Решение № 91 от 2.3.2023 г. на Районен съд - Враца по дело № 781/2022 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН.Образувано е по жалба на Д. Н. Ч. от гр.Враца против НП№ 22-0967-001558/17.08.2022 г. на Началник група към ОДМВР-Враца, сектор „ПП“-Враца, с което за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП са наложени административни наказания: глоба от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради допуснати нарушения на материалния закон и несъставомерност на вмененото нарушение от обективна страна. На тази база се отправя и искане за неговата отмяна. Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата.В придружителното писмо към преписката се прави бланкетно искане за потвърждаване на НП. След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните съображения: В РП-Враца е било образувано БП№5557/22 г. за престъпление по чл.345, ал.2 НК за това, че на 02.08.22 г. настоящият жалбоподател управлява МПС-мотоциклет „Хонда ЦРФ 250“ без регистрационни табели. В хода на разследването по въпросното БП било установено, че на горепосочената дата в двора на МБАЛ“Хр.Ботев“, полицейски служители на РУ-Враца забелязали управлявания от жалбоподателя горепосочен мотоциклет без регистрационни табели, при което го спрели за проверка.При проверката е констатирано, че мотоциклета е тип „кросов“, без фарове и мигачи и няма документи за регистрация, а самият водач не притежава съответна категория за управление на мотоциклет. При тези констатации, полицейските служители уведомили компетентните разследващи органи и при условията на чл.356, ал.1, т.1 НПК е било започнато горепосоченото БП. В хода на разследването също така било установено, че процесният мотоциклет няма регистрация по реда на Наредба №I-45/24.03.2000 г., както и че мястото на спиране на водача, освен, че е в двора на болницата, е в близост до горски път, където именно водачът е смятал да го управлява. При така установените факти, от страна на ВРП е последвало издаване на постановление от 11.08.22 г., с което воденото наказателно производство срещу жалбоподателя е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 и т.2 НПК.Според мотивите на постановлението, в случая не е могло да се докаже по безспорен начин наличието на престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 НК, „...тъй като не става ясно дали въпросния кросов мотор, подлежи на регистрация.“, както и че „...поради твърденията на обвиняемия, че е искал да покара мотора в гората и се е намирал в двора на болницата в близост до горски път..., Д.ието поради своята малозначителност е лишено от обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 НК.“. В постановлението липсват изводи и констатации за това, че установеното поведение на обвиняемия-настоящ жалбоподател осъществява състав на административно нарушение, като препис от постановлението е било изпратено на сектор „ПП“-Враца единствено „за сведение и преценка за предприемане на действия по налагане на административно наказание“. След получаване на постановлението и въз основа на горепосоченото прокурорско постановление, е било издадено и процесното НП, с което за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени съответни наказания на основание чл.175, ал.3 ЗДвП. Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на приобщените като доказателства писмени материали от приложената административна преписка и тези от цитираното БП№5557/22 г. на ВРП. Тези факти, в случая не се оспорват и от самия жалбоподател. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано, при следните съображения: 1.Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, която съгласно правилата на чл.36, ал.1 ЗАНН започва по правило със съставяне на АУАН, който акт има едновременно констативна, обвинителна и сезираща функции, т.е. чрез съставянето на АУАН едновременно се установява административно нарушение, повдига се официално обвинение за извършване на правонарушение и се сезира съответен държавен орган, разполагащ с правомощия да реализира административно-наказателна отговорност чрез налагане на предвидено в закона административно наказание. Именно поради тези функции на АУАН, към издаването му са въведени точно определени изисквания, свързани с издаване в писмена форма, конкретно съдържание и задължителни реквизити по чл.42 ЗАНН и др. Едновременно с това и поради установеното законодателно, в т.ч. и в чл.6 от ЕКЗОПСЧ основно право на защита на всяко лице, да узнае в какво е обвинено и какво наказателно/административно-наказателно обвинение е повдигнато спрямо него, за да организира защитата си в пълен обем, са въведени и последващи законодателни изисквания относно съставянето и връчването на АУАН по чл.43-44 ЗАНН, обезпечаващо правото на излагане на възражения, представяне на доказателства и др.