посочени в техническата спецификация, са прогнозни. Действително в техническата спецификация не са посочени конкретните СМР, които ще бъдат извършени, но такива са посочени в Инвестиционната програма на „Пристанище Варна“ ЕАД за 2021 г., която е приета още на 18.12.2020 г., т.е. за възложителя е имало яснота от какви СМР се нуждае всеки един от двата отделни терминала на пристанището. На следващо място, в план–графика за поръчки за 2021 г., който също е утвърден на 18.12.2020 г., подробно са разписани предмет на поръчката, прогнозна стойност и пристанищен терминал, на които ще бъдат извършени дейностите. Освен това са налице подробно разписани дейностите в Приложение № 1 относно обществената поръчка в 170 позиции. В приложението в табличен вид са посочени, както материалите, които следва да се доставят, с конкретно посочени спецификации, така и СМР-та, които ще следва да бъдат извършени. Установява се и че в посоченото приложение доставките и СМР са разделени на 2 части – част 1 „СМР на електрически инсталации“ и част 2 „Пристанищни СМР“. Предвид горепосоченото касационната инстанция приема, че при обявяване на процесната обществена поръчка на възложителя не са били неизвестни дейностите, включени в предмета на поръчката. В този смисъл възраженията относно липсата яснота по отношение на реални нужди (с изключение, естествено, на аварийните ремонти), които ще възникнат в хода на изпълнението, са неоснователни.

Неоснователен е и следващият аргумент на касатора, че обществената поръчка не може да се раздели на обособени позиции, тъй като част от дейностите за обектите не се изпълняват в рамките на периода и се прехвърлят за следващ период, поради което са възможни промени в прогнозните стойности. От приложените по адм. дело № 1294/2024 г. по описа на АдмС – Варна Инвестиционна програма на „Пристанище Варна“ ЕАД за 2021 г. /л. 31-33 от делото/, действително се установява, че първоначално заложената прогнозна стойност за „СМР на електрически инсталации“ за Пристанище Варна - изток се е променила с последваща актуализация на инвестиционната програма за 2021 г. /л. 38-39 от делото/, но тази за „СМР на електрически инсталации“ за Пристанище Варна – запад остава непроменена. Ето защо касационната инстанция приема, че за възложителя не е имало пречка за разделяне на обществената поръчка на две обособени позиции за двата терминала на пристанището, явяващи се различни обекти, а именно за Пристанище Варна – запад и Пристанище Варна – изток, така както са разделени двата терминала и в Инвестиционната програма на „Пристанище Варна“ ЕАД, и в план – графика за поръчки за 2021 г., където в табличен вид са посочени дейностите, които ще бъдат извършени за всеки един терминал.

Не се споделят мотивите на административнонаказващия орган, че двата пристанищни терминала са отделни пристанища по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗМПВВППРБ. Според дадената легална дефиниция в § 2, т. 16 ДР ЗМПВВППРБ „Пристанищен терминал“ е териториално обособена зона от пристанище за обществен транспорт, която осигурява завършен процес по приемане, обработка, съхраняване и експедиране на определен тип товари и/или поща по определена технология или за обслужване на пътници. Според съда двата обекта – Пристанище Варна – изток и Пристанище Варна – запад имат техническа и функционална самостоятелност, изпълняват самостоятелни икономически и технически функции и са обективно делими. За тях са издадени отделни разрешения за строеж, приложени по адм. дело № 1294/2024 г. по описа на АдмС – Варна. Тези обекти поотделно отговарят на изискването за „обособена позиция“. Обектите от обособената позиция не са взаимосвързани, изпълняват самостоятелни функции и не е налице необходимост или нормативно задължение последните да бъдат включени в една обособена позиция на поръчката за извършване на СМР. Местонахождението на обектите е различно, същите се намират в различни общини и са налице прогнозни стойности за всеки от обектите, видно от приложената инвестиционна програма и план–график за обществени поръчки. За всеки от обектите е предвиден различен обем на дейностите. За различните обекти са предвидени за извършване различни по вид строително-монтажни дейности, като за Пристанище Варна – изток е предвидено реновиране на районно осветление, а за Пристанище Варна – запад рехабилитация от районно осветление и изграждане на ново, както и доставка и монтаж на силов трансформатор.

В заключение, липсата на обособени позиции създава предпоставки за ограничаване/разубеждаване на малките и средни предприятия, които разполагат със съответните икономически и технически възможности да участват за изпълнение на конкретен обект от предмета на поръчката по разглежданите обособени позиции, отговарящ на изискването за обособена позиция, но не разполагат с възможност да участват и изпълнят целия предмет на обществената поръчка с всички включени в нея обекти и съответно не отговарят на изискването на възложителя за минимален общ оборот от 5 000 000 лв. без ДДС.

Така приетото от касационната инстанция се явява достатъчно за обосноваване на извод за законосъобразно ангажиране на отговорността на наказаното лице с процесното НП.

По отношение на второто поставено от възложителя изискване, прието с НП за необосновано - наличие на вписване в ЦПРС за изпълнение на строежи от трета категория:

Касационната инстанция приема, че при издаване на процесното НП е допуснато нарушение на процесуалните правила, състоящо се в неяснота на вмененото нарушение на изискването за вписване в ЦПРС за категорията на строежа.

В Раздел III, точка 1) Годност за упражняване на професионална дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри, възложителят е посочил като критерии за участие – участниците да са вписани в ЦПРС, трета група строежи от трета категория, което изискване изрично в НП се сочи като нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Същевременно в обстоятелствената част на НП са разгледани подробно изискванията, на които следва да отговаря един участник, вписан в ЦПРС обаче за първа категория строежи. АНО е обсъдил в НП и какви видове строежи обхваща първа категория строежи и е направил извод, че когато става въпрос за текущ ремонт, не е необходимо същият да бъде извършен от строител, вписан в ЦПРС. В заключение АНО е приел, че с техническата спецификация и условията по процедурата не е определена категорията на строежите, предмет на рамковото споразумение, изискването за наличие на вписване за най–висока първа категория е неоснователно, необосновано и ограничаващо участието на стопански субекти в обществените поръчки. Така описаното от фактическа страна води до неяснота на приетото с НП относно изискването за категорията на строежа. Доколкото в административнонаказателното производство привлеченото към административнонаказателна отговорност лице се защитава срещу фактите, допуснатото противоречие и несъответствие между поставеното от възложителя изискване и вмененото с НП деяние, нарушава правото му на защита по отношение на въпросното, прието за незаконосъобразно изискване.

Дори да се приеме, че НП в последно посочения аспект не е порочно и не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при описанието на деянието, то касационната инстанция приема, че правилно в Раздел III, точка 1) Годност за упражняване на професионална дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри, възложителят е посочил като критерии за участие – участниците да са вписани в ЦПРС, трета група строежи от трета категория. Обектът не е част от електропреносната мрежа, а представлява вътрешна електрическа мрежа и елемент на спомагателната и съпътстваща инфраструктура на пристанището. Съдът приема, че обектът се квалифицира като такъв по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗУТ - елементи на техническата инфраструктура, хидротехнически, хидромелиоративни и други мрежи, съоръжения и инсталации, непопадащи в горните категории. Съгласно чл. 5, ал. 6, т. 3.3.1 ПРВВЦРПС строежи по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗУТ попадат в трета група строежи и всякакви евентуално СМР също ще са трета категория. Обстоятелството, че за текущ ремонт не се изисква разрешение за строеж, не означава, че по отношение на останалите СМР по обществената поръчка не следва да се изисква вписване в ЦПРС за трета категория строеж. Предвид горното поставеното от възложителя изискване не се явява дискриминационно.

По отношение на третото, поставено от възложителя изискване - за изпълнена идентична или сходна дейност на стойност минимум 350 000 лв. без ДДС, с което с НП е прието, че неоснователно е ограничена само в обекти от пристанищната инфраструктура и/или в стратегически обекти:

Неправилно административнонаказващият орган в НП е приел, че единствено в Правилника за прилагане на Закона за държавната агенция „Национална сигурност“ се съдържа определение за стратегически обект и е приел, че ЗДАНС и ППЗДАНС нямат изискване към изпълнителите на строителни дейности в стратегически обекти.

В Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Заключителни разпоредби към Постановление № 318 от 18 септември 2024 г. за изменение и допълнение на Постановление № 181 на Министерския съвет от 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната, в т. VII. Сектор „Транспорт“, т. 2 Стратегически обекти, т. 2.10 Пристанища, буква „а“ е посочено именно Пристанище Варна. С оглед на което Пристанище Варна с неговите два терминала - Пристанище Варна – изток и Пристанище Варна – запад, попада в категорията на стратегическите обекти от значение за националната сигурност.

След като „Пристанище Варна“ ЕАД извършва управление на имуществото си, което имущество е в обект със стратегическо значение, обосновано възложителят е поставил спорното условие към участниците в процедурата. Следователно възложителят не е ограничил конкуренцията в този аспект при откриване на процедурата, което да се явява дискриминационно и в противоречие на ЗОП, залагайки в Раздел III. 1), III. 1. 3.) т. 1 от документацията за участие критерий за подбор, касаещ минимално изискване за технически и професионални способности, а именно: участникът да е изпълнил минимум 1 (една) дейност с предмет, идентичен или сходен с предмета на поръчката на обекти от пристанищна инфраструктура и/или в стратегически обекти, изпълнени през последните 5 (пет) години, считано от датата на подаване на офертата. Така поставеното изискване произтича и от спецификата на пристанищната инфраструктура. Определянето на такова условие е в правомощията на възложителя по чл. 59, ал. 1, т. 3 и чл. 63, ал. 1, т. 1а ЗОП и липсват допуснати нарушения на чл. 63, ал. 6 и чл. 2, ал. 2 ЗОП. Предвид спецификата и сложността на предмета на поръчката – засягащ преносни/разпределителни проводи/мрежи, в пристанищната инфраструктура, законосъобразно и обосновано е било залагането на изискване към участниците за наличие на опит в изпълнението на услуга със сходен предмет и обем по строителство в стратегически обект. Не могат да бъдат споделени съображенията на наказващия орган, че е без значение дали строителните дейности ще бъдат извършени на територията на пристанище или на булевард, ако и двете дейности са строеж трета категория. Само по себе си обстоятелството, че обектите са определени като такива от значение за националната сигурност и критичната инфраструктура за България, предполага спрямо интервенциите за тяхното поддържане да бъдат поставяни завишени изисквания.

Независимо че в НП са посочени неспазването на отделни нормативни изисквания, в случая деянието е само едно и същото е обективирано в процесното решение за откриване на процедура и обявяване на поръчка, съответно регламентираният в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП и настъпил вредоносен резултат е само един, проявлението на който е еднократно и конкретно – ограничена е конкуренцията по възложената с решението от 20.05.2021 г., с което е обявена обществена поръчка и е одобрена документацията й. С оглед на което независимо, че второто и третото поставени от възложителя изисквания съдът намира, че са законосъобразни, след като се установява, че обявяването на обществената поръчка е следвало да е с обособени позиции, то правилно административнонаказващият орган е пристъпил към ангажиране на административнонаказателната отговорност на С. с процесното НП.

Предвид изложеното в настоящото решение Наказателното постановление се явява законосъобразно. Обжалваното решение на РС – Варна, с което е потвърдено наказателното постановление следва да се остави в сила като правилно, но само като краен резултат.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от страна от ответника искане за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 80 лева.

На основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 и чл. 227, ал. 1 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна,