Решение № 689 от 23.4.2025 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 102/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. С. К. Д. като НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ ПРИ ЦУ НА НАП чрез главен юрисконсулт Г. М. при ТД на НАП София със съдебен адрес: гр.Кюстендил, [улица]обжалва решение № 1/ 03.01.2025 г. по а.н.д.№ 789/ 2024 г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с пълно описание на деянието с точна дата на извършване, дата и място на установяване. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на оспореното НП. В писмени бележки старши юрисконсулт Е. С. като пълномощник на касатора поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание адв.Д. Д. като пълномощник на ответника „ТАСОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, [улица]със законен представител А. К. П. оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивният съд е постановил правилно решение, като правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Кюстендилският административен съд, след запознаване с касационната жалба, становищата на страните и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на въззивно обжалване е НП № 774108-F761436/ 14.06.2024 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Тасос Енерджи“ ЕООД на основание чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лв. От фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 28.02.2024 г. служители на НАП - София са извършили проверка на адреса на управление на дружеството. При проверката е установен извършен на 31.01.2023 г. транспорт от дружеството на нефтени масла или масла от битуминозни минерали: Тежки масла: предназначени за други цели: газьол – с теглово съдържание на сяра, непревишаващо 0, 001%“ в нарушение на чл.3, ал.1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/. Към момента на извършване на транспорта дружеството не е вписано в Регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. В деня на проверката е издадено Удостоверение за регистрация № 2768/ 28.02.2024 г. Следователно, двата превоза на 31.01.2023 г. са извършени преди вписването на дружеството в регистъра, респ. преди да е издадено Удостоверение за регистрация. За превозите са издадени митнически протоколи за преминаване през ГКПП на две различни МПС с получател „Дино Енерджи“ ЕООД. От приобщените доказателства съдът е формирал правен извод за съществени нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП поради липса на дата и място на извършване на нарушението и отсъствие на нарушена материална норма. Според съда, нормата на чл.2, ал.1, т.4 от ЗАРИДНПНП не съдържа правило за поведение, а обвързването й с чл.29, ал.1 от закона не валидира нарушението. По посочените правни доводи съдът е отменил НП и е осъдил ТД на НАП – София да заплати на дружеството 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните: Правилен е извода на районния съд за липса на реквизита „място на извършване на нарушението“ в съдържанието на АУАН и НП, с което са нарушени изискванията на чл.42, ал.1, т.3, пр.2 и чл.57, ал.1, т.5, пр.3 от ЗАНН във вр. с чл.36, ал.5 от ЗАРИДСНПНП. Обвинението съдържа дата на извършване, т.к. дейността, квалифицирана като икономическа по чл.2, ал.1, т.4 от ЗАРИДСНПНП, е извършена на 31.01.2023 г. Липсва обаче място на извършване на деянието. Това място не е посочено в съдържанието на АУАН и НП, нито може да се изведе по фактическите обстоятелства по деянието. Датата и мястото на установяване на нарушението /на 28.02.2024 г. на адреса на управление на дружеството/ не са еднакви с датата и мястото на неговото извършване. Липсата на място на извършване на деянието е съществено нарушение на процедурата, тъй като води до неясно обвинение и нарушава правото на защита на дееца. Налице е самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП, както правилно е процедирал районния съд. Касационният съд споделя извода на районния съд за неправилна правна квалификация на деянието. Нормата на чл.2, ал.1, т.4 от ЗАРИДСНПНП не съдържа правило за поведение, тъй като дава легална дефиниция на израза „икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“. Санкционната норма по чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП не съдържа правило за поведение. Такова правило за поведение се съдържа в чл.3 ал.1 от ЗАРИДСНПНП. Съгласно чл.3, ал.1 от закона всяко лице, което осъществява дейност по чл.2, ал.1, т.1-6 от закона подлежи на регистрация. Отсъствието на нормата в правната квалификация на деянието води до неясно обвинение. Правилно е възражението на ответника за нарушение на чл.18 от ЗАНН. Описанието на деянието включва два превоза, всеки от които представлява „транспорт на продукти от нефтен произход“ по см. на §1, т.9 от ДР на ЗАРИДСНПНП. Транспортът се включва в термина за икономическа дейност по чл.2, ал.1, т.4 от закона. Санкционната норма на чл.29, ал.1 от закона се прилага за осъществяване на дейност по чл.2, ал.1 от ЗАРИДСНПНП без регистрация. Следователно, всеки един от двата превоза представлява самостоятелна икономическа дейност, поради което е дължимо налагане на две имуществени санкции. Липсата на подобно процедиране е основание за отмяна на НП. На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК оспореното решение ще се остави в сила. Поради изхода от спора касаторът няма право на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът