Решение № 2226 от 30.6.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 412/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на А. П. Г. от гр. Плевен, чрез адв. Р. И. от АК - Плевен срещу Решение № 188/27.03.2025 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 46/2025 г. по описа на съда. С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 75/14.11.2024г. на Директора на ОДБХ, с което на А. П. Г. от гр. Плевен на осн. чл. 471а ал.1 от Закона за Ветеринарно-медицинската дейност е наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 39/01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, затова че на 19.02.2024г. в ОДБХ- Плевен след обстоен анализ на данните, касаещи отглежданите и установени при проверката на място на 24.11.2023г. 242 бр. кучета, настанени в частен имот в с. Коиловци, [улица] установено съгласно данните от инжектируемите транспондери за кучета, прочетени с електронно устройство(четец) съпоставени с данните от Интегрираната информационна система на БАБХ-ВетИС, че А. Г. като собственик на 19 бр. кучета, установени в имота, регистрирани като животни-компаньони, не е осъществила достатъчен контрол над тях и не е осигурила сигурността и спокойствието на хората, обитатели на имоти и дворове в околността на горепосочения имот, за което свидетелстват жалби, сигнали и писма на хора, засегнати от отглежданите в имота кучета за лай, шум от кучетата, миризма и мръсотия в самия имот и около него. Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Сочи, че в обстоятелствената част на НП не е описано извършеното нарушение.Съдът е приел за дата на нарушението 24.11.2023г., а като се вземе предвид датата на съставяне на акта – 16.05.2024г. следва да се приеме, че е нарушена разпоредбата на чл. 34 ал.1 ЗАНН, тъй като актът е съставен след изтичане на предвидения тримесечен срок от откриване на нарушителя. С горното са нарушени процесуалните правила при съставяне на АУАН. Съществува неяснота относно датата на извършване на нарушението. По делото не е безспорно установено кога е извършено, от нея ли е извършено и точно в какво се състои противоправното поведение, свързано с конкретно предписание на правната норма на чл. 8 от Наредба № 39. Цитираната норма на чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 за условията за отглеждане на животни компаньони е обща и е следвало да се посочи по какъв точно начин не е съумяла да защити сигурността и спокойствието, както и нормалния живот на хората – с какви конкретно действия или бездействия. Не става ясно от НП, а и от съдебното решение кое от визираните в чл. 150 ал.1 и 2 ЗВМД вр. чл. 12 от ЗЗЖ вр. чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 задължения за отглеждане на животни компаньони е нарушила.Констативните протоколи от 19.02.2024г. визират проверка по документи, а констативния протокол от 24.11.2023г. – проверката на място, при която е извършено разчитане на транспондерите на кучетата. Свидетелските показания са общи в голямата си част, без да се изследва конкретна дата или период, а в констативния протокол е написано: „Всичките 242 бр. кучета се отглеждат в ограждения в двора като са осигурени и дървени къщички, в част от помещенията на стари стопански сгради за осигуряване на подслон. Фекалиите са събрани в чували от храна, дворът е разкалян.“ Счита, че тези констатации следва да се кредитират, тъй като са установени в деня на проверката, останалите не касаят условията за отглеждане на животните, а свидетелските показания са дадени повече от година по-късно т.е. непосредствените впечатления се съдържат в този протокол. Съдът в решението си се е позовал на оплакванията в подадените сигнали/жалби на живущите в с. Коиловци, но дадените в съдебно заседание показания са твърде общи и не визират конкретна дата или период. Критериите за миризма и мръсотия, приети от съда, са субективни, не са обективно измерени и установени, поради което нарушението не е доказано. Неправилно съдът е потвърдил НП, което страда от визираните пороци. Неправилно е взел предвид показанията на св. Г. Т., тъй като тя е издала НП в качеството си на директор на ОДБХ – Плевен и е страна в административно-наказателното производство. Иска отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът по касация – Директорът на ОДБХ-Плевен, чрез адв. П. от АК - Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че проверката е извършена в с. Коиловци на 24.11.2023г., където в частен имот са открити значителен брой животни - над 240 кучета. Предвид необходимостта да бъде разчетена и анализирана информацията от транспондерите, за да се установи чия собственост са кучетата и дали са били извършени всички необходими действия според действащото законодателство, след приключване на проверката е съставен констативен протокол от 19.02.2024г. Проверката в с. Коиловци е извършена на 24.11.2023г., а конкретните нарушители – собствениците на кучетата, които са пет човека, са установени на 19.02.2023г. АУАН е съставен на 16.05.2024г. в тримесечния срок съгласно чл. 34 от ЗАНН от установяване на нарушителя. Налице е яснота относно извършителя, времето, мястото и конкретното извършено нарушение и неговата правна квалификация. Посочена е нарушената разпоредба на чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 39/ 01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, която гласи: „Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на етажна собственост, дворове и обществени места.“ В НП изрично е посочено, че А. Г. не е съумяла да защити сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на собственост, дворове и обществени места. Цитира разпоредбите на чл. 118 ал.1 и ал.2 НПК приложими съответно във вр. с чл. 84 ЗАНН, като счита, че няма процесуална пречка Г. Т. като служебно лице да бъде разпитвана като свидетел по делото и това не води до отмяна на решението в контекста на дадените от останалите свидетели показания и събраните писмени доказателства, които доказват нарушението. Моли да се остави в сила решението. Претендира присъждане на направените разноски. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона. За да потвърди НП като законосъобразно първоинстанционният съд правилно е преценил доказателствата и приложил закона. Изложените от първоинстанционния съд съображения се споделят от настоящия касационен състав, без да е нужно да се преповтарят. НП е издадено за нарушение на чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 39/01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, затова че на 19.02.2024г. в ОДБХ- Плевен след обстоен анализ на данните, касаещи отглежданите и установени при проверката на място на 24.11.2023г. 242 бр. кучета, настанени в частен имот в с. Коиловци, [улица] установено съгласно данните от инжектируемите транспондери за кучета, прочетени с електронно устройство(четец) съпоставени с данните от Интегрираната информационна система на БАБХ-ВетИС, че А. Г. като собственик на 19 бр. кучета, установени в имота, регистрирани като животни-компаньони, не е осъществила достатъчен контрол над тях и не е осигурила сигурността и спокойствието на хората, обитатели на имоти и дворове в околността на горепосочения имот, за което свидетелстват жалби, сигнали и писма на хора, засегнати от отглежданите в имота кучета за лай, шум от кучетата, миризма и мръсотия в самия имот и около него. В акта и НП се съдържат датата на извършване на нарушението – 24.11.2023г. и датата на установяване на нарушителя – 19.02.2024г., мястото – частен имот в с. Коиловци, [улица]. Подробно е описано нарушението с всички негови съставомерни признаци и правилно е посочена неговата правна квалификация. Проверката от екип експерти на ОДБХ – Плевен на място в с. Коиловци, в частен имот на [улица], при която е установено, че в имота се отглеждат 242 броя кучета, чрез снемане данните от инжектируемите транспондери на кучетата е извършена на 24.11.2023г. Съпоставянето на тези данни с данните от Интегрираната информационна система на БАБХ и техния анализ е завършил със съставянето на протокола от 19.02.2024г. в ОДБХ - Плевен, когато са установени извършителите на нарушението - собствениците на всяко от кучетата, отглеждани в имота и регистрирани като кучета-компаньони. АУАН е съставен на 16.05.2024г., с оглед на което е спазен тримесечния срок съгласно чл. 34 ал.1 ЗАНН за съставяне на акта, който започва да тече от откриване на нарушителя – в случая от момента, в който е установено, че А. Г. е собственик на 19 бр. кучета-компаньони, отглеждани в посочения имот. Съгласно посочената разпоредба на чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 – всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на етажна собственост, дворове и обществени места. От писмените материали по делото – съставени констативни протоколи от извършената проверка на място и в ОДБХ, приобщените материали от подадени сигнали, жалби и оплаквания на живущите в с. Коиловци, както и от показанията на разпитаните свидетели – актосъставителя Й. и свидетеля по акта В., свидетелката П., които са участвали в екипа, извършил проверката на 24.11.2023г., както и от показанията на св. Д. Г. – дъщеря на жалбоподателката, която е основен организатор на дейността по приютяване, регистриране и отглеждане на бездомните кучета в имота, собственост на семейството, и председател на НПО в помощ на животните, свидетелката М. – доброволец, свидетелката Д. – подател на сигналите и свидетелката А. – съсед, се изяснява всестранно обективната истина по случая. Потвърждават се констатациите от проверката и се доказва по безспорен начин описаното нарушение, а именно, че отглежданите кучета, регистрирани като кучета-компаньони създават редица неудобства, свързани с хигиената и нарушават спокойствието на живущите в близост до имота в с. Коиловци, като създават нетърпим силен шум с денонощен лай, нарушаване на нощната тишина, силна неприятна миризма, мръсотия във и около имота – кучешка храна, изпражнения, други струпани боклуци, привличащи гризачи. Не е необходимо замерването на шума с техническо средство, достатъчно е чрез свидетелските показания да се установи, че събраните на едно място 242 бр. кучета чрез постоянния си лай създават силен и нетърпим за човешкото ухо шум, който денонощно нарушава спокойствието на живущите в околността. Затова по безспорен начин е доказано, че А. Г. като собственик на 19 бр. регистрирани кучета-компаньони от отглежданите в имота общо 242 кучета, не е осъществила достатъчен контрол над тях и не е осигурила сигурността и спокойствието на хората, обитатели на имоти и дворове в околността на горепосочения имот, с което е осъществила състава на соченото нарушение по чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 39, за което обосновано е наказана с предвиденото в чл. 471а ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност наказание за нарушение на подзаконов нормативен акт по приложението на закона с глоба в минимален размер от 1000 лв. Правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано визираното нарушение при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Показанията на разпитаната в качеството на свидетел Г. Т. не влизат в противоречие с останалите свидетелски показания и приобщените писмени доказателства по делото. Г. Т. е издала наказателното постановление и като административно-наказващ орган – ответник по делото е било недопустимо да участва в друго процесуално качество като свидетел в съдебното производство. Затова нейните показания следва да се изключат от доказателствения материал и да не се вземат предвид. Но това допуснато от съда процесуално нарушение не опорочава съдебното производство до такава степен, че да доведе до отмяна на решението, тъй като всички останали материали по делото са непротиворечиви и не водят до различен извод. По тези съображения решението на РС – Плевен е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.1 ЗАНН в полза на ОДБХ - Плевен следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът