РЕШЕНИЕ

№ 4186

гр. Варна, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110108957 по описа за 2023 година Ищцовото дружество „Ю.Б.“ АД твърди, че на 14.03.2019г., в качеството си на кредитор е сключило с ответника Н. Р.Ю. договор за потребителски кредит №FL975449/14.03.2019г., по силата на който му е предоставило потребителски кредит в размер на 27 000лв. за текущи нужди, а той се е задължил да погаси ползвания потребителски кредит, включително главницата, лихви и други разноски до края на срока за издължаване. Съгласно, чл.1, ал.2 от договора, в случай, че във връзка с договора за кредит кредитополучателят сключи застраховка по застрахователна програма "Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставяни от "Ю.Б." АД, чиято премия е платима еднократно, страните по договора се съгласяват, че необходимата сума за заплащане на застрахователната премия е за сметка на отпуснатия кредит, като се удържа служебно от банката при усвояване на кредита от сметката на кредитополучателя. По силата на чл.3 от договора кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.350%. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити, в съответната валута лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата. Към датата на първоначално опреД.е на годишния лихвен процент по кредита се използва последно публикуваната на интернет страницата на банката стойност на- ПРАЙМ за необезпечени кредити в лева-в размер на 1.150%. В случай, че обявената стойност на ПРАЙМ е отрицателна, то при опреД.е на годишния лихвен процент по кредита за съответния период от срока на договора, през който това обстоятелство е налице, референтният лихвен процент ще се приема и прилага със стойност 0%. При всяко публикуване на нова актуална стойност на ПРАЙМ, банката извършва съответна актуализация на годишния лихвен процент по кредита, като новата приложима стойност на ПРАЙМ е в сила и се ползва за опреД.е на лихвения процент по кредита, считано от датата, следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита, след датата на публикуване на новата стойност на ПРАЙМ. Годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е 10.75%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 37 791, 85лв., изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно чл.5 от договора кредитополучателят заплаща на банката следните такси: 1/ такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 400лв. и 2/ месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит в размер на 3, 50лв. Крайният срок за погасяване на кредита е 14.03.2026г. Страните по договора се съгласяват, че промяната на приложимата годишна лихва по кредита в резултат на промяна на съответния лихвен процент води до съответната промяна на общия разход по кредита на кредитополучателя. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. С подписването на договора кредитополучателят дава своето съгласие банката да събира служебно от всичките му сметки, открити при нея, своите изискуеми вземания, произтичащи от или във връзка с договора. Съгласно чл.9 от договора при просрочие на някоя от дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава върху просрочените суми, която е в размер на законната лихва за забава. По силата на чл.14 от договора при непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. С подписването на договора кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че по договора се ползват преференциални условия, като се съгласява, че банката има право да промени прилагането на тези условия по описания начин в чл.20, ал.1 от договора. При настъпване на някое от обстоятелствата по т.1 и/или т.2 на чл.20 от договора, приложимата при изчисляване на годишната лихва по кредита към този момент договорна надбавка ще се увеличи автоматично с 3.5%, за което кредитополучателят дава своето съгласие и оправомощава банката. При неплащане в срок на повече от една дължима застрахователна премия или ако кредитополучателят прекрати или престане да поддържа по какъвто и да е друг начин на покритие на застраховката, приложимата при изчисляване на годишната лихва по кредита към този момент договорна надбавка ще се увеличи автоматично с 1.5%, за което кредитополучателят дава своето съгласие и оправомощава банката. С покана, връчена на ответника на 06.09.2020г., по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, чрез ЧСИ, той е уведомен, че поради непогасяване на дължимите погасителни вноски по кредита, банката обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата е поканен, в седемдневен срок от получаването й, да погаси изцяло задълженията си към банката и уведомен, че в противен случай, банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора. След датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили никакви плащания и не е осъществен контакт от страна на длъжника, поради което ищеца е инициирал образуване на заповедно производство срещу длъжника на основание чл.417, т.2 от ГПК пред РС - Варна. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение непогасените вноски са както следва - 9 непогасени вноски за главница, считано от 14.01.2020г. и 9 непогасени вноски за лихва, считано от 14.01.2020г. общото задължение на длъжника възлиза на 28 344, 36лв., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 10.01.2021г., от които: 24 735, 56лв.-главница за периода от 14.01.2020г. до 10.01.2021г.; 1 334, 50лв.- възнаградителна лихва за периода от 14.01.2020г. до 07.09.2020г.; 27, 63лв. - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.01.2020г. до 12.03.2021г.; 2 064, 67лв. - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.05.2020г. до 10.01.2021г.; 62лв. - такси за периода от 15.01.2020г. до 10.01.2021г.; 120лв. - нотариални такси за периода от 15.01.2020г. до 10.01.2021г. Издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е поискано за сума в общ размер на 28 344, 36лв., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 10.01.2021г., от които: 24 735, 56лв. - главница за периода от 14.01.2020г. до 10.01.2021г.; 1334, 50лв. - възнаградителна лихва за периода от 14.01.2020г. до 07.09.2020г.; 27, 63лв. - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.01.2020г. до 12.03.2021г.; 2 064, 67лв. - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.05.2020г. до 10.01.2021г.; 62лв. - такси за периода от 15.01.2020г. до 10.01.2021г.; 120лв. -нотариални такси за периода от 15.01.2020г. до 10.01.2021г. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. №454/2021г. по описа на РС - Варна, 31-ви състав, и са издадени Заповед за изпълнение №260295/18.01.2021г. и изпълнителен лист №260474/18.01.2021г. за сумите, както следва: 24 735, 56лв. - главница за периода от 14.01.2020г. до 10.01.2021г.; ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване не заявлението - 14.01.2021г. до окончателното погасяване на вземането; 1334, 50лв. -възнаградителна лихва за периода от 14.01.2020г. до 07.09.2020г.; 27, 63лв. - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.01.2020г. до 12.03.2021г.; 2 064, 67лв. - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.05.2020г. до 10.01.2021г.; 566, 89лв. -държавна такса.; 1 146, 20лв. - адвокатско възнаграждение. В Заповед за изпълнение №260295/18.01.2021г. и препис на Разпореждане №261815/18.01.2021г. от 18.01.2021г. по ч.гр.д.№454/2021г. съдът е отхвърлил поисканите в заявлението суми от 62лв. дължими за такси от 15.01.2020г. и 120лв. - нотариални такси. В резултат на това е подадена частна жалба до ОС - Варна, като въззивна инстанция е потвърдила разпореждането на районния съд. Въз основа на издадените Заповед №260295/18.01.2021г. и изпълнителен лист №260474/18.01.2021г. на Районен съд - Варна, е образувано изпълнително дело №567/2021г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, с peг.№808 в регистъра на Камарата на ЧСИ. Съдът е уведомил ищеца, че поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, вследствие на което изпълнителното дело е спряно и е дал срок за предявяване на настоящата претенция. Моли се съда, да постанови решение с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 24 735, 56лв. - главница за периода от 14.01.2020г. до 10.01.2021г.; 1 334, 50лв. -възнаградителна лихва за периода от 14.01.2020г. до 07.09.2020г.; 27, 63лв. - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.01.2020г. до 12.03.2021г.; 2 064, 67лв. -наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.05.2020г. до 10.01.2021г.; както и законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2021г. до окончателното й изплащане, както и да се присъдят съдебните разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №454/2021г. по описа на Районен съд - Варна - съдебна такса и адвокатски хонорар и направените по делото съдебни и деловодни разноски и разходи за адвокат.

Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор, в който сочи, че оспорва изцяло претенцията, като неоснователна и недоказана. Твърди, че не е подписал договор за потребителски паричен кредит №FL975449/14.03.2019г., подписът, положен под договора за кредит е изключително прост по строеж. Налице е вариантност (различен начин) на полагане на подписа. Никъде в представените с ИМ доказателства кредитополучателят не е изписал саморъчно трите си имена и такъв подпис може да изпълни всяко лице. От друга страна към ИМ не са приложени доказателства, които да установяват, че ищецът е идентифицирал клиента си по подходящ и надежден начин. Твърди, че не е получил кредит в посочения размер. Посочената в договора сметка не е на ответника и по делото липсват каквито и да е доказателства, установяващи обратното. Ответникът не е бил уведомен надлежно за настъпила предсрочна изискуемост на кредита по предвидения ред. Не са налице доказателства, че той е бил търсен по предвидения в закона ред по неговия постоянен и настоящ адрес. Съгласно т.18 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС длъжникът следва да е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и фактите, на които тя се основава, преди подаване на ЗИ. При договарянето и отпускането на кредитите банката е допуснала нарушения на ЗПК. По делото не са представени доказателства, установяващи изпълнението на изискванията на чл.чл.5, 8 и 9 ЗПК, които изискват преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът да му предостави своевременно съобразно изразените предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение №2 към ЗПК. Предоставянето на такава информация е абсолютно задължително, а липсата на такава води до нищожност на клаузите, уреждащи възнаградителната лихва и последиците при неизпълнение на договора и възможността кредиторът да направи кредита предсрочно изискуем. Липсата на такава информация прави абсолютно неясен и начина на пресмятане на годишния процент на разходите (ГПР). Този извод не се променя от факта, че това е посочено изрично в чл.3, ал.9 от представения договор за кредит. Изискването на закона е информацията да бъде дадена в специална форма - Приложение №2 към ЗПК. Това нарушение не може да бъде санирано от документираното в чл.22 от договора за кредит изявление на ответника, че му е предоставена преддоговорна информация във формата на стандартния европейски формуляр. Неспазването на формата е нарушение на закона, което се приравнява на липса на изпълнение. Нищожна е и клаузата относно размера на възнаградителната лихва, която е уговорена като „плаваща". Тя включва твърда компонента - надбавка от 6, 350% годишно, но и променлива компонента, наречена „Референтен лихвен процент „ПРАЙМ" на банката за необезпечени кредити, в съответната валута лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата. Действително с ИМ е представено Приложение № 1 към договора за кредит, в което се обяснява начина на формиране на коефициента „ПРАЙМ". Това приложение, обаче е напълно неразбираемо - от една страна. От друга, посочените в него компоненти, участващи във формулата не могат да бъдат нито разбрани, нито проверени, защото се изчисляват единствено и само въз основа на информация, която е достъпна само на доминиращата страна, в случая ищеца. Ответникът не би могъл да има нито надеждна, нито лесно установима информация, за да може да провери дали банката прилага правилно елементите, които участват във формулата. Ответникът няма как да знае какъв е размерът на депозитите на домакинствата и дали това се отнася до всички такива депозити, привлечени от банките или само до депозитите, привлечени от ищеца (w1) или пък какво е съотношението в процентно изражение на капитала от общо привлечения ресурс (w2) и т. н. Посоченото изключва каквато и да е вероятност клиентът (ответника) да може да провери дали приложимият коефициент „ПРАЙМ" е пресметнат правилно и в съответствие с договореното. Поради това клаузите на чл.3 от договора, отнасящи се до размера на лихвата са нищожни. В исковата молба се твърди, че кредитополучателят се задължава да сключи застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставяни от „Ю.Б." АД, чиято премия е платима еднократно и е била за сметка на отпуснатия кредит, като се удържа служебно от банката при усвояване на кредита, от сметката на кредитополучателя (чл.1, ал.2 от договора). В същото време се твърди, че при неплащане в срок на повече от една дължима застрахователна премия или ако кредитополучателят прекрати или престане да поддържа по какъвто и да е друг начин на покритие на застраховката, приложимата при изчисляване на годишната лихва по кредита към този момент договорна надбавка ще се увеличи автоматично с 1.5%, за което кредитополучателят давал съгласие си и оправомощавал банката. Тези противоречиви твърдения навеждат на извод, че такава застраховка е била сключена с трето лице и правят вероятно предположение, че ищецът може вече да е получил плащане по застраховката. Ако това е вярно, то за него не би бил налице правен интерес от водене на настоящите искове. От друга страна за ответника възниква правен интерес да се ползва от такова застрахователно покритие и налага ищецът да бъде задължен да предостави данни за застрахователя, за да може той да бъде привлечен като трето лице-помагач на страната на ответника, за да може да бъде обвързан от решението па тези искове. Към настоящия момент това не е възможно, тъй като такива данни не са посочени. По отношение на този разход е неясно защо той се предоставя като част от кредита, нито защо е било необходимо да се финансира от него и при пълна липса на яснота как е изчислен той. По делото липсват и доказателства, че главницата на кредита е преведена на кредитополучателя, поради което се поставя под съмнение дали са възникнали каквито и да е кредитни отношения между ищеца и ответника, от които следват претенциите му в ИМ. Не е доказано изпълнение на главното задължение на кредитодателя да предостави размера на договорения кредит. Представеният договор за кредит противоречи и на нормата на чл.12 ЗПК, тъй като по съществото си включва задължение да се погасява ежемесечно сумата, която потребителят не е усвоил (не му е предоставена), като в същото време изключва възможността той да бъде изцяло погасен, а само частично, като размерът на тази погасителна вноска е договорено предварително и очевидно не подлежи на промяна, защото не е посочено какви ще са разходите на потребителя, ако реши да погаси изцяло и предсрочно предоставения му кредит или да се откаже от него, каквото право той има. Уговорката, че кредитът може да бъде направен изискуем по всяко време е в нарушение на разпоредбите на: чл.12, ал.1, т.8 от ЗПК, тъй като не посочва лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти; чл.12, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като при посочване на годишния процент на разходите (ГПРЛ) по кредита не е посочена общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, нито са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин; чл.12, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържа указание, че кредиторът може да изиска по всяко време от потребителя да погаси изцяло кредита; чл.12, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не са посочени условията за упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор за кредит; чл.12, ал.1, т.12, ЗПК, тъй като не съдържа информация за разходите, възникващи от момента на сключване на договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни. Ищецът е нарушил и изискването си да проучи внимателно финансовото състояние на ответника. Неговото поведение преди предоставяне на кредита влиза в противоречие с целта на закона, посочена изрично в чл.2 ЗПК - от една страна защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, но от друга и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. По делото няма данни как и въз основа на какви доказателства е гарантирано постигането на тези цели. Изпълнението на тези цели е доразвито и гарантирано от нормата на чл.16, ал.1 ЗПК, която задължава кредитора преди сключване на договор за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, да извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността му. Очевидно тази клауза цели да защити и самите потребители от лекомислени постъпки и влизане в кредитна спирала и свръхзадлъжнялост. Моли исковете да се отхвърлят.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК.

Предметът на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: наличието на претендираното облигационно правоотношение с ответника, размера на вземането по основание и размер, вкл. по отделните претендирани пера; да установи основанието за обявената предсрочна изискуемост на кредита както и датата и начина на обявяването й на длъжника; да установи наличието на индивидуално договаряне клаузите на договора и допълнителните споразумения; съответствието на клаузите от договора и споразуменията към същия, с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Приложено е към настоящото дело заповедното ч.гр.д.№454/2021г. на ВРС в рамките на което по реда на чл.417 от ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите от 24 735.56лв. главница по договора за кредит, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 14.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, 1 334.50лв. възнаградителна лихва за времето от 14.01.2020г. до 07.09.2020г., 27.63лв. наказателна лихва за просрочие от 14.01.2020г. до 12.03.2021г., 2 064.67лв. наказателна лихва за просрочие от 14.05.2020г. до 10.01.2021г. и разноски: 566.89лв държавна такса и 1 146.20лв. адвокатско възнаграждение.

По делото от страна на ищеца са представени копие от договор за потребителски кредит от 14.03.2019г. със страни страните в настоящото производство, съгласно който ищецът в качеството си на банкова институция е предоставил на ответника сумата от 27 000лв. в заем чл.1.(1) от договора, като е уговорено разрешеният кредит да се отпусне по сметка на кредитополучателя Н.Ю.. Съгласно чл.3.(1) за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва при променлив годишен лихвен процент, представляващ сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.350%. Уточнено е, че референтния лихвен процент е лихвен процент ПРАЙМ на кредитора за необезпечени кредити в съответната валута. Крайният срок за погасяване на кредита е определен на 14.06.2026г.

Договорът е двустранно подписан и съдържа всички изискуеми се за договор за кредит законови реквизити. Доказало се е от приетата по делото СГЕ, че оспореният от особения представител на ответника подпис за кредитополучателя е автентичен и принадлежи на ответника Н. Р.Ю.. От друга страна от заключението на също приетата по делото ССчЕ се установява, че ответникът е извършил две погасителни вноски, което косвено оборва възражението на ответника, че сумата по кредита не му е предоставена.

По делото е представен и погасителен план който е подписан от кредитополучателя.

Ищецът е представил и приложение №1 към договора за кредит представляващо методология за опреД.е на референтни лихвен процент /ПРАЙМ/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити същият е подписан от кредитополучателя. Методологията е изложена на пет страници като съдържа формули, препратки и специализирани термини, което обуславя извода за нарушаване на изискването на чл.5 от ЗПК за предоставяне на информацията по ясен и разбираем начин. Видно е, че методологията включва такива тясно специализирани термини като: тегло на депозити от домакинства, тегло на капитал, корекция за промяна на пределната цена на ресурса, обем в млн. лв. по овър-найт депозити на домакинства в съответната валута и други които очевидно са неразбираеми за лицата които не са специалисти в материята. Посоченият недостатък на договорното отношение е съпроводен от липсата на представени от ищеца доказателства за спазване на изискването по чл.5, ал.1 и 2 от ЗПК, а именно за представяне под формата на стандартен европейски формуляр на сравнителна информация за предлаганите възможности за отпускане на кредит. При това положение съставът приема, че не е спазено изискването за индивидуално договаряне, а договорът за кредит е сключен при предварително изготвени клаузи върху които кредитополучателят не е имал възможност да повлияе по аргумент от чл.146 от ЗЗащП, а това води на извода за нищожност на целия заемен договор. Установената съдебна практика сочи, че при възприето становище за нищожност на заемен договор кредитополучателят дължи връщане само на полученото и останало непогасено, а в настоящия случай това е сумата от 24 735.56лв. останала непогасена главница по кредита, като искът следва да се уважи само по отношение на тази част от претенцията и да се отхвърли за другите търсени суми. Изводът за нищожност на заемния договор води до отпадане на необходимостта от изследване на въпроса бил ли е надлежно обявен за предсрочно изискуем заема.

Предвид извода за частична основателност на иска следва да се присъдят на ищцовата страна пропорционално и направени и търсени разноски съответно в размери от 1 494.98лв. по заповедното производство и 3 644.36лв. по настоящото исково производство.

Ето защо, съдът