Решение № 1486 от 16.12.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 2580/2025 г.

Производството е образувано е по жалба на О. В. с ЛНЧ: ••• против наказателно постановление № 03-2500096/ 05.05.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 415, ал.3 КТ. В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че издаденото НП страда от съществени пороци – липса на ясно и точно описание на нарушението в това число обстоятелствата при което се твърди извършването на същото, като наред с това такова нарушение не е било извършено като в процесния ден дори не е имало преводач, който да разясни на установените на място лица какъв е предметът на проверката. Моли се за отмяна на издаденото НП. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. П., която представя постигната с АНО спогодба в чиито смисъл моли съда да измени по размер обжалваното НП. Прави искане производството да премине по реда на съкратеното съдебно следствие, като се приемат за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление и да не се събират други доказателства за същите, а да се ползват събраните в хода на административнонаказателното производство. В хода на съдебните прения пледира да се постанови решение, с което да бъде изменено НП като съда определи имуществена санкция за визираното в същото нарушение в размер на сумата от 100 лева, която е предвидена в постигнато с въззиваемата страна споразумение представено пред съда. Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. Хр., която в съдебно заседание оспорва жалбата. Същата не възразява срещу провеждане на производството по реда на съкратеното съдебно следствие. В заседание по същество пледира съдът да измени НП като намали размера на наложената санкция до предвидения такъв в постигнатата спогодба с въззивника. Производството по делото е разгледано по реда на съкратено съдебно следствие по чл.63б, ал.1 т.1 от ЗАНН, като съдът с определение е обявил, че при постановяване на решението ще ползва признанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление. Предвид провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 63б ал. 1 т. 1 от ЗАНН, съдът е приел за установена фактическата обстановка, описана в обжалваното наказателно постановление, а именно: На 27.01.2025 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Варна извършили проверка в строителен обект „Форест клуб къщи", находящ се в гр. Варна, СО „Ален мак", м-ст „Баба Алино" ПИ 10135.2464.5 съвместно с представители на сектор „Икономическа полиция“ и 05 РУП при ОД на МВР – гр. Варна. В посочения обект е установен жалбоподателят О. В. с дата на раждане ••••••••••г., гражданин на Украйна, с временна закрила на територията на РБ, на когото били предоставени за попълване декларации на български език по чл.402, ал.1, т.3 КТ и на украински език по чл. 68, ал.1, т.2 ЗТМТМ за деклариране на данни във връзка с осъществяваната от него дейност в обекта на контрол. В процесната декларация на украински език лицето вписало идентифициращи го обстоятелства като имена и дата на раждане, но категорично отказало да декларира писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от него трудова дейност, въпреки че му било изрично разяснено че при отказ да стори това носи административно-наказателна отговорност. При изрично манифестирания отказ на лицето била връчена на украински език покана за явяване и съставяне на АУАН в ДИТ на дата 30.01.2025г., като същият отказал да подпише съставения му АУАН. Обстоятелството, че лицето е полагало труд в обекта на контрол било установено от писмени доказателства – действащ трудов договор от 07.01.2025г. и отчетни форми за явяване/неявяване на работа през месец януари 2025г. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 415 ал. 3 от КТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за описаното в АУАН нарушение като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени материали по АНП. Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателства като констатира, че същите са логични, последователни, непротиворечиви и взаимодопълващи се и установяват безспорно описаната по-горе фактическа обстановка, като в тази насока беше съобразено и признанието на гореописаните факти от страна на жалбоподателя В.. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, съгласно заверено копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022 г на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 415, ал.3 КТ е необходимо деецът съзнателно да не съдейства на контролните органи да осъществят своите правомощия каквото в случая безусловно е налице. Съдът намира, че от анализа на събраните и ценени от съда писмени и гласни доказателства по настоящото дело, се установи по категоричен начин, че лицето О. В. е престирало работна сила в полза на „Форест клуб Варна“ЕООД в качеството му на работодател, при сключен трудов договор между тях при наличието на елементите на трудово правоотношение, така както са описани в НП, като въпреки това той е отказал да посочи на каква длъжност е бил назначен и какви фактически действия е извършвал на територията на обекта. Поради изложеното, съдът намира, че безспорно се установи, че с описаното в АУАН и НП деяние жалбоподателят е извършил нарушение на цитираните разпоредби. Съдът намира, че не са налице предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не разкрива характеристиките на маловажен такъв по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗАНН, а именно – за липсата или незначителност на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства, предвид които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Поради изложените съображения, съдът счита, че случаят не се характеризира, нито с малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с „маловажност” по смисъла на чл. 415в от КТ. С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение чл. 415 ал.3 от КТ, която предвижда същото в хипотезата си. Налице са обаче предпоставки за изменение на издаденото НП, доколкото административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена над минималния размер, предвиден в закона, но за определянето й не са изложени конкретни аргументи. Предвид тежестта на процесното нарушение и с оглед липсата на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, както и отсъствието на информация за имущественото състояние на въззивника, съдът намира, че глобата да бъде определена в минималния размер, предвиден в закона, а именно – в размер на 100 лева. За пълнота на изложението, съдът намери, че следва да изложи доводи представеното споразумение, което не е било разгледано от съда, като е прието, че е недопустимо произнасяне по същото. За да формира посочения извод, съдът е съобразил, че разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН предвижда във въззивното производство по обжалване на НП да се прилагат нормите на НПК, доколкото в ЗАНН няма особени правила за производство по делото пред съда. ЗАНН урежда института на споразумението единствено в първата фаза на административнонаказателното производство, доколкото нормата на чл. 58г от ЗАНН предвижда възможност за сключването на такова в периода от съставяне на АУАН до издаване на НП. Според настоящия състав на съда, посочените правила са особени такива и са несъвместими с приложението на нормите на чл. 384 от НПК на основание чл. 84 от ЗАНН, поради което е бил формиран и извод, че процедурата по обжалване на издаденото НП е уредена в чл. 59 и сл. от ЗАНН, като относно въззивното производство разпоредбите на посочения нормативен акт не препращат към АПК. Според настоящия състав, в случая е неприложима по аналогия нормата на чл. 178 ал. 1 от АПК, доколкото липсва празнота в закона по отношение възможността за сключване на споразумение, тъй като законодателят е предвидил такова да е допустимо в първата фаза на административнонаказателното производство. За формиране на посочените извод е взето предвид и че процедурата по чл. 178 от АПК е неприложима към настоящия казус, доколкото се отнася до обжалване на различен по своето естество акт, като са различни и страните и участниците в производството, съотв. процесуалните им права и правомощията на съда във връзка с това производство. Същевременно налагане на санкция под минималния размер при провеждане на съкратено съдебно следствие е предвидено в разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от Наказателнопроцесуалния кодекс НПК. В административнонаказателното производство обаче цитираните норми на НК и НПК са неприложими, съотв. по отношение размера на наложеното наказание, включително при провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 63б ал. 1 т.1 от ЗАНН, приложение намират специалните норми на чл.27, ал.1 във вр. с ал. 5 ЗАНН. Съгласно чл.27, ал.1 ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН предвижда, че не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи. Специалните норми, съдържащи се в чл.63б ЗАНН, не предвиждат възможност при провеждане на съкратеното съдебно производство да бъде прилаган текстът на чл.58а НК, така както това е изрично предвидено от разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК. След като такава процесуална възможност липсва, а и с оглед ограничението на приложението на НК и НПК в административно – наказателното производство само до изрично посочените случаи (по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита), сред които обаче не е редът за определяне на наложеното административно наказание, то редуцирането на наказанието съгласно чл.58а, ал.1 НК не може да бъде приложено. От друга страна, в КТ също не е предвидена възможност за редуциране на предвидените наказания при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.63в ЗАНН, т.е да е налице законова делегация по смисъла на чл.27, ал.5 ЗАНН. Съгласно чл.63б, ал.5 ЗАНН в случаите по ал.1, т.1 (какъвто е процесният) районният съд може да: 1. измени наказателното постановление, като: а) намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение; б) замени наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите по чл. 15, ал. 2; в) намали размера на наложената имуществена санкция; г) отмени или измени наказателното постановление в частта относно прилагането на чл. 20 и 21 или разпореждането с веществените доказателства; д) намали или увеличи размера на обезщетението; 2. потвърди наказателното постановление; 3. отмени наказателното постановление и да прекрати административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.63б, ал.5, т.1, б. „а“ и „в“ от ЗАНН и чл.27, ал.5 от ЗАНН показва, че съдът може да намали размера на наложеното наказание само в случаите предвидени изрично в закона. /В този см. е и съдебната практика в Решение № 9457 от 22.11.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1630/2024 г., Решение № 66 от 29.11.2023 г. на АдмС - Разград по к. а. н. д. № 82/2023 г. и др./ Поради изложените съображения, съдът намира, че наложената на въззивника санкция следва да бъде намалена до минималния размер, предвиден в нормата на чл. 414 ал. 3 от КТ, а именно – до сумата от 100 лева, която в случая съвпада и с тази договорена между страните, като предвид декларирания от тях отказ от разноски, те следва да останат за страните както са били направени. Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът