Решение № 24 от 20.2.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 395/2023 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба на служебния защитник на подсъдимия Б. Ч., гражданин на •.•••• – адв. К. А. от АК – •••••, против Присъда №127/17.10.2023 г., постановена по НОХД №589/2023 г. по описа на РС – Елхово, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на ••.••.•••• г., около 19.00 часа, в района на ГКПП -Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси", направил опит да влезе през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и да заплати ГЛОБА в полза на държавата в размер на 500.00 лева /петстотин лева/. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното спрямо Б. Ч. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият Б. Ч. е оправдан по първоначалното обвинение за довършено престъпление по чл. 279, ал.1 от НК. Подсъдимият Б. Ч. /В. С./, със снета по-горе самоличност, е признат за ВИНОВЕН в това, че на ••.••.•••• г., около 19.00 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси", съзнателно се ползвал пред длъжностно лице - граничен полицай на ГКПП-Лесово - Д. Д. Д., служител на ГПУ- Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция" - Елхово, от неистински официален документ - френско разрешително за пребиваване с № ••••••, издаден на ••.••.•••• г. на името на В. С., роден на •••••••••• г. в Р Турция, гражданин на Р Турция, на който е бил предаден вид, че е издаден на ••.••.•••• г. от надлежните органи на Франция, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност, поради което и на основание чл.316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложени от изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено на подсъдимият Б. Ч. / В. С. /, със снета по-горе самоличност, едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ за двете деяния, а именно - ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.23, ал.3 от НК, към така определено общо наказание спрямо Б. Ч., е присъединено изцяло и наказанието глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева. ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото – неистински документ - френско разрешително за пребиваване с № ••••••, издаден на ••.••.•••• г. на името на В. С., роден на •••••••••• г. в •••••, гражданин на ••••••, на който е бил предаден вид, че е издаден на ••.••.•••• г. от надлежните органи на Франция, приложено в запечатан плик на л.25 от ДП, след влизане в сила на присъдата, е постановено ДА ОСТАНЕ приложено по делото до изтичане срока за съхраняване на делото, след което да се унищожи. Подсъдимият Б. Ч. / В. С./ със снета по-горе самоличност, е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ направените в хода на досъдебното производство разноски за в.л. в размер на 333.45 лева /триста тридесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/ в приход на Републиканския бюджет по сметка на РДГП - Елхово, направените в хода на съдебното производство разноски за вещо лице в размер на 20.00 лева /двадесет лева/ да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС, както и да заплати по 5.00 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд- Елхово. На основание чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на ДП разноски за преводач на досъдебното производство е постановено да останат за сметка на органа, който ги е направил - РДГП - Елхово. Постановената присъда се атакува с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Във въззивната жалба е направено оплакване за липса доказателства, които да доказват по несъмнен начин съставомерността на деянията от субективна страна. Моли ЯОС да отмени обжалваната присъда, като оправдае и признае за невиновен подс. Б. Ч. в извършването на престъпленията по чл. 279, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Алтернативно, в случай, че съдът приеме деянията за съставомерни, моли ЯОС да намали размера на наказанията „лишаване от свобода“ на три месеца, чието изпълнение да бъде отложено за три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Счита, че съдът не е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанията, с оглед на което същите са твърде завишени, явно несправедливи и не съответстват на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. В съдебно заседание въззивникът не се явява. Служебният му защитник, поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения. Пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпленията по чл. 279, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Алтернативно, в случай, че съдът приеме деянията за съставомерни, моли ЯОС да намали размера на наказанията „лишаване от свобода“ на три месеца, чието изпълнение да бъде отложено за три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Представителят на ЯОП намира въззивната жалба за неоснователна и пледира да се потвърди изцяло постановената от ЕРС присъда. Ямболският окръжен съд констатира следното: Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, както следва: Подсъдимият Б. Ч. /В. С./ е роден на ••••••••••г. в гр. •••••, •••••• ••••• и притежава паспорт № •••••••••, издаден на ••.••.•••• г. в гр. •••••, ••••• ••••••, валиден до ••.••.•••• г. Същият е с персонален № ••••••••••, с •••• образование, •••••, ••••••. От приобщените по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК обяснения на подсъдимия Б. Ч., дадени в хода на ДП в качеството му на обвиняемо лице, се установява, че преди три години майка му се омъжила и заминала за Франция, а той като непълнолетен /тогава/, получил разрешение като член на нейното семейство също да замине за Франция. Предвид желанието на подсъдимия да остане там, след подадени документи за разрешение за временно пребиваване във Франция и успешно преминат курс за обучение на френски език, му било издадено разрешително за пребиваване във Франция. Твърди, че когато на ••.••.••••г. се е прибирал от Турция във Франция, при преминаването му през турския граничен пункт, на граничния полицай там му направило впечатление, че видът на чипа на картата му е различна и го попитал защо е така, а подс. Ч. отговорил, че вероятно заради стоенето в портфейла му и че като отиде във Франция, ще смени картата си. Подс. Ч. не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. От показанията на свид. Д. Д. - граничен полицай на ГКПП Лесово става ясно, че на ••.••.•••• година, докато изпълнявал служебните си задължения, около 19: 00 ч. на трасе „вход леки автомобили" от •.•••• към Р. България пристигнали двама мъже – ••••• граждани, преминаващи пеш през ГКПП Лесово. Единият бил по-възрастен /на около •• години/, а другият по-млад - на около ••-•• години. По време на извършваната гранична проверка, подс. Ч. представил пред свид. Д. турски паспорт № •••••••••, издаден на ••.••.••••г. в гр. •••••, Република Турция, валиден до ••.••.•••• г., както и френско разрешително за пребиваване с посочени в него № •••••• и дата на издаване ••.••.•••• г., на името на В. С., роден на •••••••••• г. в •.••••, гражданин на •.••••. Св. Д. се усъмнил в истинността на френското разрешително за пребиваване и поискал да бъде извършена повторна проверка от експерт. От извършената проверка се установило, че френско разрешително за пребиваване с № ••••••, издадено на името на В. С., роден на •••••••••• г. в •••••, с посочена дата на издаване ••.••.••••г., е неистински документ и не е издаден от надлежните органи на Франция. От показанията на свид. Д. става ясно, че с оглед представения валиден документ за самоличност - паспорт, издаден в •.••••, подс. Б. Ч. не е имал надлежно разрешение за влизане в страната ни. С протокол за доброволно предаване от ••.••.••••г. подс. Б. Ч. предал доброволно на разсл. полицай Я. карта за пребиваване във Франция с № ••••••, издадена на името на В. С., роден на •••••••••• г. в •••••••, гражданин на •.••••, с посочена дата на издаване ••.••.•••• година. От заключението по назначената в хода на ДП съдебно-техническа експертиза, обективирана в Протокол № •• от ••.••.•••• година, поддържано изцяло от в.л. Н. Г. в съдебно заседание, неоспорено от страните и правилно възприето от съда изцяло като обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че представеният за изследване документ - френско разрешително за пребиваване с № ••••••, издаден на ••.••.•••• г. на името на В. С., роден на •••••••••• г. в •.••••, гражданин на •.••••, е неистински документ, като същият не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при производството и отпечатването, липсват или са имитирани. От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС при МП, се установява, че подсъдимият Б. Ч. не е осъждан на територията на Република България. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА След съвкупен анализ ЯОС счита, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства - от обясненията на подсъдимия, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свидетеля Д. Д., дадени в хода на съдебното следствие, заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, както и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Правилно първоинстанционният съд е изтъкнал, че показанията на разпитаният по делото свидетел са логични, последователни и в унисон с останалия събран пои делото доказателствен материал, поради което обосновано същите се ползват с вяра от съда и се кредитират като достоверни и обективни. Вярно е отбелязал ЕРС, че възпроизведените факти в показанията, дадени от св. Д., са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на всяко от престъпните деяния. Всички доказателствата, правилно кредитирани от решаващия съд, са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което не се налага тяхното подробно коментиране. От доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението. ОТ ПРАВНА СТРАНА При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият Б. Ч. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. с чл. 18, ал.1 от НК, като на ••.••.•••• г. около 19.00 часа в района на ГКПП Лесово, община Елхово, обл. Ямболска, направил опит да влезе през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието останало недовършено по независещи от него причини, както и престъпният състав на чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като на ••.••.•••• г. около 19.00 часа в района на ГКПП Лесово, община Елхово, обл. Ямболска, действайки като извършител, пред длъжностно лице - граничен полицай на ГКПП Лесово - Д. Д. Д., служител на ГПУ Елхово при РДГП Елхово, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - френско разрешително за пребиваване с № ••••••, издаден на името на В. С., роден на •••••••••• г. в ••••, гражданин на •.••••, на който е бил предаден вид, че е издаден на ••.••.•••• г. от надлежните органи на Франция, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност и предмет на престъплението е чуждестранен документ за самоличност. По отношение престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК: Правилно ЕРС е приел, че от обективна страна подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като с деянието си е осъществил първата форма, визирана в чл. 279, ал. 1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропускателен контрол е извършил фактически действия по преминаване през държавната граница - „влязъл” в страната, като деянието е останало във фазата на опита, тъй като не е налице обективно преминаване на държавната граница от страна на подсъдимия. Безспорно, подсъдимият не е имал изискуемата, предвид неговото гражданство и от държавата, от която идва /•.••••/, виза за влизане в РБ, като без знанието и разрешението на българските гранични власти е направил опит да премине през държавната ни граница. Деянието не е довършено, а е останало на фазата на „опита“. Много точно ЕРС е изтъкнал, че съгласно т. 2 от Постановление № 8 от 28.06.1971 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, за да е налице опит към престъплението по чл. 279 от НК, е необходимо деецът непосредствено да е започнал преодоляването и на надлежния контрол за преминаване на границата или установените от властта специални мерки и препятствия – както е в процесния случай. Правилно е посочено, че довършено „влизане" през границата по смисъла на чл. 279 от НК от обективна страна е налице само тогава, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата, каквито доказателства. В процесния случай, в резултат на своевременната реакция на граничния полицай – св. Д., вследствие на която при извършената проверка е била разкрита нередовността на представяния официален документ, подсъдимият не е успял да влезе в страната и деянието е останало недовършено по независещи от него причини. При това положение законосъобразно решаващият съд е преценил, че подсъдимият е осъществил състава и на престъплението по чл. 279, ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като е направил опит да влезе на територията на страната без разрешение на надлежните органи на властта. Проверяващата инстанция счита за правилен извода на районния съд, че от субективна страна процесното престъпление е извършено с пряк умисъл, при логично съзнаване на общественоопасния му характер и последици, както и тяхното целене. Подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България /и в др. държава от ЕС/, както и с това, че има установен пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната граница, поради което е предприел незаконно преминаване от територията на Република Турция на територията на Република България. Съзнавал е противоправния характер на деянието и пряко е целял настъпването на общественоопасните последици, които е предвиждал. Предвид изложеното ЯОС счита, че правилно ЕРС е признал подсъдимия Б. Ч. / В. С. / за виновен в извършването на престъпление по чл. 279, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и го е оправдал по първоначалното обвинение за довършено престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК. По отношение извършеното престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК: Престъпният състав на чл. 316 от НК е субсидиарен спрямо предходните състави на документните престъпления, защото изпълнителното деяние се изразява само в ползването на опорочения документ, доколкото той се представя, за да удостовери включените в него факти. Без значение е дали прекият извършител - авторът на съставянето на документа за престъплението по чл. 308 от НК, е разкрит. При неистинските документи акцентът на защита е поставен върху авторството и волята за документиране, отразена в писмения акт. Затова, когато авторството е подменено, без значение е дали документът вярно или невярно отразява фактите - ако съдържанието е вярно, документът не става истински, нито неговият престъпен характер се губи, а когато неистинският документ е и невярно отражение на действителността по своята характеристика той (документът) ще бъде считан за неистински, а не с невярно съдържание (вж. Решение № 453 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 420/2010 г., I н. о., НК). ЯОС намира, че от всички събрани и кредитирани по делото доказателства безспорно се установява, че подс. Б. Ч. на посочените дата, място и начин е извършил от обективна страна описаното в обвинителния акт и съзнателно се ползвал пред длъжностно лице от неистински официален документ - френско разрешително за пребиваване с № ••••••, издаден на името на В. С., роден на •••••••••• г. в ••••••, гражданин на •.••••, на който е бил предаден вид, че е издаден на ••.••.•••• г. от надлежните органи на Франция, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност. Основният въпрос, на който следва да се даде отговор по това дело, е дали подс. Ч. умишлено е извършил процесното деяние. ЯОС напълно споделя изложеното от РС – Елхово в тази насока, че деяние е извършено виновно, при условията на пряк умисъл. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Прав е ЕРС, че подсъдимият е съзнавал, че представя пред св. Д. неистински официален чуждестранен документ - френско разрешително за пребиваване и е целял настъпването на престъпния резултат, а именно да удостовери пред полицейския служител включените в него факти и обстоятелства. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че подс. Б. Ч. е бил напълно наясно с необходимите документи и реда за преминаване на държавната граница, но въпреки това е поел риска, предприемайки пресичане на държавната граница без разрешение на надлежните органи на властта, като е представил и ползвал документ - френско разрешително за пребиваване, за който е знаел и е бил напълно наясно, че е издаден не по надлежния ред, но въпреки това се е легитимирал с този документ пред надлежен орган на властта. Деянието по чл. 316 от НК може да бъде осъществено само с пряк умисъл, който е изводим от фактите по делото. Наличието на обективните и субективните признаци на престъплението са изведени от събраните по делото доказателства, с анализа и оценката на които съдът е обосновал и верните правни изводи за осъществяване на съставите на престъпленията, за които на подсъдимия Ч. е повдигнато обвинение. Престъплението по чл. 316 от НК е резултатно - престъпният му резултат се изразява в узнаването на документа от лицето, на което е представен, за да удостовери включените в документа факти. В заключение, настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса; извършил е коректна преценка на събраните доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съгласие с установените факти по делото и със закона е и изводът на първоинстанционния съд, че от страна на подсъдимият Ч. е осъществено съзнателно ползване от неистински официален документ – френско разрешително за пребиваване, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне. ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ЯОС счита за неоснователно направеното възражение за несъставомерност от субективна страна на процесните деяния, предвид липсата на доказателства, които да доказват по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил деянията с пряк умисъл. ЕРС безспорно е установил подлежащите на доказване обстоятелства по авторството на деянията, механизма на извършване, обективната и субективната страна на престъпленията, като е постановил своя съдебен акт въз основа на обективен анализ на доказателствените източници. В конкретния случай ЯРС е направил достатъчен доказателствен анализ, като е спазил принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното му убеждение. ЯОС ще посочи, че решаващият съд е изложил убедителни мотиви, напълно споделени и от въззивния състав. ПО НАКАЗАНИЕТО Въззивният съд споделя напълно съжденията на ЕРС досежно това, че не са налице основания за прилагането на ал. 5 на чл. 279 от НК, съгласно който „не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията”. Решаващият съд правилно е преценил, че за подс. Б. Ч. / В. С. /няма доказателства да се приеме, че е влязъл в Република България, за да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Вярно е изложеното от ЕРС, че подсъдимият не е изявил желание да се ползва от убежище в Република България нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Предвид изложеното, ЯОС също счита, че не е налице основание за приложението на ал. 5 на чл. 279 от НК. Вярно и обосновано районният съд е определил вида и размера на наказанията за деянието по чл. 279, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК – ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 500 лева. Наказанията, в конкретните им параметри, са необходими и достатъчни за постигане на целите за специалната и генерална превенция на наказателната репресия, визирани от законодателя в чл. 36 НК. ЯОС счита, че правилно ЕРС е преценил, че по делото са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, поради което и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко и законосъобразно е определил наказания на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК - под най-ниския предел на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“ предвидени в нормата на чл. 279, ал. 1 от НК. Правилно при определяне на вида и размера на наказанията, решаващият съд е взел предвид сравнително високата степента на обществена опасност на деянието, отчитайки динамиката на този вид престъпления в страната, както и невисоката степен на лична опасност на подсъдимия, който е млад и неосъждан. Отчетени са още мотивите за извършване на деянието, както и степента на осъществяване на намерението, което е останало на фазата на опита. Законосъобразно, след извършена преценка относно наличието на всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия и след направения извод, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, ЕРС е отложил наказанието от изтърпяване за минималния изпитателен срок от три години. Също вярно и обосновано съдът е определил вида и размера на наказанието за деянието по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК – ДЕСЕТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“. ЯОС счита, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, предвид чистото му съдебно минало и неговата възраст. Изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер и няма основание за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, поради което правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 54 НК. Правилно на основание чл. 66, ал. 1 от НК ЕРС е отложил изпълнението на наложеното му наказание за изпитателен срок от три години, като е отчел, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и правилно е приел, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание. Законосъобразно, предвид наличието на предпоставките на чл. 23 от НК за определяне на едно общо наказание спрямо подс. Ч., на последния е определено такова и правилно му е наложено най-тежкото от двете наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което предвид наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, обосновано е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Правилно на основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът е присъединил изцяло към така определеното общо наказание „лишаване от свобода" и наказанието „ГЛОБА" в размер на 500.00 лева, наложено на подс.Б. Ч. за деянието по чл. 279, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Законосъобразно ЕРС е постановил ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото - неистински документ -френско разрешително за пребиваване с № ••••••, издадено на името на В. С., роден на •••••••••• г. в •••••, гражданин на ••••••, на който е бил предаден вид, че е издаден на ••.••.•••• г. от надлежните органи на Франция, приложено в запечатан плик на л.25 от ДП, след влизане в сила на присъдата да остане приложено по делото до изтичане срока за съхраняване на делото, след което да се унищожи. Обосновано първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НК подсъдимия да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски за в.л. в размер на 333, 45 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметка на РДГП - Елхово, също и направените в хода на съдебното производство разноски за вещо лице в размер на 20, 00 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС, както и да заплати по 5, 00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд- Елхово. Правилно, предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от НК, ЕРС е постановил направените по делото разноски за преводач /устен и писмен превод/ в хода на ДП да останат за сметка на органа, който ги е направил. Ето защо ЯОС счита, че атакуваната присъда е правилна обоснована и законосъобразна, поради което следва да се потвърди. Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболски окръжен съд