Решение № 21707 от 30.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 6743/2024 г.
Административен съд - София-град30.10.2024 г.докладчик Силвия Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение №20/30.04.2024 г. на Директора на ОДБХ – С.-град, издадено по заявление за достъп до обществена информация с вх. №4817/18.04.2024 г., депозирано от М. Р. Г. от [населено място]. ИЗПРАЩА преписката на Директора на ОБДХ – С.-град за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация с №4817/18.04.2024 г., подадено от М. Р. Г. от [населено място] в законоустановения 14-дневен срок от получаване на решението, съобразно дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.40, ал.3 ЗДОИ.. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.40 от Закона достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е на основание изпратена от ОДБХ-С. град постъпила жалба от М. Р. Г. от [населено място], депозирана чрез адв. С. А., срещу Решение №20/30.04.2024 г. на Директора на ОДБХ – С.-град, с което й е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. №4817/18.04.2024 г. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Изложени са съображения, че исканата информация е обществена такава и ответникът, като задължен субект по чл.3, ал.1 ЗДОИ, е следвало да предостави достъп до същата, тъй като липсва законово основание за отказ. Според оспорващата информацията, достъпът до която е поискала, е служебна общиствена информация по смисъла на чл.13, ал.1 ЗДОИ и достъпът до нея е свободен. Същият не следва да бъде ограничаван на основание чл.13, ал.2 ЗДОИ, тъй като констатациите за съществуващи фактически положения в даден обект, направени по време на извършени проверки и отразени в докладите имат самостоятелно значение. Това е така, тъй като отразяват съществуващото положение на място към момента на проверката. Те не могат да се променят от никакъв краен акт и не зависят от становищета, мненията и препоръките на лицата, изготвящи доклада. Освен това оспорващата счита, че задълженият субект не е отчел правилно наличието на надделяващ обществен интерес от предоставянето на исканата информация, особено предвид състоянието на въпросния приют за безстопанствени кучета. По тези съображения, подробно мотивирани в жалбата, доразвити и поддържани в съдебно заседание от процесуия представител на оспорващата адв. С. А., се иска отмяна на решението, като се задължи отмветника да предостави достъп до исканата информация. Ответникът – Директора на ОДБХ – С.-град, чрез пълномощника адв. Н. А. от САК в съдебно заседание оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Твърди, че информацията, достъпът до която е поискан, е служебна такава, изготвена за нуждите на образувана преписка от СГП. Предвид това счита, че достъпът може да бъде предоставен само след одобрение от СГП. Без съгласие на прокуратурата достъп до информацията не може да бъде предоставян. Предвид това счита, че решението, с което е отказан достъп до информацията, е законосъобразно. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: Административното производство е образувано по заявление вх. №4817/18.04.2024 г., подадено от М. Р. Г. от [населено място] до Директора на ОБДХ – С.-град. Със същото е поискан достъп до обществена информация по реда на чл.24, ал.1 и чл.25 ЗДОИ, чрез предоставяне на копие от окончателен доклад изх. №2987/28.12.2023 г. В заявлението е посочена предпочитаната форма за предоставяне на исканата обществена информация, а именно: по електронен път чрез изпращане на посочена електронна поща. С решение № 20/30.04.2024 г. Директора на ОБДХ – С.-град е отказал достъп до исканата от заявителя информация. В мотивите на решението е прието, че в случая се иска достъп до информация, съдържаща се в окончателен доклад изх. №2987/28.12.2023 г., изпратен на прокурор в СГП във връзка с пр. пр. №20679/2023 г. Тази информация е прието, че е служебна обществена информация по смисъла на чл.13, ал.1 ЗДОИ. Налице е обаче основание за ограничаване достъпа до същата по чл.37, ал.1, т.1, хипотеза трета, вр. чл.13, ал.2, т.1 ЗДОИ, тъй като обществената информация е свързана с оперативна подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение. Същата представлява становище, а не краен административен акт, поради което е предоставена в обобщен вид, без да се засягат интересите на трети лица. Прието е, че в случая не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, тъй като не се целли разкриване на корупция и злоупотреба с власт, нито повишаване прозрачността и отчетността на задължения субект – ОБДХ – С.-град. Констатациите, посочени в доклада, всъщтност представляват предоставяне на обобщена информация от извършена проверка/ проверки, касаеща дейността на ОП „Екоравновесие“ и по-конкретно приют за безстопанствени кучета в [населено място], като тази информация е необходима на орган на съдебната власт – СГП. Видно от отразеното върху самото решение, заявителят го е получил на ръка на 11.06.2024 г. За да обоснове необходимостта от предоставяне на исканата информация, свързана с проблеми в приюта за безстопанствени кучета в [населено място] оспорващата е представила доказателства за станал там инцидент на 07.04.2024 г., при който едно куче било разкъсано от друго, настанено в съседна клетка, след което починало. За да обоснове основания за отказ за предоставяне на обществена информация процесуалният представител на ответника представи в съдебно заседание разпечатка от получано на 13.05.2024 г. на електронната поща писмо от д-р Поюжина, за която не се уточнява в какво качество го е изпратила, до ОДБХ. В същото са дадени указания да не се подписват решения по ЗДОИ, с които се предоставя достъп до обществена информация, съдържаща се в документи от извършени проверки, тъй като същите се публикуват в социалните мрежи и се използват за уронване престижа на професията и в частност на работата на служителите в ОБДХ. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежна страна, адресат на небрагоприятен за нея индивидуален административен акт по смисъла на чл.28, ал.2 ЗДОИ, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл. 40 ЗДОИ. За оспореното решение жалбоподателят е уведомен на 11.06.2024 г., а жалбата е подадена на 24.06.2024 г. Следователно спазен е срока по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав счита, че жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Процесният административен акт е издаден от компетентен орган - Директора на ОБДХ – С.-град, който е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 ЗДОИ. При издаване на решението е спазена законовата форма, съгласно чл.34 ЗДОИ, вр. чл.59 АПК. Същото съдържа необходимите реквизити, съгласно изискването на чл.38 ЗДОИ. Ясно е кой орган го е издал, по кое заявление и до кого е адресирано. Изложени са подробни мотиви, обосноваващи формирания отказ. Предвид това не е налице основание за неговата отмяна по чл.146, т.2 АПК. В хода на проведеното административно производство не се установи да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл.146, т.3 АПК. Съдът намира, че оспорения в настоящото производство отказ за предоставяне на обществена информация е издаден в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 АПК. Съгласно чл.2, ал.1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според чл.9, ал.1 ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна - официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл.10/, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл.11/. Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, и до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародването им /чл.12, ал.1 и ал.2/, а достъпът до официална информация извън случаите по ал.1 и 2 е свободен и се осъществява по реда на този закон. Според чл.13 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен и се осъществява по реда на този закон, при спазване на ограниченията по ал.2 и отчитане на хипотезите по ал.4 – случаите на надделяващ обществен интерес. Между страните не е спорно, че информацията, достъпът до която е поискан, е служебна обществена информация. Спорните въпроси са приложимо ли е в случая ограничението по чл.13, ал.2, т.1 ЗДОИ и налице ли е надделяващ обществен интерес. Разпоредбата на чл.13, ал.2, т.1 ЗДОИ, предвижда, че достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). За да приложи тази разпоредба ответникат е приел, че информацията в доклада представлява становище, а не краен административен акт, поради което е изготвена в обобщен вид, без да се засягат интересите на трети лица, като тази информация е необходима на орган на съдебната власт – СГП, на която е изпратена. От мотивите на оспорения акт става ясно, че констатациите, посочени в доклада представляват представяне на обобщена информация от извършени проверки, касаещи дейността на ОП „Екоравновесие“ относно приют за безстопанствени кучета в [населено място]. Съдът намира, че тези констатации в доклада, макар и свързани с оперативна подготовка на евентуални актове на прокуратурата, имат самостоятелно значение, защото отразяват съществуващото положение на място към момента на извършване на проверките, не зависят от становищата, мненията и препоръките на други лица при издаването на евентуални крайни актовет и не могат да бъдат изменяни с последващи актове. Смисълът на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ е да се ограничи достъпа до служебна обществена информация само когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и реално и съдържателно няма самостоятелно значение, защото обществото може да си я набави от издадените актове от органа. В противен случай, ако няма издаден краен акт, подготвен от такава информация и съдържащ я в себе си, а на лицата тя е отказана на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, заявителите фактически са лишени изцяло от достъп до тази информация. Предвид това съдът приема, че информацията, съдържаща се в доклад изх. №2987/28.12.2023 г., достъпът до която е поискан, не попада в приложното поле на чл.13, ал.2, т.1 ЗДОИ. Като служебна обществена информация, достъпът до която е сбободен, съгласно чл.13, ал.1 ЗДОИ, тази информация е следвало да бъде предоставена на заявителя. Без значение е фактът, че този доклад е предоставен на СГП за нуждите на посочена прокурорска преписка. Същият отразява резултатите от извършени проверки от ОБДХ – С.-град, касаещи дейността на ОП „Екоравновесие“ относно приют за безстопанствени кучета в [населено място] и от съдържанието му заявителят може да си състави мнение относно тяхната дейност. Що се отнася до представеното в съдебно заседание писмо от 13.05.2024 г., по отношение на същото следва да се каже следното: На първо място то е постъпило при ответника след издаване на процесното решение. На второ място не е ясно от кого са дадени указанията. Но дори да се приеме, че същите са дадени от БАБХ, тези указания не могат и не следва да дерогират нормите на ЗДОИ, който задължава органите по чл.3 ЗДОИ, какъвто безспорно е ответника, да предиставя на гражданите достъп до поискана обществена информация когато са налице предпоставките за това. По-горестоящият административен орган не разполага с правомощие да ограничава по собствено усмотрение предоставянето на достъп до такава информация, каквато е и процесната. Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, при което оспореното в настоящото производство решение следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото от М. Р. Г. от [населено място] заявление вх. №4817/18.04.2024 г., съобразено с изложеното в мотивите на настоящото решение. Водим от гореизложеното и на основание чл.173, ал.2 АПК Административен съд – София-град, Второ отделение, 52 състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение №20/30.04.2024 г. на Директора на ОДБХ – С.-град, издадено по заявление за достъп до обществена информация с вх. №4817/18.04.2024 г., депозирано от М. Р. Г. от [населено място]. ИЗПРАЩА преписката на Директора на ОБДХ – С.-град за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация с №4817/18.04.2024 г., подадено от М. Р. Г. от [населено място] в законоустановения 14-дневен срок от получаване на решението, съобразно дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.40, ал.3 ЗДОИ.. СЪДИЯ: Р Е Ш И:
Мотиви
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.40 от Закона достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е на основание изпратена от ОДБХ-С. град постъпила жалба от М. Р. Г. от [населено място], депозирана чрез адв. С. А., срещу Решение №20/30.04.2024 г. на Директора на ОДБХ – С.-град, с което й е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. №4817/18.04.2024 г. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Изложени са съображения, че исканата информация е обществена такава и ответникът, като задължен субект по чл.3, ал.1 ЗДОИ, е следвало да предостави достъп до същата, тъй като липсва законово основание за отказ. Според оспорващата информацията, достъпът до която е поискала, е служебна общиствена информация по смисъла на чл.13, ал.1 ЗДОИ и достъпът до нея е свободен. Същият не следва да бъде ограничаван на основание чл.13, ал.2 ЗДОИ, тъй като констатациите за съществуващи фактически положения в даден обект, направени по време на извършени проверки и отразени в докладите имат самостоятелно значение. Това е така, тъй като отразяват съществуващото положение на място към момента на проверката. Те не могат да се променят от никакъв краен акт и не зависят от становищета, мненията и препоръките на лицата, изготвящи доклада. Освен това оспорващата счита, че задълженият субект не е отчел правилно наличието на надделяващ обществен интерес от предоставянето на исканата информация, особено предвид състоянието на въпросния приют за безстопанствени кучета. По тези съображения, подробно мотивирани в жалбата, доразвити и поддържани в съдебно заседание от процесуия представител на оспорващата адв. С. А., се иска отмяна на решението, като се задължи отмветника да предостави достъп до исканата информация. Ответникът – Директора на ОДБХ – С.-град, чрез пълномощника адв. Н. А. от САК в съдебно заседание оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Твърди, че информацията, достъпът до която е поискан, е служебна такава, изготвена за нуждите на образувана преписка от СГП. Предвид това счита, че достъпът може да бъде предоставен само след одобрение от СГП. Без съгласие на прокуратурата достъп до информацията не може да бъде предоставян. Предвид това счита, че решението, с което е отказан достъп до информацията, е законосъобразно. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: Административното производство е образувано по заявление вх. №4817/18.04.2024 г., подадено от М. Р. Г. от [населено място] до Директора на ОБДХ – С.-град. Със същото е поискан достъп до обществена информация по реда на чл.24, ал.1 и чл.25 ЗДОИ, чрез предоставяне на копие от окончателен доклад изх. №2987/28.12.2023 г. В заявлението е посочена предпочитаната форма за предоставяне на исканата обществена информация, а именно: по електронен път чрез изпращане на посочена електронна поща. С решение № 20/30.04.2024 г. Директора на ОБДХ – С.-град е отказал достъп до исканата от заявителя информация. В мотивите на решението е прието, че в случая се иска достъп до информация, съдържаща се в окончателен доклад изх. №2987/28.12.2023 г., изпратен на прокурор в СГП във връзка с пр. пр. №20679/2023 г. Тази информация е прието, че е служебна обществена информация по смисъла на чл.13, ал.1 ЗДОИ. Налице е обаче основание за ограничаване достъпа до същата по чл.37, ал.1, т.1, хипотеза трета, вр. чл.13, ал.2, т.1 ЗДОИ, тъй като обществената информация е свързана с оперативна подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение. Същата представлява становище, а не краен административен акт, поради което е предоставена в обобщен вид, без да се засягат интересите на трети лица. Прието е, че в случая не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, тъй като не се целли разкриване на корупция и злоупотреба с власт, нито повишаване прозрачността и отчетността на задължения субект – ОБДХ – С.-град. Констатациите, посочени в доклада, всъщтност представляват предоставяне на обобщена информация от извършена проверка/ проверки, касаеща дейността на ОП „Екоравновесие“ и по-конкретно приют за безстопанствени кучета в [населено място], като тази информация е необходима на орган на съдебната власт – СГП. Видно от отразеното върху самото решение, заявителят го е получил на ръка на 11.06.2024 г. За да обоснове необходимостта от предоставяне на исканата информация, свързана с проблеми в приюта за безстопанствени кучета в [населено място] оспорващата е представила доказателства за станал там инцидент на 07.04.2024 г., при който едно куче било разкъсано от друго, настанено в съседна клетка, след което починало. За да обоснове основания за отказ за предоставяне на обществена информация процесуалният представител на ответника представи в съдебно заседание разпечатка от получано на 13.05.2024 г. на електронната поща писмо от д-р Поюжина, за която не се уточнява в какво качество го е изпратила, до ОДБХ. В същото са дадени указания да не се подписват решения по ЗДОИ, с които се предоставя достъп до обществена информация, съдържаща се в документи от извършени проверки, тъй като същите се публикуват в социалните мрежи и се използват за уронване престижа на професията и в частност на работата на служителите в ОБДХ. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежна страна, адресат на небрагоприятен за нея индивидуален административен акт по смисъла на чл.28, ал.2 ЗДОИ, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл. 40 ЗДОИ. За оспореното решение жалбоподателят е уведомен на 11.06.2024 г., а жалбата е подадена на 24.06.2024 г. Следователно спазен е срока по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав счита, че жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Процесният административен акт е издаден от компетентен орган - Директора на ОБДХ – С.-град, който е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 ЗДОИ. При издаване на решението е спазена законовата форма, съгласно чл.34 ЗДОИ, вр. чл.59 АПК. Същото съдържа необходимите реквизити, съгласно изискването на чл.38 ЗДОИ. Ясно е кой орган го е издал, по кое заявление и до кого е адресирано. Изложени са подробни мотиви, обосноваващи формирания отказ. Предвид това не е налице основание за неговата отмяна по чл.146, т.2 АПК. В хода на проведеното административно производство не се установи да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл.146, т.3 АПК. Съдът намира, че оспорения в настоящото производство отказ за предоставяне на обществена информация е издаден в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 АПК. Съгласно чл.2, ал.1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според чл.9, ал.1 ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна - официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл.10/, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл.11/. Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, и до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародването им /чл.12, ал.1 и ал.2/, а достъпът до официална информация извън случаите по ал.1 и 2 е свободен и се осъществява по реда на този закон. Според чл.13 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен и се осъществява по реда на този закон, при спазване на ограниченията по ал.2 и отчитане на хипотезите по ал.4 – случаите на надделяващ обществен интерес. Между страните не е спорно, че информацията, достъпът до която е поискан, е служебна обществена информация. Спорните въпроси са приложимо ли е в случая ограничението по чл.13, ал.2, т.1 ЗДОИ и налице ли е надделяващ обществен интерес. Разпоредбата на чл.13, ал.2, т.1 ЗДОИ, предвижда, че достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). За да приложи тази разпоредба ответникат е приел, че информацията в доклада представлява становище, а не краен административен акт, поради което е изготвена в обобщен вид, без да се засягат интересите на трети лица, като тази информация е необходима на орган на съдебната власт – СГП, на която е изпратена. От мотивите на оспорения акт става ясно, че констатациите, посочени в доклада представляват представяне на обобщена информация от извършени проверки, касаещи дейността на ОП „Екоравновесие“ относно приют за безстопанствени кучета в [населено място]. Съдът намира, че тези констатации в доклада, макар и свързани с оперативна подготовка на евентуални актове на прокуратурата, имат самостоятелно значение, защото отразяват съществуващото положение на място към момента на извършване на проверките, не зависят от становищата, мненията и препоръките на други лица при издаването на евентуални крайни актовет и не могат да бъдат изменяни с последващи актове. Смисълът на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ е да се ограничи достъпа до служебна обществена информация само когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и реално и съдържателно няма самостоятелно значение, защото обществото може да си я набави от издадените актове от органа. В противен случай, ако няма издаден краен акт, подготвен от такава информация и съдържащ я в себе си, а на лицата тя е отказана на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, заявителите фактически са лишени изцяло от достъп до тази информация. Предвид това съдът приема, че информацията, съдържаща се в доклад изх. №2987/28.12.2023 г., достъпът до която е поискан, не попада в приложното поле на чл.13, ал.2, т.1 ЗДОИ. Като служебна обществена информация, достъпът до която е сбободен, съгласно чл.13, ал.1 ЗДОИ, тази информация е следвало да бъде предоставена на заявителя. Без значение е фактът, че този доклад е предоставен на СГП за нуждите на посочена прокурорска преписка. Същият отразява резултатите от извършени проверки от ОБДХ – С.-град, касаещи дейността на ОП „Екоравновесие“ относно приют за безстопанствени кучета в [населено място] и от съдържанието му заявителят може да си състави мнение относно тяхната дейност. Що се отнася до представеното в съдебно заседание писмо от 13.05.2024 г., по отношение на същото следва да се каже следното: На първо място то е постъпило при ответника след издаване на процесното решение. На второ място не е ясно от кого са дадени указанията. Но дори да се приеме, че същите са дадени от БАБХ, тези указания не могат и не следва да дерогират нормите на ЗДОИ, който задължава органите по чл.3 ЗДОИ, какъвто безспорно е ответника, да предиставя на гражданите достъп до поискана обществена информация когато са налице предпоставките за това. По-горестоящият административен орган не разполага с правомощие да ограничава по собствено усмотрение предоставянето на достъп до такава информация, каквато е и процесната. Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, при което оспореното в настоящото производство решение следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото от М. Р. Г. от [населено място] заявление вх. №4817/18.04.2024 г., съобразено с изложеното в мотивите на настоящото решение. Водим от гореизложеното и на основание чл.173, ал.2 АПК Административен съд – София-град, Второ отделение, 52 състав
Цитирани разпоредби
30- чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ
- чл. 145 АПК
- чл. 146, т. 3 АПК
- чл. 146, т. 4 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 146, т. 2 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 173, ал. 2 АПК
- чл. 59 АПК
- чл. 13, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 13, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 13 ЗДОИ
- чл. 2, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 25 ЗДОИ
- чл. 28, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 3, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 3 ЗДОИ
- чл. 34 ЗДОИ
- чл. 38 ЗДОИ
- чл. 40, ал. 3 ЗДОИ
- чл. 40 ЗДОИ
- чл. 9, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 1
- чл. 10
- чл. 11
- чл. 12, ал. 1
- чл. 24, ал. 1
- чл. 37, ал. 1, т. 1
- чл. 40