Решение № 385 от 8.2.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 16367/2022 г.

Производството е по реда на чл. 627е от ГПК вр. Регламент № 650/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство /Регламент (ЕС) № 650/2012 г./. Производството е образувано по повод заявление за издаване на европейско удостоверение за наследство с вх. № 86561 от 14.12.2022 г., подадено от О. Л. М. Л., родена на 01.03.1997 г., в гр. Т., Република Франция, гражданин на Република Франция и Н. М. О. Л., родена на 08.10.1993 г., в гр. О. Република Франция, гражданин на Република Франция, действащи чрез адв. В. Н., на починалата Н. М. Л. М. ЛНЧ......, родена на 15.04.1971 г., в гр. О. Република Франция, гражданин на Република Франция, починала на 03.09.2021 г. в гр. Варна, за което юридическо събитие е издаден Акт за смърт № 2364 от 08.09.2021 г., съставен от Община Варна, район „Одесос“, с последен известен адрес на починалата: Република България, Община Аксаково, Област Варна, с. О., местност „П.“ – I, II, III, имот № 506.306. В заявлението и последвалата уточняваща молба се твърди, че заявителите са наследници по закон на покойната Н. М. Л. М. ЛНЧ......, която е била тяхна майка и която е починала на 03.09.2021 г. в гр. Варна при пътно-транспортно произшествие. Макар че последната е била гражданин на Република Франция, през последните повече от 15 години преди настъпването на нейната смърт е живяла и имала обичайно местопребиваване на територията на Република България, като нейният последен известен адрес в страната е в с. О., Община Аксаково, Област Варна, местност "П." – I, II, III, имот № 506.306. Поддържа се, че покойната Н. М. Л. Марино имала статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България в качеството й на гражданин на държава-членка на ЕС, във връзка с което тя е получила и ЛНЧ. Заявителките били дъщерите на покойната Н.. Излага се, че към момента на смъртта на Н., същата е била вдовица, тъй като законният й съпруг, а именно Рьоне Клер Л., също бил починал и наследодателката не била встъпила в брак с друго лице, поради което двете й дъщери били единствените й законни наследници. Изрично се поддържа, че Н. не е извършила разпореждане с имущество в случай на смърт и че друг съд или компетентен орган не е разглежда и не е разглеждал въпросите за наследството. Сочи се, че никой от бенефициерите /О. и Н./ не е направил изрично изявление относно приемането или отказа от наследството. Същите твърдят, че желаят да приемат наследството на тяхната наследодателка, за което именно им е било необходимо издаването на европейско удостоверение за наследство. Съдът съобрази, че е компетентен по смисъла на чл. 627е, ал.1 ГПК, предвид установяване наличието на последен адрес на наследодателя Н. М. Л. М. ЛНЧ......, родена на 15.04.1971 г., в гр. О. Република Франция, гражданин на Република Франция, починала на 03.09.2021 г. в гр. Варна, с последен известен адрес на починалата: Република България, Община Аксаково, Област Варна, с. О., местност „П.“ – I, II, III, имот № 506.306. Приложени по делото са, надлежно преведени и заверени по реда на чл. 183 от ГПК, актове за раждане л. 13 и л. 14, от които се установява, че заявителките са дъщери на Н. М. Марино. Представен по делото е препис извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 2364 от 08.09.2021 г. от Община Варна, от който се установява, че Н. М. М. родена на 15.04.1971 г., гражданин на Република Франция, е починала на 03.09.2021 г., като място на смъртта е посочено гр. Варна. Представено по делото е удостоверение, издадено от Елоди Макине – нотариус в Сен- Рафаел, Република Франция, от което е видно, че заявителките са родени от брака на наследодателката Н. М. Марино и покойния Рьоне Клер Л., като наследодателката не се е омъжвала повторно след смъртта на съпруга й. От ангажирания нотариален.......... г. по описа на нотариус В.Г., вписана в НК под рег. № 549, с район ба действие РС-Варна, е видно, че на 24.11.2009 г. Никола Алексиев Николов и Венета Янчева Хаджиева са продали на „Т.М.“ ЕООД поземлен имот, находящ се в с. О., об. Аксаково, обл. Варна, м-ст „П.“ – I, II, III, представляващ имот № 506.306, с площ от 600 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда, със затсроена площ от 26 кв. м. Видно е от публичния ТР, че, считано от 29.05.2014 г. едноличен собственик на капитала и законен представител на горепосоченото дружество-купувач, е наследодателката Н. М.. От изисканите по реда на чл. 186 от ГПК справки от Дирекция „Миграция“ към МВР и Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР се констатира, че в полза на наследодателката Марино Л. Н. М. е издадено удостоверение за пребиваване № 800038007/16.02.2016 г. със срок на валидност до 29.05.2020 г., което е унищожено на 10.08.2020 г. поради изтекъл срок на валидност. На 07.08.2020 г. е издадено ново удостоверение № 800086358 със срок на валидност до 07.09.2030 г., което към настоящия момент е унищожено поради смъртта на лицето. Отделно, за последно наследодателката е напуснала пределите на страна на 20.06.2021 г. през ГКПП „Аерогара София“, след което се върнала обратно на 15.07.2021 г. Гореизложеното мотивира съда да приеме, че за молителите е налице правен интерес от искането, като същите се легитимират за налседници на починалия на територията на страната чужд гражданин, поради което молбата й следва да бъде уважена, още повече че не се установиха пречки по чл. 67, т. 1, б. "а" и б. "б" от Регламент (ЕС) № 650/2012, поради което съдът следва да издаде Европейско удостоверение за наследство по представеното заявление. По изложените съображения, съдът