Решение № 367 от 15.10.2021 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 375/2021 г.

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Н.П.К. ••• против решение № 66/17.06.2021 г од., постановено по АНД № 1367/2021 г. по описа на Стар оз агорски районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 3 от 21.04.2021 г од., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция Стара Загора. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди, че необосновано е прието от страна на районния съд, че е знаел обществено опасните последици и е искал настъпването им. Посочените като нарушени разпоредби чл.222, ал.3 във връзка с чл.222, ал.1 от ЗЛПХМ, не вменяват конкретно задължение, за да може да бъде приложена санкционната норма на чл.294 от ЗЛПХМ. Безспорно е по делото, че притежава образователно-квалификационна степен „магистър – фармацевт“, назначен е като ръководител на аптеката по трудов договор с дружеството, собственик на аптеката и работи в тази аптека. Временното му отсъствие не предполага, че не работи в тази аптека. Няма законова разпоредба да го задължава да не напуска аптеката, като е недопустимо на следващо място, текста на нормативната разпоредба да бъде тълкуван разширително. От прочита на наказателното постановление, можело да се направи извод, че е наказан за това, че е допуснал извършването отпускането на лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ от помощник-фармацевта. Нормата на чл.294 от ЗЛПХМ, не предвижда отговорност за допустителство, а от друга страна посочената като нарушена разпоредба на чл.222 от ЗЛПХМ, няма отношение към стореното. Изразява несъгласие и с извода на съда за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. По подробно изложени съображения по наведените касационни оплаквания е направил искане за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление. Ответникът по касаци я Регионална здравна инспекция – гр. Стара Загора, не изпраща представител, а в приложеното възражение срещу касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна. Стар оз агорски ят районен съд е потвърдил наказателно постановление № 3 от 21.04.2021 г од., на директор на РЗИ – Стара Загора, издадено въз основа на АУАН №3 от 22. 01. 20 21 год., с което на основание чл. 294, във връзка с чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ на Н.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева за нарушение на чл. 222, ал.3 от ЗЛПХМ. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 31.10.2020 год., е извършена проверка от служители на РЗИ Стара Загора, при която е установено, че в аптека „Марешки“, собственост на „Пловдивфарма“ООД, с разрешение за дейността на аптеката №1815—2/26.03.2020 год., издадено от ИАЛ и ръководител магистър-фармацевт Н.П.К., намираща се на адрес •••, аптека Изток не е на работа нейният ръководител. На 31.10.2020 год. гл. Инспектор Д.Г.-Ч. е закупила от аптека „Марешки 3“ Ketotifen tabl 1 mg x 30 /Кетотифен табл. 1 мг. х 30 броя/, с партиден номер 11219, годен до 12.2022 год. /една опаковка/, като продажбата /отпускане на по лекарско предписание на лекарствен продукт, разрешен за употреба в Република България/ е било извършена от лицето Н.Х.М., която не притежава образователно-квалификационна степен магистър-фармацевт. За извършената продажба е издаден фискален бон. По време на проверката и при извършване на продажбата на 31.10.2020 год. около 11: 06: 12 часа, се е установило, че в Аптека „Марешки 3“, собстгвеност на „Пловдивфарма“ООД гр. Варна, с разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти №1815-2/26.03.2020 год., издадено от ИАЛ не е на работа ръководителят на аптеката магистър фармацевт Н.П.К., като след телефонно обаждане, същият е пристигнал в обекта. Същият е на работа въз основа на сключен трудов договор, с пълно работно време от 8 часа и би трябвало да е на смяна от 8.00 часа до 20.00 часа съгласно графика за работното време на обекта. По този начин, на посочената дата и час, Н.П.К. не е изпълнявал задълженията си чл.222, ал.3 във връзка с чл.294 от ЗЛПХМ. При извършена цялостна служебна проверка на законосъобразността на наказателното постановление първоинстанционният съд го потвърждава като прие ма, че при реалзирането на административнонаказателната отговорност на касатора не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, безспорно е установено извършеното административно нарушение за извършване на продажбата на лекарствени продукти с режим на отпускане „с лекарско предписание” от лице без фармацевтично образование, както и че размера на наложената санкция е съобразена с разпоредбите на чл.27 и следващите от ЗАНН и е наложена в нейния минимум. Настоящата съдебна инстанция приема, че решението на районн ия съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон. В хода на проверката е изготвен констативен протокол, от който е видно, че в процесната аптека работят двама магистър фармацевти, единият от които е касатора, както и двама помощник фармацевти и оператор въвеждане данни. В протокола за извършената проверка са подробно отразени тези обстоятелства, като също така е посочен трудовият договор въз основа на който Н.К. изпълнява задълженията си на управител на аптеката, както и работното му време, респективно графика за месец октомври. Съдът намира, че не е установено по безспорен начин извършването на вмененото във вина на касатора административно нарушение. Не е установено по категоричен начин, че Н.К. не работи в аптеката. Установено е единствено и само отсъствието от момента на извършването на контролната покупка до идването му в аптеката, след получено обаждане – време продължило около половин час. Липсата на системност на така установеният факт не води до доказаност на обстоятелството, че същият не работи в аптеката. Действително в съдебно заседание актосъставителят е заявил, че за извършената продажба на такова лекарство, отпускано с режим по лекарско предписание на 10.10.2020 год., К. отново не е бил на работа. Това обаче не може да се приеме като достоверен факт, тъй като актосъставителят Г. не е очевидец, а възпроизвежда описаното в сигнала. Неприсъствието в момента на проверката, както и неспазването на работното време от страна на управителя не може да се квалифицира като нарушение на ЗЛПХМ, а представлява нарушение на Кодекса на труда, което евентуално би довело до налагане от страна на работодателят на дисциплинарно наказание по реда на КТ. От друга страна спазването или не работното време от страна на работника, не е в компетенциите на служителите от РЗИ. Същите имат правомощия по ЗЛПХМ, но не и по КТ. Факта, че наказаното лице работи в самата аптека не се отрича от самите проверяващи, които изрично са отразили, че същият работи въз основа на трудов договор и съгласно утвърденият график. Във фактическото описание на административното нарушение е отразена и продажбата на лекарствен продукт от лице, което не е магистър – фармацевт с режим на отпускане „с лекарско предписание“. Не е ясно защо това обстоятелство е било вписано – дали е по извършването на нарушението или е прието като отделно нарушение. Видно от разпита на актосъставителят в открито съдебно заседание, може да се направи извод, че именно за това е прието като неправомерно деяние, за което са били сезиран и със съответния сигнал. Така описаното нарушение обаче е такова по чл.233 във връзка с чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ, а не както е посочено в наказателното постановление чл.222, ал.3 от същия закон. В конкретния случай, е безспорно е установено извършването на продажба на лекарствени продукти с режим на отпускане „по лекарско предписание” от лице, което не притежава необходимата компетентност – помощник-фармацевт. С извършването на продажбата е осъществен състава на административното нарушение, изразяващ се в допускане извършването на дейности по чл.219 ог ЗЛПХМ. От събраните доказателства, което не се оспорва и от страните по делото, в момента на отпускането на описаните в наказателното постановление лекарствени продукти, в аптеката не е присъствал магистър – фармацевт. Разпоредбата на чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ изисква, дейностите осъществявани в аптеката и подробно описани в чл.219 от същия закон, да се осъществяват единствено и само от магистър-фармацевт, какъвто в момента на нарушението не е присъствал /нито управителя, нито другия магистър – фармацевт/. Дори и в аптеката да работи и да е присъствал помощник-фармацевт, то същият няма право да извършва тези дейности самостоятелно, а само в присъствието и под контрола на магистър-фармацевт. Такъв магистър-фармацевт в момента на продажбата на описаният в наказателното постановление лекарствен продукт не е присъствал. Магистър-фармацевта има право да продава лекарствени продукти в аптеката, като изключе ние са дейностите по отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание, контрол и даване на консултации /чл.220, ал.3 от закона/, които се извършват само от магистър фармацевт. В конкретния случай е отпуснат лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание”, факт който не е оспорен от жалбоподателят. В този смисъл, присъствието на помощник-фармацевт не санира отпускането на лекарствения продукт, а напротив – същото представлява нарушение на законовите разпоредби, но не и на тези посочени от ответника по касация. Съгласно чл.233 от ЗЛПХМ ръководителя на аптеката носи отговорност за дейностите по чл.219 от същия закон, сред които продажбата на лекарствените продукти. Разпоредбата на чл.20 от Наредбата конкретизира съдържанието на отговорността на ръководителя за дейностите по чл. 233 от ЗЛПХМ като отговорността за съхраняването и продажбата на лекарствените продукти се състои в цялостна организация и контрол върху работата в аптеката. За правилното осъществяване на продажбата на лекарствени продукти с режим на отпускане „по лекарско предписание“ е отговорен ръководителя на аптеката, комуто е вменено задължение за контролирането й. При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения от въззивният съд, но е постановил решението си в противоречие с материалния закон. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че решение № 66/17.06.2021 г од., постановено по АНД № 1367/2021 г. по описа на Стар оз агорски районен съд, се явява постановено в противоречие с матер иал ния закон и като такова следва да бъде отмено. Делото е изяснено то фактическа страна, не е необходимо събиране на нови доказателства, поради което следва да се постанови решение по съществото на спора. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазването на процесуалните правила предвидени в ЗАНН, но при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пред л. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 изречение второ от ЗАНН Старозагорският а дминистративен съд