Решение № 8078 от 10.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10867/2024 г.

Производството е по реда на чл. 226 АПК във връзка с чл. 156 – чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е в изпълнение на Решение № 11643 от 30.10.2024 г. по адм. дело № 1556/2023г. по описа на ВАС, с което е върната за ново разглеждане жалбата на „ЛАУД КОНСЕРТ“ ООД срещу Ревизионен акт № Р-22221020006699-091-001/26.05.2022г., потвърден с Решение № 1277/15.08.2022г. на директора на дирекция "ОДОП" София.

В проведеното при новото разглеждане на делото съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ф., който поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Претендира разноски, за които представя списък.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП” – София се представлява от юрисконсулт В., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на разглеждане е РА № Р-22221020006699-091-001/26.05.2022г. в частта, с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г. общо в размер 17 088 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 5 097, 82 лв., както и окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчни периоди от 2017 г. до 2019 г. в размер на 11 813, 22 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 5 298, 16 лв.

Ревизионният акт е издаден при следните констатации и изводи:

През ревизираните периоди дружеството – жалбоподател е било организатор на концерти с продажба на билети на територията на [държава]. Продажбата на билети е осъществявана през билетната система на „Ивентим“ ООД. С цел организиране на концертни събития е получавана информация от агенти за предстоящи турнета на чуждестранни изпълнители. Процесът на договаряне стартирал с предоставяне на информация за подбор на зала или стадион, предоставяне на конкретен капацитет потенциална публика, разчет за потенциални приходи от продажба на билети и спонсорство. На следващ етап се изпращала оферта към агента за ангажирането на съответен изпълнител. След постигане на съгласие по офертата се подписвал договор за бъдещ ангажимент на територията на страната. Заплащал се депозит, след което се получавало правото да се стартира продажба на билети и рекламна кампания. „Ивентим“ ООД осъществявало продажбата на билети електронно и на физически носители, чрез търговската мрежа. При необходимост „Ивентим“ ООД превеждало авансово суми с цел обезпечаване на текущи разходи по концерти, включително плащания към контрагенти на организатора на базата на договори за делегирано плащане. „Лауд Консерт“ ЕООД сключвало договори с дружества за наем на зала/ стадион, охрана, техническо оборудване, транспортни услуги, стюарди, хотели, кетъринг, медицински екипи, екипи за контрол продажба билети, рекламни агенции и т.н.

През процесната 2018г. „Лауд Консерт“ ЕООД е отчело разходи по сметка 602/9 по 16 фактури, издадени от „Волонтар“ ЕООД, с предмет: рекламна стратегия и рекламна кампания в ТВ „КИС 13“, [населено място]; ТВ „ПОТ“, [населено място]; ТВ „RN“, [населено място]; ТВ „Дартс“, [населено място] и радио „М.“, [населено място] относно концертите на „Джипси Кингс“, „Тексас“, „Лорд оф дъ денс“ и Р. К.. Съгласно писмените обяснения, дадени в хода на ревизията, липсвал писмен договор, анекс или споразумение с доставчика, а разплащанията са осъществявани в брой, за което са приложени фискални бележки.

На доставчика „Волонтар“ ЕООД е извършена насрещна проверка, като е изготвено ИДПОЗЛ, връчено чрез прилагане към данъчното досие. Документи не са представени.

Ревизиращите органи са установили, че „Волонтар“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС лице на 28.09.2017г. поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Дружеството не е декларирало трудови договори и няма подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за лица, назначени по извънтрудови правоотношения. Не е регистрирало фискално устройство и не е подавало Z отчети от фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/. Няма данни „Волонтар“ ЕООД да разполага с активи по данни от публикувани годишни финансови отчети. „Волонтар“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. Органите по приходите са приели, че не са налице данни за реално извършени рекламни услуги - не са предоставени годни доказателства за плащане, тъй като към датите на издаване на фактурите доставчикът не е разполагал регистрирано ФУ; не са предоставени убедителни доказателства за потенциалната възможност да бъдат извършени услугите, тъй като липсват данни за активи и персонал или превъзлагане на подизпълнители; липсват данни за търговски обекти, активи и персонал на доставчика, липсват отчетени разходи за наеми на помещения и консумативи - ток, вода, отопление и телефон. Прието е, че не се установява извършването на реални стопански операции, поради което неправилно и незаконосъобразно са отчетени разходи, с които е намален счетоводният финансов резултат. Ревизиращите органи са приели, че е налице отклонение от данъчно облагане, защото са заплатени възнаграждения за услуги, които реално не са извършени /чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО/.

През 2019г. „Лауд Консерт“ ЕООД е отчело разходи в размер на 29 205 лв. по фактури, издадени от „Волонтар“ ЕООД, за които от дружество не са ангажирани първични счетоводни документи. Ревизиращите са приели, че е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

В резултат с РА данъчните финансови резултати за 2018г. са коригирани в посока увеличение с отчетените разходи в размер 141 675 лв. и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 14 131, 66 лв., а за 2019 г. са коригирани в посока увеличение с отчетените разходи в размер 29 205 лв. и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 2 920, 50 лв., като са начислени лихви в размер 5 097, 82 лв.

На следващо място, установени са и задължения по чл. 37 от ЗДДФЛ, произтичащи от начислен данък върху възнагражденията на чуждестранни музикални изпълнители във връзка с проведени концерти на територията на [държава], както следва:

• съгласно договор между „Лауд Консерт“ ЕООД, в качеството на организатор, и М. К., в качеството на агент на Т. Т. /изпълнител/ с дата на събитието 07.02.2017г., е дължим хонорар и разходи за продукцията в размер на 9 000 евро, платими на четири вноски: 3 000 евро при подписване на този договор; 3 000 евро преди 15-ти декември 2016г.; 3 000 евро преди 15-ти януари 2017 г. и 2 000 евро в деня на представлението и бонус при пълен капацитет. От дружество е издаден Протокол №80/10.01.2017г. с данъчна основа /ДО/ в размер на 11 734, 98 лв., представляващи хонорар на изпълнителя.

• съгласно договор между „Лауд Консерт“ ЕООД, в качеството на промоутър, и А. Р., в качеството на агент, с дата на събитието 03.09.2017 г., е договорен хонорар и разходи за продукцията в размер на 10 000 евро. От дружество е издаден Протокол №86/01.08.2017 г. с ДО в размер на 19 558, 30 лв., от които 16 624, 56 лв. - хонорарът на изпълнителя.

-договор, сключен между „Лауд Консерт“ ЕООД, в качеството на организатор, и Г. Л. П. ГмбХ, в качеството на агент на група Форинър, с дата на събитието 08.05.2018 г. Договореният хонорар и разходи за продукцията е в размер на 41 000 евро, платими на две вноски 22 500 евро на 27.07.2017 г. и 18 500 евро на 08.04.2018 г., като е уговорено, че това е нетна сума и всички данъци ще бъдат покрити от купувача. От дружество са издадени Протоколи №86/01.08.2017 г. и №93/28.03.2018 г. с ДО в размер на уговорените суми.

-договор между „Лауд Консерт“ ЕООД, в качеството на организатор, и Ф. К. Ш. ООД, в качеството на агент на артиста П. Б., с дата на събитието 15.11.2019 г. От дружество са издадени Протоколи №102/24.10.2018 г. с ДО в размер на 1 955, 83 лв. и №106/10.03.2019 г. с ДО в размер на 5 867, 50 лв.

-договор, сключен между „Лауд Консерт“ ЕООД, в качеството на организатор, и С. Т. ГмбХ, в качеството на агент на група А. Л., с дата на събитието 17.11.2019 г., с който е уговорен хонорар в размер на 900 евро и разходи за продукцията в размер на 3 600 евро. Предвидено е, че промоутърът ще заплати хонорара към артиста, както е договорено по-горе, но намален с окончателен данък. Представено е банково извлечение за платени 4 410 евро на 21.10.2019 г., от които е удържан данък в размер на 90 евро върху хонорара на артиста.

На основание чл. 37, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ е определен окончателен данък в размер 11 813, 22 лв., представляващ 10% от изплатените/начислените възнаграждения на чуждестранни музикални изпълнители във връзка с проведени концерти на територията на [държава] и са начислени 5 298, 16 лв. лихви за забава.

Правни изводи Жалбата е неоснователна.

В частта относно извършените корекции по ЗКПО ревизиращите органи напълно законосъобразно са отказали да признаят отчетените през ревизираните 2018г. и 2019г. разходи по фактури, издадени от „Волонтар“ ЕООД, като са увеличили с тях данъчния финансов резултат на дружеството за тези периоди.

Съгласно чл.26, т.2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани. Съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Съгласно чл.16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са осъществени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но без да води до отклонение от данъчно облагане. Отклонение от данъчно облагане е и заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално извършени (чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО).

В случая ревизиращите органи обосновано са приели, че фактурите, издадени от „Волонтар“ ЕООД, не документират действителни стопански операции. Установените от органите по приходите факти и обстоятелства относно издателя на фактурите, както и липсата на надеждни и убедителни доказателства относно достоверността на фактурираните обстоятелства водят до категоричен извод, че само формално са издавани фактури, без да е налице по тях реална доставка.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че ревизиращите органи във вреда на ревизираното лице са основали изводите си за липса на действителни стопански операции върху ненамирането на доставчика и непредставянето от негова страна на документи и обяснения. Заключенията на органите по приходите са направени след съвкупна преценка на доказателствата и цялостен анализ на установените при ревизията факти и обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че самото дружество-жалбоподател не е ангажирало убедителни доказателства, позволяващи да се направи извод, че отчетените разходи са действително извършени. За разходите, отразени в 2019г. не са представени дори самите първични счетоводни документи, което само по себе си налага извода, че отчетените операции не са документално обосновани, т.е. липсва основната предпоставка по чл.10, ал.1 ЗКПО за признаване на отчетените разходи за услуги от „Волонтар“ ЕООД. Що се отнася до ревизираната 2018г., жалбоподателят е представил фактури заедно с фискални бонове към тях, но същите не могат да бъдат кредитирани, предвид установения при ревизията факт, че предполагаемият доставчик не е имал регистрирало фискално устройство и не е подавал отчети към НАП. При това положение и предвид липсата на обективни данни, че „Волонтар“ ЕООД въобще е осъществявало някаква търговска дейности и конкретно относно обема, съдържанието и начина на извършване на фактурираните услуги, в това число за способността му да ги извърши, се налага категоричен извод, че е налице хипотезата на чл.16, ал.2, т.4 ЗКПО. В настоящото производство жалбоподателят също не е ангажирал доказателства, оборващи това заключение. След като фактурите с посочения издател не документират действително осъществени стопански операции, те са съставени в нарушение на изискването по чл.10, ал.1 ЗКПО. Като е отчело разходи за услуги, които не е получило, съответно не е заплатило, дружеството - жалбоподател е намалило размера на счетоводния си финансов резултат за съответните данъчни периоди, в резултат на което е декларирало корпоративен данък в по-малък размер, а това представлява избягване от данъчно облагане.

Неоснователна е жалбата и по отношение установените задължения в частта по ЗДДФЛ.

Съгласно чл.37, ал.1, т.8 ЗДДФЛ с окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл. 13 се облагат доходите по чл. 8, ал. 11 и следните доходи от източник в [държава], начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната: награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници. Окончателният данък за доходите по ал. 1, т. 1 - 9 и по чл. 8, ал. 11 се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи /ал.2/.

Съгласно чл.8, ал.5 ЗДДФЛ наградите и възнагражденията за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници, са от източник в страната.

В случая жалбоподателят не оспорва, че е изплатил установените от ревизиращите органи суми на чуждестранните изпълнители по посочените по-горе договори, както и че за тях не е удържал по силата на чл.65, ал.1 ЗДДФЛ данъка по чл.37, ал.1, т.8 ЗДДФЛ.

Органите по приходите на свой ред не отричат, че „Лауд Консерт“ ЕООД е подало декларации по чл.201 ЗКПО, съответно с вх. № 2210И0684987/31.10.2019г. за трето тримесечие с деклариран данък при източника по чл.195 ЗКПО в размер на 64494, 29 лв. и с вх. № 2210И0519702/25.04.2018г. за 1-во тримесечие с деклариран данък при източника по чл.195 ЗКПО в размер на 1173, 50лв.

Доколкото в случая фактите са безспорни, а разпоредбата на чл.37, чл.1, т.8 ЗДДФЛ е ясна и безпротиворечива, следва да се приеме, че ревизиращите органи законосъобразно са установили наличието на данъчно задължение в размер на дължимия 10% данък върху договорените и изплатени хонорари на чуждестранните физически лица – артисти-изпълнители.

Възраженията на жалбоподателя, касаещи прилагането на СИДДО, са неоснователни, а по същество са и лишени от конкретика, поради което не е необходимо да се излагат допълнителни доводи в тази насока.

Що се отнася до възраженията, че е следвало да се извърши прихващане на установените задължения за данъка по чл.37, ал.1, т.8 ЗДДФЛ с внесения данък по чл.195 ЗКПО, ревизиращите органи правилно са съобразили, че това не би могло да се извърши в разглежданото административно производство, доколкото процесната ревизия, в частта по ЗКПО, е с обхват „корпоративен данък“, т.е. не обхваща данъка по чл. 195 ЗКПО. Неоснователно се претендира от жалбоподателя, че доколкото съдържанието на подадените от дружеството две декларации по чл.201 ЗКПО е било служебно известно на ревизиращия екип е следвало да бъде изменен, респективно разширен обхватът на ревизията. Т. задължение – за изменение обхвата на ревизията не произтича от нито една законова разпоредба. Ако жалбоподателят действително счита, че декларирания от него данък по чл.195 ЗКПО е недължим, той разполага с възможността да иска възстановяване или прихващане по реда на чл.128 и сл. от ДОПК, в това число прихващане със задълженията, установени с процесния ревизионен акт.

С оглед изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.161, ал.1 ДОПК следва да бъде уважена претенцията на ответника да юрисконсултско възнаграждение, което съобразно материалния интерес възлиза на 3793 лева.

Така мотивиран и на основание чл.226 АПК във вр. с чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК Административен съд София – град, Трето отделение, 51 – ви състав