РЕШЕНИЕ

№ 442

гр. Пловдив, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова Членове: Радка Д., Чолакова Антония, К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000536 по описа за 2024 година С решение № 55/5.6.24 г., постановено по т.д. № 169/23 г. на ОС Пазарджик, ОБЩИНА С. е осъдена да заплати на „М. Б.“ ООД ЕИК ••••••••• сумата от 7 060.34 лв. с ДДС - възнаграждение по сключен между страните договор № ••• от •••••••• г. за извършване на строително- монтажни работи на обект „ИОТИЦ - гр. С.“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 19.09.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като за разликата над присъдените 7 060.34 лв. до претендираните 66 612.84 лв. с ДДС искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещното вземане за неустойка за забава в размер на 479.10 лв на основание чл. 22, ал. 3 от същия договор № ••• от •••••••• г. и като неоснователен в останалата част.

С решението ОБЩИНА С. е осъдена да заплати на „М. Б.“ ООД разноски за първа инстанция в размер на 1 091.12 лв. - държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като с определение № 284/27.08.24 г. са присъдени допълнително разноски в размер на 7 404.18 лв.

„М. Б.“ ООД е осъдено да заплати на ОБЩИНА С. разноски съразмерно на отхвърлената част на иска на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК в размер на 1 120.31 лв. с определение № 284/27.08.24 г., с което е изменено решение № 55/5.6.24 г. в частта му за разноските.

Въззивна жалба против горното решение в осъдителната му част е подадена от ОБЩИНА С.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази му част, като се иска в същата да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли претенцията на „М. Б.“ ООД за сумата 7 060.34 лв. с ДДС като дължимо възнаграждение по процесния договор ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски за втора инстанция по представен списък на разноските, както и разноски за първа инстанция с оглед изхода на спора.

ОБЩИНА С. е подала и частна въззивна жалба против определение № 284/27.08.24 г., постановено по т.д. № 169/23 г. на ОС Пазарджик, с което се изменя постановеното по делото решение в частта му за разноските, като Община С. е осъдена да заплати на „М. Б.“ ООД допълнително сумата от 7 404.18 лв.- разноски за първа инстанция и разноските, присъдени в полза на Община С. са намалени от 5730.60 лв. до размер на 1 120.31 лв.

Въззиваемата страна „М. Б.“ ООД оспорва изцяло въззивната жалба и частната въззивна жалба като неоснователни. Моли обжалваните съдебни актове да бъдат потвърдени по съображения, изложени в съответните отговори. Претендира разноски за втора инстанция по представен списък на разноските.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Съдът е сезиран с иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на суми, претендирани като дължимо възнаграждение по договор за изработка, в общ размер на 66 612.84 лева с ДДС, представляващи сбор от 47 910.26 лв. - остатък за плащане на договорено възнаграждение и 18 702.58 лв. - възнаграждение за допълнително извършени, но непредвидени СМР, съответно по ф. №№ •••/•••••••• г. и № •••/•••••••• г. Прието е по делото, че страните са обвързани с валидно облигационно правоотношение по договор, сключен след проведена обществена поръчка, № •••/•••••••• г. с предмет СМР на обект „ИОТИЦ - гр. С.“, като ответникът е изплатил на ищеца предвиденото по договора възнаграждение от 95 820.52 лева с ДДС, от които остатъкът в размер на 47 910.26 лева е изплатен в хода на първоинстанционното производство.

Приемането на работата се удостоверява с подписването на протокол обр. № 15 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, първо тире, както и чл. 7, ал. 1 от договора.

Съгласно чл. 2, ал.2 от договора при непредвидени обстоятелства, възникнали след сключването на договора, довели до необходимост от извършване на допълнителни видове и/или количества СМР, същите се изпълняват до размера на уговореното възнаграждение в чл.2, ал.1, като констатирането, изпълнението и разплащането на СМР се извършва въз основа на двустранни конфекционни /заменителни/ таблици, подписани от представители на двете страни.

В чл. 6, ал.1 от договора е уговорено, че посочените в КСС количества на видове СМР не са окончателни и се доказват двустранно в процеса на изпълнението; за завършени и подлежащи на разплащане ще се считат само тези видове работи, които са приети от възложителя и са отразени в съответния протокол; всички плащания се дължат след актуване на действително извършени работи с констативен протокол.

Установено е, че на 14.03.2023 г. възложителят е получил покана от 13.3.23 г. от изпълнителя за подписване на протокол обр. 15, а впоследствие е отправена втора покана от 10.05.2023 г., получена от възложителя на 17.05.2023 г. Констативният акт обр. № 15 за установяване годността за приемане на строежа е съставен и подписан на 10.05.2023 г. от проектантите, строителя и строителния надзор, но не и от възложителя.

Съставен е протокол № 1/16.05.2023 г. (л. 75-78 от първоинст.д.) към фактура № •••/•••••••• г. за окончателно плащане на изпълнени СМР на обща стойност от 95 820.52 лева с ДДС. Протоколът е подписан от представител на възложителя и управителя на изпълнителя, като с ръкописна забележка на последната страница от протокола представител на строителния надзор е описал констатирани от него неизвършени работи по конкретни позиции, на обща стойност от 2 •••.01 лева с ДДС, с която сума е счел, че следва да се намали общата сума по протокола от 95 820.52 лева на 93 668.51 лева с ДДС.

Съставен е и протокол № 2/26.06.2023 г. към фактура № •••/•••••••• г. за извършени дейности по одобрен проект, но невключени в КСС за сумата от 18 702.58 лв. - неподписан от възложителя. Издадената фактура е получена от възложителя на 30.06.2023 г., като е върната обратно на изпълнителя с довод, че няма отношение към процесния договор /което е установено от представено писмо изх. № С-4160/3.7.23 г./.

Прието е за установено, че действително извършените СМР на обекта по основната документация (одобрен проект и КСС) са на стойност 78 721.91 лв. без ДДС, респ. 94 466.29 лв. с ДДС; отделно от тях, има допълнително извършени СМР както следва: предвидени по проекта, на невключени в КСС, на стойност 3 612.70 лв. без ДДС, респ. 4 335.24 лв. с ДДС, извършени извън проекта на стойност 10 149.78 лв. без ДДС, респ. 12 179.74 лв. с ДДС.

Тези допълнителни СМР са описани в описани в протокол № 2/26.06.2023 г. към фактура № •••/•••••••• г. Прието е на база заключение на СТЕ, че изпълнените допълнителни СМР, одобрени по проект, но непредвидени в КСС, на стойност 4 335.24 лв. с ДДС, са били необходими за правилното изпълнение на работата, като същото се отнася и за част от втората група допълнителни СМР –непредвидени в проекта – на стойност 5 835.73 лв. с ДДС, или общо в размер на 10 170.97 лв. с ДДС. За разликата от 6 344.02 лв. (12 179.74 лв. - 5 835.73 лв.) с ДДС е прието, че представляват СМР, извън одобрения проект, които са били ненужни (излишни) за правилното изпълнение на обекта /доставка и полагане на предстенна обшивка от гипсокартон на един пласт по стени /извън проекта/, гипсова шпакловка по стени /извън проекта/, грундиране преди латексово боядисване /извън проекта/, латексова боя по стени /извън проекта/ и фаянсова облицовка на баня /извън проекта/.

Констатирано е, че по отношение на една от извършените допълнителни СМР, които са извън проекта, но необходими за правилното изпълнение на обекта, се претендира от ищеца по-малка сума от тази посочена като стойност от вещото лице, а именно: за „доставка и монтаж на допълнителна метална конструкция за монтаж на панели, врати и прозорци“, общата стойност, посочена от вещото лице е 3 304.80 лв. с ДДС, а ищецът претендира само 1 689.58 лв. без ДДС или 2 027.50 лв. с ДДС, при което посочената по-горе стойност от 5 835.73 лв. с ДДС досежно изпълнените нужни за завършването на обекта СМР, се редуцира съобразно претенцията на ищеца до сумата от 4 558.43 лв. с ДДС Прието е с, че на изпълнителя се дължи възнаграждение по договора в общ размер от 103 359.96 лв. с ДДС, формирана като сбор от сумата 94 466.29 лв. са действително изпълнените СМР, предвидени в проекта и КСС и сумата 8 893.67 лв. – допълнителни СМР. Изложени са мотиви, че допълнителните СМР на стойност 4 335.24 лв. с ДДС са предвидени по проект и за тях не възниква колебание, че същите се дължат на договорно основание, доколкото са били нужни за надлежното изпълнение на поръчката, като без значение е обстоятелството, че изготвената КСС е останала непълна, доколкото сметката се изготвя на база проекта. По отношение на другата част от допълнителните СМР на стойност 4 558.43 лв. с ДДС, непредвидени по проект, съответно незаложени в КСС, с оглед идентичната констатация - за нуждата от същите за надлежното изпълнение на поръчката, са споделени доводите на ищеца, че те са с обслужващо предназначение и наложени от изначалната невъзможност за правилното изпълнение на проекта, респ. също подлежат на заплащане.

Предвид установеното, че от горните суми са платени авансово 47 910.26 лв., а сума от 47 910.26 лв. е платена в хода на процеса, е прието, че предявеният иск по чл. 266, ал.1 от ЗЗД се явява основателен до размер на 7 539.44 лева с ДДС. Разгледано е предявено възражение за прихващане с неустойка за забава, което е признато за основателно до размер на 479.10 лв., в резултат на което с обжалваното решение искът е уважен до размер на 7 060.34 лв.

Предмет на спора пред въззивната инстанция е единствено дължимостта на претендираното възнаграждение за извършените допълнителни СМР. Излагат се оплаквания, че разпоредбата на чл. 260 от ЗЗД е неприложима към процесния казус, доколкото договорът е сключен по реда на ЗОП, както са неприложими и аргументи за наличие на обективни причини за изменение на договора. Наведени са доводи, че на изпълнителя не са били възлагани СМР извън тези, предвидени в процесния договор, като жалбоподателят се позовава и на клаузата на чл.2, ал.2 от договора. Жалбоподателят счита, че възнаграждение за извършените допълнителни СМР не е дължимо, поради което решението в тази част е незаконосъобразно, респ. желае то да бъде отменено в осъдителната му част.

Настоящият въззивен състав намира жалбата за неоснователна. По въпроса за заплащане на допълнителни СМР по договори, сключени по ЗОП, е формирана трайна съдебна практика, която е взета предвид и от първоинстанционния съд: когато договорът е сключен по реда на ЗОП, изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка - условията при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението й. Изменението в съществени параметри на поръчката в хода на процедурата по ЗОП е недопустимо, а промяната им след сключването на договора, може да бъде разглеждано като заобикаляне на този закон. В хода на изпълнението на договора може да се установи необходимостта от извършване на допълнителни видове работи с оглед качество, срокове и пр., но в този случай не би се касаело за изменение на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение. Не може да се отрече възможността за изменение на предвидените по проект СМР в в хипотезите, когато без изменение на одобрения проект възложената работа не би могла да бъде изпълнена в съответствие с действащите строителни правила и норми, като в тази връзка се съобразява разпоредбата на чл.260 ал.1 от ЗЗД, субсидиарно приложима. Предвид ограничената свобода на договаряне на страните в сферата на обществените поръчки, по реда на чл.260 от ЗЗД са допустими само корекции на проекта, необходими за правилното му изпълнение, но не и такива корекции, които биха съставлявали промени на съществените параметри на обществената поръчка. Съобразява се и обстоятелството, че в действащата към настоящия момент уредба на отношенията в областта на обществените поръчки - чл.166 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г./, изрично е предвидена възможността за такова изменение на договора, което се налага поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост от извършване на работи, които не са включени в първоначалната обществена поръчка, като не се променя цялостния характер на поръчката или рамковото споразумение.

Неоснователни са оплакванията, свързани с неприложимост на нормата на чл. 260 от ЗЗД в случая. Споделят се изцяло изводите, че при изследване на първоначалното съдържание на техническия проект и доколко последвалото негово изменение е било наложено от неточности в този проект, без отстраняването на които не би могло да се осъществи правилно изпълнение на възложените с договора СМР, е от значение за преценката дали е била налице необходимост от коригиране на проекта съгласно чл. 260 от ЗЗД или след сключването на процесния договор е било извършено недопустимо отклонение от параметрите на обществената поръчка чрез изменение на техническия проект; в случай, че извършените изменения на проекта не са били наложителни, а са предприети по инициатива на страните по договора, извършените СМР в изпълнение на изменената част на проекта не биха могли да се разглеждат като обслужващи дейности по първоначалния проект, за който е проведена обществената поръчка и съответно не са извършени в изпълнение на сключения договор, респ. в този случай няма да възникне вземане за заплащане на тяхната стойност на договорно основание; ако се установи, че е било необходимо коригиране на проекта съгласно чл. 260 от ЗЗД, то не би било налице отклонение от параметрите на обществената поръчка и доколкото изпълнените от ищеца допълнителни СМР се явяват необходими за изпълнението на коригирания проект, то същите ще са извършени в изпълнение на сключения договор и подлежат на заплащане по уговорените в договора единични цени.

В случая жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че констатираните от съда извършени допълнителни СМР на стойност от 8 893.67 лв. с ДДС са били необходими за правилното изпълнение на възложената работа. В този смисъл е съобразеното от съда заключение на СТЕ, неоспорено от страните. При това положение се налага извод, че възникналата небходимост от допълнителни СМР е от обективен характер, същите имат обслужващо предназначение, тъй като без тях работата не може да бъде изпълнена правилно. В този смисъл се споделя изцяло и крайният извод на съда за основателност на претенцията за заплащане на допълнителните СМР съобразно установената по делото стойност.

С оглед горното съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в осъдителната му част.

Предвид този изход на делото Община С. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски за второинстанционното производство в размер на 1200 лв. – адвокатско възнаграждение.

По частната жалба: С определение № 284/27.08.24 г. Община С. е осъдена да заплати на „М. Б.“ ООД допълнително разноски за първа инстанция в размер на 7 404.18 лв. освен присъдените с решението в размер на 1 091.12 лв. – или общо в полза на „М. Б.“ ООД са присъдени разноски в размер на 8 495.30 лв.

Със същото определение са намалени разноските, присъдени на Община С. до размер на 1 120.31 лв.

Частният жалбоподател Община С. счита определението за незаконосъобразно и неправилно. Счита, че преизчисляването на разноските не е съобразено с основателността, респ. неоснователността на исковите претенции, нито с поведението на ответника, като последният не е станал причина за образуване на делото, доколкото своевременно е заплатил на ищеца всички дължими суми. Освен това счита, че дължимите суми за разноски са неправилно изчислени.

В случая предявеният иск е за сумата 66 612.84 лв. Искът е уважен за сумата 7 060.34 лв., респ. е отхвърлен за сумата 59 552.50 лв., от които 47 910.26 лв. са платени в хода на производството, за което са представени три броя платежни нареждания съответно от 26 октомври, 1 ноември и 13 ноември 2023 г. //л.87-89 от първоинст.д./ Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска, а според чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В съответствие с горните разпоредби ответникът дължи на ищеца разноски съразмерно на основателната част от исковата претенция от 7 060.34 лв. + отхвърлената част, която се дължи на зачитане на настъпили в хода на първоинстанционното производство обстоятелства от значение за спора – а именно осъщественото плащане в размер на 47 910.26 лв. Законосъобразни са изложените мотиви, че в тази част частичното отхвърляне на иска се дължи на действия, предприети от ответника в хода на делото, като за тази част исковите претенции исковите претенции са били основателни към момента на завеждане на делото, ответникът е дал повод за завеждане му, като са отхвърлени единствено поради осъществено плащане в хода на процеса. По аргумент за обратното от чл. 78, ал.2 от ГПК ответникът дължи разноски и за тази част от отхвърлената искова претенция. Или дължимите разноски следва да бъдат изчислени на база съотношението между сумата 54 870.60 лв. /7 060.34 лв + 47 910.26 лв./ спрямо общия размер на иска от 66 612.84 лв., което е 82.52 % Ищецът е направил разноски в общ размер на 10 294.52 лв.

Съобразно горното претенцията му е основателна до размер на 8 495.30 лв., в какъвто смисъл е и произнасянето на първоинстанционния съд. Не е налице грешка в изчисленията, в какъвто смисъл се правят оплаквания в частната жалба, без същите да са продкрепени с конкретни доводи и изчисления.

Ответната Община С. има право на разноски съразмерно на останалата част от исковата претенция от 11 642.24 лв. /66 612.84 лв. - 54 970.60 лв./, отнесена спрямо общия размер на иска от 66 612.84 лв. Страната е направила разноски в размер на 6410 лв., от които претенцията й е основателна до размер от 1120.31 лв., до какъвто размер разноските са редуцирирани с обжалваното определение. Не се констатира допусната грешка при пресмятането.

Предвид посоченото се налага извод, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид посоченото ПАС