Решение № 1238 от 24.7.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 211/2025 г.

Производството е образувано по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6, вр. ал. 5 от ЗАКОН за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия ( ЗОБВВПИ ) по жалба подадена О. А. В. Б., [ЕГН] с адрес: [населено място], [жк] [адрес] ПРОТИВ: Решение № 328000-6168/10.04.2025 г. на Директора на ОДМВР - Перник, потвърждаващо отказ на началника на РУ – Р. с рег. № 328000-3722/23.07.2024 г., за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. С ИСКАНЕ: да се отмени Решението на директора на ОДМВР - Перник, потвърждаващо отказа на началника на РУ – Р. с рег. № 328000-3722/23.07.2024 г., за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Претендира присъждане на всички направени съдебно деловодни разноски в настоящото производство. Към жалбата не се представят писмени доказателства и не са направени доказателствени искания. Жалбоподателят твърди, че административният орган - директора на ОДМВР – Перник, при постановяване на обжалваното решение, с което е потвърдил отказа на началника на РУ – Р. с рег. № 328000-3722/23.07.2024 г., за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие е допуснал съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не уведомил жалбоподателя за наличие на липси или нередовности в представените документи, нито му предоставил възможност за тяхното отстраняване, с оглед предвидената законова възможност. На следващо място жалбоподателя твърди, че отказът, който бил потвърден с обжалваното решение бил постановен при непълнота на доказателствата по смисъла на чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ Ако бил констатирал непълноти или несъответствия с изискванията на ЗОБВВПИ, следвало писмено да се уведоми заявителя и да му се дадат указания и 30- дневен срок за отстраняването им, съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, в който срокът по ал. 5 спирал да тече, като в случай, че констатираните непълноти и, или несъответствия не бъдели отстранени, производството по издаване на разрешението се прекратявало. Специалният закон - чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ изрично определя срока, който допълнително следва да бъде даден на заявителя, за да допълни заявлението си при непълноти или да премахне несъответствията с изискванията на закона и този срок бил 30 дни. Административният орган нямал право на преценка и не може да приложи друг ред за това. Поради което счита, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не били налице посочените в него причини на заявителя да бъде отказано издаването на поисканото разрешение. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по съществото на спора. В съдебно заседание ответника по жалбата, редовно призован, чрез процесуалния си представител, при подробно изложени съображения по съществото на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, издадено при спазване на административно процесуалните правила, в съответствие с материалния закон. Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл.235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното: От фактическа страна съдът прие следното: Производството пред административния орган е било образувано по заявление с входящ № 328000-2935/12.06.2024 г. по описа на РУ - Р. при ОДМВР – Перник, подадено от А. В. Б., [ЕГН], адресно регистриран в [населено място], [жк] [адрес], с искане за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, с приложени към него писмени доказателства - медицинско удостоверение, копие на удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, билет за лов, копие на лична карта, карта за предварителен медицински преглед, свидетелство за съдимост и удостоверение от Национална следствена служба. Като мотиви с искането за продължаване на срока на разрешението се посочват - за лов и самоотбрана.. Въз основа на извършена административна проверка на основание чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ, въз основа на Докладна записка рег. № УРИ 328р-6153 от 17.06.2024 г. изготвена от Н-к Група КП РУ Р. и Докладна записка рег. № УРИ 328р-618 от 17.06.2024 г. изготвена от мл. полицейски инспектор към РУ - Р. постановил Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на А. В. Б., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк]/16. Огнестрелното оръжие, а именно пистолет/револвер. Административният орган приел, че лицето не е доказало необходимостта от издаване на исканото разрешение. Посочил е, че мотивите на Б., не обосновавали необходимостта от издаването на разрешение от придобиване огнестрелно оръжие, за самоохрана като физическо лице. В хода на проверката не били събрани доказателства, които по несъмнен начин да установяват При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи: При извършената по реда на чл. 157, ал. 1, изр. Второ АПК служебна проверка, съдът установи, че жалбата е редовна и допустима (по форма и съдържание отговоря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, подадена против подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на чл. 145 от АПК, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК същата е връчена на жалбоподателя - чрез ССЕВ по електронен път на 23.04.2025 г. жалбата е депозирана, директно пред съда по електронен път чрез ССЕВ на 29.04.2025г., от лице, което има правен интерес от оспорването й – адресат на акта, поради което съдът дължи разглеждането и по същество. При извършване на проверка съгласно чл. чл. 168, ал. 1 от АПК задължаваща съда да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът за да се произнесе взе предвид следното: Процесният отказ е издаден от Началника на Районно управление - Р. - при ОД на МВР – Перник. С Решение № 328000-6168/10.04.2025 г. на Директора на ОДМВР – Перник по-горестоящия административен орган е разгледал жалба с вх. № 328000 - 4292/20.08.2024 г. по описа на РУ - Р. при ОДМВР - Перник от А. В. Б., ЕГН: 8409043 867, адресно регистриран в [населено място], [жк] [адрес] против така постановения отказ, като я е отхвърлил като неоснователна, поради което на разглеждане подлежи първоначалния акт. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. В настоящият случай Началника на Районно управление - Радомир - при ОД на МВР – Перник е издал процесният отказ и предвид това актът е издаден от компетентен орган. При издаване на отказа не са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като са спазени процесуалноправните разпоредби на закона. Административния орган, след като е бил надлежно сезиран с подаденото искане, преди да издаде процесната заповед, съобразно чл. 35 от АПК е установил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е извършена и проверка по чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ. По отношение на спазване на изискванията за форма на оспорения акт настоящият състав намира, че процесният отказ е изготвен в писмена форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, и в съдържанието му са посочени наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ ясно са посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта и същият е подробно мотивиран. С оглед на което не се установяват нарушения във формата на акта. Отказът е издаден в предвидената от законодателя писмена форма и е мотивиран, с оглед посочените в него фактически и правни основания за издаването му. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В тежест на заявителя да мотивира и посочи за какво му е необходимо оръжието, съответно негова е доказателствената тежест да установи тази необходимост, чрез представяне на съответните доказателства. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на издателя и спазването на процедурата, предхождаща постановяването на оспорения индивидуален административен акт, спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие, както и по отношение на това дали органът е бил длъжен да даде възможност на жалбоподателя допълнително да уточни мотивите си за издаване на разрешително за придобиване на закупуване на огнестрелно оръжие. Животът, здравето, и собствеността са основни конституционни блага – съгласно разпоредбите на чл. 28, чл. 52, ал. 3 и чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България (РБ/Конституцията), и като такива, по аргумент от чл. 57 от същата, са неотменими. Ползващи се със закрилата на основния закон, тези ценности безспорно могат да бъдат застрашени и обект на посегателства. Дейности като придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, категорично създават потенциален риск за пораждането на описаната негативна последица, поради което и законодателят е предвидил разрешителен режим за извършването им. /В този смисъл и Решение № 249 от 13.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7078/2024 г./ В специалния нормативен акт ЗОБВВПИ са разписани подробно предпоставките за предоставянето на възможност за осъществяване на някоя от посочените обществено опасни дейности. Процедурата по издаване или подновяване на разрешение по ЗОБВВПИ започва със заявление, подадено от заинтересования правен субект, в което същият посочва причината, налагаща издаването на облагоприятстващото го административно решение по арг. от чл. 81, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Заявителят най-добре познава обстоятелствата около собствения си живот и затова именно той трябва да изложи и докаже потенциално застрашаващите го факти, предопределящи издаването на разрешение по ЗОБВВПИ. Акцентът върху процесуалната активност на заявителя се потвърждава и от ограничения обхват на служебна проверка съгласно чл.83, ал. 4 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. В този смисъл границите, в които административният орган се произнася, са определени единствено до изложените в заявлението твърдения, ведно със съпътстващите го доказателства, ангажирани от заявителя, и описаните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ служебно установени факти. Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона дефинира целите, които оправдават подлежащата на установяване необходимост от притежаване на разрешението. Според цитираното нормативно предписание това са самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка. Касателно настоящия случай заявителят при възложената му доказателствена тежест не установява необходимост, съобразно хипотезите на чл. 58, ал. 1 от Закона, от която да се изведе правно основание за уважаване на искането. Няма спор, че при извършена проверка по информационните масиви на МВР не са установени пречки, налагащи законова забрана за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Заявителят е с чисто съдебно досие, не се води на отчет като психично болен, няма регистрирани противообществени прояви, срещу него няма висящи досъдебни производства и проверки по ЗМВР или НПК. Самоотбраната като такава предполага реалното съществуване на опасност, която не може да бъде преодоляна или избегната по друг начин. Тази необходимост не се доказва от събраните в хода на производството доказателства за липса на противоправни посегателства върху живота, здравето или имуществото на заявителя, съответно липсата на опити за такива. След като няма данни за отправени заплахи за посегателства върху живота, здравето и имуществото на жалбоподателя, както и доказателства за извършени конкретни действия от трети лица, които да са застрашили неговата безопасност, не се обосновава твърдяната нужда от носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана с оглед бъдеща защита. Въведеният от закона разрешителен режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на огнестрелно оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини, изброени в закона, тъй като дейностите по ЗОБВВПИ, включително и носенето, употребата и съхранението на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него са свързани с висок риск от обществена опасност, на която следва да съответства основателна причина. В подаденото заявление като мотиви, жалбоподателят нито сочи, нито представя каквито и да е доказателства които да обосновават и най-малка индиция за необходимостта от носенето на оръжие. Предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаване на разрешение, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. Извършена е проверка при която не са събрани категорични доказателства за реална или потенциална опасност за живота и здравето на Б. и членовете на неговото семейство, а това съгласно изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 10, предложение 1 от ЗОБВВПИ, е основание да не се издава исканото разрешение. В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. В ал. 2 са предвидени огнестрелните оръжия, които могат да се придобиват и съхраняват за служебни цели - охрана на собствеността, за самоотбрана, както и за други разрешени дейности, посочените огнестрелни оръжия, а в ал. 3 тези за граждански цели - самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Видно от посочените разпоредби за охрана на собствеността се издава оръжие за служебни цели, а не за граждански цели, каквото е поискано от жалбоподателя. В този смисъл, съгласно действащото в страната законодателство, охраната на имуществото и обществения ред, извън случаите на самоотбрана, е единствено в правомощията на органите на МВР, респективно на юридически лица, лицензирани по закона за частната охранителна дейност. Съответно издаването на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, с цел осъществяване на охрана (съхранение и транспортиране) на парични средства се извършва по специален ред, съгласно разпоредбите на ЗЧОД и Наредба №I-121/24.06.2004 г., издадена от министъра на вътрешните работи, регламентираща реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари. Евентуалното издаване на оръжие за самоохрана, обосновано от посочената необходимост, би довела до недопустимо заобикаляне на законовите разпоредби за охранителната дейност. В случая не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Началникът на Второ РУ при ОД на МВР - Перник е административният орган който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите и при правилно установеното наличие на основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, след изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество граждани. /В този смисъл и Решение № 16950 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15613/2018 г./ В тази връзка неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал и кои релевантни факти органът установява сам - чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ. Органът обаче няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително. Това дали и с какви факти ще мотивира причината за издаване на разрешително, съответно – дали ще посочи доказателства за изложените факти е изцяло в преценката на заявителя. Органът не би могъл да знае дали съществуват факти различни от заявените, съответно – доказателства, които да ги подкрепят. В жалбата се развива оплакване и че административният орган е длъжен да изложи подробни мотиви, основани на установена фактическа обстановка, за да обоснове извода си, относно условията за издаване на исканото разрешение. Като не е сторил това е издал немотивиран административен акт, което представлява самостоятелно нарушение, доколкото мотивите са част от изискванията за форма на акта. Според изложението в касационната жалба, административният орган не е изложил мотиви в подкрепа на доводите си. Това оплакване е неоснователно. Противно на невъзможността на жалбоподателя да установи относима и реална причина за да бъде уважено искането му, както ответникът по жалбата, така и първостепенният съд излагат много подробни и обосновани фактически основания, заради които не следва да бъде уважено искането по заявление вх.№ 328000-2935/12.06.2024г. подадено от А. В. Б.. Фактически установеното е съответно на изведените правни основания, а бланкетно развитото оплакване за липса на мотиви, ведно с цитираната съдебна практика не може да бъде споделено. С оглед на изложеното жалбата на подадено от А. В. Б. явява неоснователна и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ, следва да бъде отхвърлена. По разноските С оглед изхода на делото право на разноски има ответника на основание чл.144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК на същия съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ се определя юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100.00 лв. за процесуално представителство в настоящото производство. Водим от изложеното СЪДЪТ