Решение № 3659 от 17.4.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2070/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България / ЗОВСРБ/ и е образувано по постъпила жалба вх. № 11967/07.11.2024г. подадена от П. Й. П. против Заповед № РД-01-413 /11.10.2024г. на командира на военно морските сили с която на П. Й. П. - командир на военно формирование Бургас е наложено дисциплинарно наказание „строого мъмрене“. Жалбоподателят в жалбата твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, като извършеното не съставлява дисциплинарно нарушение. Сочи, че проверката не е извършена всестранно и пълно и сочените в заповедта нарушения са извършени преди встъпването му в длъжност. Моли съдът да отмени заповедта с която му у наложено наказание „строго мъмрена“. В съдебно заседание поддържа жалбата и ангажира доказателства. Ответникът по жалбата - Командир на военноморските сила, чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. С. в представен отговор оспорва жалбата и твърди, че правилно АО е приел, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е осъществил нарушението за което е наказан, издадената заповед е мотивирана и преценката на АО относно вида на дисциплинарното наказание е направена в рамките на оперативната му самостоятелност. В съдебно заседание поддържа отговора и ангажира доказателства. Още в първото по делото с.заседание процесуалния представител на ответника заявява, че основанието за служебната проверка е неправилно попълнен документ с номера на въоръжение и боеприпаси, а не някакви липса и не се е търсило виновно поведение на командира, а наказанието е за непроявяване на контрол. Жалбата, е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалване, отговаря на изискванията по чл.150 ал.1 и чл.151 АПК, поради което е процесуално допустима. С оглед изложеното в жалбата и петитума, съдът приема, че Заповед № РД-01-413 /11.10.2024г. на командира на военно морските сили е обжалвана в частта с която на П. Й. П. - командир на военно формирование Бургас е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. Съдът след като се запозна подробно със становищата на страните и събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното. Не се спори и се установява от представената Заповед на министъра на отбраната, че жалбоподателят П. е назначен за командир на военно формирование 32890 – Бургас считано от 16.11.2022г. Представен е служебен картон, от който е видно, че до настоящия момент П. Й. П. е награждаван с награда: обявяване на благодарност от министъра на отбраната през 2006г. и грамота от министъра на отбраната 2019г. и е наказван с мъмрене със заповед от 21.05.2024г. на командир на ВМС. Видно от представеното копие от Заповед на командира на военноморските сили № РД – 01-207 /14.06.2024г. е заповядано извършване на извънредна инвентаризация на имуществата включени в „списък на излишните за Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната които не са самостоятелни юридически лица, оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия подлежащи на снемане от употреба към 01.01.2022г. с рег. № 30.10-193/28.03.2022г. и последващи списъци за допълнение и изменение; извършване на служебна проверка във военно формирование 32890 – Бургас и във военно формирование 26420 – Бургас със задачи: да се установи фактологията и причините за непълното изпълнение на Заповед № РД-01-170/23.05.2024г.; да се провери воденето на отчета и отчетността на боеприпасите на формированието; да се провери осъществявания контрол от длъжностни лица по воденето на отчета на боеприпасите във формированието; да се провери за включване на оръжия и боеприпаси в списъците с излишни имущества, заделянето на утвърдените излишни боеприпаси и контрол върху съхранението и отчета им; да се провери реда за извършване на инвентаризация на активи и пасиви във военното формирование по отношение на оръжието и боеприпасите, включени в утвърдените списъци с излишни имущества. В заповедта е посочена комисия която да извърши служебната проверка. Проверката е приключила и е изготвен Протокол за резултатите от извършената проверка с рег. № 5679/30.09.2024г., в който са конкретизирани нарушителите сред които и жалбоподателят. Описани са констатирани нарушения, като е посочено, че от началника на отбрана е било указано на командира на ВМС да бъде организирано определянето и предаването на противоподводни бомби включени в утвърдения „Списък на излишните за Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната които не са самостоятелни юридически лица, оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия подлежащи на снемане от употреба към 01.01.2022г.“ с рег. № 30-10-193/28.03.2022г. Въпреки, че партидите на исканите количества боеприпаси и взриватели в утвърден списък Списък с рег. № 30-10.193/24.11.2022г. били уточнение между КВМС и началника на в.ф. 26420-Бургас в процеса на товарене е установено разминаване в производствените данни на заповяданите за предаване и фактически натоварените боеприпаси. Установено било, че част от предадените боеприпаси не фигурират в Списък с рег. № 30-10.193/24.11.2022г. Видно от протокола комисията е достигнала до извод за допуснати нарушения – наличия на разлики в производствените данни на водените в документалния отчет във военно формирование 32890-Бургас оръжия и боеприпаси и действително съхраняваните; непълно водене на документалния отчет във военно формирование 26420-Бургас - не се води отчета на противоподводните боеприпаси, съгласно изискванията на чл.104, ал.1, т.2, ал.8 и ал.13 от „Вътрешни правила за документиране на стопанските операции в министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“, като проверените изделия се водят само по брой, но не и по производствени данни; липса на документална следа в отчетните книги на военно формирование 26420 - Бургас за извършени сверки с документалния отчет в старшото звено - на военно формирование 32890-Бургас, както и със счетоводния отчет; неефективен контрол по отчета на боеприпасите - в представените докладни записки от заместник-командира по логистиката до командира на военно формирование 32890-Бургас, относно резултати от проверки по водене на отчитането, наличността, качественото (техническото) състояние на материалните ресурси е посочено, че са извършени проверки по отношение на въоръжението и боеприпасите, въпреки това разминавания в отчета не са констатирани по време на проверките. Посочено е че в акта за извършване на технически преглед на бойните припаси през 2023 година са посочени количества на противоподводни бомби, с данни несъответстващи нито с фактически откритите при извънредната инвентаризация, нито с водените преди нея; Посочено е към КВМС са предадени грешни сведения за включване на имущества в списъци за излишни ОБВВПИ и имуществата – оръжието и боеприпасите във в.ф. 32890- Бургас и подчинените му формирования се инвентаризират по брой по извадка от счетоводната програма използвана в счетоводното звена във военното формирование и в извадката не фигурират производствени данни съответно комисиите при годишните инвентаризации не ги проверяват. По отношение на заповяданата извънредна инвентаризация е установено, че в изготвените инвентаризационни описи са посочени само фактически наличните оръжия и боеприпаси с техните производствени данни. Тези разминавания в представяната информация в аналитичните документи и инвентаризационните описи показва, че последните са с грешно съдържание, като не са изписани правилно боеприпасите по фактически водените и търсени производствени данни. Комисията е приела, че „Петър Йорданов П. - командир на военно формирование 32890 Бургас не е изпълнил в цялост задълженията си вменени му по чл. 152 от Устава на войсковата служба, а именно „командирите отговарят за цялостното състояние на подчинените им военни формирования“, както на разписаните в т.2 задължения „да знаят количественото и качественото състояние на предоставените им ресурси и активи, като организират непрекъснат вътрешен текущ контрол във военното формирования“. Неизпълнението на тези задължения са счетени от комисията като допусната нарушение на военната дисциплина по чл. 242 от Закона за отбраната и въоръжението сила на Република България“. Като причина за извършеното нарушение комисията е посочила недостатъчен контрол на командира на военно формирование 32890 Бургас и заместник командира по логистика на в.ф. 32890-Бургас, началника и зам.началника на в.ф. 26420-Бургас, началник служба „Въоръжение“ по отношение на водене на отчета на боеприпасите.; неспазване на основни задължения от материално-отговорните лица при изпълнение на служебните им задължения. Комисията е предложила на основание чл. 247 ЗОВСРБ, чл. 139, ал.1 и 2л.2 от ППЗОВСРБ и на основание чл. 241 и чл. 242 т.1 във вр. с чл. 244, т.3 от ЗОВСРБ и чл. 137 ал.1 от ППЗОВС на капитан I ранг П. Й. П. да бъде наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. В Протокола се съдържат предложения и за наказания на още 8 военнослужещи. Видно от представения Протокол с изх. № 5755/02.01.2024г. /л.94/ е проведена беседа с жалбоподателят, който е запознат с протокола от извършената служебна проверка и е отбелязал в протокола е не приема резултатите от проверката. Представил е писмено обяснения като е посочил, че решенията на комисията не са обективни и безпристрастни. Посочил е, че установените разлика в производствените данни на водените на отчет оръжия и боеприпаси водят началото си от 2008г. като са водени и съхраняване с „нулеви партиди“ и през годините не са констатирани нарушения и сега се прехвърля вината на новоназначените командири.Твърди, че списъкът с излишни имущества е подаден през 2011г. когато жалбоподателят не е бил командир на в.ф. 32890-Бургас. Представени са докладни записки до командира на в.ф. 32890 за извършвани проверки по воденето и отчитането, наличността, качественото състояния и комплектността на дълготрайните материални актива и материалните запаси и технически преглед и за състоянието на отбранителните продукти от групата ВВЗ, контрол на вътрешния ред в подразделенията и състоянието на вътрешния ред в парковете. Представено е заверено копие на Заповед № РД-01-413 /11.10.2024г. на командира на военно морските сили видно от която се установява, че на няколко военнослужещи са наложени различни дисциплинарни наказания като на жалбоподателят П. Й. П. - командир на военно формирование 32890 – Бургас на основание чл. 241 и чл. 247 ЗОВСРБ чл. 139, ал.1 и 12л.2 от ППЗОВСРБ за допуснато нарушение на военната дисциплина по чл. 242 т.1 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал.1 от ППЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. Посочено е че военнослужещите не са изпълнени в цялост вменените им задължения с което са допуснали нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, ал.1 от ЗОВСРБ и жалбоподателят в качеството си на командир не е изпълнил задълженията си предвидени в чл. 152 от Устава за войсковата служба на Република България. Съдът като взе предвид фактическата обстановка, счита за установено от правна страна следното: Заповедта е издадена на 11.10.2024г. и връчена на жалбоподателя на 01.11.2024г., а жалбата е подадена 07.11.2024г., поради което е в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е основателна. Обжалваната заповед е издадена от Командира на военноморски сили. Съгласно чл.248 от ЗОВСРБ дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.137 ал.1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се налага от преките командири (началници). В случая е наложено дисциплинарно наказание "строго мъмрене" от Командира на военноморските сили и оспорената заповед е издадена от компетентен орган, тъй като командирът на военноморските сили е висшестоящ спрямо командира военно формирование 32890-Бургас. Според чл. 249, ал.1 от ЗОВСРБ дисциплинарните производства се налагат не по късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по късно от една година от извършването му като дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган. Дисциплинарното производство е започнало съобразно изискването на чл.246 ал.1 от ЗОВСРБ със Заповед на командира на военноморските сили № РД – 01-207 /14.06.2024г. Със заповедта е разпоредено да се извърши служебна проверка на обстоятелствата, описани издадената заповед, както и е назначена комисия, която да я извърши. При назначаването на комисията е изпълнено изискването по чл.142 от ППЗОВСРБ, според което за председател на комисията за извършване на служебната проверка се назначава военнослужещ с военно звание, равно или по-високо от това на нарушителя. За дейността си комисията е изготвила протокол. От приложения протокол от 02.10.2024г. се установява, че е спазено процесуалното изискване по чл.144 от ППЗОВСРБ за провеждане на беседа от дисциплинарния орган с нарушителя и след приключване работата на комисията ДНО е приел и писмени обяснение от жалбоподателя. След проведеното изслушване командирът на военноморските сили при спазване правилото на чл.146 ал.1 от ППЗОВСРБ е издал обжалваната заповед. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма. В нея са възпроизведени обстоятелствата изложени в протокола на комисията. От обстоятелствената част на обжалваната заповед, не става ясно кога или в какъв период от време е извършено нарушението. Конкретна дата или период от време през който са извършени сочените нарушения не е посочен и в протокола на комисията и не става ясно кога са допуснати сочените нарушения и са ли допуснати те само в периода от време когато командир на в.ф. 32890-Бургас е бил жалбоподателя или става въпрос за системни нарушения извършване назад във времето както сочи и жалбоподателят или установени дългогодишни практики. Посочването на датата е съществен елемент от състава на едно нарушение и непосочването й е съществено процесуално нарушение допуснато при изготвянето на заповедта. Посочването на датата е от съществено значение за дисциплинарното производство, тъй като разпоредбата на чл. 149 от ЗОВСРБ предвижда, дисциплинарна наказание са налагат не по късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по късно от една година от извършването му. Непосочването на дата или период от време през който са извършени нарушенията изключва възможността за проверка спазени ли са сроковете предвидени за налагане на дисциплинарно наказание. На следващо място в заповедта са посочени приети за извършени множество нарушения, но не става ясно което точно поведение на Петров е съставомерно от обективна и субективна страна и е квалифицирано за дисциплинарно нарушение. Сочените установени нарушения са посочени общо, без да може да се направи извод кой от наказаните няколко военнослужещи с една заповед за кое конкретно нарушение е наказан. В заповедта както и в доклада са изброени установените нарушения и след това лица на които са наложени дисциплинарни наказания и извод кое лица за което конкретно описано нарушение е наказан не може да се направи. Посочването на правната норма, която органа счита че е нарушена и предвижда налагане на дисциплинарно наказание не изключва необходимостта от посочване на ония фактически действия или бездействия извършени от лицето които осъществяват съответния състав. Конкретика в тази насока в заповедта липсва и кой от военнослужещите какви конкретни нарушения е извършил следва да се изведат по реда на тълкуването което е недопустимо. Фактическата необоснованост на дисциплинарното обвинение съставлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и специалната норма на чл. 148 от ППЗОВСРБ, което е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед без да е необходимо обсъждането на съответствието му с материалните разпоредби на закона. Налице е основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК. Извън изложените фактически установявания липсва краен извод и описание от обективна и субективна страна на нарушението. Относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното: Дисциплинарната отговорност е лична и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение и неговото авторство. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие което е извършило, а от обективна страна следва да се докаже противоправност на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, а от субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За да е законосъобразен актът с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се установят посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил правилна преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Според ДНО е приел, че П. Й. П. командир на в.ф. 32890 е нарушил разпоредбата на чл.242 т.1 от ЗОВСРБ, съгласно която нарушение на военната дисциплина е неизпълнение на задължение по военната служба. Задълженията по военната служба, съгласно чл.178 ал.1 от ЗОВСРБ, имат за свой източник уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. В процесния случай, като източник на неизпълненото от жалбоподателя задължение, е посочен чл.152, т.2 от УВСРБ, който предвижда задължение за командирите: да знаят постоянно списъчния и наличния състав на подчинението им военни формирования, количественото и качествено състояние на предоставените им ресурси и активи като организират непрекъснат вътрешен текущ контрол във военното формирование и постоянно адаптират отметнатите данни с тези на интегрираната информационна система. В случая не е установено жалбоподателят да не е изпълнил задължението си, така както е посочено в чл. 152 т.2 от УВСРБ. Действително при изпълнение на заповедта се установило, разминаване в производствените данни на заповяданите за предаване и фактически натоварените боеприпаси, но това не налага извод, че жалбоподателя не е знаел количественото и качествено състояние на предоставените ресурси и активи. На следващо място следва да се отбележи, че ДНО не е изложил фактически обстоятелства за формата на вината, при която е извършено административното нарушение, нито е приел при каква форма на вината е осъществено нарушението, посочена е само формулировката „комисията счита, че вина за констатираните нарушения…“, .За да бъде едно деяние дисциплинарно нарушение, не е достатъчно да е установен фактът на неговото осъществяване, а следва да бъде извършено виновно. Вината е субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение. Тя може да бъде под формата на умисъл – пряк или евентуален, или под формата на непредпазливост - небрежност или самонадеяност. Всяка от формите на проявление на вината има свое собствено съдържание, т. е. отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца - решение № 10553 от 17.08.2017г., постановено по административно дело № 6655/2016г. на ВАС, V о. В оспорената по делото заповед ДНО не е конкретизирал при коя от формите на вина е извършено дисциплинарното нарушение. В посоченото решение на ВАС изрично е указано, че съдът не може да си избира коя от формите на вина съответства на фактите по делото, което пряко произтича от правомощието на съда в производството по оспорване на индивидуални административни актове, в рамките на което се проверява законосъобразността на акта такъв какъвто е постановен от административния орган, без съдът да може да замества органа в неговата дейност, вкл. и тогава, когато органът поради опущение не е изложил в акта всички правно значими факти. Съдът е ограничен само до проверката дали приетата форма на вина съответства на доказателствата, но тогава, когато самият орган не е наясно или не конкретизирал при коя от формите на вина е осъществено нарушението на служебните задължения, е налице незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като не е установен субективният елемент на дисциплинарното нарушение. Без значение е какви изводи могат да се направят относно формата на вина от доказателствената съвкупност, щом тази форма на вина не е конкретизирана в проверявания акт. По изложените съображения, настоящия състав счита, че обжалваната заповед с която е наложено дисциплинарно наказание на П. Й. П. „строго мъмрене“ следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство, но поради непретендирането им не се присъждат. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът,