Решение № 387 от 24.3.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 275/2025 г.

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на «ВАРНА КРЕДИТ ГРУП«, ООД, ЕИК 201056687, представлявано от С. С. Т., против НП № БНБ-66406/21.05.2024 г. на Подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, с което на дружеството е наложено административно наказание «имуществена санкция« в размер на 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева. С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Считат се за нарушени материалните и процесуалните норми по издаването му. Оспорва се фактическата обстановка по делото, както и се твърди, че е нарушена процедурата по налагане на наказанието. Иска се отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание въззивното дружество поддържа жалбата си чрез процесуален представител. По същество сочи, че кредитът е бил предназначен за довършителни работи в недвижим имот, поради което и не е била необходима такава оценка. Нарушение не е извършено, тъй като кредитът е предоставен само въз основа на документите, предоставени от М. Не е бил базиран на доходите на съкредитополучателя, защото не е имало нужда, тъй като същия е получавал майчински. Изразява алтернативна позиция за маловажност на случая. Счита още, че не са представени доказателства относно компетентността на актосъставителя да състави АУАН. Претендира разноски. В реплика сочи, че по делото не е установявано, че не е извършена проверка на съкредитополучателя, като между страните не е имало спор, че тя получава майчински. Сочи още, че само доходите на другия кредитополучател са достатъчни да покриват кредита. Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Подробно излага аргументи за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира възнаграждение. По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение. След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Във връзка с издадена заповед за проверка, служители на БНБ, сред които св. К., извършили проверка на дейността на „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД, ЕИК 201056687, при която приели за установено следното: „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД, ЕИК 201056687, е вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с основен предмет на дейност: „отпускане на заеми със средства, конто не са набрани чрез публично набиране на влогове или други възстановими средства. Дружеството е вписано с регистрационен № BGR00206 в Регистъра на финансовите институции по чл. За, ал. 1 от ЗКИ. В този смисъл и дружеството обладава качеството „кредитор" по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ЗКНИП. Със Заповед № БНБ-124376/31.10.2023 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор", е възложено извършване на проверка на „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД, с отчетен период от влизане в сила на ЗКНИП до 30.09.2023 г., с цел проверка на вътрешните правила и процедури, свързани с оценката на кредитоспособността по глава пета от ЗКНИП, спазването на насоките на Европейския банков орган във връзка с прилагането на § 3 от допълнителните разпоредби на ЗКНИП. В рамките на извършваната проверка, на основание цитираната заповед, с писмо изх. № БНБ-125160/02.11.2023 г. от „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД са изискани: Списък с изискуеми документи от потребителя, необходими за разрешаването на жилищни и ипотечни кредити, включително общи условия по ЖИК; Приети „Вътрешни правила за оценка на кредитоспособността на потребителите", в съответствие чл. 13, ал. 3 от ЗКНИП, включително приложенията към тях. Протоколи с решения на ръководния орган за одобрение на правилата. Уведомления до служителите на дружеството за приемането/промяната на правилата; Документи по отпуснати от дружеството кредити, обезпечени с ипотека на недвижим имот. С писмо с вх. № БНБ- 130972/16.11.2023 г. „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД предоставило списък с изискуемите документи от потребителите необходими за разрешаване на жилищен и ипотечен кредит; общи условия и правила на „Варна Кредит Груп" ООД за предоставяне на кредит обезпечен с ипотека; „Вътрешни правила за оценка на кредитоспособността на потребителите"-заверени с „вярно с оригинала", с включени приложения към тях; Протокол от Общо събрание за приемане иа „Вътрешни правила за оценка на кредитоспособността на потребителите", заверен с „вярно с оригинала"; Уведомление до служителите на дружеството за приемане на правилата и документи по отпуснати от дружеството кредити обезпечени с ипотека. Св. К. извършила проверка на документите по кредит, отпуснат от „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД на М. Н. И. и Г. Н. И.: Договор № 100823 за предоставяне на кредит обезпечен с ипотека, сключен на 10.08.2023 г. в гр. Варна между „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД, в качеството на кредитор и М. Н. И. и Г. Н. И., в качеството им на кредитополучатели, ипотекарни гаранти и солидарни длъжници, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, ведно с погасителен план; искане за ипотечен кредит – физическо лице от 30.06.2023г. от М. Н. И. в лично качество като кредитополучател; Беседа относно оценка на кредитоспособността за М. И. от 30.06.2023 г.; справка в Централния кредитен регистър за М. И. от 30.06.2022 г. След проверката св. К. приела за установено, че съгласно „Искане за ипотечен кредит - физическо лице" от 30.06.2023 г., кредитополучателят, ипотекарен гарант и солидарен длъжник М. Н. И. е поискал отпускане на кредит в размер на 50 000, без да е посочен видът валута. На 10.08.2023 г. в гр. Варна между „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД в качеството на кредитор и М. Н. И. и Г. Н. И., в качеството им на кредитополучатели, ипотекарни гаранти и солидарни длъжници, е сключен „Договор № 100823 за предоставяне на кредит обезпечен с ипотека", обезпечен с ипотека върху недвижим имот в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) евро, със срок на издължаване - 10.02.2025 г. Кредитът се издължава съгласно погасителен план, включващ 18 месечни вноски, от които: 17 месечни вноски, изчислени на база лихва, всяка в размер на 750 евро и 1 вноска, изчислена на база лихва и главница, в размер на 25 750 евро. Обща сума, дължима от потребителя, в размер на 38 500 евро. В горепосоченото искане за ипотечен кредит от 30.06.2023 г., попълнено и подписано от М. Н. И. не били вписани данни в полето за „месторабота", както и не били посочени източници на доходи, тъй като в бланката липсва поле за тази информация. Отбелязано било, че лицето Г. Н. И. е негова съпруга, без да са нанесени данни за доходи и задължения. Не е попълнена изискуемата информация по т. 6 от искането за ипотечен кредит относно основните данни за солидарните длъжници. В бланката „Беседа относно оценка на кредитоспособността", попълнена и подписана от служител на „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД, е налична информация, че М. Н. И. получава месечен доход около 3500 евро. Данните са събрани в провежданата беседа между представител на дружеството и клиента, като бланката не е подписана от кредитоискателя М. Н. И. По отношение на Г. Н. И. - кредитополучател, ипотекарен гарант и солидарен длъжник по Договор № 100823 за предоставяне на кредит обезпечен с ипотека, не са налични „Искане за ипотечен кредит" и „Беседа относно оценка на кредитоспособността", като в досието на отпуснатия от дружеството кредит, обезпечен с ипотека, липсват информация и документи за размер на доходите, техните източници и разходите на Г. Н. И., както и информация за други обстоятелства от финансов и икономически характер, вкл. за липса или наличие на други задължения и обслужването им. Св. К. приела, че „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД не е извършило оценка на кредитоспособността на Г. Н. И., кредитополучател, ипотекарен гарант и солидарен длъжник по договор за кредит - „Договор № 100823 за предоставяне на кредит обезпечен с ипотека", въз основа на достатъчна информация за дохода на посоченото лице, както и въз основа на информация за разходите му и други обстоятелства от финансов и икономически характер, което е в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП. На 14.02.2024 г. бил съставен Акт № БНБ-21943 за установяване на административно нарушение, в обстоятелствената част на който намерили отражение обстоятелствата, установени при проверката. АУАН бил надлежно връчен на упълномощено лице, като срещу него били наведени възражения, сред които и такива че лицето съкредитополучател получава „майчински“ и е доказало това по безспорен начин, но били счетени за неоснователни. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил административно наказание на осн. чл.79 ал. 1 от ЗКНИП, в минимален размер. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св. К. и св.С.. В съдържанието на наказателното постановление изпълнителното деяние, преценено като административно нарушение по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП, е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез словесно описание на поведението, с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на законовата разпоредба установяваща задължение, неизпълнението на което представлява административно нарушение. Фактическото обвинение, конкретизирано в обстоятелствената част на НП се свежда до това, че „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД не е извършило оценка на кредитоспособността на сочените лица – кредитополучатели, въз основа на достатъчна информация за дохода, както и въз основа на информация за разходите и други обстоятелства от финансов и икономически характер, необходими за извършването на оценката, което е в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП. Конкретно са посочени установените в хода на извършената проверка факти, въз основа на които е направен извод за наличие на съставомерно деяние – в искането за потребителски кредит липсва информация за размера на доходите на кредитополучателя, техните източници, както и за разходите му; в кредитното досие липсват документи, доказващи реално наличие на доходи, информация за лични разходи или разходи за цялото домакинство, както и документ, удостоверяващ семейното положение на кредитоискателя; приложените удостоверения от работодател, удостоверяващ доходите на кредитополучателите са с дати, последващи датата на сключването на съответния договор за кредит. Определението за "оценка на кредитоспособността" дадено в § 1, т. 18 от ДР на ЗКНИП гласи: "оценка на кредитоспособността е оценка на възможността за изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за кредит". Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 16, ал. 1 оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на информация за доходите и разходите на потребителя и други обстоятелства от финансов и икономически характер, която е необходима и достатъчна за извършване на оценката. Следователно и като се имат предвид правилата на чл. 13, ал. 2 вр. с ал. 4 и изричното условие на чл. 14 от ЗКИНП, се налага извода, че оценката е мисловна дейност и се състои в извод, че кредитополучателя има и се очаква да продължи да има финансова възможност да изпълни задълженията си по кредита, извън цената на предоставения в обезпечение недвижим имот. Задължението за мисловно-оценъчна дейност е визирано в чл. 13 от ЗКИНП като се основава на правилата по тази разпоредба и на действията по чл. 16 от същия закон, които следва да бъдат извършени от кредитора. Преценката на възможността за изпълнение на договора по смисъла на § т. 18 от ДР на ЗКНИП е вменена с оглед на извършваната по занятие дейност по отпускане на кредити и се отговаря на въпроса за способността на кредитора да предвиди риска от бъдеща неспособност/способност за изплащане на задължението от страна на кредитополучателя. Информацията за посочените в чл. 16, ал. 1 от ЗКИНП факти се събира, посредством изпълнение на задължение за активно поведение на кредитора, последвано от задължението му и да я провери – аргумент от чл. 16, ал. 4 от ЗКИНП. Така се стига до извода, че задължението за извършване на оценка има за предмет оценъчен, мисловен процес, при който се стига до заключение, че е налична финансова състоятелност на кредитополучателя, освен и наред с цената на предоставеното обезпечение. Независимо, че в чл. 16, ал. 1 от ЗКИНП е посочено, че оценката се извършва въз основа на информация за посочените факти, разпоредбата визира задължение за събирането й, а нормата на чл. 16, ал. 4 от ЗКНИП за проверка на събраната. Ето защо вмененото от законодателя в чл. 13 и в чл. 16, ал. 1 от ЗКИНП задължение на кредитора за извършване на оценка има различно съдържание, извлечено от текста на тези разпоредби ведно с даденото определение. Кредиторът е длъжен да събере посочената в чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП информация за изброените неизчерпателно факти, а след това и да я провери, като след изпълнение на задълженията си за активно поведение да пристъпи към същинската оценка на кредитоспособността по чл. 13, ал. 1 вр. с ал. 2 вр. с ал. 4 и чл. 14 от ЗКИНП. Съгласно посоченото по-горе и предвид текста на чл. 16, ал. 1 от ЗКИНП, кредиторът преди да пристъпи към мисловните логични заключения дали има правото по чл. 14 от ЗКНИП да сключи договор, като вземе предвид и бъдещите допускания за продължаване на установената към момента способност за плащане, трябва да е събрал и проверил необходимата и достатъчна информация за релевантните факти относно финансовото и икономическо състояние на кредитополучателя. Задължението за събиране и проверка на информацията гарантира, че оценката в нейния същински смисъл, даден с определението по § 1, т. 18 от ДР на ЗКНИП, ще бъде обоснована на действителните способности на кредитополучателя да заплати. Извършването на оценка по смисъла на чл. 13 от ЗКНИП е невъзможно преди и без да е събрана достатъчна информация за посочените факти, както и когато тя не е проверена. Следователно АНО не е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН като е вменил на дружеството обвинение за не извършване на оценка по правилата на чл. 16, ал. 1 от ЗКИНП. Както се посочи задълженията за активно поведение на кредитора – да събере и провери информацията по чл. 16, ал. 1 ЗКНИП, предхождат тези за мисловно-логична преценка на възможността за изплащане на кредита, поради което правилно в случая не е вменено деяние по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 13 от ЗКИНП. Цитирането на чл. 13, ал. 1 ЗКНИП в съдържанието на процесното НП не създава неяснота относно съставомерното деяние, а напротив – с нея се обосновава отправеното обвинение за неизпълнение на задължението по чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП към релевантния момент – датата на сключване на съответния договор за кредит. Въз основа на отправеното фактическо обвинение, според което дружеството-кредитор не е събрало никаква информация, изискуема, съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП, то обективно е невъзможно да се изисква изпълнение на дължимото съгласно ал. 4 от същата законова разпоредба поведение на кредитора, а именно проверка на същата, вкл. и чрез справки от независими източници. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Извършването от „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП" ООД нарушениe на чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП при отпускането на кредити на лицата М. Н. И. и Г. Н. И., правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКНИП, се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. В случая не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира с по- ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, свързани с незачитане на поставените от закона завишени изисквания към кредиторите за спазване на установения ред за предоставяне на кредити за недвижими имоти на потребители, включително и когато възниква само заплаха за този режим, без наличие на вредоносен резултат. Адекватната оценка на кредитоспособността е основен аспект на концепцията за отговорно кредитиране, чиято цел е предотвратяване на случаите на свръх задлъжнялост на кредитополучателите – потребители, осигуряване стабилно функциониране на кредитиращите институции и гарантиране на финансовата стабилност в цялост. АНО е съобразил обстоятелството, че нарушенията, макар и три на брой, са извършени за първи път, като е наложил санкция в минимално установения в закона размер. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено. По разноските. След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в изготвеното от пълномощника на въззиваемата страна писмено становище, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД МВР - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 150.00 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00 /осемдесет/ лева. Предвид изхода на делото искането от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът