Решение № 531 от 12.4.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 89/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Х. М. М. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-32/09.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 2113-08-1646#4/11.12.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Счита, че неправилно административният орган не е зачел за осигурителен стаж целия период от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. Сочи, че по силата на чл.96, ал.7 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./ /ППЗП/, и с оглед отразеното в документа, въз основа на който е зачетен процесния трудов стаж, за горния период й се следва стаж, с продължителност една година. По изложените съображения иска отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане. В писмено становище, представено от пълномощник, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски. Ответникът – Директор на ТП НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Излага съображения за липса на основания за зачитане на трудов стаж на жалбоподателката, за периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г., с продължителност, различна от тази, приета от пенсионния орган на ТП на НОИ – Кърджали. Счита, че в случая е приложима специалната разпоредба на чл.96а от ППЗП/отм./ Претендира юрисконсултско възнаграждение. След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящият съд прие за установено следното: Административното производство е започнало по заявление на жалбоподателката с вх.№ 2113-08-1646/31.08.2023 г., за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Към горното заявление са приложени и документи, установяващи осигурителния стаж на лицето, в т.ч. и Удостоверение, обр. УП-13, с изх.№•••/••• г., издадено от ТП на НОИ – [област], според което за 1981 г., 1985 г., 1987 г., 1988 г. и 1989 г., жалбоподателката е работила като ••• в ТКЗС [населено място], бригада [населено място]. В удостоверението е посочено, че за 1988 г. Х. М. е отработила 200 дни, и е получила възнаграждение в размер на ••• лв. В удостоверението е отбелязано, че сумите са извлечени от ведомости за окончателно изплащане на тютюна на кооператорите, а дните са отразени от книга за пенсионните вноски на кооператорите, партиден номер •••, План •••. Според данните в приложеното по делото извлечение от горната книга за пенсионните вноски на кооператорите, партида ••• /л.26 от делото/, за 1988 г. жалбоподателката има отработени 200 трудодни /работодни/, за които са внесени лични годишни вноски. По делото е приложено и Удостоверение, обр. УП-13, с изх.№•••/••• г., издадено от ТП на НОИ – Кърджали, според което в периода 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г., жалбоподателката е работила в ТКЗС [населено място], като •••, а посочената за горния период заработка е общо в размер на ••• лв. С Разпореждане № 2113-08-1646#4/11.12.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 67 год. 00 мес. 26 дни. Прието е, че общия осигурителен стаж, респ. действителния такъв възлиза на 14 год. 02 мес. и 15 дни. Видно от опис на осигурителния стаж, приложен към административната преписка, за периода от 01.01.1988 г. до 17.03.1988 г., на лицето е зачетен стаж в размер на 2 мес. и 16 дни. Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ – Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-32/09.02.2024 г., с което отхвърлил жалбата като неоснователна. В мотивите към решението административния орган се е позовал на разпоредбите на чл.96, ал.7 и чл.96а от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП /отм./. Предвид данните за получено трудово възнаграждение на жалбоподателката за 1988 г., е разделил същото на дневната тарифна ставка, относима за същия период /••• лв.: ••• лв. = ••• ≈ •••/, като приел, че това са действително отработените дни за 1988 г., съответстващи на 2 мес. и 16 дни. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Съдът констатира обаче, че същия е издаден както в нарушение административнопроизводствените правила, така и в противоречие на материалния закон, поради следното. Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст Безспорно е по делото, че жалбоподателката е навършила необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО, която за 2023 г. е 67 години. Няма спор също, че в периода 01.01.1988 г. – 31.12.1988 г., жалбоподателката е работила като ••• в ТКЗС [населено място], бригада [населено място]. Спорен е въпросът, правилно ли е определен осигурителния стаж на жалбоподателката за 1988 г., придобит като земеделски стопанин-кооператор в посоченото ТКЗС, съобразно удостоверените данни. По силата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съответно, според чл. 76, б. „е“ от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита времето след 1 януари 1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили. Според разпоредбата на чл.96, ал.7 от ППЗП (отм.), на работещите в селското стопанство, включително на земеделските стопани-кооператори, от 1 юли 1975 г. до 20 май 1995 г. за една година трудов стаж се зачита, ако през календарната година са изработили най-малко 200 дни непосредствено на производствена работа в растениевъдството или 250 дни в другите селскостопански дейности, а когато са изработени по-малко от 200, съответно 250 дни, трудовият стаж да се определя в месеци, като сборът на изработените дни през календарната година се раздели на 25. Според чл.96а от ППЗП(отм.), трудовият стаж, положен до края на 1989 г., на работниците и на земеделските стопани-кооператори, които отглеждат тютюн или други култури на акорд (индивидуален или семеен), се определя, като действително полученото трудово възнаграждение за целия работен период се раздели на тарифна ставка за втори разред по тарифната мрежа за работниците в растениевъдството и животновъдството в държавните организации за селскостопанска дейност. Общото количество работни дни, изразходвани за семейното обработване на определените декари, се разпределя поравно между трудоспособните членове на семейството, взели участие в обработването. Към установения по този начин трудов стаж се прибавят и действително отработените дни при друг вид работа, като се спазват разпоредбите на предходния член. В разпоредбата на чл.96, ал.6 от ППЗП (отм.) е предвидено, когато в документа за трудов стаж е вписано само трудовото възнаграждение, без да са посочени отработените дни, броят им да се определя, като се раздели сумата на трудовото възнаграждение на среднодневното брутно трудово възнаграждение, изчислено от средната месечна брутна работна заплата за страната по време на полагане на трудовия стаж. На първо място съдът приема, че по силата на чл.96, ал.6 от ППЗП(отм.), определянето на трудов стаж по начина, визиран в чл.96а от ППЗП(отм.), е приложимо, когато в документа за трудов стаж е вписано само трудовото възнаграждение, без да са посочени отработените дни. В случая, от приложеното Удостоверение, обр.УП-13, се установява, че през процесния период жалбоподателката е отработила 200 дни. Така отработените дни се установяват и приложения първичен документ - книга за пенсионните вноски на кооператорите, партиден номер •••, План •••, въз основа на който е издадено Удостоверение изх.№•••/••• г. На следващо място, за да се изчисли трудовият стаж по начина, указан в чл.96а ППЗП(отм.), следва да се установи, че през 1988 г. жалбоподателката е отглеждала тютюн по акордно-премиалната система на заплащане, като се изясни и въпросът дали става въпрос за индивидуален или семеен акорд. След изясняването на тези въпроси, и ако е сключен договор за семеен акорд, с оглед посоченото в чл.96а, изр. второ, следва да се установи общото количество работни дни, изразходвани за семейното обработване на определените декари, които да се разпределят поравно между трудоспособните членове на семейството, взели участие в обработването. Според приетото от административния орган, трудовият стаж на жалбоподателката за спорния период е придобит като земеделски-стопанин кооператор, отглеждащ тютюн на индивидуален акорд. Информация обаче за това, че жалбоподателката е отглеждала тютюн, индивидуално или семейно, по акордно-премиалната система на заплащане, не се установява от приложените към преписката официални удостоверителни документи. При тези данни, съдът намра, че липсват доказателства, жалбоподателката да попада в обхвата на лицата, визирани в чл.96а от ППЗП(отм.), поради което неправилно е определен трудовия, респ. осигурителния стаж, за спорния период. Съдът намира, че оспореното решение е издадено в нарушение на разппоредбите на чл.35 и чл.36, тъй като при постановяването му не са изяснени и обсъдени всички относими факти. Така, в издаденото от ТП на НОИ – [област] удостоверение, въз основа на което е зачетен осигурителния стаж за спорната 1988 г., е отразено както получено възнаграждение, така и действително отработените от лицето дни, като последните съвпадат с приетия задължителен минимум за съответната година, съгласно партидната книга на кооператора, приложена към пенсионното досие. В тази връзка, в оспореното решение не са изложени конкретни съображения, защо при изчисляване на трудовия стаж на жалбоподателката за 1988 г. следва да се ползват с приоритет данните за получено възнаграждение, вместо тези за действително отработените дни за годината. Още повече, че приетия от органа размер на полученото възнаграждение - •••, ••• лв., за въпросната 1988 г., не кореспондира с данните в Удостоверение, обр. УП-13, с изх.№•••/••• г., издадено от ТП на НОИ – Кърджали, според което заработката на жалбоподателката за периода 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г., е общо в размер на ••• лв. По горните съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали се явява незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменено. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, съобразно указаното в мотивите на решението. При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателката се следват деловодни разноски в размер на 500 лв., договорени и изплатени съобразно приложения ДПЗС от 24.03.2024 г. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали