Решение № 367 от 6.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 167/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 1462/27.10.2023г., постановено по т.д.№ 995/2023г. по описа на СГС, „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 25 934, 20лв., представляваща главница по фактура №000347946/28.02.2023г., дължима за електрическа енергия, съгласно чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИККЕ, за периода 20.05.2021 г. до 15.11.2021 г., съгласно корекция на дните за пренесена електрическа енергия, извършена въз основа на констативен протокол № 1026566 от 15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница 25 934, 20 лв., считано от 26.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 139, 86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.03.2023 г. до 31.03.2023 г., като в полза на ищцовата страна са присъдени и разноски. В срока по чл.259, ал.1 от ГПК против това решение е подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която се моли решението да бъде отменено. Прави се оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Същото се изразявало в оставянето без уважение на искането с правно основание чл.183 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи оригиналите на констативния протокол по чл.49 от ПИККЕ и на двете уведомителни писма и обратните разписка към тях. Счита, че неправилно това искане е било свързано с оспорването на същите документи по реда на чл.193 от ГПК. Изтъква се, че за да бъде оспорено дадено писмено доказателство, първо трябвало да бъде установено неговото съществуване. Именно в този смисъл било и изявлението на ответното дружество, че ще вземе становище по доказателствата едва след като бъдат представени оригиналите на същите. Дори да се приемела тезата на първоинстанционния съд, че ответникът е трябвало да вземе становище по съществуването на представените писмени доказателства преди още да се установи, че те съществуват не само като частни преписи, то поради факта на посоченото по-горе изявление следвало да бъдат дадени указания на тази страна. Вследствие на това процесуално нарушение градският съд постановил решението въз основа на заверени от страната преписи, въпреки искането да бъдат представени оригинали или официално заверени преписи. На следващо място се излагат доводи, че в хода на първоинстанционното производство не е установено при условията на пълно и главно доказване, че в полза на ищеца е възникнало претендираното вземане. Не били налице предпоставките за съставяне на констативен протокол по реда на ПИККЕ, а съставеният такъв не отговарял на нормативните изисквания. Счита също, че по делото не било доказано, че лицето, което подписало протокола, има правна връзка с „Топлофикация-София“ ЕАД. Не били установени и предпоставките за възникване на претендираното вземане. Дори да се приемело, че такова вземане да е възникнало, неговият размер не бил определен в съответствие с чл.51, ал.1 от ПИККЕ. Представените справки за преизчислени количества електрическа енергия и фактурата били документи, материализиращи факти, изгодни за ищеца и след като били съставени от него не можело да имат доказателствена сила за тях. Неоснователна била и претенцията за мораторна лихва с оглед нейната акцесорност по отношение на вземането за главницата. Моли въззивният съд да поправи допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение като задължи ищеца да представи оригиналите на документите, поискани пред градския съд. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна по делото „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подало отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Изтъква се, че доводите на въззивното дружество са бланкетни и голословни, а искането за представяне на оригиналите на документи не било мотивирано по никакъв начин. Изложени са аргументи във връзка с твърденията за недоказаност на факта на надлежно съставяне на протокола, неговото изпращане на ответника и надлежното провеждане на процедурата по установяване на нарушението. По отношение на обстоятелството, че не е предоставена справка от националната система 112 дали МВР е било уведомено за проверката, се посочва, че е било направено доказателствено искане в тази връзка, но съдът е отхвърлел същото. Заявява се такова искане пред настоящата инстанция като се посочва, че то е във връзка с направеното от насрещната страна оспорване. В съдебно заседание и страните поддържат становищата си. Претендират разноски. „Топлофикация София“ ЕАД е представило и писмена защита, в която се преповтарят оплакванията, изложени в жалбата. Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В случая първоначалното решение е валидно- постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната писмена форма и е подписано. Същото е и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по допустим иск въз основа на заявените с исковата молба твърдения. Производството пред СГС е образувано по искова молба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (ЕРМ Запад) против „Топлофикация-София“ ЕАД, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.98а, ал.2, т.6, б.“а“ във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ вр. с чл. 56 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 25 934, 20 лева, представляваща главница по фактура № 0003457946/28.02.2023 г., дължима за електрическа енергия съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 20.05.2021 г. до 15.11.2021 г. съгласно корекция на данните за пренесена електрическа енергия, извършена въз основа на констативен протокол № 1026566/15.11.2021 г., сумата в размер на 139, 86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 25 934, 20 лева за периода от 14.03.2023 г. до 31.03.2023 г., и законната лихва върху претендираната главница от 25 934, 20 лева от датата на подаване на исковата молба (26.05.2023 г.) до окончателното плащане. Ищецът е изложил, че притежава Лиценз за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издаден от ДКЕВР, като на 15.11.2021 г. служители от отдел “Нетехнически загуби” към „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са извършили техническа проверка на процесния обект на ответника „Топлофикация -София“ ЕАД- топлофикационна камера №100, на адрес гр. София, ж.к. “Люлин”, до бл. 21, при която е констатирано неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, вследствие на което и в момента на проверката е съставен Констативен протокол № 1026566/15.11.2021 г. в присъствието на Л. В. С. - независим свидетел, който не е служител на ищцовото дружество, което е удостоверено с подписа му в констативния протокол. Посочено е, че в протокола са описани констатациите, че по време на проверката е установено, че електромер с фабричен номер 7156241 и с показания на тарифите, описани на стр. 1 от протокола е без абонатен номер и без регистрация в масивите на ЧЕЗ; електромерът обслужва топлофикационна камера № 100, собственост на „Топлофикация -София“ ЕАД с бизнес партньор № 11093278, като това присъединение е неправомерно и по тази причина за този факт са уведомени органите на МВР. Твърди, че до ответното дружество е било изпратено писмо, с което същото е уведомено за извършената проверка и му е връчен съставения констативен протокол. На база последния от ищцовото дружество е извършено преизчисляване на сметката по реда на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ за период от 180 дни. Ищецът сочи, че корекцията на сметка е извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, както и че е издадена фактура № 0003457946/28.02.2023 г. за сумата от 25 934, 20 лева за периода 20.05.2021 г. – 15.11.2021 г. В допълнителната искова молба и във връзка с възраженията на ответника ищецът излага, че констативният протокол е подписан от представител на ответника –И. Й. Ч., който се е представил като служител на ответното дружество. Сочи, че дори и да не е подписан от служител на ответника, то на място е присъствал независим свидетел от Федерацията на потребителите и констативният протокол е изпратен на ответното дружество веднага след проверката, поради което процедурата е проведена съгласно нормативните изисквания. Ответното дружество е оспорило предявения иск. Поддържа се, че не са били налице предпоставките за съставяне на констативен протокол и представяният от ищеца такъв не отговарял на нормативните изисквания. Не се установявали и предпоставките за възникване на претендираното вземане. Дори и да се приемело, че такова е възникнало, то размерът му не бил определен в съответствие с чл.51, ал.1 ат ПИКЕЕ. Оспорва се и претенцията за мораторна лихва на първо място поради това, че претендираната главница била недължима, а на следващо място - защото дружеството не било изпаднало в забава. Последното твърдение се обоснована с недоказаността на факта на получаване на покана за плащане. С постановеното решение искът е уважен. Счетено е, че от събраните доказателства се установява осъществяването по надлежния ред на техническа проверка на процесния обект. При същата било констатирано присъединяване към електроразпределителната мрежа без поставен и регистриран електромер, а на място е бил открит електромер с ф.н. 7156241, който нямал абонатен номер и регистрация в масивите на ЧЕЗ, и обслужвал топлофикационна камера №100- собственост на ответника. Прието е също, че констативният протокол от проверката и писмо от 16.11.2021 г. са връчени на ответника на 23.11.2021 г., а фактурата, справката за преизчислените количества електрическа енергия и писмото от 27.02.2023 г.- на 06.03.2023 г. Направено е заключение, че процесният констативен протокол е съставен в съответствие на изискванията, въведени в чл.49 ПИКЕЕ и с него е установено, че е извършено неправомерно присъединяване, поради което на основание чл.51 ПИКЕЕ е констатирано основание за извършване на корекция в сметката на потребителя. Мотивирайки се със заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че в съответствие с чл.51, ал.1 и ал.2 и чл.56 ПИКЕЕ ищцовото дружество е изчислило размера на корекцията на сметката на ищеца за период до 180 дни преди датата на проверката. С оглед на това е счетено, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т.41б, б.а ДР ЗЕ - ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия, поради което и ответникът, в качеството му на ползвател на преносна и/или на електрическа енергия в обект – топлофикационна камера № 100, на адрес гр. София, ж.к. “Люлин”, до бл. 21, който е осъществил нерегламентирано присъединяване по отношение на електрозахранването на обекта и с оглед законосъобразно и правилно извършената от ищеца корекцията на сметката, дължи заплащане на потребената електрическа енергия. Поради това и предявеният иск за главницата е приел за основателен и доказан за пълният му размер. Доколкото главният иск е счетен за основателен, то за основателен е приет и акцесорният такъв, предвид установеното по делото, че ищцовото дружество е изпратило на „Топлофикация -София“ ЕАД процесната фактура и последното я е получило на 06.03.2023 г., поради което към 14.03.2023 г. е било поставено съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД в забава. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК намира, че обжалваното решение е правилно. Тъй като настоящата инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, то на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени от окръжния съд като по този начин същите стават част от настоящото решение. Във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното: От правна страна: Съгласно чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в посочените нормативни актове, сред които и правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Съгласно чл.49, ал.1, 2, 3 и 4 ПИКЕЕ, при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В чл.51, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ е посочено, че при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. чл.56, ал.1, 2 и 3 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги и за "задължения към обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор. Настоящият състав намира оплакванията на дружеството въззивник за неоснователни по следните съображения: Неоснователно се поддържа, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неприлагане на чл.183, ал.1 от ГПК при направено от страна на ответника изрично искане. Нормата на чл.183 от ГПК дава възможност писмените документи по делото да се представят в заверен препис. За насрещната страна съществува процесуална възможност да поиска същите да бъдат представени в оригинал или официално заверен препис. Смисълът на тази разпоредба е в това страната да се увери, че въпросните доказателства наистина съществуват. Необходимо да посочи обаче, че оспорването на представените по делото документи по реда на чл.193 от ГПК не зависи от това дали доказателствата се представят в оригнал или в препис. Преклузията за оспорване истинността на документ, макар и представен в препис, настъпва най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила - в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото съдебно заседание по делото. Това означава, че дори ищецът да бъде задължен да представи оригиналите на посочените документи, то ответното дружество няма да има възможност да оспори тяхната истинност. В конкретния случай с отговора на исковата молба ответното дружество е поискало представяне на оригиналите на констативния протокол с аргумент, че само така ще може да бъде установено лицето, което го е подписало. По отношение на копията от обратните разписки искането е аргументирано с факта, че наличните по делото копия са нечетливи. Предвид на тези изявления въззивният съд намира, че пред първата инстанция не е заявено оспорване на съществуването на представените доказателства, а е направено възражение във връзка с установяване на тяхното съдържание. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, целта на производството по чл. 193-194 ГПК е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл. 193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 ГПК срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила – в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото заседание. Пропускането на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на документа в това производство се преклудира. Това е правната последица от неупражненото в срок процесуално право. От друга страна, разпоредбата на чл. 183 ГПК допуска представянето на документ, в заверен от страната, която го представя препис, но в такъв случай при поискване, тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако преписът не е заверен от страната, съдът е длъжен да укаже да го завери, а не направо да отрече на преписа качеството на доказателствено средство. Това задължение на съда произтича от нормата на чл. 101, ал. 1 ГПК, според която съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. В съдебната практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 183 ГПК се приема, че искането за представяне на оригинала или на официално заверен препис на приложен по делото документ, който е представен в незаверено от страната ксероксно копие, не е свързано с преклузивен срок, вкл. и този по чл. 131 ГПК, за разлика от предвидения в чл.193 ГПК срок за оспорване истинността на представен документ. За разлика от хипотезата на чл. 193 ГПК, в хипотезата на чл.183 ГПК не настъпва фатална преклузия, която да препятства извършване на пропуснатото действие, тъй като целта на уредената в нормата на чл. 183 ГПК процедура е да установи съществуването на оригиналния документ, а не оспорване на истинността му в производство по чл.193 ГПК. ( В този смисъл Решение № 60283 от 15.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 785/2021 г., IV г. о., ГК; ) Наведените с въззивната жалба твърдения, че за да бъде оспорен един документ трябва първо да бъде доказано, че той наистина съществува са неоснователни и дори се приеме, че те представляват изявление на страната, че документите не съществуват не следва да бъдат вземани предвид поради настъпила преклузия. Освен това, както вече посочено по-горе, дори същите да бъдат представени в оригинал, това няма да даде възможност на жалбоподателя да ги оспори по реда на чл.193 от ГПК. Неоснователно е и оплакването, че съдът е следвало да даде указания на страната, че въпреки искането за представяне на документите в оригинал следва да упражни правата си за оспорване на същите. В изпратеното съобщение, с което е връчена исковата молба изрично е указано, че с отговора следва да бъдат заявени всички възражения против иска, становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията срещу тях, както и да бъдат направени всички доказателствени искания и да бъдат представени писмените доказателства. Тези указния включват и становището дали ответникът оспорва представените писмени доказателства и в какво се състои това оспорване. С оглед на това, градският съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение и именно поради това с постановеното по делото определение №158 от 12.03.2024г. са оставени без уважение направените с въззивната жалба и отговора на същата доказателствени искания. Въззивният съд счита за неоснователни и оплакванията, свързани с липсата на предпоставките за издаване на процесния констативен протокол и неговото съответствие с нормативните изисквания, обосновани с липсата на категорично доказано в процеса уведомление до МВР за констатирания неправомерен достъп до електропреносната мрежа на ищеца. От събраните поделото доказателства безспорно се установява спазването на изискванията при извършване на проверката и съставяне на протокола като уведомяването на МВР не е сред тях. Относно твърдението, че размерът на вземането не е определен в съответствие с изискванията на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, съдът намира, че същото е бланкетно, без посочване на пороци при определянето на задължението. Въпреки това, настоящият състав намира изводите на СГС в тази им част за правилни, което се подкрепя и от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което настоящият състав приема за обективно, безпристрастно и компетентно изготвено и съгласно което ищецът е изчислил размера на корекцията на сметката на ответника в съответствие с чл.51, ал. 1 и ал.2 и чл.56 от ПИКЕЕ. По отношение оплакването, че по делото от страна на ищеца липсва твърдение кой точно е подписал констативния протокол за „Топлофикация -София“ ЕАД, а в самия протокол е вписано име, за което може само да се предполага, че е на лице, подписало го за ответника, настоящият състав намира следното: На първо място, изложеното не представлява оспорване на представителната власт на лицето, посочено в протокола. На следващо място, не отговаря на данните по делото твърдението, че ищецът не сочи кое лице е подписало Констативния протокол от 15.11.2021 г., напротив, в допълнителната искова молба, а и видно от самия протокол е, че на страница 3-та от него е записано името И. Й. Ч., за което се твърди, че се е представило за служител на ответника. В отговора на допълнителната искова молба ответникът не е оспорил твърдението, че посоченото лице, за което се твърди, че се е представило като негов служител, не е такъв, нито е изложил твърдения, че И. Ч. не е негов представител, за да се възложи в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване на установи в действителност дали Ч. е действал в качеството си на представител на „Топлофикация -София“ ЕАД при съставянето на протокола. Дори да се приеме, че Констативният протокол е подписан от лице, което не е представител на ответника, то съдът намира за ирелевантно това обстоятелство, тъй като действително, съгласно чл.49, ал.2 от ПИКЕЕ, Протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, но съгласно ал.3 на същата разпоредба при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В последния случай операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. От доказателствата по делото се установява, че с писмо с обратна разписка, изпратено от ищеца на 16.11.2021 г., на 23.11.2021 г. на ответника са връчени уведомително писмо и Констативен протокол, чрез лицето Г.а, за чиято представителна власт липсва оспорване от „Топлофикация -София“ ЕАД. Поради това, съдът намира, че редът по чл.49 от ПИКЕЕ е спазен, а възраженията в този смисъл са неоснователни. На последно място съдът намира за неоснователни на оплакванията, свързани с акцесорната претенция за мораторна лихва за забава, . Твърдението, че „Топлофикация - София“ ЕАД не е поставено в забава са в противоречие със събраните доказателства. На 06.03.2023г. ответникът е получил на издадената от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД фактура, поради което считано от 14.03.2023 г. същият е изпаднал в забава. Поради изложеното, настоящата инстанция намира предявените искове за доказани и основателни, поради което и при съвпадение изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. По разноските: С оглед изхода на спора в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски. В полза на въззиваемата страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноските, направени в настоящото производство, които възлизат в размер на 200лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното, апелативният съд