Решение № 82 от 14.4.2025 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 1120/2024 г.

Производството е по реда на чл. 247 ГПК. Образувано е по инициатива на ищцовата страна по делото М И. М. от гр. Тетевен, чрез адв. Х.ов, с постъпила молба с вх. № 1676/10.03.2025 г., с която е направено искане за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото Решение № 52/04.03.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта на страница 8 /осма/ от Решението, където е описано, че: „допуска изкупуването на основание чл. 33, ал 2, от ЗС, а именно 1/6 /една шеста/ идеална част от поземлен имот с идентификатор 72343.••.••• /седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три точка ххххххххххххххххххх/, предмет на договора за покупко-продажба по Нотариален акт № 70, том. Втори, рег. № 1321, нотариално дело № 222 от 24.09.2024 г. на нотариус Ивайло Иванов, рег. № 305 с район на действие РС – Тетевен, вписан под Акт № 56, том 5, дело № 881, вх. рег. № 1444 от 24.09.2024 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Тетевен.“ Страната молител сочи, че при изповядване на сделката от ответницата Ж. И. в описания нотариален акт е описано освен 1/6 /една шеста/ идеална част от поземлен имот с идентификатор 72343.••.••• /седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три точка ххххххххххххххххххх/, а и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 72343.••.•••.1 / седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три точка ххххххххххххххххххх, точка едно, с площ от 24.00 /двадесет и четири / кв.м. Заявява, че предмет на същия нотариален акт е и горепосочения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 72343.••.•••.1.1 / седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три точка ххххххххххххххххххх, точка едно, точка едно/, с площ от 24.00 /двадесет и четири / кв.м., който се продал ведно с 1/6 от ПИ с идентификатор 72343.••.•••. Страната молител, заявява, че на следващо и основно място съдът, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, е следвало да обезсили Нотариален акт № 70, том. Втори, рег. № 1321, нотариално дело № 222 от 24.09.2024 г. на нотариус Ивайло Иванов, рег. № 305 с район на действие РС – Тетевен, вписан под Акт № 56, том 5, дело № 881, вх. рег. № 1444 от 24.09.2024 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Тетевен, в частта за продажбата на процесния наследствен имот на ответницата, подробно описан по-горе. Моли съда на основание чл. 247, ал. 1 и сл. от ГПК да допълни Решение № 52 от 04.03.2025 г. по гр. Дело № 1120/ 2024 г. по описа на PC - Тетевен като явна фактическа грешка, тъй като в решението не е вписан САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДАТА с идентификатор 72343.••.•••.1.1 / седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три точка ххххххххххххххххххх, точка едно, точка едно/, с площ от 24.00 /двадесет и четири / кв.м. Моли на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД да се допълни в постановеното Решение по делото и обезсилване на нотариален акт № 70, том. Втори, рег. № 1444 от 24.09.2024 г. в частта за продажбата на процесния имот. Насрещната страна – Ж. И. А. от гр. Тетевен изразява становище за неоснователност на молбата и направеното с нея искане. Сочи, че молбата е изцяло неоснователна и претендираната в същата „явна фактическа грешка“ в съдебния акт не съществува. Заявява, че ищцата смесва процесуалните функции „поправка на очевидна фактическа грешка“ на съдебния акт по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК с „допълване на решението“ по смисъла на чл. 250, ал. 1 от ГПК, което счита за недопустимо. На следващо място във възражението се сочи, че в първоинстанционно решение липсват както допуснати очевидни фактически грешки, така и каквито и да са непълноти, даващи фактическо и правно основание за искане за допълването му. Съдът се е произнесъл с диспозитива на съдебния си акт съобразно доказания по делото обем на претендираните от ищцата права. Сочи, че безспорно е, че съсобственост между страните по делото е налице с оглед приложение разпоредбата на чл. 33 от ЗС единствено и само досежно 1/6 идеална част от поземления имот с идентификатор 72343.••.•••, но не и по отношение на самостоятелния жилищен обект с идентификатор 72343.••.•••.1.1. В допълнение се сочи, че в молбата се навежда и процесуално недопустимо искане за произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен друг иск с посочено основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Заявява, че видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба подобен иск не е предявен от ищцата и претендиралото от нея в този смисъл искане за „допълвало на решението“ е неоснователно. В случая, съдът намира, че с оглед доводите на страните не е необходимо призоваването им в открито съдебно заседание, арг. чл. 247, ал. 3 от ГПК. Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното: Съдебният състав е бил сезиран с Искова молба, предявена от М. И. М., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Тетевен, мах. „Гечовото“ № 20, срещу Ж. И. А., ЕГН •••••••••• от с. Черни Вит, област Ловеч, ул. „Орлов Камък“ № 2А, с искане съда да постанови решение, с което ищцата да закупи продадената идеална част от съсобственичката й Ж. А. на продажна цена, която е описана в нотариален акт № 70, том Втори, рег. № 1321, нотариално дело № 222 от 24.09.2024 г. на нотариус Ивайло Иванов, рег. № 305 с район на действие РС - Тетевен, конкретно за идеалната част от съсобствения недвижим имот. С Решение от № 52 от 04.03.2025 г. по гр. д. № 1120/2024 г., по описа на РС – Тетевен, съдът на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС е допуснал изкупуване от страна на М. И. М., ЕГН ••••••••••, на идеалните части от недвижим имот, предмет на договор за покупко- продажба, обективиран в Нотариален акт № 70, том. Втори, рег. № 1321, нотариално дело № 222 от 24.09.2024 г. на нотариус Ивайло Иванов, рег. № 305 с район на действие РС – Тетевен, вписан под Акт № 56, том 5, дело № 881, вх. рег. № 1444 от 24.09.2024 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Тетевен, а именно: на 1/6 идеална част от Поземлен Имот с идентификатор 72343.••.••• /седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три точка, тридесет и три точка, двеста и осемнадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тетевен, област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК: Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; Адрес на поземления имот: гр. Тетевен, местност Ральовото; Площ: 2181 кв.м. /две хиляди сто осемдесет и един кв.м./: Трайно предназначение на територията: Земеделска; Начин на трайно, ползване: Овощна градина; Категория на земята: 8 /осма/: Предишен идентификатор: 72343.33.212 /седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три точка, тридесет и три точка, двеста и дванадесет/; Номер по предходен план: 033048 /тридесет и три хиляди четиридесет и осем/; Съседи: имоти с идентификатори: 72343.33.213. 72343.33.219. 72343.33.52. 72343.31.197 и 72343.33.217. Разгледано по същество – искането е неоснователно. По смисъла на чл. 247 ГПК очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между вътрешно формираната съдебна воля и нейния външен израз в писмения текст на акта, която следва да бъде поправена В случая, изложените от ищцата оспорвания касаят въпроси, свързани с правилността на съдебния акт, респективно с искане за допълването му. Евентуално допуснати грешки в тази насока следва да се отстранят по реда на обжалване на решението, респективно с допълването му, а не с искане за поправка на очевидна фактическа грешка. За пълнота на изложението съденият състав намира за необходимо да отбележи, че е сезиран по повод депозирана Искова молба предявена от М. И. М., с ясно заявено искане, очертано в петитума на Исковата молба. Според принципа на диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице. Според това правило, съдът не правораздава по своя инициатива. Той трябва да бъде сезиран от заинтересованата страна с искане за защита на накърнено или застрашено субективно право. С фактическите твърдения и петитума на исковата молба, ищецът определя вида и обема на търсената защита и в тези рамки съдът има правомощия да разгледа спора и да се произнесе с решението. С оглед изложеното съдът дължи произнасяне по спорното материално право, въведено като предмет на делото с основанието и петитума на исковата молба. В тази връзка искането очертано в исковата молба е свързано с иск по реда на чл. 33 от ЗС. Същата правна квалификация е дадена и доклада по делото, обективиран в Определение № 17 от 13.01.2025 г., приет за окончателен, без възражения от страните в производството. Съдебният състав в пълнота е уважил исковата претенция на ищцата М.. Никъде обаче в исковата молба не е посочено искане за „обезсилване по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД на Нотариален акт“, както и изкупуване на „ПИ с идентификатор 72343.••.•••.1.1, с площ от 24.00 кв.м.“, който освен всичко е и индивидуална собственост на ответната страна и не е в режим на съсобственост. Също така не е правено и искане по реда на чл. 214 от ГПК за измяна на ищцовата претенция по основание или петитум. Също така не е и налице противоречие, или несъответствие между вътрешно формираната воля на съда в изложените от него мотиви и нейния външен израз в писмения текст на диспозитива на съдебното решение, което е положителна процесуална предпоставка за претенция по реда на чл. 247 от ГПК. Съдебният състав се е произнесъл с решение, с което в пълнота се уважава ищцовата претенция, така както е бил сезиран съда. Изложеното обосновава извод, че направеното, чрез молба с вх. № 1676/10.03.2025 г. на ищцата М. И. М., искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 52/04.03.2025 г., постановено по настоящото дело, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Воден от горното, съдът