Решение № 458 от 27.11.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1349/2020 г.

Производството е образувано по предявени от М. Т. А. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••, ет. 5, ап. 15, Г. Т. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••• и А. Я. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••а, срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, искове за осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми:

1. на М. Т. А. – сумата от 130 000.00 /сто и тридесет хиляди/ лева, предявен като частичен иск от общ размер на вземането от 250 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева – обезщетение за имуществени вреди;

2. на Г. Т. Т. – сумата от 130 000.00 /сто и тридесет хиляди/ лева, предявен като частичен иск от общ размер на вземането от 250 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева – обезщетение за имуществени вреди.

3. на А. Я. Т. - сумата от 130 000.00 /сто и тридесет хиляди/ лева, предявен като частичен иск от общ размер на вземането от 250 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 21.08.2019 год. – датата на настъпване на ПТП, до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се в исковата молба, че на 21.08.2019 г., около 12: 05 часа, в гр.

Ямбол, на кръстовището на бул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Обходен път Юг“ е настъпило ПТП между л. а. марка „Тойота“, модел „РАВ4“, с рег. № •••, управляван от Я.А.М. и л. а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № •••, управляван от Т. Г.ев Т., в резултат на което настъпила смъртта на последния, причинена от получените множество телесни увреждания. Ищците сочат, че за процесното събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1039-289/21.08.2019 г. на дежурен ПТП при ОД на МВР – Ямбол. По случая било образувано ДП № 55/2019 г. по описа на Окръжна следствена служба към Окръжна прокуратура – Ямбол, пр. пр. № 1463/2019 г. по описа на ОП – Ямбол. Изложено е в исковата молба, че ПТП е настъпило през светлата част от денонощието, като водачът на л. а. „Тойота“, въпреки че се е движил със скорост от 89 км/ч, е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при наличието на добра видимост, но въпреки това водачът навлязъл в кръстовището, след което последвала колизията между двете МПС. При пресичането от водача на л. а. „Рено“, с рег. № •••АВ на бул. „Граф Игнатиев“ с посока на движение по ул. „Обходен път Юг“, бил ударен от движещия се с превишена скорост л. а. „Фолксваген Голф“ рег. № Е7266МК при невъзможност от страна на първия водач да избегне удара. Вследствие настъпилото ПТП на водача на л. а. „Рено“ рег. № •••АВ били нанесени тежки телесни увреждания, от които впоследствие настъпила неговата смърт. Изложено е в исковата молба, че смъртта на Т. Т. причинила на неговите близки безмерна скръб, като болката от загубата му не била преодоляна от близките му и към настоящия момент. Твърди се наличието на взаимоотношения на обич и разбирателство между починалия и неговите низходящи. След смъртта на Т. Т. ищцата А. Т. загубила своя спътник в живота, като била отнета и възможността заедно да отглеждат своите деца и внуци. Излага се в исковата молба, че ищците и починалия обитавали едно домакинство допреди няколко години, като прекарвали заедно свободното си време, както и празниците. Внезапната смърт на Т. Т. прекъснала завинаги постоянната връзка между родствениците, като болката от неговата смърт се отразила негативно върху всеки един от тях. Във връзка с погребението на Т. Т. ищците претендират, че са извършили разходи в размер на 3000.00 лева, разделени в равни части за всеки един от тях от по 1000.00 лева. Ищците обуславят активната си процесуална легитимация поради наличието на МПС с чуждестранна регистрация при настъпването на процесното ПТП. Изложено е, че на 21.08.2019 г. тримата ищци предявили към настоящия ответник застрахователни претенции с вх. № 2-4630/25.10.2019 г. за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както и обезщетение за забава от датата на настъпване на ПТП – 21.08.2019 г., по които била образувана щета № BG-19-GB-00500. Сочи се, че по образуваната щета не било изплатено обезщетение, с което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. По същество, моли съдът да уважи предявените искове изцяло. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, депозира писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Р. Цървуланова, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“ за л. а. с марка „Тойота“, модел „РАВ4“, с рег. № •••. Оспорва изключителната вина на водача на л. а. „Тойота Рав 4“ с рег. № ••• Я.А.М., като релевира възражение за съпричиняване от страна на вредоносния резултат от страна на починалото лице, като твърди, че с влязла в сила Присъда № 19/18.11.2022 г., постановена по НОХД 202/2021 г. по описа на ОС – Ямбол, било установено съпричиняване на последиците от ПТП от починалия Т. Т., изразяващо се в несъобразяване на пътното си поведение, като не спрял на знак „СТОП“, при което навлязъл в пътното платно и допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва претендираните от ищците размери на обезщетения за неимуществени вреди като несъответни на претърпените вреди и принципа, уреден в чл. 52 ЗЗД. Оспорва изцяло претенцията за законна лихва за забава поради твърдения за неоснователност на главните искове, както и евентуално се оспорва началната дата, от която започва да тече лихвата за забава върху главниците. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба, с която поддържат изложеното в първоначалната такава и оспорва релевираните от ответника възражения.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК, ответникът депозира допълнителен писмен отговор, в който излага еднопосочни съображения с тези по първоначалния такъв, като поддържа релевираните в него възражения и твърдения.

В публично съдебно заседание ищците, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържат и молят за уважаване на предявените искове, както и за присъждането на съдебно-деловодни разноски. Изразяват детайлно становището си по същество на спора с писмени бележки.

Ответникът, също чрез редовно упълномощен процесуален представител, поддържа депозирания отговор, моли за отхвърляне на исковете и за присъждането на разноски. Подробно становището си по същество на спора излага с писмена защита.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

С Присъда № 19/08.11.2022 год., постановена по НОХД 202/2021 год. на ОС-Ямбол, потвърдена с Решение № 30/24.04.2023 год. по ВНОХД № 272/2022 год. на Апелативен съд – Бургас, последното потвърдено с Решение № 443/28.08.2024 год. на КНОХД № 589/2023 год. на ВКС, Я.А.М. е признат за виновен за това, че на 21.08.2019 год. в 12: 05 ч., в гр. Ямбол, при управление на МПС - л. а. „Тойота Рав 4“, рег. № •••, собственост на С.Г.Г., по ул. „Граф Игнатиев“ към кръстовище „Обходен път Юг“ и ул. „Граф Игнатиев“, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП - челно-страничен сблъсък на управляваното от него МПС и л. а. „Рено Меган“, с рег. № •••АВ, управлявано от Т. Г.ев Т. от гр. Ямбол и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Г.ев Т., поради което на основание чл. 343, ал. 1, буква „в“, вр. чл. 342, ал.1, вр. чл. 54 от НК са му наложени съответни наказания.

Видно от удостоверение № ГС-02-007551/17.09.2019 год., наследници на починалия по закон са ищците А. Т., М. А. и Г. Т., като негови съответно съпруга, дъщеря и син.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е прието обстоятелството, че за автомобила, управляван от осъденото лице, към момента на произшествието е бил налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите „Зелена карта“.

Ищците отправят до ответника извънсъдебна претенция с вх. № 2- 4630/25.10.2019 год. за заплащане на обезщетения от по 250 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и общо 3 000 лв. за имуществени вреди, настъпили вследствие катастрофата. С писмо с изх. № 1-2817/18.11.2019 год. ответникът заявява, че на база предоставената документация не може да се произнесе по претенцията, поради което изисква допълнителни данни.

С молба вх. № 2025/03.02.2021 год., ищците заявяват, че са сторили следните имуществени разходи във връзка с погребението на своя родственик: опело – 150 лв., заплатени на 23.08.2019 год.; такси в църква – 300 лв., заплатени на 23.08.2019 год.; услуги на погребална агенция – 1800 лв., заплатени на 22.08.2019 год.; услуги към гробищен парк – 500 лв., заплатени на 23.08.2019 год.; и 250 лв. – стоки за помен, заплатени на 23.08.2019 год.

По делото като свидетел е разпитана В.П. Т. – съпруга на ищеца Г. Т., поради което съдът кредитира показанията й, отчитайки нейната възможна заинтересованост от изхода на спора съгласно чл. 172 от ГПК. От изложеното от нея се установява, че тя познава ищците от 1999 год., като между тях и починалия са били налице много близки отношения, съществували както преди преместването на свидетелката й съпруга й в гр. Варна, така и след това. През 2010 год. А. Т. и съпругът й продават свой апартамент в гр. Ямбол, с парите от който през 2015 год. закупуват имот в с. •••, област Варна, за да бъдат по-близо до свидетелката и Г. Т.. В ремонта на сградата, находяща се в имота, помощ им оказват свидетелката и Г. Т.. След пенсионирането си през 2018 год. Т. Т. и съпругата му се местят в с. •••. Още преди това семейството се е събирало по празници, а ищецът е поддържал връзка с баща си и майка си по телефона ежедневно вкл. и преди тяхното преместване в с. •••. Наред с това, починалият и съпругата му са идвали да помагат на свидетелката и ищеца в отглеждането на децата им, както и в тези на другата ищца М. Т.. Докато са живеели във вила край гр. Ямбол починалият и А. Т. са помагали на сина и снахата си като са им давали част от продукцията си, получавана от овощната им градина. След като А. Т. и съпругът й се преместват в с. •••, контактите им със свидетелката и съпругът й стават още по-интензивни, а в основата им продължава да бъде взаимопомощта. Виолета Т. и съпругът й оказват финансова подкрепа на починалия и А. Т. при закупуването на животни, които те отглеждали в селото. Помещенията за това били изградени от починалия и ищеца. Според свидетелката е имало планове сградата в имота в с. ••• да бъде надстроена с втори етаж, в който да могат да остават тя и съпругът и семейството на другата ищца М. А.. Налице е било и намерение за закупуване на допълнителни животни. След смъртта на Т. Т. обаче се налага да продадат голяма част от животните и да оставят минимален брой, за които да се грижи А. Т., тъй като след кончината на съпруга си тя остава сама, изпада в депресия и макар свидетелката, Г. Т. и М. А. да я посещават всеки ден, вкл. и за да й носят покупки, тъй като в селото няма магазин и тя се притеснява от пътуването с автобуси, а Г. Т. - да върши работа, за която се изисква физическа сила или специални умения, присъщи за мъжете, А. Т. продължава да усеща липсата на съпруга си и да плаче за него. След смъртта, у всеки един от ищците се появява здравословен проблем, който не е съществувал преди това. А. Т. получава микроинсулт, пролежава в болница два пъти през 2020 год., започва да страда от хипертония, диабет. Г. Т. получава проблеми със сърцето, а М. Т. – проблеми с щитовидната жлеза и витилиго. След смъртта, ищецът и М. Т. стават по-мълчаливи и затворени. Ищецът сънува кошмари, а сънят му е накъсан. Освен за своето семейство, той мисли и е угрижен и за своята самотна майка. За смъртта, свидетелката и съпругът й разбират при посещение в спешното отделение на болница в гр. Ямбол, след като не успяват да се свържат с починалия дълго време и техен съсед им казва, че е видял в интернет статия за катастрофа с автомобил приличащ много на този, управляван от Т. Т.. При научаването на новината изпадат в шок. Организацията на погребението също е трудна с оглед липсата на патоанатом в гр. Ямбол и транспортиране на тялото в с. •••. Ищците продължават да посещават гроба на своя родственик. За погребението свидетелката сочи, са похарчени около 2000 лв. за услугите на погребални агенции, за изкопаване на гроб - около 600 лв., а прибавяйки и разходите за организирания помен, счита, че общо разходите са надхвърлили сумата от 3 000 лв., които са били разделени поравно.

По делото разпитан като свидетел е и М.И.А. – син на М. Т., внук на А. Т. и племенник на Г. Т., чиито показания съдът също кредитира при условията на чл. 172 от ГПК. Внукът на починалия потвърждава за семейните сбирки по празници, вкл. и по повод завършването на средното му образование. Описва починалия като общителен и весел човек, който в случай на необходимост, най-често когато той и брат му са били болни, е полагал грижи за тях. Преди да се премести в с. ••• е идвал да ги посещава през лятото, за да ходят на плаж с майка му и вуйчо им, както и за да им носи пресни и консервирани земеделски продукти. Потвърждава, че той, майка му и вуйчо му са му помагали с ремонта на сградата в с. •••, като починалият е искал да изгради в двора барбекю, за да могат неговите близки да. Новината за смъртта на баща си ищцата приема много тежко. Трудността е била задълбочена и от необходимостта да съобщи за случилото се на майка си, както и от сложното уреждане на погребението. След катастрофата ищцата А. започва да изпитва притеснения не само когато шофира тя, вкл. и на дълги разстояния, но и когато това прави свидетелят, да се стряска и да набива по-рязко спирачки по незначителни причини. Свидетелства за получени от майка му и баба му заболявания вследствие изпитания стрес – за майка му – проблем с щитовдината жлеза и витилиго, а за баба му – микроинсулти, хипертония, стресов диабет. След смъртта на дядо му, баба му е започнала да изпитва страх да живее сама, не е искала да се слагат некролози, тъй като е изпитвала притеснения, че някой може да й навреди, когато е сама. Не е смеела и да ходи да си пазарува сама. След смъртта се е загубил веселият дух при събиранията на семейството и празненствата им са станали много по-кратки. Тъй като при организацията на погребението е бил в гр. Варна, сочи, че за съхранението на тялото в хладилна камера са били похарчени около 2 000 лв., а с останалите разходи, като транспортиране на тялото, копаене на гроб, опелото, храната, общо разходите са възлезли на 3 000 – 3 500 лв.

Показания по делото е дал и свидетелят Т. П. Т. – очевидец на произшествието, чиито показания съдът цени като обективно дадени. При управлението на лекотоварен автомобил, той спира на знак стоп, за да даде предимство на автомобилите, движещи се по главния път от гр. Ямбол към гр. Елхово. Преди него има два автомобила. Вниманието му е насочено наляво, в посока движението по главния път. Видимостта е висока, липсват дървета или други ограничаващи я обекти. Времето е сухо, слънчево. На кръстовището липсва светофарна уредба или регулировчик, а същото е регулирано само с хоризонтална и вертикална маркировка. Трафикът не е интензивен. Свидетелят забелязва черен джип, идващ по главния път, от лявата страна на управлявания от свидетеля автомобил. Докато изчаква, чува силен звук от сблъсъка между навлезлия в кръстовището автомобил, който е бил първи от поредицата преди знака стоп пред него, и черният джип, който идвал от ляво. Последният бута автомобила на починалия около 10-15 м., като движението е преустановено в близките тревни площи. Шофьорската врата на автомобила на починалия е силно деформирана, което пречи на изваждането на тялото от колата. Не помни починалият да има корекционни очила, но допуска, че дори и да е имал, те са паднали при удара. Не помни дали починалият е бил с поставен предпазен колан или не.

От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредита изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че района на ПТП се характеризира със сложно кръстовище под почти прав ъгъл. Автомобилите, навлизащи по бул. „Граф Игнатиев“ се движат по път с предимство, като в посока от центъра на град Ямбол, разполагат с две пътни ленти, обособени за движение в една посока, но при кръстовището имат разпределение за движение направо и наляво, направо и надясно.

Автомобилите, навлизащи от ул. „Околовръстен път Юг“ в кръстовището с посока на движение към ул. „Индустриална“ са имали разпределение на пътни ленти пред стоп линията и знак стоп както следва: единична насрещна пътна лента, лента за ляв завой, лента за движение в права посока и лента за извършване на завой надясно.

Видимостта в района на кръстовището е добра – спрямо булеварда - 60 м., а спрямо улицата – над 40 м. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че е нямало обективни пречки водачите на двата автомобила да не се забележат един друг. В момента на ПТП трафикът в участъка е бил слаб.

По отношение на механизма на настъпване на ПТП експертът сочи, че посочените в присъдата, дата, част и място, между лек автомобил, , Тойота“, модел, , Рав 4“, с peг. № N•••, управляван от Я.А.М. със скорост от приблизително 100 км/ч. в градска зона, в дясна пътна лента на бул., , Граф Игнатиев“ в посока ул., , Обходен път Юг“ и лек автомобил марка, , Рено“, модел, , Меган“, с рег. № •••АВ, управляван от Т. Г.ев със скорост от приблизително 50 км/ч. към началото на пътната ситуация, по ул. „Обходен път Юг“ в посока ул. „Индустриална“ настъпва съприкосновение в гр. Ямбол на кръстовището между бул. „Граф Игнатиев“ и „Обходен път Юг”. При приближаване на кръстовището водачът на л. а. „Рено“ редуцира скоростта си на движение до средно 30 км/ч., заема лентата за извършване завой наляво и неспирайки на знак, , Стоп“ предприема навлизане в кръстовището. При видимост за навлизащият автомобил от дясно наляво в кръстовището, водачът на л. а. „Тойота“, редуцирайки скоростта си до 90 км/ч., предприема изменение на траекторията си на движение към лява пътна лента от две разполагаеми в посоката му на движение. При взаимната видимост между водачите, водачът на л. а. „Рено“, реагиращ спрямо изменящата се пътна обстановка, предприема спиране и спира в ширината на дясна пътна лента, за да пропусне движещия се към лява пътна лента л. а. „Тойота“. В същия момент водачът на л. а. „Тойота“, забелязвайки навлизащия в дълбочина на дясната пътна лента автомобил, , Рено“ предприема завръщане в дясна пътна лента. В резултат на изпълнените маневри от страна на л. а. „Тойота“ и спирането на л. а. „Рено“ в ширината на дясна пътна лента на булеварда, настъпва удар между автомобилите в лява част на дясна пътна лента на булеварда. В резултат на съприкосновението настъпва дълбока деформация на предна лява странична част на л. а. „Рено“ и предна лява част на л. а. „Тойота“. Следствие настъпилите деформации при страничната лява част на л. а. „Рено“ спрямо предна лява колонка и лява предна врата са нанесени телесни увреждания на водача на л. а. „Рено“ - Т. Г.ев Т.. Според заключението, в случай че водачът на л. а. „Тойота“ не е извършил последна маневра за завръщане в дясна пътна лента, не би настъпило ПТП с л. а. „Рено“, осигурил със закъснение предимство за преминаване на л. а. „Тойота“. Изрично вещото лице, сочи, че към момента на удара л. а. „Рено“ е бил неподвижен. Вещото лице заключва също, че при избраната скорост на движение водачът на л. а. „Тойота“ е нямал възможност да спре аварийно, но при движение с 50 км/ч. и реакция на същото отстояние с аварийно спиране е имал възможност да предотврати произшествието. Според посоченото от експерта в открито съдебно заседание, при предприемане от л. а. „Тойота“ на действия за аварийно спиране в момента, в който е предприел изменение на траекторията си от дясна в лява пътна лента, то ударът със скоростта, с която се е движил, не е могъл да бъде избегнат, но е щял да бъде с много по-ниска интензивност, респ. нараняванията на водача на л. а. „Рено“ - по-малки.

Вещото лице дава становище, че при установените скорости, посоки на движение на двата леки автомобила и отстояния между тях, в случай че водачът на л. а. „Рено“ е спрял преди кръстовището и в случай че той не е предприел навлизане в кръстовището (съответно в мисленото продължение на лентата за движение на л. а. „Тойота“), то не биха се пресекли траекториите им на движение и между тях не би настъпил удар. Съгласно заключението, в случай че водачът на л. а. „Тойота“ не е изменил траекторията си на движение към лява пътна лента, което се явява и предприета от него спасителна маневра, при неспиране в дясна пътна лента от страна на водача на л. а. „Рено“, автомобилите биха се разминали на достатъчна странична дистанция. В открито съдебно заседание е пояснено, че ако л. а. „Тойота“ е продължил движението си в лява пътна лента, а л. а. „Рено“ не е напуснал дясната лента, в която се е бил установил, съприкосновение не би настъпило. Ако обаче л. а. „Тойота“ е продължил движението си в лявата лента, а л. а. „Рено“ също е продължил движението си от дясната към лявата лента, то отново би се достигнало до съприкосновение. В случай че л. а. „Тойота“ не е напуснал дясната пътна лента, л. а. „Рено“ не е спрял в дясната такава, а е продължил движението си, преминавайки през лявата лента, то до удар отново не би се стигнало.

Според заключението при реакция на водача на л. а. „Тойота“ на 48 м. преди ориентир 1 – предния ъгъл към кръстовището на затревения ограничителен остров между лентите в двете посоки, на каквото приблизително разстояние е започнало преминаването на л. а. „Тойота“ в лява пътна лента, всяко разстояние по-голямо от 33 метра, при движение със скорост равна или по-ниска от 50 км/ч. му е давало възможност да спре аварийно преди точката на удара. От друга страна, при движение с 50 км/ч. на л. а. „Тойота“ и реакция при начално навлизане с предна част на л. а. „Рено“ в ширината на дясна пътна лента, аварийното спиране от страна на л. а. „Тойота“ не е било безопасно поради недостигане на средно 2-3 метра дистанция.

Експертът заключва, че водачът на л. а. „Тойота“ е реагирал с маневра към лява пътна лента в момента на подминаване от л. а. „Рено“ на стоп линията и маневра завръщане към дясна пътна лента при навлизане в ширината на дясна пътна лента от л. а. „Рено“. От своя страна, водачът на л. а. „Рено“ е извършил аварийно спиране продиктувано от поведението на насрещно идващия автомобил, , Тойота“, като е заел изцяло ширината на предходно заеманата от л. а. „Тойота“ дясна пътна лента. Експертът заключва, че при отсъствие на маневра за завръщане в дясна пътна лента от л. а. „“Тойота“, след спирането на л. а., , Рено“, ударът не би настъпил.

За да бъде предотвратено произшествието, водачът на л. а. „Рено“ е могъл да спре на знак, , Стоп“ с което да си осигури по-дълго време за оценка на поведението на движение на останалите участници, вкл. и да установи значително по-високата скорост на движение на л. а. „Тойота“ и съответно да не потегли от стоп линията. Той обаче не е предприел своевременно аварийно спиране преди знака „Стоп“.

Според заключението, с оглед механизма на настъпване на ПТП, наличието или отсъствието на предпазен обезопасителен колан не би изключило настъпването на уврежданията, локализирани в лявата половина на тялото, причинени на водача на л. а. „Рено“.

При тази фактическа установеност, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове черпят правното си основание от чл. 516, ал. 8 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ.

Настоящият спор възлага в тежест на ищците доказване на активната им процесуална легитимация, настъпването на неимуществени и имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от събитието, причинено от лек автомобил с чуждестранна регистрация със сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за чужбина „Зелена карта“, както и размерите на последните.

В тежест на ответника е да установи наличие на своите правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи възражения, както и релевираното възражение за съпричиняване.

Имайки предвид, че застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България с участието на виновен водач, управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата – а именно Великобритания, претенцията на пострадалите лица според чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ се обработва от настоящия ответник, тъй като липсват данни за кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач. Ответникът също не оспорва пасивната си легитимация по спора. В случай на дължимост на обезщетение, легитимиран да го заплати е именно бюрото като компенсационен орган по чл. 515, ал. 1 от КЗ, тъй като няма данни застрахователят на виновния водач да е назначил представител за уреждане на претенции в Република България.

С оглед разпоредбата на чл. 511, ал. 3, изр. 1 от КЗ, настоящото производство се явява допустимо, доколкото по отправената от ищците извънсъдебна претенция към бюрото за заплащане на обезщетения на всеки един от тях, ответникът е изискал допълнителни документи, но липсва окончателно произнасяне по претенцията в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, вкл. и в хода на настоящото производство след получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, а това по съществото си е представлява отказ от изплащане на обезщетение.

Ищците се явяват активно процесуално легитимирани да претендират изплащане на съответни обезщетения, доколкото пребивават в Република България, а превозно средство на виновния водач, за което е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение, обичайно се намира в държава членка, различна от Република България – чл. 515, ал. 2, т. 2 от КЗ.

На основание чл. 300 от ГПК, постановената от наказателния съд влязла в законна сила присъда е задължителна за гражданския съд по отношение на това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно преценката на съда по отношение на тези елементи във връзка с чл. 45 от ЗЗД е изключена, като съдът е обвързан от приетото от наказателния съд.

В този смисъл доколкото наказателното производство срещу Я.А.М. е приключило с влязла в сила Присъда № 19/08.11.2022 год., постановена по НОХД № 202/2021 год. на ОС-Ямбол, то настоящият състав приема за установено виновното извършване на противоправно деяние – причиняването на смъртта на Т. Г.ев Т.. С оглед приемането за установени на тези елементи и разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД на доказване подлежат вида и обема на твърдените вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях и противоправното деяние.

Анализът на събраните в хода на производството гласни доказателства на свидетелите В.П. Т. и М.И.А. установява настъпването на твърдените неимуществени вреди за ищците, изразяващи се в търпени от тях душевни болки и страданията от смъртта на Т. Т. – техен съпруг и баща. Въпреки близката родствена връзка на свидетелите с ищците, съдът дава вяра на изложеното в показанията им, тъй като свидетелите са едни от най-близките хора на увредените – съответно В. Т. е съпруга на ищеца Г. Т. и снаха на А. Т., а Мирослав Александров – син на М. А., което им дава възможност за придобиване на преки и непосредствени впечатления от изпитваните от тях душевни страдания отрицателни емоции вследствие кончината на Т.. По делото липсват други доказателства, с които да бъдат сравнени гласните такива и евентуално да доведат до извод за тяхната необективност.

Доказването на иска за неимуществени вреди по основание създава необходимостта от определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение от страна на съда съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Поначало, причинените на ищците неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. При това съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното решение.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост", вложено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД досежно определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Ищците се явяват най-близките родственици на починалото лице, като от свидетелските показания става ясно, че в живота на всеки един от тях е настъпила рязка и неочаквана промяна. На възраст от 62 год. А. Т. е загубила своя житейски спътник, човекът, с когото е споделяла живота си до внезапната им раздяла и с когото е планувала продължаване на живота си след нейното пенсиониране близо до децата и внуците им. У нея се е породил не само страх от това да остава сама с оглед възможността да бъде нападната вечер и евентуално обрана в дома си, тъй като живее сама, но е станала по-зависима и от своите син, дъщеря и снаха при извършване на част от ежедневните си дейности като пазаруване и извършване на работа, изискваща физическа сила или по-специални умения, присъщи за мъжете. Загубата е оказала и сериозно отражение върху нейното здравословно състояние, като получените заболявания – хипертония и диабет, които е ноторно известно, че имат траен характер и налагат медикаментозното регулиране с цел държане в нормални граници. Освен това А. Т. е изпаднала и в депресивно състояние.

От своя страна ищците Г. Т. и М. А. са загубили своя баща, с когото са били в много близки отношения, въпреки зрялата си възраст и създадените от всеки от тях отделно семейство и домакинство. Доказателство за близките отношения помежду им е решението на Т. Т. и съпругата му да оставят живота, който са градили в гр. Ямбол и да се преместят в село до гр. Варна, за да бъдат близко до тях и внуците си, а също и помощта в строителството и извършването на подобрения в имота в с. ••• от ищците Т. и А. и желанието за надстрояване на сградата там, за да могат да пренощуват със семействата си там. Свидетелство за близките отношения са традиционните за българските семейства предоставяне на пресни и консервирани плодове и зеленчуци от починалия и съпругата му на техните деца, грижата за внуците им и прекарване на свободно време с тях. Освен това ищците Т. и А. също не са били подминати и от влошаване на здравословното им състояние след загубата на техния родственик, като при Г. Т. са се породили проблеми със сърцето и съответна необходимост да приема лекарства, а при М. А. - заболяване на щитовидната жлеза - Тиреоид на Хашимото и витилиго. Негативно отражение смъртта е намерила и в техния емоционален свят, доколкото при А. се е появил стрес при управление на автомобил, изразяващ се в активиране на спирачната система в ситуации, неизискващи подобна реакция, както и страх при шофиране както от самата нея, така и от някой друг от нейните близки, вкл. и на дълги разстояния, а при Т. – в нарушение на съня. И двамата са станали по-затворени от преди.

Не без значение за отчитане влиянието на загубата върху всички ищци е и характерът на починалия и настроението, което е внасял в семейството – имал е весел нрав и е бил в центъра на организацията на различни семейни тържества. След смъртта му при семейните сбирки се е загубил веселият дух, а липсата му е станала осезаема. Т. Т. е бил и жизнен и е имал планове за бъдещето – разширяване на стопанството си със закупуване на допълнителни животни и изграждане на барбекю, за да могат да се събират неговите близки в дома му.

Следва да бъде съобразен фактът, че смъртта на родител е психологическа травма за едно дете, но не в толкова голяма степен, колкото за един подрастващ човек, чиято нужда от родителска грижа предстои. В случая към датата на ПТП ищецът Т. е бил на 41 год., а А. на 43 год. както беше посочено всеки от тях е бил изградил и свое семейство. Смъртта обаче е настъпила неочаквано за всеки един от ищците и е оставила траен негативен отпечатък в живота им. Довела е и до съществени промени както в емоционален, така и здравословен план. Понесените негативни изживявания са били с висок интензитет. Към датата на смъртта А. Т. е била на 62 год., но за разлика от своите деца, след кончината в нейното домакинство остава само тя. Докато ищците Т. и А. губят връзката със своя баща, А. Т. губи не само своята емоционална, но и житейска опора.

За прилагане на точната мяра за обществена справедливост съдът съобразява и съдебната практика при определяне на обезщетения при настъпила смърт на съпруг и родител. Така например Решение № 248/07.05.2025 год. по гр. д. № 195/2024 год. на ВКС, I V ГО, при ПТП настъпило на 11.03.2019 год., определено обезщетение от по 140 000 лв. на жената, с която починалият е живял при условията на съвместно съжителство и на двете негови деца, намалено вследствие принос на починалия; Решение № 168/30.06.2025 год. по т. д. № 1071/2024 год. на ВКС, II ТО, при ПТП настъпило на 19.06.2019 год., определено обезщетение от по 120 000 лв. на съпругата и децата на починалия; Решение № 86 от 28.09.2023 год. по гр. д. № 4370/2022 год. на ВКС, I ГО, при ПТП, настъпило на 15.05.2019 год., определен размер на обезщетение от 100 000 лв.

С оглед всичко изложено дотук, вкл. и икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователно покритие към 2019 год., настоящият състав, счита, че справедливо обезщетение за претърпените от А. Т. неимуществени вреди се явява сумата от 130 000 лв., а за Г. Т. и М. А. – по 120 000 лв.

Въведеното от ответната страна с отговора на първоначалната искова молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, настоящият състав намира за основателно. От заключението по САТЕ се доказва, че действително въпреки високата видимост към управлявания от водача л. а. „Тойота“, в нарушение на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, Т. Т. не е спрял на знак „Стоп“ с л. а. „Рено“, не е пропуснал л. а. „Тойота“, а е навлязъл в кръстовището и е спрял в лентата му за движение. По този начин е допринесъл за настъпване на произшествието и смъртта си. Според заключението водачът на л. а. „Тойота“ е преминал от дясна в лява пътна лента в момента на подминаване от л. а. „Рено“ на стоп линията и е сторил това на разстояние от около 48 м. преди ориентир 1, което, заедно с аварийно спиране, би му позволило да избегне сблъсъка при движение със скорост равна или по-малка от позволената за района – 50 км/ч. Това обаче не е било сторено, тъй като се е движил с почти двойно по-голяма от разрешената за района скорост. Освен това, за да предприеме преминаване от дясна в лява пътна лента, водачът на л. а. „Тойота“ е допускал, че водачът на л. а. „Рено“ може да предприеме навлизане в дясната лента, по която се е движил той преди това или е възприел вече започнатото навлизане в дясната лента. Имайки предвид, че преминаването е започнало на разстояние от около 48 м., то ако л. а. „Тойота“ се е движил с разрешената скорост, той би имал възможност да спре и да предотврати ПТП. Това обаче не е било невъзможно поради високата му скорост. При спирането на водача на л. а. „Рено“ в дясната лента за движение, л. а. „Тойота“ е могъл да избегне сблъсъка при продължаване на движението с в лявата лента. В този смисъл приносът на водача на л. а. „Рено“, сравнен с този на водача на л. а. „Тойота“ е по-малък и според съда се равнява на 40%. Именно с този обем, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, следва да се редуцират определените на ищците обезщетения за неимуществени вреди – съответно на Г. Т. и М. А. – до по 72 000 лв. на всеки един от тях, а на А. Т. – до 78 000 лв.

Съгласно чл. 516, ал. 4 от КЗ, ответникът, действайки като компенсационен орган, дължи върху платеното застрахователно обезщетение законната лихва за забава считано от датата, на която изтича срокът по ал. 2, до датата на плащането. Срокът за произнасяне на Компенсационния орган съгласно чл. 516, ал. 2 от КЗ е два месеца считано от датата на предявяване на претенцията пред него. В настоящия случай ищците са отправили извънсъдебна претенция на 25.10.2019 год., съответно двумесечният срок е изтекъл е следвало да изтече на 25.12.2019 год. Доколкото това е бил неработен ден, то времевият период е изтекъл в първият присъствен ден – 27.12.2019 год. От този момент до окончателното плащане, ответникът дължи законна лихва.

Исковете за имуществени вреди, които ищците са се домогнали да докажат посредством свидетелски показания, настоящият състав намира за неоснователни като недоказани по основание и размер. Посочените от ищците в молба с вх. № 2025/03.02.2021 год. видове и размери на имуществените разходи не се доказват от изложеното от свидетелите В.П. Т. и М.И.А.. Докато Илиева сочи, че 2000 лв. са похарчени за услугите на погребални агенции, Александров заявява, че сума в същия размер е платена за съхранение на тялото в хладилна камера. И двамата свидетелстват, че опело е имало, но не сочат конкретен размер на този разход. В молбата се твърди още заплащането на такси в църква, но такова липсва в показанията. Услугите към гробищния парк, цитирани в молбата, също не се доказват по вид и размер, като посоченото от Т. заплащане на сумата от 600 лв. за изкопаване на гроб не е ясно в чия полза е платено и от кого е извършено.

Неоснователността на главните искове за имуществени вреди водят до извод за неоснователност и на акцесорното за заплащане на законна лихва върху тях.

По разноските: При този изход на спора, разноски се следват в полза на двете страни. От всеки от ищците са представени доказателства за сключване на договор за оказване на безплатна правна помощ по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, сключени на 15.12.2022 год. – л. 307-308. Съобразявайки като ориентир разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1) в редакцията й към момента на сключване на договорите (в този смисъл Определение № 4124/15.12.2023 год. по ч. гр. д. № 2998/2023 год. на ВКС, IV ГО), доколкото всяка от страните е била представлявана от един адвокат и вредите са произтекли от едно и също събитие, съдът счита, че дължимо на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в полза на процесуалния представител на ищците, с който е сключен договорът – Т. Г. – САК е 13 530 лв. Към тази сума, на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1, следва да бъдат присъдени още 750 лв., доколкото по делото са проведени общо пет съдебни заседания. Така цялостното адвокатско възнаграждение възлиза на 14 280 лв.

От ответника заплатено е адвокатско възнаграждение от 54 180 лв. с ДДС, за което свидетелстват фактура 1830/26.09.2024 год. и извлечение от банкова сметка – л. 213 и 214. Заплатени на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 са и още 600 лв. с ДДС – 374 и 375. Цялото възнаграждение възлиза на 54 780 лв. с ДДС. Релевираното от ищците възражение за прекомерност на възнаграждението на представителя на ответника, съдът намира за основателно, като с оглед правната и фактическа сложност на делото, съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 като ориентир, и фактът, че ответникът е бил представляван от един адвокат по всички субективно съединени искове, произтичащи от едно и също събитие, счита за дължима сумата от 20 370 лв., към която следва да бъде добавена и стойността от 600 лв. за допълнителните съдебни заседания – или общо 20 970 лв. От тях, съобразно отхвърлената част от исковете за имуществени и неимуществени вреди, дължими са 9 124, 35 лв. с ДДС. Сторени от ответника са и следните разходи: 200 лв. заплатен депозит за призоваване на свидетели и разходи за явяването на един от тях, от които използвани са само 150 лв. (л. 1 „а“ и „б“); депозит за изготвяне на заключение по САТЕ – 600 лв. – л. 1 „в“. От тези 750 лв., дължими, съобразно отхвърлената част от исковете, са 326, 34 лв. В тежест на ответника се възлага заплащането на държавна такса от 8 880 лв. върху уважената част от исковете и депозит за САТЕ – 200 лв. Сумите следва да бъдат платени в полза на съда.

Воден от горното, съдът